Мъдростта на Графството

Деветнайсета глава Светлината на Еарендил

В „Задругата на Пръстена“ Галадриел дава на Фродо специален подарък, преди той да напусне свещения лес на Лотлориен. Това е стъкленица, съдържаща светлина от звездата, наречена Еарендил. Фродо и Сам на няколко пъти по време на пътуването си през Мордор използват тази вълшебна светлина, за да се спасят от опасностите в мрачните дълбини на демоничната Сауронова страна. Еарендил е смъртен мъж, живял през първата епоха на Средната земя, над десет хиляди години преди събитията от „Властелинът на пръстените“. Толкин пише за него в посмъртно публикуваната му сага „Силмарилион“. Еарендил е смел моряк, отплавал до Безсмъртните земи, за да търси помощта на Валарите в борбата с Моргот (този паднал Валар и господар на младия Саурон). На носа на кораба си е закрепил един от прочутите Силмарили154. Накрая Кралицата на звездите поставя Еарендил в небесната твърд превръща го в небесно тяло, и така светлината от оцелелия Силмарил сияе като светлинен сигнал за всички на Средната земя155.

„Звездата“ Еарендил отговаря на нашата планета Венера най-ярката звезда на небосклона след Слънцето и Луната. В продължение на хиляди години тя е част от нашата собствена митология, точно както е и за хобитите и другите обитатели на Средната земя. Подобно на Венера, Еарендил свети толкова ярко, че всъщност може да хвърля сянка през нощта. В зависимост от позицията, която заема в орбита около Слънцето, той може да променя състоянието си на вечерна или утринна звезда156.

Митовете за Еарендил са включени в първите бележки на Толкин за Средната земя, писани преди приблизително сто години. Историята за този мъж, превърнал се в звезда, е зрънцето, от което израства цялата вселена на Толкин, създадена във време на голяма тревога за нейния автор, когато завършва образованието си и знае, че веднага щом стане това, ще трябва да отиде на фронта. Над него е надвиснала кланицата в окопите и той намира убежище във фантастичния си свят. Продължава работата си по митологията за Средната земя, докато се възстановява от окопна треска във военната болница, след като е освободен от полева служба157.

За такъв набожен католик и вярващ християнин, Толкин показва забележително въздържание да не включи собствената си религия в Средната земя. Няма и едно споменаване на думата „Господ“ нито в „Хобит“, нито във „Властелинът на пръстените“. Това е една от причините, поради която историята е толкова популярна по света: въпреки сложната митопоея158 Толкин не се опитва да натрапи на читателите теологията.

Все пак митологията на Толкин има богоподобни същества. Това са Валарите, ангеличните деца на единствения бог Илуватар. Валарите са благословени с дара на възкресението, те могат да връщат към живот в Средната земя собствените си творения. Елфите, ентите, джуджетата, хората и дори хобитите всички са „изобретени“ от Валарите, подобни на екип от обезумели разработчици на компютърни игри, които пълнят с население The World of Warcraft.

Светлината на Еарендил е и символ на прозрението. Когато Галадриел завежда Фродо до своето предсказващо бъдещето огледало, те застават под светлината на звездата, която е толкова ярка, че те хвърлят сенки по земята. Внезапно Фродо вижда пръстена на ръката ѝ, светещ толкова силно, все едно звездата Еарендил „е слязла да си почине на ръката ѝ“. Тогава Фродо разбира, че тя носи един от Трите пръстена, които Саурон прави за елфите. Галадриел му обяснява, че унищожението на Единствения пръстен, на който се подчиняват елфическите пръстени, би довело до унищожение на елфическата сила в Средната земя. Фродо импулсивно ѝ поднася Пръстена. Галадриел е изкушена от това „предложение“ да вземе „Великия пръстен“, както тя го нарича. В един от най-внушителните монолози на Толкин Галадриел си се представя като господарка на Пръстена, всички хора на Средната земя се прекланят пред нея с „любов и отчаяние“, като пред някоя страховита богиня. Галадриел бързо разбира, че изборът ѝ ще доведе до бедствие, и осъзнава, че Валарите току-що са я подложили на последно изпитание. Когато звездата на Еарендил засиява над главата ѝ и озарява нейния лик в отразения ѝ пламтящ пръстен, елфическата кралица буквално е озарена от мъдростта на Еарендил. Тя осъзнава желанието си за безкрайна власт и приема, че сега трябва да последва нов път.

Защо ни е толкова трудно да постигнем просветление в собствения си живот? Много от нас решително тръгват по пътя на самопознанието, но накрая се оказват още пообъркани, отколкото са били в началото. Или може би намираме някого, който да ни покаже важни истини, но се оказва, че този някой служи на собствените си цели. Често онези, които търсят просвещение, получават присмеха на този свят, който цени единствено богатството и властта.

Над вратата на Делфийския храм в Древна Гърция бил изсечен надписът „Опознай себе си“159. Самонаблюдението било важно за атиняните. Те чувствали, че наистина познават себе си. За известно време били господари на света и направили революционни открития в областта на изкуствата и науката. После обаче атиняните вкарали обществото си в безсмислена война със Спарта, съсипали „златния си век“ и изгубили независимостта си за близо двеста години.

Чувствате ли се, сякаш наистина се познавате и знаете мястото си в обществото, в което живеете? Или се чувствате като лодка, подхвърляна от вълните на морето? Лутате се насам-натам в преследване на нещо (или някого), от което не се нуждаете наистина? Истинският въпрос е: какво наистина ви прави щастливи? Можете ли да постигнете това щастие, без да пречите на себе си и на околните? Какво ще стане, ако поставим високите ценности и качество на живот пред видимия успех и се опитаме това да стане, като опростим всичко в ежедневието си? Това върви срещу интуицията ни, но такова е разбирането сред жителите на Графството. Както е написал поетът Уърдзуърт деветдесет години преди Толкин да се роди: „В получаване и харчене прахосваме мощта си“.

Стъкленицата, която Галадриел дава на Фродо, е напълно свръхестествена. Това е кристален съд, съдържащ вода от скъпоценното ѝ огледало — вода, наситена с вълшебната светлина на звездата Еарендил. Фродо и Сам откриват, че светлината може да бъде активирана от определени думи на елфически език: думи, които сами, магически изникват на устните им. Стъкленицата, подсилена чрез тези заклинания, възвръща към живот, държи настрана Корубана, ужасява орките, разпръсква вкаменяващото заклинание на каменните пазители пред портите на Кирит Унгол.

В най-мрачните си моменти в Мордор в голото поле Горгорот, когато изглежда, сякаш приключението им ще продължи завинаги, подобно на „вечен тъмен кошмар“, Сам и Фродо бягат в халюцинациите и сънищата си, представят си как са се завърнали в слънчевото Хобитово. В тази изгубена земя, където Съдбовният връх бълва черен дим в небето и дори звездите са замъглени през нощта, Сам никога не изпуска стъкленицата на Галадриел. Той я носи на шията си сияен символ на добрина и надежда, пълна противоположност на злия Съдбовен пръстен, който Фродо е сложил на златната си верижка и той тежи на шията му като воденичен камък.

Когато Сам и Фродо достигат до Съдбовния връх и всичко изглежда ужасно и безнадеждно, Сам вижда как черните облаци на Мордор се разтварят и в процепа блясва звезда. Нейната красота поразява сърцето му и внезапно той се изпълва с надежда само при вида на тази единствена звезда.

Преди години бях изпълнителен копродуцент на филм за разграбването на археологическите паметници в Ирак след нахлуването на американците. Човекът, който стоеше зад този проект, мъж на име Майка, беше отвлечен от въстаници, заплашващи да го екзекутират. Когато годеницата му ми се обади и ми каза какво е станало, се почувствах, все едно някой ме наръга в корема. Никога през живота си не бях усещал такава слабост и безпомощност. По време на това изпитание много нощи стоях навън, вгледан в звездите, чудех се как моят колега, смел и честен мъж, можа да се озове в такава беда. Обикновено небесният безкрай ме кара да се чувствам незначителен. Но в онзи период звездите ме караха да се чувствам свързан с всички останали, там някъде, които се надяваха и се молеха за живота на Майка.

На всички ни би била от полза стъкленицата на Галадриел, това шишенце с магически уловена звездна светлина, която може да освети тъмните моменти от живота ни. Животът може да бъде изтощителен, ужасяващ и сърцераздирателен. Всеки, който е губил любим човек, пострадал е в злополука или е боледувал, или е оставал без работа, познава дълбокото отчаяние, което скрива от очите ти слънцето и звездите и прави целия свят да изглежда като безкраен мрак, безкраен кошмар.

Аз съм изживял своите загуби, изпитания и затруднения и всяко едно от тези предизвикателства ме е водило по своята мрачна вита пътека, изпълнена с мъка и тревога. Но както казва Старика Майтапер: „Дето има живот, има и надежда“. Просто трябва да продължаваш напред, докато накрая не видиш светлина в тунела.

Майка, режисьорът на документалния филм, след десет дни в плен беше освободен. Никога няма да узнаем как стана така. Може би заради молбите за милост, отправени към похитителите от годеницата и сестра му. Може би заради влиянието на ислямските ходжи, на които разказахме за алтруистичната работа на Майка в Ирак. Така или иначе, той бе освободен и този ден беше един от най-щастливите в живота ми. И нито животът, нито хората, които го обичат, ще бъдат някога същите.

Когато се прибира в Торбодън след Войната на Пръстена, Фродо се опитва да се върне обратно към подредения си живот в Графството. Но за носителя на Пръстена вече нищо не е същото. Спасил е Графството, но не за себе си. Той с радост гледа как Сам се жени и спретва дом с Роузи Памуксън, дори става кръстник на първото им дете160. Но за нещастие Фродо никога не се възстановява от множеството си наранявания. Той е пронизван от моргулски кинжал, отравян от гигантски паяк, пребиван от орки и изтерзан от мъчителното носене на Единствения пръстен. Неговата измъчена душа може да бъде изцелена само при извора на целия живот в Средната земя във Валинор. Ролята, която е играл в низвергването на Саурон и неговата зла сила, му спечелва рядката възможност да се пренесе в дома на боговете.

Фродо приключва своето описание на Войната за Пръстена и връчва „Червената книга на Западната околия“ на Сам, който сега е собственик на Торбодън. Носителят на Пръстена се отправя към Сивите заливи (елфическо пристанище на сто и петдесет мили западно от Графството) на своя любим кон наречен „Бързоход“ в чест на неговия приятел, понастоящем крал Елесар. Там Фродо заедно с Гандалф, Галадриел, Елронд и Билбо, се качва на бял кораб и отплава към Безсмъртните земи161.

Сам, Мери и Пипин наблюдават как корабът бавно изчезва в сивата мъгла на хоризонта. Фродо стои на носа на кораба и заради приятелите си, като последно сбогом, вдига в ръка стъкленицата на Галадриел. Кристалният съсъд проблясва за сетен път: светлината на Еарендил символ на упоритата надежда, решителността и мъдростта, които никога няма да повехнат.

Тримата приятели се връщат обратно в Графството със сълзи на очи, а в съзнанието им са последните думи на Гандалф: „Вървете си в мир! Не ще кажа: не плачете; има и благодатни сълзи.“ Ще им липсват любимите приятели: Фродо, Билбо и мъдрият вълшебник. Но добротата на обитателите на Графството ще пребъде, те ще продължат да се наслаждават на простите, но прекрасни удоволствия на своята страна: храната, приятелите, градинарството, камините, удобните кресла, смеха на децата, халбата хубаво пиво, дългите разходки и красивите дървета, подаръците, празниците и най-важното от всичко — мира162.

Мъдростта на Графството ни казва: Нека светлината на Еарендил свети за вас като неугасващ фар на надежда и прозрение, нека сияе в зората и в здрача на вашия живот.