Есенната република

Глава тридесета

Нила си проправи път първо през адранския, а след това и през деливанския лагер, като бавно събираше кураж да се обърне към деливанската кабала.

Не беше очаквала да пристигнат толкова скоро. Тамас бе настоял да остане наблизо, в случай че магията ѝ му потрябва — ако изобщо можеше да му свърши работа, предвид че тя все още не можеше да черпи методично от Отвъд — и не ѝ беше позволил да придружи Бо до Привилегированите лечители. Беше казал, че Борбадор може да отсъства твърде дълго, а той не можел да рискува да се лиши и от двамата си Привилегировани при една вероятна битка.

Но само след два дни деливанската кабала беше пристигнала. Беше ли това някаква хитрост, за да ги раздели? Или просто недоразумение?

Може би беше твърде предпазлива.

Бо щеше да е горд.

Нила си проправяше път покрай деливанските войници, които я наблюдаваха внимателно, но от разстояние. Тя носеше синя рокля, твърде изтънчена за една перачка, но не достатъчно модерна за една дама, и беше оформила косата си с помощта на взето назаем огледало. Тъкмо се питаше защо никой не бе поискал да види документите ѝ, когато към нея се примъкна един тъмнокож деливанец.

По лентите върху реверите му разбра, че е капитан. Беше красив мъж, доста висок, със стройни рамене. Той ѝ се подсмихна.

— Отивате ли някъде, милейди?

— Да, благодаря. — Можеше да усети ръката му, която се носеше във въздуха на нивото на кръста ѝ.

— Мога ли да ви помогна да откриете мястото, към което сте се запътили? — Ръката му леко забърса задника ѝ. Тя се извърна към него с любезна усмивка на лицето и го фрасна в носа.

Той залитна назад с пронизителен писък и заопипва лицето си.

— Айй! Бездни, жено! — Изненадата бе заменена от гняв, който бързо се разрасна до ярост. Капитанът избърса носа си с ръкав, огледа кръвта по маншета си и посегна към колана. — Сбърка, момиче.

Нила осъзна, че е сбъркала в момента, в който кокалчетата ѝ докоснаха носа му. Беше в чужд лагер, без другар или придружител, и не знаеше нищо за социалните нрави на деливанците. Още повече че този мъж беше капитан. Това не беше адранската армия — вероятно беше някой благородник и можеше да ѝ създаде купища неприятност.

— Не — каза тя и се приближи, докато умът ѝ препускаше. Нямаше какво друго да прави, освен да доведе нещата до край. — Хубаво ще те науча, неблагодарник такъв. Търся деливанските кабалисти. Ако ме докоснеш още веднъж, ще ти навра ръката толкова дълбоко в задника, че ще можеш да си почешеш носа с нея.

Деливанският капитан отстъпи няколко крачки назад. Огледа я от глава до пети, като няколко пъти спря погледа си на голите ѝ ръце, търсейки доказателство, че е Привилегирована. Нила можеше да види как мозъкът му работи сякаш преценяваше шансовете си. Най-накрая той каза носово:

— Уединили са се на изток оттук.

— Благодаря.

Тя му обърна гръб, макар всеки инстинкт в нея да крещеше да не го прави, и се запъти в указаната посока. Това беше поредната роля, която трябваше да играе, напомни си. И не беше по-опасна от ролите, които бе играла за лорд Ветас. Тя беше дама, Привилегирована, и трябваше да изисква уважение.

— Внимавай, момиче — извика след нея деливанецът.

Искаше ѝ се да отвърне с груб жест, но помисли, че вероятно нямаше да е достойно за една Привилегирована.

Оказа се, че деливанската кабала не е трудна за откриване. Огромни палатки в бяло и зелено се издигаха току след следващото възвишение. Макар и не толкова големи, колкото палатката на краля, тези бяха далеч по-широки и многобройни, с десетки помещения, които бяха свързани с покрити алеи, за да скрият пристиганията и заминаванията на Привилегированите от нежелани погледи. Целият район беше отцепен от останалата част на лагера от тънка зелена лента, вързана на интервали за високи дървени стълбове. Всеки стълб беше покрит с деливански писания и мистериозни символи, от които Бо я беше научил на достатъчно, за да разбере, че са за защита — придружавани от съответните предупреждения.

Нила последва лентата на юг, докато не откри вход. Деливански кабалски пазачи — огромни мъже с широки рамене, блестящи нагръдници и шлемове с шипове — стояха на пост с мускети на рамо.

Тя пристъпи между тях, но пътят ѝ незабавно бе препречен от въпросните мускети.

— Отстъпете — каза един от пазачите с тежък адрански акцент; в думите му звучеше заплаха.

Нила отстъпи.

Никой от двамата дори не я погледна. Като местеше поглед от единия към другия, тя протегна леко единия си крак, но мускетите отново се кръстосаха и препречиха пътя ѝ. Приличаше на нещо, излязло от комическа пиеса.

— Търся Привилегирования Борбадор — каза Нила и отдръпна крака си.

Никой от двамата не отговори.

— Той е адрански Привилегирован. Беше доведен при лечителите ви преди две нощи.

Отново нищо.

— Тук съм по поръчение на фелдмаршал Тамас. Въпросът е важен — опита Нила. Ако името на Тамас означаваше нещо за кабалските пазачи, то не го показаха. — Има ли някого, с когото мога да разговарям? — По тила на Нила изби студена пот. Дали тези мъже изобщо знаеха кой е Бо? Беше ли стигнал до деливанската кабала жив? Възможността да е умрял по пътя се прокрадна в съзнанието ѝ и в нея се надигна паника.

Какво трябваше да стори, за да я допуснат до кабалата? Нуждаеше се от отговори. Може би ако подпалеше обувките им, вече нямаше да я игнорират.

Един бърз поглед към излъсканите им щикове я убеди, че подпалването на обувките им щеше да доведе до изкормването ѝ. Тя вдигна ръце. Явно беше необходима някаква демонстрация. Не ѝ оставаше нищо друго. Все още не знаеше как да контролира силите си. Без Бо можеше направо да се върне към перачеството.

— Какво искаш?

Нила подскочи стреснато. Иззад пазачите се бе приближила жена. Карамелената ѝ кожа беше по-светла от на повечето деливанци, лицето ѝ беше продълговато, но красиво, с високи скули и тясна брадичка. Беше изправила гръб, вдигнала високо глава, с ръце на кръста, облечени в покритите с руни ръкавици на Привилегированите.

— Не се мотай — каза нетърпеливо жената, преди Нила да успее да отговори. Не я гледаше в очите, а се взираше някъде над главата ѝ сякаш самата Нила не заслужаваше повече от един бегъл поглед.

— Казвам се Нила. Търся Привилегирования Борбадор.

— Той не приема посетители.

Нила преглътна, гърлото ѝ беше пресъхнало.

— Аз съм… — Тя замълча заради затанцувалото на ръба на съзнанието ѝ предупреждение. Внимавай с който и да е Привилегирован, бе ѝ казал Бо скоро след като бе установил, че не са ѝ необходими ръкавици, за да използва силите си. Те ненавиждат промяната. Всяка промяна може да разстрои статуквото на ненадминатите им сили сред Деветте. Ако член на конкурентна кабала открие необикновените ти способности, преди да се научиш да се защитаваш, може да се окажеш разпарчетосвана от Привилегирован хирург нейде в някоя усойна стая.

— Трябва да го видя — завърши Нила.

— Ти неговата курва ли си?

Нила почти се задави.

— Моля?

Очите на жената се присвиха и тя като че ли за първи път погледна към Нила.

— Бо се е разпуснал. Кожата ти е твърде бледа и си твърде ниска. В името на Крезимир, вкусовете му са се влошили.

— Тук съм от името на фелдмаршал Тамас — каза Нила, прехапала език. — Нужна ми е информация относно състоянието на Привилегирования Борбадор.

— Не ме лъжи, развратнице. Един от хората на Тамас беше тук преди час. Бездни, сигурно си нова. Бо винаги е харесвал лепките повече отколкото трябва. Той е още жив, ако за това питаш. Ако все още те иска, ще те намери след няколко седмици. Ако ли не, няма да го видиш повече. Предлагам да отидеш да си разтвориш краката за някой адрански офицер, за да си запълниш времето.

Нила беше пред избухване. Как смееше тази жена, макар и Привилегирована, да ѝ говори по такъв начин? Дори когато беше нищо и никаква перачка, господарят и господарката на къщата никога не се бяха държали толкова презрително с нея, при все че лейди Елдаминз я мразеше.

Привилегированата я отпрати, като махна с облечената си в ръкавица ръка.

— Ако продължиш да се навърташ наоколо, ще се погрижа да не те види никога повече. — Нямаше злост или заплаха в гласа ѝ. Беше просто твърдение, така нехайно изречено, както един готвач би съобщил, че ще кълца пиле. Тя се извърна и закрачи назад, без да продума повече, и остави Нила да се мъчи да каже нещо, каквото и да е, на гърба ѝ.

Нила стискаше и отпускаше юмруци зад гърба си, сетне ги дръпна от двете си страни, преди да е запалила роклята си. Направи крачка напред, ала пътят ѝ бе препречен от два мускета.

— Най-добре си върви — каза един от пазачите със съчувствена нотка в гласа.

Нила се врътна на пети и се отдалечи, като се чудеше дали притежаваше силата да подпали цялата проклета шатра на кабалистите, преди да осъзнаят какво става. Онази Привилегирована я беше нарекла курва! Да си разтвори краката за някой адрански офицер? Почувствала танцуващите по пръстите си пламъци, тя стисна ръцете си в юмруци.

За това са защитните символи, глупаче, чу гласа на Бо в съзнанието си. Едно пламъче от Отвъд, насочено към кабалския лагер, и цялата бездна щеше да се стовари върху главата ѝ.

По внезапна прищявка Нила смени посоката си и се насочи покрай оградения стан. Може би трябваше да каже на жената, че е ученичка на Бо — че е Привилегирована, а не някаква случайна жена, към която да се отнася като с боклук. Може би щеше да получи повече уважение.

Но пък тази жена не биваше с никого да се държи по подобен начин.

Нила откри пролука сред палатките и видя бездимните пламъци, идващи от едно огнище. Един пазач ѝ хвърли любопитен поглед, но не каза нищо, докато тя седеше на пръсти и търсеше някаква следа от Бо. Видя няколко Привилегировани и два или три пъти повече кабалски войници в тежките им брони, носещи тежки пики и саби. Учуди се, че не разполагат с повече мускети, но после се сети, че Бо беше споменал как повечето Привилегировани са алергични към барута и го избягват винаги когато е възможно.

Усмивка докосна устните ѝ, щом мерна бяла кожа сред разнообразните нюанси на черно и кафяво. Ето го Бо — седеше до огъня и се взираше невиждащо в пламъците. Макар и много блед, изглеждаше невредим. Нила пое дъх, беше на косъм да изкрещи, ала викът заседна в гърлото ѝ, щом Привилегированата — същата, която така грубо я беше отпратила, излезе от една палатка наблизо и се приближи към Бо.

Той ѝ каза нещо, но тя само поклати глава, след което пристъпи към него и притисна устни към неговите. Той не възрази и не се отдръпна — бузите му се изчервиха и скоро той също я целуваше. Тя прокара пръст надолу по гърдите му, сетне ръката ѝ се спусна по-надолу…

Следващата рационална мисъл на Нила я споходи чак когато беше преполовила пътя до адранския лагер и преди да разбере накъде отива, се озова пред командната палатка на Тамас.

Той стоеше отпред, закрил очите си от слънцето, и оглеждаше две карти, разгърнати на земята пред него; краищата им бяха затиснати от няколко камъка с големината на юмруци. Няколко от офицерите му изроптаха, но никой не я спря.

— Какво се е случило с роклята ти? — попита Олем.

Тя погледна надолу. Изглеждаше сякаш се е изцапала със сажди. В долната част на роклята ѝ имаше две черни ивици сякаш от ръцете ѝ беше капало мастило. Можеше да подуши опърлен памучен плат.

— Нищо — сопна се тя. — Кога потегляме?

Тамас изсумтя и се приведе над картите си, но не каза нищо.

— Тази нощ ще лагеруваме тук — отвърна Олем. — Ще тръгнем на сутринта.

— О. Да, вярно. Кога ще срещнем кезианците на бойното поле?

— По-скоро отколкото може да ти се иска — промърмори Тамас едва чуто, но достатъчно, че да го чуе.

— Какво трябва да означава това?

— Нила — каза Олем с предупредителна нотка в гласа.

— Всичко е наред, Олем — каза Тамас все още загледан в картите. — Тя се учи как да бъде истинска Привилегирована, а това върви ръка за ръка с нахалството. Означава, Привилегирована Нила, че си ужасно неподготвена за онова, което ще те помоля да направиш.

— И какво е то?

— Да убиеш хиляди кезиански войници. Да ги изгориш до пепел. Да слушаш писъците им, докато те чезнат заради магията ти.

Нила се стресна от думите му.

— Защо казвате, че съм неподготвена? Веднъж вече го направих, нали? — Нила беше неподготвена. Беше блокирала онази битка от съзнанието си толкова старателно, че почти я беше забравила, и при спомена ѝ се догади.

— Защото така каза Бо — намеси се Олем.

— Виждал си го?

— Преди час. Още е жив, но не е в състояние да се бие. Помоли ме да те предупредя да стоиш далеч от деливанската кабала. Трябва да държим присъствието ти в тайна, докато не стане абсолютно наложително.

Нила си припомни как онази Привилегирована целува Бо и ръката ѝ, посягаща между краката му.

— Не се и съмнявам, че така е казал — отвърна тя.

Тамас най-сетне вдигна глава, но само за да размени поглед с Олем.

— Задава се още един вестоносец, сър — каза телохранителят.

— Разбира се. — Тамас въздъхна изтощено.

Деливанец в зелена униформа заобиколи палатката с коня си и спря на косъм, преди животното да стъпче картите на Тамас.

— Сър — задъхано каза вестоносецът. — Нападнаха ни!

— Деливанския лагер?

— Обоза — каза той.

Тамас се стрелна в палатката си и излезе, като междувременно закопчаваше меча към колана си.

— Вдигни войската! — извика на Олем.

— Сър, тях вече ги няма — каза вестоносецът.

— Какво искаш да кажеш?

— Удариха ни и си тръгнаха, преди да успеем да окажем съпротива.

— Обоза? — попита Нила. Погледът на Тамас подтикваше към предпазливост. Деливанците не биваше да знаят за нея. Тя пое дълбоко дъх, борейки се с гнева и чувството за безпомощност, което заплашваше да я залее.

— Да, госпожо — отвърна вестоносецът.

— Как, в името на бездната, кезиански драгуни са се озовали зад нас? — настоятелно попита Тамас. — Не би трябвало… Бездни, това магия ли е?

Нила погледна, за да види какво бе привлякло вниманието на фелдмаршала. На северозапад, по протежение на хоризонта проблесна светлина сякаш слънцето се отразяваше от дузина огледала. Тя отвори третото си око, бавно, за да не позволи на чувството да я надвие, и видя пръските пастелни цветове, вихрещи се в далечината, борещи се с нещо — странна тъмнина, каквато до този момент не бе виждала Отвъд. Изглежда, поглъщаше всяка светлина, която се докоснеше до нея, и се движеше като мастилен облак по хоризонта.

Нещо в тази тъмнина засегна нерв в подсъзнанието на Нила и тя се поболя от страх.

По лицето на Тамас премина съмнение. Дали и той го беше видял?

— Хората ни ги преследват, сър — каза вестоносецът. — Крал Сулам помоли за присъствието ви.

— Надявам се да има много добро обяснение. Хората ви трябваше да подкрепят драгуните ми, за да избегнем точно това.

Нила улови бързия поглед на Тамас.

— Остани тук — тихо каза той. — Но бъди готова за всичко. — След това изчезна, завикал за коня си, следван по петите от Олем.

Бъди готова за всичко, беше казал.

Това беше малко неясно. Тя погледна на северозапад. Проблясъците бяха изчезнали, но по гърба ѝ пролази тръпка, щом си спомни тъмнината, с която се бяха сражавали.