Мъдростта на Графството

Седма глава Джуджета, дракони и Влачи-Торбинсови

Билбо се изправя срещу побеснели гоблини, диаболични дракони, чудовищни говорещи паяци и фъфлещ психопат. Но сред всички тези същества в Средната земя той най-много се бои от двама хобити неговите гадни братовчеди Влачи-Торбинсови.

Има нещо в неговата братовчедка Лобелия и мъжа ѝ Ото, което просто плаши до смърт горкия Билбо. Защото те му желаят смъртта, разбира се. Лобелия е пряка наследничка на Билбо и ламти за Торбодън и възхитителното му удобство.

Влачи-Торбинсови са онези, които обявяват Билбо за „по подразбиране мъртъв“, докато той е на пътешествие с джуджетата. Билбо се прибира тъкмо навреме, за да предотврати разпродажбата на имуществото си, но така и не успява да си върне всички окрадени от Лобелия сребърни прибори от кухнята. Всеки път, когато Вл.Т., както ги нарича Билбо, дойдат да душат около дома му като духове от Могилните ридове54, той е принуден да използва Пръстена, за да изчезне и избяга от тях. Може ли да го виним? Има ли нещо по-отвратително от роднини, чакащи с нетърпение, подобно на паяка Корубана, някой да умре, за да наследят всичките му джунджурии? Вл.Т. са напълно съкрушени, когато Билбо избира Фродо за свой наследник. Но когато Фродо решава да им продаде Торбодън и да се премести извън Графството, те са повече от доволни.

Фродо, като компенсация за цялото досадно поведение на Лобелия през годините, преди да се премести, изпива всичкото вино в избата. И после за майтап оставя мръсни чинии в умивалника. Фродо, както личи, е най-неалчният хобит, който някога е живял. Единственото, което иска, е да бъде до любимия си чичо, а Вл. Т. са просто обида за семейната любов.

След като Фродо напуска Хобитово, за да занесе Пръстена в Ломидол, Лобелия и синът ѝ започват да изнасят пушилист за Саруман Белия, а в замяна получават пари в брой. Лото изкупува повечето земи около четирите околии и изпраща голяма част от храната на Графството (дори и в зимния недоимък) в укрепения Исенград на Саруман55. Лото прилича на порочна корпорация с нулев морал. Той е „Голдман Сакс“ на Графството. Много скоро там се появяват злокобни човеци. Банда главорези изпълняват заръките на Лото, затварят всеки, който изрази несъгласие с Пъпчивеца, и въртят Графството на пръста си. Знаем какво се случва след завръщането на Фродо, Сам, Мери и Пипин след Войната на Пръстена те прочистват Графството така, както подобава на гневни хобити.

Защо в нашия собствен свят не се случва такава разплата? Как е възможно компании като „Голдман Сакс“ да се измъкват невредими от финансовите убийства и да стават по-богати от всякога, докато милиони обедняват, да се подиграват на хората и да ги наричат „мъпети“ зад гърба им? Не разбирам защо група Пъпчивци управляват света, а ние останалите си стоим и им позволяваме да го правят.

Билбо, подобно на Фродо, не е алчен и лаком. Той не е запленен от идеята на Гандалф да бъде разбойник. Билбо не ламти за злато и скъпоценности, вероятно през целия си живота никога не е мислил за тях. Това, което го привлича, е възможността да види нещо ново. Планини! Приключения! Той си държи карта на стената, на която с червено е маркирал всички свои любими пътеки. Тръгвайки с джуджетата, му се удава възможността да отиде отвъд очертанията на картата. Но в крайна сметка Билбо научава за ужасния ламтеж на джуджетата за скъпоценности и ролята му в тази драма замалко не го погубва.

Джуджетата по природа на са зли създания. Те предпочитат да обработват камъни и други неживи материи (противоположно на елфите, които обичат да работят с дърво и всякакви растения). За джуджетата е удоволствие да открият митрил56 или друг вид фантастичен материал, от който да изработят нещо, това ги радва повече, отколкото самата ценност на находката. Саурон изковава Седемте пръстена за джуджешките крале, но се оказва, че няма власт над тяхната воля и не може да ги подчини. Защото те си остават независими, неподатливи дори на магията, а това вбесява Мрачния владетел и след като разбира грешката си, той прави всичко възможно да си върне Седемте пръстена57.

Пръстените на Саурон имали способността да покваряват умовете на джуджетата, така че притежателите им се фиксират още повече върху добива на злато и скъпоценности нещо като усилвател на алчността им. Кралството Еребор (във вътрешността на Самотната планина) е създадено от праотец на Торин, който е под въздействието на подобен пръстен. Той придобил невероятно богатство, включително камъка Аркен, подобен на гигантски диамант с хипнотичен блясък. Накрая драконът Смог бил примамен към Самотната планина, избил джуджетата и се настанил във владенията им. Торин и баща му били сред малцината оцелели58.

Когато Билбо за първи път среща Смог (наричан „Най-голямото от всички нещастия“), драконът дреме във вътрешността на Самотната планина вече 171 години откакто е изял последното вкусно джудже и е изгорил до основи съседния град Дейл. Като потресаващо мързелива котка, Смог сънува своите порочни сънища, излежавайки се върху възглавница от злато и скъпоценни камъни. Хората от Езерния град приемат джуджетата с отворени обятия, привлечени от идеята реките от злато отново да потекат между Самотната планина и техния дървен град, построен върху Дългото езеро59.

Билбо е ужасен от чудовището и има всички основания за това. Драконите могат да хипнотизират, да замразяват с поглед и да изпепеляват с дъха си, преди някой да каже: „Бард стрелецът!“ При вида на толкова много злато хобитът е замаян и заразен от „ламтежа на джуджетата“. Също така, той иска да докаже на джуджетата, че е опитен разбойник, а не страхливец (както често го нарича Торин).

От десетилетия хората са привлечени от идеята за чудовище, пазещо несметни съкровища. Митът за дракона, който пази богатството си, е на повече от хиляда години и стига до староанглийския епос „Беоулф“60, от който Толкин заимства идеята за Смог. Той е голям символ на скъперничеството като дебел крал, излегнат върху златния си трон, докато поданиците му спят в сламата (или като големите компютърни компании, които си седят върху трилиони долари, докато работниците мизерстват в спартанските общежития към фабриките).

Не мислите ли, че има нещо отблъскващо в мисълта за дракон, легнал върху планини от злато? Вие правилно ще попитате: „За какво му са на чудовището всичкото това злато и скъпоценности?“ Богатството се губи при такова алчно, сребролюбиво влечуго! Но за нас, хората, златото може да бъде толкова смислено и полезно. Ние се нуждаем от това злато. То може да ни даде реална власт. Можем да си купим или направим всичко, което пожелаем!

Проблемът при един такъв начин на мислене е, че изравняваме богатството с щастието, а огромното богатство с пълно щастие. Шестицата от тотото в днешно време е равносилна на намирането на златно съкровище. Ако са верни историите за нещастията, сполетели печелившите от лотарията, дали спечелването на толкова пари не е проклятие вместо късмет? (Колко басейна можеш да си купиш?)

Какво ще направите, ако откриете съкровището на дракона? Аз вероятно ще се въртя наоколо като муха без глава, с претъпкани с монети и скъпоценности джобове и постоянно ще хихикам. Но докато джобовете ми все повече натежават, ще започна да се чудя: „Как, по дяволите, ще отнеса всичко това вкъщи?“

Драконът Смог изправя Билбо пред подобна главоблъсканица и кара горкия хобит да се завърти обратно на грубите си пети. Той подигравателно пита Билбо дали някога е обсъждал с джуджетата как смятат да изнесат от Самотната планина своите дялове от съкровището. Как смятат да го опазят от нападения? Билбо е хванат неподготвен. Никога не си е мислил как ще транспортира малка планина злато до Графството. Каква е вероятността да премине целия този опасен път, изпълнен „с войни и убийства“, и да се върне обратно? До този момент това пътуване на няколко пъти е щяло да му коства живота61.

Драконът просто изказва старата изпитана истина относно ламтящите за богатства. Треската за злато е толкова силна, че може да подведе всеки и да го принуди да върши какви ли не щуротии, за да се добере до златото. Но след като веднъж златото се окаже в ръцете ти, богатството може да не си заслужава неприятностите, които го съпътстват. Много хора си дават здравето и си развалят отношенията с околните, за да постигнат богатство. Други, още в началото на пътя си, направо се оперират от морални съображения, отхвърляйки етиката и емпатията в името на успеха си.

Владетелят на Езерния град е типичен пример за такъв човек. Алчният администратор незаконно присвоява средствата, събрани за реконструиране на изгорения от Смог Езерен град, бягството му в пущинака обаче го довежда до самотна гладна смърт (без съмнение дори тогава здраво стиска торбите със злато).

Смог, разбира се, действа самонадеяно, показвайки на Билбо своето съкровище, останалото е история, която Билбо описва в мемоарите си „Червената книга на Западната околия“. Когато Билбо и джуджетата влизат през секретна врата и откриват съкровището, на хобита всичко това вече му е омръзнало. Той не се вълнува особено от купчините злато и скъпоценности. За разлика от джуджетата, които не спират да ровят из скъпоценностите, Билбо 61 вече не е привлечен от богатствата. Той е готов да размени цялото това съкровище срещу чаша чиста вода от дървените паници на Беорн. Когато намира камъка Аркен, го пъха в джоба си само защото така му хрумва.

След като внезапно си възвръща богатството, Торин става още по-горделив. Възстановява родовите си права. Това му коства почти двеста години, но най-накрая успява. Този нов вид власт повдига самочувствието му и го прави още по-безразсъден и алчен отпреди. Категорично не е склонен на компромиси с хората и елфите, които се намесват в играта, въпреки че те искат нищожно малка част от онова, което той вече притежава. Торин се превръща в дракон, легнал върху богатството си. Той би жертвал себе си и приятелите си, вместо да се разбере с враговете си.

Торин побеснява, когато разбира, че Билбо се е промъкнал в лагера на хората и елфите и им е предложил камъка Аркен като изход от задънената улица. За Торин камъкът Аркен е най-скъпото нещо в Самотната планина! Той хваща Билбо за гушата, разтърсва го като заек и се кани да го метне от високата стена да размаже горкия хобит на скалите отдолу, когато Гандалф се намесва и нарежда на Торин да пусне неговия разбойник.

Но дори Торин не в състояние вечно да мрази симпатичния Билбо. След Битката на петте армии Торин е смъртноранен и на своя смъртен одър той моли Билбо за прошка. Джуджето не иска да умре и да отпътува към Залите на очакването, без да се изясни и помири с Билбо62.

Тук е наистина ценната поука на „Хобит“. През целия си живот Торин е под въздействието на своето желание да си върне взетото от дракона кралство и богатство. Всичките му дни са погълнати от копнежа му за власт, за злато и да държи в ръцете си камъка Аркен. Накрая обаче разбира, че стремежът му към златото на Смог е безсмислица. Той казва на Билбо, че единственото смислено нещо е тяхното приятелство, което е много по-ценно от всяко съкровище, изкопано от земята.

Разбира се, Билбо не е способен да таи злоба у себе си. Както казва Толкин, той е „мила душица“, затова стои до леглото на умиращия Торин в ъгъла на неговата шатра и лее сълзи. В крайна сметка през много неща е минал. Хобитът е очаквал, че най-трудно ще е да се справят с дракона, но се оказва, че много по-мъчно е да се разберат отношенията между джуджетата, елфите и хората.

Билбо се прибира в Торбодън с достатъчно злато да си живее живота, че и още един. Той го пилее с удоволствие, не го трупа като Смог. Билбо организира страхотни веселби. Избата и долапите му са добре заредени. Продължава да пише стихове и вероятно похарчва доста за библиотеката си. Купува си хубави дрехи и поддържа Торбодън в отлично състояние. Осиновява племенника си сирак и му осигурява добро образование и щастлив и удобен живот63.

От друга страна, Фродо не се радва на щастливия и безгрижен живот както чичо си Билбо. Войната на Пръстена го наранява и в много отношения го променя, изненадващото е, че същото се е случило и с неговата роднина Лобелия. След като се справят със Саруман и го изгонват от Графството, хобитите разбират, че от известно време Лобелия е хвърлена в затвора. Тя е над стогодишна и изнемощяла от глад. За първи път в живота си Фродо съжалява леля си. Сърцето ѝ е разбито, когато разбира, че нещастният ѝ син Пъпчивеца е убит от Змийски език, и тя решава завинаги да напусне Торбодън и Хобитово.

Безспорно, нещастието на Лобелия я прави по-съпричастен хобит. Научила се е да изпитва състрадание към останалите хобити и вече не е толкова алчна. Тя дава на Фродо всичките бързи пари, натрупани от сина ѝ, за да основе един вид фондация — НПО в Графството, ако щете, което да построи къщи за пострадалите от разрушителното нашествие на Саруман. Това е „хобитат“ на човечността.

Двайсет и първи век започва с култ към материализма. В днешно време сякаш се гледа с уважение единствено на изключително богатите. Вече не е достатъчно да си милионер. Трябва да си поне милиардер. Хората биха направили всичко, за да се доберат до драконовото съкровище. Гордън Геко (изигран от Майкъл Дъглас) във филма „Уолстрийт“ казва, че „алчността е благо“, а двайсет и пет години по-късно през 2012 ФБР използва тези думи в кампанията си против ширещата се финансова спекула.

Алчността, да си го кажем правичката, е шибано нещо. И наистина парите не могат да ти купят любов.

С жена ми се оженихме преди двайсет и пет години, още бяхме в колежа. Нямахме достатъчно пари да си купим нови обувки, камо ли да си платим сватбата. Затова си направихме церемония на бос крак в задния двор на родителите ми. Нашите щедри приятели и роднини донесоха храната и напитките, и всички заедно танцувахме върху тревата. Кой се нуждае от нови обувки, когато има истинска любов и приятелство?

Хобитите, които много рядко носят обувки, биха разбрали какво точно имам предвид64.

Мъдростта на Графството ни казва: Алчността е за омагьосани джуджета, алчни дракони и сребролюбиви Влачи-Торбинсови.