Шеста глава Премахнете правилата на Шарки

По време на Войната на Пръстена Фродо, Сам, Мери и Пипин всъщност се бият за нещо безценно за приятелството и любовта в Графството. Ето защо те са толкова съкрушени, когато се прибират след дълго отсъствие и откриват злия магьосник Саруман заедно с шайка Големи хора да се разпореждат из малката им страна. Саруман е наложил фашистки режим на силната ръка с единственото намерение да разруши Графството и така да даде урок на хобитите, да ги накаже за участието им в неговия разгром.

Хобитите живеят в егалитарно общество и дори най-бедният, като например стария градинар Майтапер от улица „Торбаланска“, има същите права и си тежи на мястото също така, както най-богатите, какъвто е прочутият Билбо Бегинс от Торбодън.

Те са създали свои приблизителни правила, така че всичко да работи, и имат колективно споразумение да продължават все по този начин. Фермерът, мелничарят градинарят и пазачът имат място в Графството и са част от него те са устойчива и самодостатъчна „нация“ от свободни хора, работещи и живеещи заедно, никога не се бият помежду си. Място, където най-важната сграда не е някоя институция, а кръчмата46.

Хобитите нямат правителство. Вместо това провеждат срещи, наречени „сборове“, където гражданите на Графството заедно обсъждат важни въпроси и избират временен лидер, наречен „кмет“. Те спазват няколко задължителни правила, идещи още от древността, когато са били поданици на крал, но последният от тези царствени Големи хора умрял преди хиляди години и хобитите не се притеснявали особено от липсата на монарх.

Те вярват в свободната воля, но притежават стабилни обществени споразумения и стари, стояли на времето традиции, които ги предпазват от конфликти. Хобитите имат сериозен морален кодекс, който включва дори отношението им към животните47.

Толкин създава Графството като прототип на Англия преди норманското нашествие от 1066 г., когато местното англо-саксонско население е живяло под формата на демократична монархия. Както в Средната земя, хората там живеели в региони, наречени „графства“, има ли „сборове“ и „кметове“. Повечето от тях били фермери. До единайсети век Англия просперирала, две поколения живели в мир, докато Уилям Завоевателя не доплувал през Ламанша, убил в битка англо-саксонския крал, подчинил армията му и наложил френските закони и език на победените местни жители.

Като момче Толкин този дързък момък участвал в училищен дебат, където се изказал против френското нашествие и последиците от това, сякаш бил някакъв алтернативен историк. В неговото въображение норманите губят войната срещу англо-саксонците и те запазват селския си начин на живот. По късно Толкин ще създаде Графството сърцето на Средната земя48.

Опитайте се да си представите Графството през очите на Толкин или през тези на хобита. Мястото е богато на природни ресурси: дълбоки гори, а между тях площи с плодородни почви, подходящи за насаждения. Там няма безработни и храната е достатъчно за всеки, склонен да прекара деня си в тежка работа. Мястото е сигурно, хобитите могат да се разхождат по тъмно от източния до западния край, без да се страхуват. (Хобитите не се избиват един друг или поне не през Третата епоха в Средната земя.) Те нямат армия, нито полиция, само дванайсет „ширифи“49, патрулиращи пеша през Графството главно за да наглеждат добитъка. Хората от Графството изповядват доволната максима: „Ако имаш достатъчно, не се нуждаеш от повече“. Бизнесът е семеен и се върти главно от занаятчиите, тези малки компании се наследяват от поколение на поколение и никой не вижда смисъл да ги разширява. Хората се съсредоточават върху отглеждането на храна (и изяждането ѝ), собственоръчно изработват вещите си и си живеят живота. Имат да си пушат пушилист и не се интересуват от никакви машинарии по-сложни от тъкачния стан и воденицата.

Там цари пълно спокойствие. Ритъмът им на живот е необезпокояван от стотици години. Хобитите не се интересуват от случващото се извън Графството. Много рядко рискуват да отидат по далеч от града на Големите хора Брее на изток или до границата на запад. От там хобитите могат да прекарат поглед през живописните хълмове и да стигнат до морето. Ако месечината е изгряла, могат да зърнат елфическата кула на върха на Стражевите хълмове и да си припомнят старите времена, загадките от миналото, проблясващи в далечината.

Когато Фродо и приятелите му се завръщат в Графството след Войната на Пръстена, те са съкрушени от разрухата, която заварват. Кръчмите са затворени или превърнати на фабрики, дори „Зеленият дракон“ е опустял, а прозорците му са изпочупени. Къщите са изоставени или сринати със земята. Дърветата разсипнически отсечени. Грозни комини изпускат черен дим в небето. Хобитово се е превърнало в Детройт на Средната земя. За Сам това е по-ужасно от Мордор. Фродо му казва, че това е Мордор злонамереният Саурон е стигнал и до техния дом.

Саруман е изгубил крепостта си в Исенгард и своята армия от орки и сега властва над Графството заедно с банда негодници, които го наричат „Шарки“. Магьосникът е наложил волята си чрез серия официални заповеди. Така наречените „Правила на Шарки“. Ние имаме само бегла представа за тях, но според реакцията на завърналите се у дома хобити разбираме, че са безчетни и произволни злостен опит на зъл ум да наложи бюрократичен натиск върху автономни и свободомислещи хора50.

Според собственото си описание Толкин е анархист. Разбира се, той не е типичен революционер. Казал го е с ирония. Имал е предвид, че не иска „мъже с бакенбарди и бомби“ да управляват света, да налагат едносмислен начин на живот и приличие. В историите му може да забележите колко ненавижда деспотичните лидери. Сребролюбивият господар на Езерния град, архетип на задръстения бюрократ, е образцов негодник в „Хобит“. Той злоупотребява с фонда, събран да подпомогне гладуващите бездомници, избягали от изгорелия си град, и по този начин обрича сънародниците си на смърт. Денетор, трагичният персонаж от „Завръщането на краля“, е жадният за власт наместник на Гондор. Той така се е окопал, че вижда само как му се изплъзва властта, затова в ситуация на страхотна криза изоставя задълженията си, самозапалва се, „подобно на езическите владетели от миналото“. Дори тази помпозна смърт на наместника е вид стремеж51.

Магьосникът Саруман е автократ, стремящ се с всички средства към властта (тайно той си създава хибридна армия от орки и внедрява агента си Змийски език в Рохан). С хобитите постъпва още по-коварно. Той ги шпионира от десетилетия, още откакто Гандалф започва да се навърта около тези полуръстове. Когато взема властта в Графството, магьосникът е наясно, че единственият начин да пречупи тези щедри и мили хора е, като ги настрои един срещу друг трик, с който ги превръща в шпиони, сплетници и доносници. Най-лошото поведение той възнаграждава, а честността наказва. По този начин с помощта на няколко последователи подчинява голям брой хобити, хвърляйки противниците си в изолирани клетки, т.нар. „тъмни дупки“ в затвора на Хобитово.

Човек се чуди какво произвежда Саруман във всички тези фабрики, които изпускат черен дим и замърсяват малките потоци и езерца на Хобитово? Никога няма да разберем със сигурност. Вероятно просто изгаря всички дървета заради удоволствието да вдига пушек. Възможно е и да твори дяволско оръжие, което да продаде на противниците на Гондор да е създал малка оръжейна фабрика в Хобитово. Какъвто и да е случаят, Саруман & Сие е като зъл конгломерат, който се мести в някой хубав провинциален град, построява фабрика на реката, унищожава природните ресурси и отравя почвата и водата, докато не остане нищо друго, освен пуст лунен пейзаж.

Първата работа на Пипин, когато вижда безумните правила на Шарки, закачени на вратата на кметството, е с възмущение да ги стъпче на земята. После нарушава правило номер четири, като ги изгаря. Хобитите са паднали духом. Те са минали през болката и смъртта, за да стигнат до тази дивотия, до тези омразни постановления. Забранено пушенето на лула! Няма бира! Банда ширифи се карат и бълват „оркски приказки“. Какво се е случило в скъпоценната им страна?

Бил Папратак, едноокият мъчител на понита от Бри, е първият нашественик, когото срещат до току-що построената желязна порта, препречила моста на река Брендивин. Мери бързо преценява, че единственият начин да се разправи с глупак като Папратак е да употреби сила. Страхливецът побягва презглава. Но бандата убийци, на които другарите се натъкват в Хобитово, са значително по-агресивни и злонамерени от Папратак. Това подтиква хобитите към съгласувани действия: предвождани от Сам, Мери и Пипин, те трябва да ги убият, заловят и прогонят (не без жертви от народа на Графството). Това е кървава и насилствена малка революция, но и меланхоличен край на Войната на Пръстена.

Последният натрапник, с когото трябва да се справят, е жалкият Саруман52. В следващия момент всички от Графството свидетелстват срещу него, Фродо пък влиза в ролята на съдия. Хобитите настояват Саруман да бъде наказан със смърт за престъпленията си, но Фродо ги моли да пощадят живота на магьосника и да го изпратят в изгнание. Фродо не може да гледа повече кървища той е отвратен от мисълта да види как добрите и спокойни хора извършват поредната бруталност, посягайки на Саруман, който (както обяснява Фродо на сънародниците си) някога 52 е бил сред благородните и може би все още има шанс да се покае.

Саруман е унизен от великодушието на Пазителя на Пръстена и казва на Фродо, че с отсъждането си той е станал „мъдър и жесток“. Преценката на магьосника е замъглена от поквара, злоба и стремеж към власт. Той е заблуден и безпринципен подобно на съветваните от него мъже в Средната земя. Безспорно Фродо е помъдрял след пътешествието си в света на Човеците. Но жестокият е Саруман, той облъчва останалите с омраза. Хобитите, или поне тези, които обичаме, не са способни на жестокост и ние трябва да бъдем като тях53.

Промените в нашето общество са, разбира се, не толкова драматични, но също така гибелни като правилата на Шарки. Правата и свободите ни лека-полека се потъпкват чрез укази от типа на Патриотичния закон. Дефицитът от около 15 трилиона долара е най-голямата злоупотреба в световната история, дело на банкерите, те ипотекираха живота на децата ни заради личната си облага. Корпорациите продължават да намаляват правата и осигуровките на работниците, докато не стигнат дъното. Кога ще изхвърлим от живота си правилата на Шарки и ще построим мостове към нов и по-здравословен начин да правим бизнес и да градим отношения с останалите нации?

В дните след „Прочистването на Графството“ Сам се оплаква, че едва неговите пра-правнуци ще видят красотата на Графството, такова, каквото е било преди разрушенията на Саруман. Въпреки това той си запретва ръкавите и се залавя за работа, вероятно повтаряйки си наум думите на Старика Майтапер: „Работата, която не вършиш, отнема най-много време“.

В цялата история хобитите, и всички като тях, реагират на бедствената ситуация с твърдост и решителност… По същия начин реагират и хората, сполетени от някое ужасно природно бедствие. Работливите граждани на Графството се впускат в множество задачи, отървават се от грозните комини и фабрики, изчистват местността, пресаждат и ремонтират.

Хобитите са принудени да разберат, че не могат повече да се ограждат от света, но сега поне знаят как да се държат с останалите от Средната земя. Те са станали малко по-мъдри, но без да опетнят онова, което ги прави хобити постоянната добрина, присъща на хората от Графството.

Сам е избран за кмет на Графството, на чиято политическа позиция се задържа през следващия половин век. На преклонната възраст от деветдесет и шест години той се оттегля. Можем да си представим колко прекрасен кмет е бил Сам. Без съмнение по негово време са посадени повече дървета, отколкото през цялата история на Графството. Фойерверки са гърмели на всички публични празници и фестивали. Подаръците за рождения му ден несъмнено са били избрани с предназначение и с умисъл. А аз съм напълно сигурен, че единствената наредба, която е въвел през дългото си управление, е била: „Без нови правила“.


Мъдростта на Графството гласи: Неразбираемите правила, прокарани от порочни хора, трябва да се премахват и да се заменят с повелите на здравия разум.

Загрузка...