Глава четиридесет и първа

Нила се чувстваше смазана. Главата ѝ клюмаше и трябваше да увие юздите около ръцете си, за да не се изплъзнат от скованите ѝ пръсти, докато язди. Всяка частичка от тялото ѝ пулсираше от болка заради тичането и язденето и единственото ѝ желание беше да легне в тревата, макар и мокра от утринната роса, и да поспи.

Но знаеше, че ако го стори, Олем ще умре.

Ако вече не беше мъртъв.

Бо изглеждаше по-лошо, отколкото тя се чувстваше. Като че ли беше събрал сили, с бдителен поглед и повдигнал глава, но Нила виждаше кръговете под очите му и изражението, което се опитваше да скрие, докато се друсаше в седлото.

— Кракът ти — каза тихо тя, докато яздеха точно зад авангарда на кавалерията от Железни оси. Разузнавачите бяха далеч напред, следващи дирите, оставени от кезианските ѝ преследвачи.

Бо се прегърби в седлото си.

— Какво за него?

— Не можаха ли…

— Не можаха. Плътта беше твърде увредена при коляното. Лечителите могат да вършат чудеса, но способностите им си имат граници. Ако бяха успели, щях да съм със сантиметър по-нисък от лявата страна и да не мога да си свивам крака.

Нила си представи как Бо ходи наперено надолу по улицата, поклащайки се като марионетка, докато се опитва да изглежда естествено. Тя преглътна неуместния си смях, като покри уста и се опита да го отиграе, щом Бо я изгледа гневно. Той най-сетне отмести поглед и каза:

— Да, това щеше да е малко смешно.

— Съжалявам, Бо.

— Недей. Късметлия съм, че запазих всичко над коляното. Нека да приключваме с всичко това, за да мога да сляза от това проклето седло. Близко ли сме?

Нила се огледа.

— Всичко изглежда еднакво в мъглата — отвърна тя, сетне посочи към следа в калта на върха на един хълм. — Това е една от маркировките ми.

— Добре. — Бо извади манерка от джоба си и отпи.

— Мислиш ли, че е добра идея да пиеш преди битка?

— По-добре да пия сега, отколкото да припадна от болка по средата на сражението.

Продължиха да яздят в тишина, докато до тях не достигна командата да спрат. Един от разузнавачите се приближи и докосна шапката си.

— Открихме ги, Привилегировани. Лагерът им е в една долина след следващото възвишение.

— Добре. Върви — каза Бо.

— Искаш ли да остана наблизо? — попита Нила.

— Във всеки друг момент бих казал „да“ — отвърна Бо с изморена, но закачлива усмивка. — Но не и този път. Неутрализаторът може вече да е разбрал за теб. А може и да не е. Във всеки случай ще мисли, че с кавалерията пътува само един Привилегирован. Ако стоим на голямо разстояние един от друг, може и да не успее да покрие и двама ни с обезсилващата си магия. Помни, въздушна преграда, за да спира куршумите. Използвай огъня си на близки разстояния, за да не взривиш нашите хора. Подобна схватка изисква ловко изпълнение, а не груба сила.

Кавалерията се раздели на две групи и зае формация подкова около долината, в която лагеруваха кезианците. Нила надушваше готварските огньове и ѝ се стори, че чу приглушени гласове сред мъглата. Нейният кавалерийски клин се сформира и към нея бяха прикрепени двама тежковъоръжени кирасири, за да я пазят.

Тя се опита да успокои дишането си, докато чакаше сигнала. Не беше обучена за подобна битка. Не беше обучена за каквато и да е битка. Знаеше само как да отприщи силите си, а дори и това като че ли се случваше само в някои от случаите.

Вече нямаше време за паника. Прозвуча рог и кавалерията се понесе напред, връхлитайки кезианския лагер. Спуснаха се надолу в долината, приготвили мечове, и се изсипаха гръмко сред палатките и огнищата.

Нила устоя на подтика да извика огън, който да обгърне ръцете ѝ — не само щеше да прогори юздите си, но и беше най-добре да действа с елемента на изненада на своя страна.

Чу сблъсъка на мечове и пропукването на мускети и карабини, но собственият ѝ клин с кавалеристи продължи напред необезпокояван. До нея един мъж изтъкна липсата на отпор, но въпреки това те се втурнаха напред, подтикнати от звуците на битката.

Нила разпозна този участък от лагера. Спомни си как се прокрадваше през него миналата нощ по време на бягството си. Някъде наблизо се намираше горкият постови, чийто врат беше прогорила.

Видя тялото на адрански войник да лежи в калта.

— Олем! — извика тя и смуши коня си. Животното скочи напред и почти я изхвърли. Беше достатъчно близо, за да разбере, че това не беше Олем. Но главата на мъжа беше почти отделена от раменете, от шията му течеше прясна кръв. Видя още едно тяло в подобно състояние, и още едно. Кезианците убиваха пленниците си.

Сред мъглата изникна кезианец, извисил се над коленичещата фигура на адрански войник. Тя разпозна изтормозените от камшика рамене и сплъстената от кръв брада на коленичилия мъж.

Мечът на кезианеца проблесна.

Нила реагира инстинктивно, подтикната от паника, пръстите ѝ се раздвижиха и огънят ѝ отнесе главата на противника като гюле. Тялото му падна и Олем бавно и изморено надигна глава.

Нила се забори да овладее коня си, а охранителите ѝ влязоха в схватка с няколко кезиански спешени войници. Щом успокои животното, тя се плъзна от седлото и се хвърли на земята до Олем. Той вече не беше на колене, свлякъл се настрани. Тя преряза въжетата му и той сам изтръгна парцала от устата си.

— Зад вас, глупаци! — изрева той.

Вкопчени в битка с малкото останали спешени кезианци, адранските кавалеристи се помъчиха да се извърнат към изненадващата атака, връхлитаща ги в гръб. Основните сили на кезианските драгуни се врязаха във фланга им с оглушителен трясък, прокарвайки си път през адранските кирасири, които допреди миг бяха разполагали с преимуществото.

Нила протегна ръка и пламъците ѝ погълнаха коня и ездача му, насочили се право към нея. Стъписана от собствената си прецизност, тя се извърна и повтори жеста, за да изпепели друг кезиански драгун.

— Меч! — извика Олем, макар едната му ръка да висеше безполезно до тялото. Той хвана оръжието, метнато му от един от неговите кирасири, и се извъртя, за да отрази замаха на противников драгун. Кезианецът профуча покрай него и се извърна, за да нападне отново с намерението да стъпче Олем с копитата на коня си, но един от телохранителите на Нила му влезе отзад и преряза чисто шийните му прешлени.

Нила помогна на Олем да се изправи.

— Не се занимавай с мен — каза той. — Продължавай с огъня!

Тя запрати огнена топка с размерите на вол по най-близкия кезиански драгун и в следващия момент почувства до ръба на съзнанието ѝ да се докосва мрак.

Обхвана я страх, щом танцуващите по пръстите ѝ пламъци изчезнаха.

Неутрализаторът.

Можеше да усети как влиянието му около нея се засилва и когато отново се пресегна Отвъд, не намери нищо. В гърдите ѝ се надигна паника, която заплашваше да я залее. Не можеше да се бие с меч или да стреля с пистолет. А собствената ѝ сила беше изчезнала.

Не можеше да посочи местоположението на неутрализатора. След като собствените ѝ свръхестествени сили я бяха изоставили, тя се хвърли назад към коня си и се издърпа в седлото, като съзнаваше, че възможностите ѝ бяха сведени единствено до това да бяга.

Във въздуха зад нея проблесна светкавица и тя се обърна тъкмо навреме, за да долови две мощни експлозии някъде сред мъглата. Беше забравила за Бо. Ако неутрализаторът беше тук, ако можеше да отвлече вниманието му, може би Бо щеше да успее сам да сложи край на това.

От мъглата изхвръкна мъж, възседнал най-големия и бърз кон, който Нила беше виждала. Мъжът беше облечен в черна вълна и кафява кожа и размахваше огромен извит меч. Той се спусна към нея, острието му светкавично преряза гърлото на един от телохранителите ѝ, и я подмина.

Нила вдигна ръце, но в следващия миг си спомни, че нямаше магия, която да запрати по него.

— Той отива за Бо! — извика тя. — След него!

Без да спира, за да провери дали кирасирите на Олем я следват, тя пришпори коня си към мястото, където беше видяла проблясъците магия.

Кезианският лагер се бе превърнал в заринато от телата на мъртвите и ранените поле — и кезиански, и адрански. Коне без ездачи тичаха сред мъглата, спешени кирасири и драгуни се лутаха наоколо и влизаха в бой едни с други, щом се срещнеха.

Нила се почувства ужасно уязвима сред мъглата и ненадейно осъзна, за пореден път, колко безпомощна беше. Трябваше ли да се опита да помогне на Бо? Или само щеше да се убие?

Беше твърде късно да се чуди. Излезе от най-гъстия участък на мъглата и се натъкна на върволица от поразени от магия тела. Коне и мъже лежаха мъртви, убити от ледени копия.

Нила видя Бо, все още в седлото, хванал юздите със зъби, така че и двете му ръце да са свободни; бакенбардите му се бяха заскрежили. Той се изви в седлото към връхлитаща група драгуни, в които се вряза вятър и повали коне и хора, изтръгна писъци и отнесе всички сред диплещите се валми.

Нещо в мъглата зад Бо се размърда. Първоначално Нила реши, че е кон без ездач, препускащ ужасено и объркано. Само че съществото се прокрадваше напред с неумолима походка и сянката му се оформи като прилична на човек. Беше голямо и уродливо и докато вървеше дебнешком към Бо, на обезобразеното му лице бе изписана ярост. Нила беше виждала Пазител само отдалеч. Отблизо беше още по-ужасяващо.

— Бо! — извика тя.

Бо се извъртя точно когато Пазителят скочи. Пръстите на Привилегирования трепнаха и внезапно съществото беше прободено от ледени висулки, дълги като копия. Пазителят пречупи ледунките и привидно незасегнат, закрачи с големи крачки напред, а зад него закапаха вода и кръв. Пръстите на Бо трепнаха повторно и съществото бе отхвърлено назад, леко като перце, гневният му вик бе отнесен от порива на подсиления с магия вятър.

Създанието успя да се приземи на крака и Нила зачака Бо да го довърши, щом то поднови атаката си срещу него. Но вниманието му бе отвлечено от внезапната поява на още вражи драгуни. Те го връхлитаха отстрани, но конете им се препънаха в магията му. Бо се олюля в седлото; изглеждаше сякаш всеки момент може да падне. Беше твърде изморен да доведе битката до край, а и Нила можеше да усети тъмното присъствие на неутрализатора. Всеки момент Бо щеше да бъде откъснат напълно от магията си.

Нила грабна един камък от земята и го запрати към нападащия Пазител. Камъкът отскочи от рамото на съществото и то спря, а масивната му, деформирана глава се извърна към нея. Дъхът заседна в гърлото ѝ при вида на злобните му, дребни като мъниста очи. Пазителят изрева и се спусна право към нея, навел глава като разгневен бик.

Нила отстъпи, сетне се обърна да побегне. Какво можеше да стори? Съществото щеше да я разкъса на парчета. Щеше да я убие, а после щеше да убие и Бо, и всичко, за което се беше борила, щеше да отиде на вятъра. Звукът от тежките му стъпки се носеше зад нея и тя се обърна, за да погледне смъртта в очите.

Паника, гняв и отчаяние се устремиха Отвъд, през мрачната преграда, представляваща влиянието на неутрализатора. Нила се пресегна и с усилие принуди тъничък изблик на огън да навлезе в реалността, след което подобно на копие го заби в окото на Пазителя.

Съществото се препъна и падна; в главата му имаше черна пушеща дупка.

Ненадейно Нила беше запратена на земята и въздухът изсвистя от дробовете ѝ. Тя се стовари тежко и се превъртя, за да омекоти удара, ала почувства как ръката ѝ се извива неестествено под нея. Неутрализаторът профуча покрай нея, устремил се към Бо. Привилегированият повдигна ръце, скривил лице от гняв, но магията му припламна и угасна и единствено рязкото дръпване на юздите го отмести от пътя на тежкия ятаган на неутрализатора. Гурланският ездач потъна в мъглата.

Нила се изправи с усилие и огледа ръката си, благодарна, че не е счупена, след което се затича към Бо.

— Бързо — каза тя. — Трябва да вървим. Не можем да се бием с него.

Бо, изглежда, беше съгласен. Той пришпори коня си към нея, протегнал ръка.

С крайчеца на окото си Нила видя атаката на неутрализатора. Гурланския вълк препускаше право към нея, размахал ятагана си, а тя не можеше да стори нищо. Отвори уста да изкрещи.

Конят на Бо се заби в рамото на по-големия жребец на гурланеца. Животните подскочиха, извили гръб и изпънали крака, дръпнаха се назад и се замятаха и зацвилиха изплашено, захвърлили ездачите си.

Нила се затича към Бо, докато той се опитваше да се изправи. Тя видя, че протезата му е все още в стремето и докато той се опитваше да се превърти по корем, неутрализаторът вече беше на крака и тичаше с всички сили към него, вдигнал меч.

Нила усети сълзи в ъгълчетата на очите си. Тя напрегна сили срещу тъмнината, която я отрязваше от магията ѝ, и се пресегна през мастилените дълбини към Отвъд. Веднъж беше успяла да ги преодолее и сега трябваше да стори същото.

Там беше. Можеше да го почувства, само на косъм от досега ѝ. Нила задрапа към Отвъд и като че ли го докосна с връхчетата на пръстите си.

Ризата на неутрализатора избухна в пламъци. Той се хвърли на земята и се затъркаля, за да ги угаси; на лицето му се бе изписала смесица от смут и ярост. Нила продължи. Магията се изплъзна между пръстите ѝ и тя отчаяно се забори да я улови отново. Сега неутрализаторът се извърна към нея, стиснал меча в двете си ръце, и тя трескаво се забори да достигне Отвъд.

Нила се хвърли встрани, за да избегне първия замах. Пред ръцете ѝ изпращя огън, който опърли ръцете на неутрализатора. Това го разсея достатъчно, че да може тя да изпълзи настрани, но само след миг той отново беше по петите ѝ.

С крайчеца на окото си видя, че Бо пълзи към нея, неспособен да се изправи без крака си — протезата все още висеше от стремето му.

Неутрализаторът замахна и пропусна лицето ѝ на косъм. В припряността си да избяга, Нила падна и отново се опита да сграбчи магията си. Не успя да я достигне. Внезапното прогърмяване на пистолет едва на няколко крачки от нея я накара да подскочи.

Неутрализаторът се препъна и се свлече на земята. Остана да се гърчи известно време, от устата и носа му блъвна кръв, сетне застина.

Бо седна на земята, здравият му крак беше преплетен с празния крачол, костюмът му беше мръсен, а косата разрошена.

— Бездни, как мразя барут — каза той и захвърли димящия пистолет настрани, сумтейки. — Случайно да забеляза дали на онзи Пазител му липсваше безименният пръст?

Загрузка...