Джийвс запретва ръкави

19

Едно от основните качества на жените като пол, дължащо се изцяло на техните нежни сърца, е че те — независимо дали са любими на гангстери или нещо от тоя сорт — се ужасяват от мисълта за насилие. Дори когато любовта е мъртва, те се изприщват от идеята мъжът, за когото някога са били сгодени, да получи серия от здрави и енергични шибвания от камшик, държан от опитната ръка на по-възрастен, но все още доста як полицейски областен началник. Когато чуят как този началник крои планове за операция от гореописания вид, техният инстинкт ги кара да забързат тутакси към резиденцията на набелязаната жертва и да го предупредят за дебнещата го опасност.

Джил беше дошла в Роастър Аби с намерението да уведоми Бил за надеждите и въжделенията на баща си, но поради прекъсването на преките дипломатически отношения с бившия си годеник, имаше известни колебания за начина, по който информацията ще стигне до него. Присъствието на Джийвс изясни всички неизвестни. Кратко описание на ситуацията, придружено с предложение той да посъветва Бил да лежи тихо, докато старият господин напусне границите на имението, биха довели до успешен край мисията.

— О, Джийвс — призова го тя към внимание.

Джийвс се беше обърнал и я поздравяваше с почтителна добронамереност.

— Добър ден, госпожице Уайвърн. Ще намерите Негова светлост в библиотеката.

Джил изпуфтя високомерно. Тя изправи в цял ръст всичко каквото имаше в наличност, макар то да не беше в голямо количество.

— Не, няма да се срещам с него — отвърна тя с глас, прясно доставен от северните ширини. — Нямам и най-малко желание да разговарям с лорд Роастър. Искам да му предадеш само едно съобщение.

— Много добре, госпожице Уайвърн.

— Кажи му, че баща ми идва насам да заеме камшика му, за да го нашиба с него.

— Госпожице?

— Доста е просто, като си помислиш. Ти познаваш ли баща ми?

— Да, госпожице.

— И знаеш какво е камшик?

— Да, госпожице.

— Е, кажи на лорд Роастър, че тази комбинация е вече на път за насам.

— А ако Негова светлост изрази любопитство относно причината за гнева на полковник Уайвърн?

— Можеш да му кажеш, че баща ми излезе от кожата си, защото му разказах какво се случи миналата нощ. Или тази сутрин, ако искаме да сме съвсем точни. В два часа тази сутрин. Той ще разбере.

— В два часа тази сутрин ли, госпожице Уайвърн. Това трябва да е било точно по време, когато придружавах госпожа Спотсуърт до разрушения параклис. Тя беше изявила желание да осъществи контакт с привидението на лейди Агата, жената на сър Карадок Кръстоносеца, който се отличил, доколкото си спомням, в битката при Джопа. Преданието твърди, че обитава разрушения параклис.

Джил се свлече в най-близкия стол. Внезапна дива надежда, промъкнала се през цепнатините на разбитото й сърце, я беше разтърсила от глава до пети и накара краката й да омекнат.

— Какво… какво каза?

Освен че беше услужлив, Джийвс беше и достатъчно сръчен, за да отвори една бутилка шампанско за части от секундата. В бързината, с която премахна препятствието на тапата от животоспасителната течност, имаше нещо родеещо се с жеста на сър Филип Сидни39, който дал манерката си на по-тежко ранения от него. Нуждата на Джил според него беше по-голяма от тази на Бил.

— Позволете, госпожице.

Джил отпи с благодарност. Очите й се отвориха и цветът се върна върху лицето й.

— Джийвс, това е въпрос на живот и смърт — изшептя тя. — В два часа тази сутрин аз видях лорд Роастър да излиза от стаята на госпожа Спотсуърт в умопомрачителна бледоморава пижама. А ти сега твърдиш, че госпожа Спотсуърт не е била там по това време?

— Именно, госпожице. Тя беше с мен при разрушения параклис, споделяйки резултатите от последните изследвания на Обществото за парапсихични явления.

— Тогава какво правеше лорд Роастър в нейната стая?

— Задигаше огърлицата на госпожа Спотсуърт, госпожице.

За зъл късмет тъкмо в момента, в който Джийвс изрече тези думи, Джил отпиваше от чашата и глътката попадна в погрешното отверстие. А след като събеседникът й си позволи свободата да я потупа по гърба, й трябваха още няколко минути преди да успее да проговори.

— Задигаше огърлицата на госпожа Спотсуърт?

— Да, госпожице Уайвърн. Това е доста дълга и в известна степен объркана история, но ако желаете да ме изслушате, аз ще се постарая да ви предам само основните моменти. Бихте ли желали да чуете разказа за заниманията на Негова светлост в последно време, които завършиха, както вече отбелязах, с отнемането на украшението на госпожа Спотсуърт?

Джил си пое въздух със съсък.

— Да, Джийвс, бих.

— Много добре, госпожице Уайвърн. Тогаз аз дума ще отворя за едного, който обича неразумно, но страстно, за едного, чийто очи печални, свикнали до този час в живота строго да се вглеждат, сега сълзи неспирни леят както дървото каучуково своите сокове през прореза отделя.

— Джийвс!

— Госпожице?

— Какви ги приказваш, за Бога?

Джийвс изглеждаше леко наранен.

— Опитвах се да обясня, че от любов към вас Негова светлост стана букмейкър.

— Стана какво?

— След като се сгоди за вас, госпожице Уайвърн, Негова светлост почувства — съвсем правилно по мое мнение — че за да може да издържа съпругата си, са му необходими значително по-големи финансови средства, отколкото тези, на които разчиташе до този момент. След като прецени плюсовете и минусите на няколко професии, той реши да опита своите сили на попрището на букмейкър за конни надбягвания под името Честния Пач Пъркинс. Аз изпълнявах ролята на секретар на Негова светлост. Слагахме си фалшиви мустаци.

Джил отвори уста, но после пак я затвори без да може да намери подходящ коментар на току-що сведената й информация.

— Известно време предприятието вървеше много успешно. За три дни в Донкастър успяхме да съберем сума, възлизаща на четиристотин и двадесет лири и окуражени от тази сполука ние се явихме на Епсъм Даунс за надбягванията Оукс. Но изглежда катастрофата дебнеше Негова светлост. Би било неточно да използвам метафората, че приливът го погълна. По-скоро онова, което помете Негова светлост, беше една-единствена приливна вълна. Капитан Бигър, госпожице. Той спечели на двойно залагане за сметка на Негова светлост — пет лири на Великолепната Люси при сто към шест и всичко се прехвърля на Майката на Уистлър при начален залог тридесет и три към едно. И когато той категорично отказа отсрочка на изплащането, този катаклизъм постави Негова светлост в незавидното положение да дължи на капитан Бигър едно състояние от три хиляди лири, без авоари, с които да може да посрещне своите задължения.

— Бедничкият!

— Да, госпожице. Негова светлост беше принуден преждевременно да напусне състезанията, следван от капитан Бигър, който непрекъснато крещеше „гнусен шарлатанин“. Когато все пак успяхме да се отскубнем от преследвача си на около десетина мили от имението, ние се надявахме, че с това инцидентът е приключен и че за капитан Бигър Негова светлост завинаги ще си остане неприятна, но непозната фигура с рижи мустаци. Но за съжаление Съдбата беше отредила друго. Капитанът проследи Негова светлост дотук, разкри самоличността му и изиска незабавно разплащане.

— Но Бил няма никакви пари.

— Именно, госпожице. Негова светлост не пропусна да изтъкне този факт пред капитан Бигър. Тогава капитан Бигър предложи Негова светлост да му осигури временно да влезе във владение на огърлицата на госпожа Спотсуърт и сблъсквайки се с решителното nolle prosequi40 от страна на лорд Роастър, той ни увери, че въпросният обект е бил подарен на дамата от него преди няколко години, така че той има морално право да вземе украшението назаем. Като размислихме на спокойствие, разбрахме, че историята е съшита с бели конци, но в момента тя беше разказана с такова изобилие от убедителни детайли, че ние не се усъмнихме в истинността на случката и Негова светлост, който се беше заклел, че никога няма да се съгласи на подобно действие, даде съгласието си. Достатъчно ясно ли се изразявам, госпожице?

— Напълно.

— Тогава възникна въпросът как да бъде проведена операцията и беше решено аз да измъкна госпожа Спотсуърт от стаята й под претекст, че привидението на лейди Агата е било видяно в разрушения параклис, а по време на нейното отсъствие Негова светлост да влезе и да вземе бижуто. Планът успя. Огърлицата беше предадена на капитан Бигър, който я отнесе в Лондон с цел да я заложи и да инвестира средствата в Ирландския кон, Балимор, в чиито шансове за победа той бе напълно уверен. А що се отнася до бледоморавата пижама на Негова светлост, по повод на която вие направихте недвусмислено възражение преди малко, надявам се да убедя Негова светлост, че светлосиньо или фъстъченозелено…

Но Джил в момента не се интересуваше от пижамите на лорд Роастър и от стъпките, които трябваше да се предприемат, за да се коригира тяхната бледоморавост. Тя удряше с все сила по вратата на библиотеката.

— Бил! Бил! — викаше тя като жена, оплакваща своя демон-любовник и Бил, чувайки този зов, изскочи с пъргавината на корковата тапа от гърлото на бутилката с шампанско.

— О, Бил! — нададе един финален въззив Джил и се хвърли в прегръдките му. — Джийвс ми разказа всичко!

Над склонената върху гърдите му любима главица Бил хвърли един гневен поглед към Джийвс.

— Като казваш всичко, всичко ли имаш предвид?

— Да, милорд. Сметнах го за препоръчително.

— Знам всичко за Честния Пач Пъркинс, за твоите мустаци, за капитан Бигър, Майката на Уистлър, госпожа Спотсуърт и огърлицата — изреди Джил основните точки от конспекта, намествайки се по-удобно в обятията на Бил.

Фактът, че едно момиче, знаейки всичко това, може да се намества по-удобно в обятията му, се стори на Бил толкова трудносмилаем, че той беше принуден да я отдели за момент от себе си, за да се подкрепи с глътка шампанско.

— И след всичко това — попита той невярващо, след като се завърна и я прие обратно до сърцето си — ти не се отдръпваш от мен ужасена?

— Разбира се, че не се отдръпвам от теб ужасена. Изглеждам ли като момиче, което се дърпа ужасено?

— Е, не — призна Бил. Той целуна устните й, челото й, ушите й и върха на главата й. — Проблемът е обаче, че трябва да се отдръпнеш от мен ужасена, защото не виждам как по дяволите ще можем да се оженим. Аз нямам пукнато пени, а ще трябва да събера една солидна сума, за да изплатя огърлицата на госпожа Спотсуърт. Noblesse oblige, ако следиш мисълта ми. Така че ако не й продам къщата…

— Разбира се, че ще й продадеш къщата.

— Мислиш ли? Съмнявам се, но все пак ще опитам. Къде изчезна тя, по дяволите? Беше тук, когато влязох в библиотеката. Трябва да я открия веднага. Целият догоре съм пълен с цитати от ония реклами в „Селски живот“ и ако не дойде скоро, ще блъвна.

— Извинете, милорд — намеси се Джийвс, който по време на горната размяна на нежности дискретно се беше отдръпнал до прозореца. — Госпожа Спотсуърт и Нейна светлост в този момент идват насам.

С почтителен жест той се отдръпна настрани и госпожа Спотсуърт влезе, следвана от Моника.

— Джил! — викна Моника и спря втрещена. — О, Небеса!

— О, всичко е наред — успокои я Джил. — Има промяна в ситуацията. Пак сме си захарчета.

— Та това е чудесно. Аз пък развеждах Розалинда из околността.

— Из това великолепно имение с неговите прохладни алеи, сгушени под вековни дъбове, с пенливите си потоци, пълни с пъстърва и лен, със спиращите дъха гледки, обрамчени с облаците на цъфналия храсталак? Хареса ли ти къщата, Роузи? — попита Бил.

Госпожа Спотсуърт плесна с ръце и затвори очи от възторг.

— Прекрасна е, прекрасна! — прехласна се тя. — Не мога да разбера как не те боли сърцето да се разделиш с нея, Биликен.

Бил изхълца:

— Ще се разделям ли с нея?

— Съвсем сигурно е — отсече категорично госпожа Спотсуърт. — Това е къщата на моите мечти. Колко искаш за нея — с всичките й джунджурии?

— Ти направо ми взе дъха.

— Е, такава съм си. Никога не съм могла да понасям клечането в храсталака. Ако искам нещо, аз го казвам и пиша чек. Ще ти кажа какво ще направим. Ще ти предплатя депозит от две хиляди лири, а по-късно ще се споразумеем за цената.

— Не би ли могла да ги направиш три?

— Разбира се — тя извади автоматичната си писалка, но спря. — Има само едно нещо, преди да подпиша чека. Това място не е влажно, нали?

— Влажно? — възкликна удивено Моника. — Разбира се, че не.

— Сигурни ли сте?

— Сухо е като оглозган кокал.

— Влагата значи смърт за мене. Имам много лош ишиас.

Рори влезе през френския прозорец с огромен букет от рози в ръка.

— Китка за теб Моук с почитания от Р. Кармойл — издекламира той и пъхна букета в ръцете на Моника, а после се обърна към Бил: — Готви се да вали, старче.

— И какво от това?

— Какво от това? — повтори Рори изумен. — Скъпо момче, нима си забравил какво става в тая къща, когато завали. Вода през покрива, вода по стените, вода, навсякъде вода. Щях да ти предложа, връщайки се към онзи добър стар бойскаутски дух, веднага да тичаш и да сложиш кофите под мансардния прозорец. Страшно влажна къща — заключи той, адресирайки информацията към госпожа Спотсуърт по своя дружески, поверителен начин. — За всичко е виновна реката. Често обичам да казвам, че докато през лятото реката е в дъното на градината, то през зимата градината е на дъното…

— Извинете, милейди — неочаквано се намеси прислужницата Елен, появявайки се на прага. — Мога ли да говоря с госпожа Спотсуърт?

Госпожа Спотсуърт, която гледаше втрещена Рори, прибра писалката си.

— Да?

— Мадам — каза Елен, — вашата огърлица е открадната.

Елен не беше от момичетата, които обичат да увъртат.