Мъдростта на Графството

Шестнайсета глава Да пееш като хобит

По „Властелинът на пръстените“ лесно може да се направи бродуейски мюзикъл, защото почти всеки обитател на Средната земя е готов изневиделица да запее: от любимия ни баладист скиталец, през заклинащата могилна твар, до хора на дългокраките енти. Единствените същества, които не пеят, са орките (но сигурно щяха да крещят хевиметъл парчета, ако можеха).

Въпреки това хобитите са най-увлечените певци. Те обичат да пеят за веселби в самия момент на веселбата. Разхождат ли се, ще подхванат „пътна песен“, тананикат „песен за баня“, докато търкат косматите си крака, или разпускат с „кръчмарска песен“, докато надигат халба с бира. Те обичат да изразяват с песен радостта си от живота.

Очевидно песните са много важни при Толкин. „Силмарилион“ от който научаваме митологичната основа на Средната земя започва с космична мелодия. Небесните духове, наречени Айнури, първите чеда на бог Илуватар, напяват заедно в красива хармония, изпълвайки Пустошта със своята музика. Но полубогът Мелкор, най-силният сред тези същества, не желае да пее с останалите и създава собствена, дисонантна песен, с която заглушава и смълчава останалите. Накрая влиза в музикално съревнование с Илуватар нещо като „дуел на китари“ под небесния купол.

В „Хобит“ Билбо е очарован от джуджешката песен и това е една от главните причини да поеме на приключение към Самотната планина. Човек не би очаквал от дружина твърди като кремък джуджета да се проявят като музиканти. Но Торин и спътниците му свирят в Торбодън със собствени инструменти, които вадят от кадифените калъфи: арфи, цигулки и флейти. Представете си как банда зли Ангели на ада превземат дома ви и после изведнъж подхващат фолклорни песни!

Джуджетата пеят обсебващата песен за Самотния връх поетичен разказ за блестящо злато и искрящи скъпоценности, и беснеещ дракон. Спящата страст за приключения у Билбо внезапно се запалва и той осъзнава, че иска „да носи меч вместо тояжка за ходене“. Когато си ляга, в ушите му още звучи джуджешката музика, която може да покори душата на хобита по-силно от всякакво магьосническо заклинание. Неговите сънища са „неудобни“, тоест пълни с копнеж, който надхвърля простичкия му живот в Графството. Всички ние сме изпитвали нещо подобно. За мен това беше The Unforgettable Fire на U2 — албум, напълно различен от всичко, което бях чувал дотогава. Направо ме отвя. Тази плоча беше пълна с истории: човешките права и величието на природата, бурна любов и пристрастяване. Дори заглавието имаше смисъл препращаше към трагедията в Хирошима. Текстовете на песните затрогваха младежката ми душа. Това беше поезия. Накара ме да чета книги, да изляза без страх в света и да открия нещо за себе си. Кога за последен път музиката е направила това за вас129?

Билбо няма много за какво да пее на път към Самотния връх, а и джуджетата никога повече не използват инструментите си. Но този хобит, толкова непоетичен, преди да поеме на това приключение, се завръща у дома с душа, пълна с поезия. Когато двамата с Гандалф се отправят обратно към Графството, Билбо започва да рецитира своето известно стихотворение „Започва път от моя праг“.

Когато и да се върна от пътешествие, особено ако съм пътувал надалеч и задълго ме е нямало тези думи звучат в ума ми. В тази песен са някои от най-прекрасните стихове, писани някога за съблазните на пътя. Тя е за страстта към приключения, но и за удоволствието да се върнеш пак вкъщи. На по-дълбоко ниво може да бъде мислена като песен за смъртта и пътешествието на душата, което продължава дори след като животът е приключил. С джуджетата тръгва един прекалено подреден и праволинеен хобит, но в Торбодън се завръща трубадур. Билбо прекарва остатъка от живота си в съчиняване на песни и стихотворения130.

Когато бях на двайсет и две, буквално изгубих способността си да говоря и пея. Трябваше да претърпя болезнена реконструктивна операция на лицето си, за да коригирам генетичен дефект, и ми отне близо година да се науча отново да употребявам устата и челюстта си. Месеци наред бях на практика ням. Лицето ми така се промени, че аз трудно се разпознавах в огледалото, а приятели от детинство ме подминаваха на улицата, без да ме познаят.

Едно от нещата, които запазиха разума ми през тези тъмни за мен времена, беше „Властелинът на пръстените“. Отново и отново се утешавах, препрочитайки книгата. За да забравя болката и унижението, съпровождащи това временно обезобразяване. Четенето на Толкин беше за мен като общуване със стар приятел, като приятен разговор — разговор, който не можех да проведа в реалния си живот.

Оттогава никога не приемам за даденост своята способност да общувам и станах съпричастен с хората, които се страхуват да говорят високо или да извисят глас в песен. Ние сме общителни същества и един от най-задълбочените начини да изразим своите мисли и емоции е чрез песента.

Музиката важна част ли е от вашия живот? Разбира се, повечето от нас слушат музика или гледат някое от многото телевизионни шоута, в които се издирва нова поп-звезда. Но вие всъщност пеете ли си? Имали ли сте някога желание да научите някой музикален инструмент като китара или укулеле? Защото, ако е така, ще ви кажа, че никога не е прекалено късно да се научите. Научих се да свиря на тези инструменти доста след като станах на трийсет, а оттогава някои от най-веселите моменти, които съм преживял със семейството и приятелите си, е, когато седим заедно и свирим. Забележително е как група американци можем да изпълняваме такава дълбоко австралийска песен като „Танцуващата Матилда“, разбирайки изключително малко от чуждия текст, но все пак мощно се свързваме със сърцето и душата на песента131.

Хобитите не се притесняват, ако гласовете им не отговарят на нечии високи критерии, и това е една от причините да се чувстват толкова свободни, когато изпълняват дадена песен. Те просто си пеят с цяло сърце. Но понякога пеят в мигове на ужас и самота. Когато Сам застава пред кулата на Кирит Унгол, съвсем на края на силите си, той започва да пее с „тънък и треперлив“ гласец мелодии от детството си, придружени с текстове на Билбо, чути през годините. И ето че гласът му се усилва, изведнъж от устата му зазвучава съвсем готова песен, посветена изцяло на 128 надеждата и на идещата пролет. Това е неговият начин да се пребори с мрака на Мордор.

Арагорн е свързан по едва ли не мистичен начин с музиката. Когато той и хобитите се крият на Бурния връх от Духовете на Пръстена, той им пее „Леитиан“ древната любовна балада за Берен и Лутиен. Песента отразява личната история на Скиталеца смъртен мъж, влюбен в елфическа дева. За Арагорн това е повече от песен, разказваща за отдавна отминали дни. Баладата го свързва със собствената му история и придава смисъл на живота му в настоящето по същия начин, както народните песни дават смисъл на хората по света.

Билбо и Арагорн стават приятели, когато хобитът се пренася в Ломидол. Скиталецът си сътрудничи с поета от Графството и двамата заедно работят над епическата песен за Еарендил Мореплавателя. Билбо обожава величествените легенди за елфите и древните времена, но той също така е способен да пише интроспективни и непретенциозни творби, подобно на късата неозаглавена песен за смъртта и какъв би бил светът, когато него вече го няма, която изпява на Фродо. Това е Билбовата „Вчера“132.

Има един герой във „Властелинът на пръстените“ чийто живот на практика е несекващ мюзикъл това е Том Бомбадил. Той пее за себе си, за гората и реката, за светлината на звездите и за красивата си жена Златоронка. Може просто да си го представите как внезапно подхваща „Животът е весела песен“ и как всички дървета и животни от Старата гора се съживяват и запяват с него133.

Том Бомбадил освен това използва песните си, за да изрича заклинания. Когато хобитите попадат в капана на Стария Върбалан, той ги измъква оттам с песен. Думите на Том имат магическа сила, а Фродо по-късно прибягва до една негова песен, за да го извика на помощ, когато приятелите му са заловени от могилната твар същество, което самото е някакъв пеещ вампир!

След като Задругата губи Гандалф в Мория, спътниците намират подслон в Лотлориен и си почиват, слушайки жалейните песни на елфите за Митриндир (елфическото име на вълшебника). Хобитите не могат да схванат „сладките тъжни думи“ на елфите, но ги усещат със сърцата си. Това е нещо, което хобитите напълно разбират необяснимото изразяване на емоциите чрез песен. Елфите подтикват Сам и Фродо да разкажат със своите гласове спомените си за Гандалф134.

Дори Галдриел е певица. Когато Задругата напуска Лотлориен, тя им пее за сбогуване, акомпанирайки си с арфа. Човек си представя как нейният „сладък“ глас ниже меланхоличен разказ за края на елфическото ѝ царство и за това, как нейният народ напуска Средната земя.

Чувал съм хора да казват, че някой конкретен творец или определена музика е „саундтракът на живота им“. За някои хора това е „Nirvana“, за други е някой бродуейски мюзикъл.

Все се чудя как песен, чута по радиото, може като мощна машина на времето да ме върне към определен миг от живота ми. Когато и да чуя песента на „Бийтълс“ „Here Comes the Sun“ по радиото, веднага се връщам с четирийсет години назад към едни от първите си спомени как слушам тази песен в колата по радиото и майка ми приглася с прекрасния си глас. Това е магия.

Изглежда, в днешно време музикалната индустрия е извела комерсиализацията до ново равнище на корпоративен контрол и алчност. Компаниите могат да следят вашите харесвания и нехаресвания в интернет и дори да получат сведения какво купувате и колко често. Не се съмнявам, че някой ден ще могат да създадат синтетични „творци“, специално направени за клиентите. Вече няма да има човешка връзка между музиката и хората, които я пишат.

Имам донякъде решение за този проблем. Започнете да правите своя собствена музика. Създайте саундтрака на живота си. Ако имате деца, пейте им и пейте заедно с тях колкото се може по-често. Творете, измисляйте и изпълнявайте своя собствена музика, точно както прави народът на Графството. Поканете приятелите си и се учете взаимно на песни. Купете си укулеле, не се плашете, то има само четири струни! Един ден ви трябва и ще изсвирите първата си песен135.

В края на „Властелинът на пръстените“, след като Пръстенът е унищожен, Сам и Фродо се изправят пред Арагорн и неговата войска и делата им биват възхвалени.

Сам се трогва, когато идва менестрел и пее баладата за „Фродо Деветопръсти и Пръстенът на съдбата“. Сам волю-неволю избухва в плач. Той и Фродо (и тяхното приключение) са се превърнали в песен балада, която ще живее и ще вдъхновява останалите дълго след като те си отидат от Средната земя136.

Мъдростта на Графството ни казва: Гласът ви иска да изпее историята на вашия живот. Да бъде.