Много съм ти задължен, Джийвс

Глава 4

След като възстановихме изгубените калории с превъзходната храна, която „Бариболт“ предлага, и се уговорихме с Джинджър да ме вземе с колата по-късно следобед, защото бях закарал моят спортен звяр на ветеринар заради някакво заболяване на нервна почва, ние се разделихме — той, да търси Магнолия Гленденън, а аз — към щабквартирата Устърова.

Както можете да предположите, бях доста замислен, докато вървях из оживените лондонски улици. В едно криминале, което четох наскоро, героинята, след като бе получила един-два между очите, беше описана като изгубена в лабиринт от безброй мисли и това описание ми пасваше като тапет върху стена. Бях с натежало сърце. Когато си приятел на някого и то от ей такъв, не можеш да не си съкрушен, ако чуеш, че той е сгоден за Флорънс Крей. Припомних си моите собствени чувства от времето, когато бях изпаднал в същото неприятно положение. Чувствах се като запрян в мрачно подземие.

Що се отнася до материалните измерения, помнете ми думата, няма какво да искате повече. По времето, когато беше сгодена за Стилтън Чийзрайт, помня, бях записал някъде из архивите, че е стройна като топола, със страхотен профил и разкошна платиненоруса коса. С една дума, момичето, ако вземем под внимание само външността, можеше да стане фаворитка в харема на някой по-заможен султан и въпреки че не я бях виждал от доста отдавна, предполагах, че е запазила тези характеристики. Самият факт, че Джинджър се превъплъщаваше в мъжка гургулица, колчем споменеше за нея, беше достатъчно красноречив.

Външният вид, обаче, дори да е като на момиче от корица на списание, не е всичко. На другата везна трябва да се сложи нейното желание да доминира, което ще ограничи поведението на бъдещия й жених до това на холивудски подмазвач. Още от ранно детство тя е била… не мога да се сетя за думата… започва с в. Не, не се сещам… обаче мога да го обясня. Когато веднъж спечелих награда за достойните ми знания на Светото писание в частното училище, което, естествено, е свързано с много изследователска работа, аз попаднах на притчата за оня военен, който казвал „Ела!“ и те идвали и „Напусни!“, и те напускали. Откакто срещнах Флорънс, все си мисля, че това е най-краткото и точно нейно описание. Както се казва, тя веднага би видяла сметката на някой, който, като му се каже „Ела!“, ще напусне, или пък обратното. Властна — ето думата, за която не можех да се сетя. Тя беше властна като регулировчик. Никак не беше чудно, че бях с натежало сърце. Чувствах, че вместо праскова, Джинджър беше откъснал лимон в градината на любовта.

След това мислите ми тръгнаха в по-малко тъжна посока. Това често се случва след добър обяд, дори и да не си поръчвал коктейл. Припомних си, че много семейни мъже определено са щастливи да бъдат строявани от малките си женички и може би Джинджър беше един от тях. Може пък да е на мнение, че щом женичката му иска от него да стои умолително на задните си лапи, за да получи бучка захар, това си е направо комплимент, защото показва, че тя проявява интерес към него.

Поободрен от тези мисли, посегнах към табакерата. Тъкмо да я отворя, и като някакво непохватно магаре я изпуснах на земята и тя падна на шосето. Слязох от тротоара, за да си я взема, когато в ухото ми писна клаксон и докато се въртях около оста си, разбрах, че още един миг и щях да бъда нацелен фронтално от едно такси. В случай че не знаете, проблемът при въртенето около оста си, освен ако не сте цирков танцьор, е отвратителната възможност да се препънете в собствените си крака, а това беше следващото нещо, което се случи с мен. Лявата ми обувка се оплете в десния ми глезен, залитнах, след това се завъртях и след кратка пауза се строполих като величествен бор под секирата на дърваря. Седях там, изгубен в лабиринт от мисли, когато една невидима ръка ме подхвана и издърпа на безопасно място. Таксито отмина и зави зад ъгъла.

Разбира се първото нещо, което един разумен човек прави в такива случаи, е да благодари на своя смел спасител. Обърнах се, за да направя това, и фрасни ме яко, ако този смел спасител не беше Джийвс. Каква изненада! Не ми идваше наум какво може да прави тук и за момент си помислих, че това може да е неговото астрално тяло.

— Джийвс! — изтърсих аз. Сигурен съм, че това е точната дума, но и да не е — ще рискувам.

— Добър ден, сър. Вярвам, че не сте се уплашили много. Животът ви висеше на косъм.

— Самата истина. Не казвам, че целият ми живот мина като на лента пред очите ми, но значителна част се изниза. Ако не беше ти…

— Дреболия, сър.

— Да, ти и само ти предотврати появяването на некролога ми утре във вестниците.

— Беше удоволствие за мен, сър.

— Удивително е как винаги се появяваш в най-критичния момент — също като Морската пехота на САЩ. Спомням си какво направи, когато аз и А. Б. Филмър водихме разгорещен спор с онзи лебед, а и другите случаи, твърде многобройни, за да ги изброявам. Ще ти отделя значимо място в молитвите си още следващия път, когато се моля. Но ти как попадна тук? И къде всъщност се намираме?

— Това е Кързън Стрийт, сър.

— Разбира се щях да го знам, ако не бях се замислил.

— Били сте се замислили, сър?

— Дълбоко. Ще ти разкажа по-късно. Тук някъде е клубът ти, нали?

— Да, сър. Ей тук, зад ъгъла. Използвайки отсъствието ви, след като приготвих багажа, реших да обядвам тук.

— И слава Богу! Ако не беше ти, сега щях да съм… как беше онази твоя фраза… нещо за колела…

— Нищо — само прах, оставен от препускащите колесници, сър.

— Или по-скоро от препускащото такси. Защо ме гледаш така изпитателно, Джийвс?

— Мислех си, че от тази неприятна случка видът ви малко е пострадал, сър. Ако приемете предложението ми, мисля, че трябва да се отбием в „Ганимед Младши“.

— Имаш предвид да се поизмия и изчеткам малко.

— Точно така, сър.

— И може би едно уиски със сода?

— Непременно, сър.

— Имам голяма нужда от едно. Този Джинджър фактически е на сух режим и не сме поръчвали коктейл преди обяда. А знаеш ли защо е на сух режим? Защото момичето, за което е сгоден, го е тласнало към тази глупава стъпка. И знаеш ли кое е момичето, за което е сгоден? Моята братовчедка Флорънс Крей.

— Нима, сър?

Е, не очаквах, че Джийвс ще се облещи и ще подскочи от изненада, защото той никога не прави това, колкото и сензационна да е новината, но между другото успях да забележа как едната му вежда се повдигна на около три милиметра и по това познах, че съм го заинтригувал. Ето защо това „Нима, сър?“ съдържаше толкова много в себе си. Например мнението, че това си е голям късмет за Бъртрам, защото едно момиче, за което вече си бил сгоден, си остава винаги скрита заплаха, докато не се сгоди за някой друг. По този начин няма да може щом й хрумне налудничавата идея да преиграем мача. Схванах този подтекст и напълно се съгласих с него, въпреки че естествено не казах нищо.

Джийвс винаги ме вади от кашите с другия пол, в които попадам. Той знае всичко за различните жени, които замалко да ме замъкнат до олтара, но, разбира се, ние никога не ги дискутираме. И двамата чувстваме, че ако го направим, това би означавало да изложим името на една дама на хорските приказки, а Устърови не правят така. Нито пък Джийвсови. За неговия чичо Чарли Силвърсмит не мога да кажа нищо, но мисля, че той също си има етични правила на поведение в такива случаи. Тези неща по принцип се предават по роднинство.

Така че аз го осветлих по въпроса, как тя наказала Джинджър да се кандидатира за Парламента, ръчкайки го да даде всичко, на което е способен, за да спечели избирателите на своя страна, и за агитацията, която трябва да проведем. Той отговаряше „Да, сър.“, „Много добре, сър.“, „Разбирам, сър.“ и така ние все повече приближавахме „Ганимед Младши“.

А той се оказа изключително уютно клубче. Никак не се учудвам защо Джийвс предпочита да прекарва толкова голяма част от свободното си време тук. Липсваше му обаче оживеността на Търтеите. Не бих казал, че по обяд тук се харчат много пари и едва ли може да очаквате такова нещо, като имате предвид, че членовете са главно икономи и камериери над зряла възраст, но що се касаеше до удобството — нямаше грешка. При падането доста бях понатъртил кокалите, така че щом се поизмих, поизчетках и приведох в стария приличен вид, изпитах голямо облекчение отново да потъна в удобен мек стол в салона за пушачи.

Посръбвайки уиски със сода, завъртях разговора отново около Джинджър и неговото избиране, което естествено беше задача номер едно.

— Мислиш ли, че има някакъв шанс, Джийвс?

Той помисли над въпроса за момент, все едно се колебаеше на какво да заложи парите си.

— Трудно е да се каже, сър. Както много други английски провинциални градчета, бихме могли да охарактеризираме Маркет Снодсбъри като местенце с доста закостенели нрави. Там хората високо ценят порядъчността.

— Е, Джинджър е достатъчно порядъчен.

— Така е, сър, но както знаете, той има минало.

— Не е кой знае какво.

— Достатъчно, обаче, да настрои избирателите против него, ако подочуят нещо.

— Но това не е възможно да стане. Предполагам, че фигурира в клубната книга…

— Единадесет страници, сър.

— Но ти ме увери, че съдържанието на книгата няма да бъде разкрито никога.

— Никога, сър. Господин Уиншип няма защо да се бои от такава възможност.

Задишах значително по-свободно след неговите думи.

— Джийвс — казах, — дишам по-свободно след тези твои думи. Както знаеш, винаги се чувствам несигурен относно тази книга. Пази се под ключ, нали?

— Не буквално под ключ, сър, но се пази на безопасно място в канцеларията на секретаря.

— Тогава няма за какво да се безпокоим.

— Не бих казал това, сър. Господин Уиншип сигурно е имал другари в лудориите си, а те биха могли по невнимание да споменат за тях и така да бъдат отразени в клюкарските рубрики на пресата и оттам във вестниците на Маркет Снодсбъри. Мисля, че се издават два — единият е яростен противник на Консервативната партия, която господин Уиншип представлява. Такава възможност е много вероятна, а резултатите биха били катастрофални. В момента нямам информация за противника на господин Уиншип, но той със сигурност е пример за порядъчност и е с минало, което би издържало всякакви проверки.

— Много си мрачен, Джийвс. Защо не се радваш на живота? Защо не събираш розови цветчета? Поетът Херик би поклатил глава.

— Съжалявам, сър. Не знаех, че толкова присърце взимате съдбата на господин Уиншип, иначе бих бил по-внимателен с думите си. Победата в изборите от голямо значение ли е за него?

— От жизнено, Флорънс ще му покаже пътя, ако не спечели.

— Това сигурно ли е, сър?

— Така казва той и мисля, че е прав. Наблюденията му по този въпрос бяха много убедителни. Той казва, че тя е перфекционист и не й трябват неудачници. Известно е на всички, че тя отблъсна Пърси Гориндж, защото пиесата, която той направи по нейния роман, се игра само три вечери.

— Наистина ли, сър?

— Документиран факт.

— Тогава нека се надяваме, че това, от което се страхувам, няма да се случи.

Та седяхме си ние, надявайки се, че това, от което Джийвс се страхуваше, няма да се случи, когато някаква сянка падна върху моето уиски със сода и видях, че към нас се беше присъединил още един член на „Ганимед Младши“ — нисичък, закръгленичък човечец, за когото спокойно можеше да се промърмори при раздяла „Боже опази“, облечен в дрехи, по-подходящи за на село, отколкото за в града и с вратовръзка, която издаваше, че е от конната гвардия — нещо, в което силно се съмнявах. Що се отнася до поведението му, в момента не намерих по-подходяща дума от „фамилиарно“, но по-късно проверих в синонимния речник на Джийвс и видях, че всъщност е било прекомерно интимно, твърде волно, дръзко, с липса на всякакви задръжки, без необходимото уважение, безочливо, безсрамно и досадно. Ако ви кажа, че първото нещо, което направи, беше да ръгне Джийвс в ребрата с грубия си показалец, ще добиете представа.

— Здрасти, Реджи — каза той и аз замръзнах на стола си, стъписан от откритието, че малкото име на Джийвс е Реджиналд. Преди това никога не ми беше идвало наум, че той има малко име. Веднага си помислих какво неудобно положение би се получило, ако и той се казваше Бърти.

— Добър ден — отвърна Джийвс и усетих, че новодошлият не принадлежеше към най-близките му приятели. Гласът му беше студен и всеки един с по-малка липса на задръжки и с повече от необходимото уважение, би усетил това и би се оттеглил.

Божеопазичестият като че ли не забеляза нищо нередно. Той продължаваше да се държи като някой, който е срещнал стар приятел.

— Как си, Реджи?

— В прилично добро здраве, благодаря.

— Поотслабнал си, а? Трябва да заживееш на село като мен и да произвеждаш хубаво домашно масло.

После се обърна към мен:

— А ти, мой човек, трябва да си по-внимателен, когато танцуваш по средата на улицата. Аз бях в онова такси и си помислих, че си вече пътник. Ти си Устър, нали?

— Да — казах удивен. Нямах представа, че съм толкова известна личност.

— Така си и мислех. Рядко забравям физиономии. Е, не мога да остана да си побъбрим повечко. Трябва да се видя със секретаря по една работи. Радвам се, че се видяхме, Реджи.

— Довиждане.

— Радвам се, че се видяхме, Устър, стари друже.

Благодарих му и той се оттегли. Обърнах се към Джийвс — предишното силно подозрение заработи у мен с дванадесетцилиндрова мощност.

— Кой беше този?

Джийвс не отговори веднага, просто беше твърде объркан, за да може да говори. Трябваше да отпие от брендито си преди да се вземе в ръце. Начинът, по който говореше, беше на човек, който по-скоро би говорил за нещо друго.

— Човекът, за когото говорихте на закуска, сър, Бингли — каза той, произнасяйки името му така, все едно беше омърсило устните му.

Бях поразен. Да ме бутнеш с клечка за зъби — щях да падна.

— Бингли? Никога нямаше да го позная. Променил се е съвсем. Той беше съвсем слаб, когато го познавах и много мрачен, бих казал — зловещ. Изглеждаше винаги потънал в мрачни мисли за идещата революция, когато щеше да е свободен и преспокойно да ме преследва надолу по Парк Лейн с окървавен нож в ръка.

Благодарение на брендито Джийвс изглежда се бе съвзел. Сега говореше вече с обичайното си спокойствие.

— Мисля, че политическите му възгледи клоняха силно наляво по времето, когато беше на служба при вас. Те се промениха, когато стана имотен човек.

— Имотен, а?

— Някакъв негов чичо бакалин умрял и му оставил къща и прилична сума пари.

— Предполагам, че доста често се случва хора като Бингли да менят политическите си възгледи, когато се сдобият с пари.

— Много често. Гледат на идещата революция от друг ъгъл.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Не искат някой да ги преследва с кървав нож по Парк Лейн. Още ли е камериер?

— Пенсионира се. Живее охолен живот в Маркет Снодсбъри.

— Маркет Снодсбъри? Странно.

— Сър?

— Странно ми се вижда, дето живее в Маркет Снодсбъри.

— Много хора го правят, сър.

— Да, но когато нашата цел е това място… Нещо като съвпадение. Сигурно къщата от чичо му е там.

— Може да се предположи.

— Може да го срещнем пак.

— Надявам се не, сър. Не харесвам Бингли. Той е безчестен. Човек, на когото не можеш да вярваш.

— Какво те кара да мислиш така?

— Просто чувство.

Е, и без това тази работа не ме касае. Зает човек като мен няма да вземе да ходи да се доверява на Бингли, я. Единственото нещо, което искам от него е, ако пътищата ни се срещнат — да бъде трезвен и да стои далече от ножовете за месо. Живей и остави и другите да живеят. Това е мотото на Устърови. Допих си уискито със сода и се изправих.

— И все пак — казах, — имайки предвид силните му консервативни убеждения, може да го убедя да гласува за Джинджър. А сега най-добре е да тръгваме. Джинджър ще ни закара с колата си, а не знам по кое време ще дойде да ни вземе. Благодаря ти за царското гостоприемство, Джийвс. Ти вдъхна нов живот в изтерзаното ми тяло.

— Няма защо, сър.