Мъдростта на Графството

Втора глава Яж като Брендифук, пий като Тук

Навярно хобитите са най-големите любители на храната в литературата. Те постоянно смайват елфите, хората и дори джуджетата (които по свой си начин са ненаситни пиячи и гуляйджии) с бездънните си стомаси и жадни гърла. Те ядат по шест пъти на ден, или както казва Толкин в Пролога към „Властелинът на пръстените“: „Поне когато могат да ги получат“.

Хляб и сирене, масло и сметана, гъби, салами, резени бекон… и бира. Кварта след кварта бира. Това са суровините, от които се нуждаят хобитите, за да задоволят претенциозните си закръглени коремчета.

Мериадок Брендифук и Перегрин Тук (т.нар. Мери и Пипин) са най-добрият пример за хобитското епикурейство. След колосалната битка при Исенгард, където армията на гигантските енти унищожава злия магьосник Саруман, двамата непрокопсаници претърсват складовете за провизии и се натъпкват с бекон, осолено свинско, хляб и мед. Арагорн, Гимли и Леголас ги откриват излегнати върху развалините да пушат доволно лулите си. Какво е първото нещо, което правят Мери и Пипин? Присъединяват се към другарите си за втори обяд!

Когато Гандалф отнася бедния Пипин до цитаделата на Минас Тирит, първият спешен въпрос на хобита след пристигането му е: „Къде е столовата? Кръчмите?“ Откъде може да си вземе наливна бира? Кой го е грижа, че Предводителят на Назгулите и неговата дебнеща банда пазачи на пръстена са го преследвали като някакъв плъх от Фуков край? Всичко, за което си е мислил през дългия път от Исенгард, е хляб и бира, горкият изгладнял момък!

В „Хобит“ стържещият стомах на Билбо постоянно напомня за обширното, така обичано килерче, изоставено в Торбодън. Това е все едно да направите с кола пътешествие из страната заедно с кисело десетгодишно момче, което постоянно мърмори, че е гладно.

С какво толкова храната на Графството се услажда на хобитите? Та това са си най-обикновени неща за ядене. Но понякога най-непретенциозните неща, приготвени по правилния начин, са най-вкусни. Кога за последно сте яли филия домашно направен хляб с домашен конфитюр? Честно ви казвам, това е най-вкусното нещо (да използвам израза на Гимли), което сте яли в Средната земя или на тази земя. Всичко, което сега ядем, е преработено, разводнено и омешано така, че да ни забаламоса с „естествени овкусители“. Загубили сме усет за реалност и честност, за хобитско. Когато се храним във верига за бързо хранене, вероятно ядем храната на орките13.

Толкин казва, че се идентифицира с хобитите повече, отколкото с другите персонажи в творбата си. Защо ли Толкин е толкова завладян от храната? Може би кошмарните месеци, прекарани в безплодната пустош на окопите през Първата световна война (вероятно доста наподобяващи земите на Саурон и Мордор), са го накарали да оцени значението и красотата на добрата храна. Подобно на повечето войници на фронта, той е разполагал с дневна дажба от малко хляб и сирене, и малко варени зеленчуци. Той прекарва няколко месеца в лечение на окопна треска в болница в Англия, където на пациентите поднасят храни, като така приятно звучащата „студена попара“ или изпълващия устата ви със слюнки „крем от желиран телешки бульон“.

Или може би заради недостига на храна през Втората световна война (тогава Толкин пише голяма част от „Властелинът на пръстените“), когато маслото и беконът се раздават с купони и на човек се полага по едно яйце седмично. Чаят, една от любимите напитки на хобитите, продължава да е с купони до 1952, две години преди да излезе „Задругата на пръстена“.

Каквато и да е причината, хобитите на Толкин почти във всяка ситуация се интересуват от храна14. По време на дългото и изнурително пътуване през Мордор Сам Майтапер с копнеж си припомня пържената риба с картофи и с отвращение наблюдава как Ам-гъл яде сурова риба (или дребни орки). „Задръж си мръсните тотофи“ изсъсква Ам-гъл, а на това Сам отвръща с погнуса: „О, ти си безнадежден!“

Каквото и да стане, Сам не може да спре да мисли за домашно приготвена храна: „нещо топло от тенджерата“ с „картофи и моркови“. Храната от Графството напомня за добрите времена. За цивилизация и благоденствие. Когато Ам-гъл им хваща няколко заека, Сам успява да намери разни подправки за яхнията подправки, издирени в непозната, раздирана от войни земя! (Ето това е безстрашен хобитски готвач.)

Един хобит като Сам е способен да прекара целия си живот, изхранвайки се с храни, отглеждани само в диаметър от петдесет метра около Хобитово. Възможно ли е да оцелеем по този начин в нашата модерна епоха? Отговорът е твърдо „да“ и по целия свят има хора, които го правят. Нарича се локавор15. Опитайте го. Вижте колко много неща се произвеждат и стават за ядене на мястото, където живеете или в близките хиляда мили. В днешно време средностатистическият продукт на рафта в местните хранителни магазини е пропътувал поне петдесет хиляди мили, за да стигне до вас. Това е все едно дистанцията между Хобитово и Съдбовния връх.

Пазарувайте от местните фермери, срещайте се с хората, отглеждащи био продукти, храна, която не е генномодифицирана и пренасяна през океана в мръсни товарни кораби. Обикновените фермери (те работят в малки ферми, но по презумпция не са малки хора) са като истинските производители в Хобитово, на този пазар все едно се пренасяте години назад, в друга епоха, в която хората са знаели кой и къде отглежда храната им. Опитайте се като хобитите сами да откриете храната си. Казва ни се, че към гъбите народът на Графството проявява най-стръвна лакомия. Като младеж, Фродо поема риска да го подгонят страшните кучета на фермера Чудоум (Дръж, Зъб и Вълк) само за да открадне няколко вкусни гъби от неговата земя. Всеки, който някога е вкусвал пресни сочни гъби, знае колко е съблазнително брането им. Арагорн се справя великолепно в търсенето на храна и обещава на хобитите, че докато са с него, няма да гладуват в пущинака, защото той може да открие навсякъде „плодове, корени и билки“.

В последно време стана популярно да събираш храна сред природата и вече има много източници (по книги и в интернет), обясняващи къде може легално да берете гъби или боровинки. Къпините растат почти навсякъде и можете лесно да си ги замразите, за да усетите вкуса на лятото през зимата. Идете в местните ферми, където позволяват яденето на корем, а после се плаща само за пълните торби. На децата (повечето от които ядат като хобити) това би им харесало.

За първи път хобитите са представени във „Властелинът на пръстените“ като гръцки хор, настанен около масата в кръчмата „Бръшляновият лист“, пият ейл, обсъждат приготовленията за сто и единайсетия рожден ден на г-н Билбо Бегинс и си разменят клюки за странните събития извън Графството. Хобитите обожават кръчмите (или странноприемниците, както ги наричат в Средната земя16). „Златният костур“ е известна странноприемница във Фуков край и Сам и Пипин с прискърбие откриват, че няма да пийнат от нейното прочуто питие, когато онези досадни, пискливи Духове на пръстена, яздещи по косматите им пети, ги отклоняват от поетия път към „най-добрата бира в Източната околия“.

Филмовата версия на „Задругата на пръстена“ отлично пресъздава бирените удоволствия на хобитите в сцената от „Скокливото пони“ в Брее, където Мери идва с преливаща халба бира по мерките на големите хора, а Пипин с широко отворени очи и жадно удивление реагира: „На пинти ли ги наливат?“ Колкото повече бира, толкова по-добре за хобитите, особено когато става въпрос за хубав тъмен ейл.

За хобитите добрата кръчма не е просто стая, в която да се напият. Кръчма означава уютна камина, топло място, на което да си разказват истории, място, на което да градят приятелства. Това е и място за срещи, на което обсъждат света. Ако не можете да намерите достатъчно добра кръчма в града си, пробвайте да започнете „нощ на кръчмата“ в собствения си дом. Поканете четирима приятели да изпиете няколко хубави ейла. Седнете на масата и си говорете като хобити, лице в лице. Това е забележително обикновен и удовлетворителен начин да си комуникирате.

Прехраната е толкова важна за хобитите, че те си говорят с метафори за храната. Преди да напусне Торбодън завинаги, Билбо се опитва да обясни на Гандалф потискащото чувство на безнадеждност, причинено му от вълшебния пръстен. Той казва на Гандалф, че се чувства като „прекалено малко късче масло, размазано върху твърде голяма филия“. Кой не се е чувствал безнадеждно, виждайки колко малко масло е останало в опаковката? Недостатъчно да покрие дори и една препечена филийка. Мили боже! Закуската е провалена! За хобитите маслото е едно от големите и необходимите удоволствия в живота. Хобитите знаят какво ги прави щастливи: добри приятели, а на масата вкусна храна, бира и песни.

Научаваме, че лятото след рухването на Саурон17 е един от най-плодородните сезони в историята на Графството „Голямата година на изобилието“. Малките хобитчета почти се къпели в ягоди и сметана. Какво може да е по-добро от това? Нищо. Поне не за мъжете и жените от Графството, за които вкусните неща за ядене са като златото и среброто18.

Та какво можем да научим от тези лакомници с космати крака? Как можем да им подражаваме, без да прекаляваме? Хобитите могат да ядат и пият повече от нас, а после да танцуват и пеят на масата, докато ние ще пълзим към вратата! Посланието ми тук не е свързано с практиката. А вместо това да изпитваме удоволствие от това, което ядем и пием.

Хобитите постоянно се наслаждават и възхищават на храната. Те не биха яли нищо, ако първо не го подушат вдишвайки аромата, си говорят за това колко ли вкусно ще е. Храненето за тях не е механично действие. По-скоро е жизнеутвърждаващо събитие. Удоволствие за споделяне с приятели и любими. Ако седнете с хобит да се храните, да пиете хубава бира и вино, резултатът обикновено се свежда до приятен разговор, закачки и разюздани песни.

Позволете си малко хобитска храна. Потърсете местна пекарна, вземете голям самун хляб и добавете към него хубаво британско сирене ( например „Стилтън“ или „Дабъл Глостър“). Идете до местния пазар на производителите и си купете току-що откъснати от градината пресни зеленчуци и току-що снесени яйца. После си пригответе изумителна храна, за която хобитите си умират. Ще ви дам съвет: трябва да съдържа гъби (виж рецептата за „Хобитова яхния с гъбена чорба“). Поканете у вас приятели или роднини, или съседи (или всички заедно!) и ги почерпете с хубава тъмна бира. Събуйте си обувките. Разсейте се с някоя песен. Разкажете си по някоя история. Танцувайте около масата. Яжте като Брендифук и пийте като Тук. Оставете почистването за сутринта. Излезте навън и наблюдавайте звездите. Няма да съжалявате.

Мъдростта на Графството ни казва: Просперитетът ни не зависи от това колко злато имаме, а от доброто ни здраве, добрата компания и от вкусните неща за ядене и пиене.

Четири порции за хора (или две за гадни хобити)

1. Две средни на големина глави стар лук

2. Пет скилидки чесън

3. Четири с. л. масло

4. Три стръка целина

5. Три моркова (настъргани)

6. Една връзка розмарин (или половинка суха)

7. Сол и пипер на вкус

8. 1 фунт бели печурки

9. 1 фунт кафяви печурки

10. Една супена лъжица брашно

11. Три чаши зеленчуков бульон

12. 3/4 чаша тъмна бира. (Аз използвам местна сиатълска бира Dragonstooth Stout от Elysian Brewery като допълнение към наздравицата ми за Билбо и неговата помощ в победата над Смог.)

Бележка: Алкохолът, използван за яхнията, се слага главно, за да придаде вкус на супата. Ако желаете яденето да е без алкохол, не слагайте допълнително бира. Супата ще е също толкова вкусна и подходяща за хобити.

1. Сотирайте лука в маслото за няколко минути. Добавете целината и морковите заедно с подправките и гответе, докато омекне.

2. Добавете гъбите. След като започнат да се запичат и да пускат сок, пасирайте ги с брашното и ги оставете за няколко минути.

3. Добавете бульона и бирата и оставете да къкрят за 20 минути. (Остатъка от бирата в бутилката изпийте, докато готвите.)

4. Прелейте супата, направете я на пюре с пасатора и после отново я върнете в тенджерата. (Ако нямате пасатор, можете да пропуснете тази част. Яденето ще ви е на буци, но също толкова хубаво.) Оставете да къкри за десет минути.

5. Добавете сметаната към супата. Оставете да къкри за 15 минути или доколкото може да изчакате да не ядете, вдишвайки приятния аромат.

6. Сервирайте на приятелите си хобити заедно с хляб и сирене. Приемайте хвалбите със скромна усмивка, кимайте с глава. И не изпускайте никоя клюка!