Мъдростта на Графството

Четвърта глава Да спиш като хобит

Представете си свят без часовници и аларми. Точно както в Графството. Хората стават според дневния си ритъм. Ако хобитът е фермер, той си ляга малко след залез-слънце и става с първите лъчи (или с петлите), след като е спал поне десет часа, точно както му се е искало и на техния създател Дж. Р. Р. Толкин (вижте бележките в началото).

Всеки, който сериозно не си е доспивал заради новородено бебе (сериозен дразнител на съня), прекалено много работа или безсъние, знае какво причинява липсата на сън, дори и за кратко, тя може да предизвика безброй проблеми: болести, депресия, мозъчно увреждане в лека форма. Жена ми и аз изпитахме сериозна липса на сън с едно от децата ни, така че изгубихме възможността си да свържем две смислени изречения. След няколко седмици грижа за бебе с колики, бръщолевехме като луди или като Ам-гъл в период на криза28.

Последната нощ спахте ли достатъчно? Без съмнение добрият сън е една от най-важните части на здравословния живот. Хобитите знаят това и спят колкото се може повече, независимо къде и как. Разбира се, те предпочитат да спят в меко и удобно легло. Но биха спали и на върха на елфическо легло29, ако това е единственото място, където спокойно да затворят очи и да пренощуват.

Билбо е такъв поспаланко, че за малко да изпусне приключението си. В деня след посещението за вечеря на Торин и джуджетата Билбо се събужда, след като добре си е починал, облича се и разбира, че Торбодън е празен и гостите ги няма. Той спокойно си приготвя обилна закуска (навик, достоен за всеки здравомислещ човек). Едва когато Гандалф му казва, че има по-малко от десет минути до срещата му с джуджетата в „Зеления дракон“, той хуква натам като луд, оставяйки втората си закуска наполовина изядена на масата.

През следващите месеци той няма да може да се наспи. Ще е принуден да спи във влажна гоблинска пещера и в главата му ще ехти от „гадни сънища“, или в тъмната гора на Мраколес, където, както се опитва да подремне, гигантски паяк заплита краката му с паяжината си (прекъсвайки приятния му сън за „яйца и препечени филийки с масло“). Или на студения под в тайния тунел под Самотната планина, унасяйки се в пълния мрак, дишайки издишания от джуджетата въздух30.

Най-добра възможност има да поспи, след като го удрят по главата в битката на Петте армии, а това не е кой знае какво.

Изразът „Не буди звяра“ не описва възможността да събудиш задрямал дракон. Но Билбо е до такава степен изморен след трудното пътуване до Самотната планина, че се оставя свадливите джуджета да го натикат в леговището на Смог, а там жестокосърдечният дракон не е в настроение да го събуждат някакви смешни невидими същества, миришещи на джудже и пони крадец, дето му досажда с гатанки и после нагло му отмъква като трофей една от любимите му златни чаши31!

Всички сме способни да извършим големи глупости, докато сме сънени. Подобно на онези хора, които забравили бебето си на касата в пицарията, или на оператора на ядрената електроцентрала, който дремел, докато червената светлина в три часа сутринта предупреждавала за опасност. Огледайте колегите си около четири часа следобед. Търкат ли си очите като малки деца? Прозяват ли се? Кимат ли сънено на важна среща? Вместо да си легнат в разумен час, тези хора до късно през нощта, докато уж гледат филми от 80-те по Нетфликс, си пишат статус във Фейсбук „уморен съм“. По някаква причина възрастните не схващат или отричат колко е важно да се наспиват. Ако в този момент, в който четете тази книга, се чувствате уморени, затворете я и вървете да спите. Билбо си наваксва за цялото недоспиване, почивайки си в Торбодън. По-късно, след като се „пенсионира“ в Ломидол, той прекарва по-голямата част от времето си пред голямата удобна камина, пишейки поезия, доставяйки на сърцето си задоволство. Елфите са неговата нова компания, те са безсмъртни, за тях сънят е различен от този на хобитите. Те се губят във фантастичния свят на Елфическото, където „ходят с отворени очи сред светлината на този свят“.

Ние, хората, подобно на хобитите, не можем като елфите да си позволим лукса да дремем, докато караме към работа. Животът ни е трескав, препускаме, повечето от нас, като луди или се грижим за буйните си деца, или отиваме на училище (или и трите, взети заедно). Повечето от нас страдат сериозно от безсъние, отричайки колко е важен сънят. Истината е, че той ни е толкова необходим, колкото храната и въздухът. Всяко същество се нуждае от сън, дори насекомите и рибите32.

Един от най-добрите начини да се приготвите за прекрасен сън през нощта е топлата баня. Няма нищо по-прекрасно от това, да се наслаждаваш на водата след ден, прекаран в катерене или в каране на ски, или гребане, или каквото и да било, и после да се търкулнеш в мекото легло за един дълбок сън. Хобитите обичат да се къпят. Когато Фродо, Сам и Пипин пристигат в новата вила на Фродо в Щурчов дол, Мери приготвя вани с топла вода за прекосилите страната пътешественици, изминали почти осемдесет мили за три дни. (Разбира се, Пипин подхваща песен във възхвала на къпането.) Тази нощ хобитите заспиват дълбок сън, пълен с интересни сънища.

Това е друг важен дар на съня сънищата. Ако не влезеш в подходящ етап от съня, сънищата ви се прекъсват или въобще не се получават. БДО (бързото движение на очите) и свързаните с него сънища са начинът, по който мозъкът ви си играе и изпуска па̀рата. Нощ без БДО е все едно да изолирате съзнанието си в откъснат затвор. Когато спя добре, сънищата ми са живописни и забавни, и се събуждам отпочинал. На следващия ден мисля по-бързо и съм по-съзидателен. Ако не спя достатъчно добре, сънищата ми са мъгляви и се повтарят, на следващия ден мислите ми се съсредоточават повече върху проблемите, отколкото върху решенията.

Много от героите във Властелинът на пръстените имат проницателни видения, докато спят. В съня си Боромир получава пророчество, казващо му да дойде в Ломидол, където щял да намери проклятието на Исилдур (Единственият пръстен) и „Полуръст“ (и двете се оказват верни). Фродо сънува мистериозен сън, в който някаква фигура е пленена на висока кула и се спасява на гърба на огромен орел. Той вижда как Гандалф се спасява от кулата на Саруман: Ортанк в Исенгард33.

Е, не казвам, че ще стигнете до съчиняването на най-великата песен в историята на музиката, подобно на Пол Макартни, който сънувал „Вчера“. Или че във въображението ви ще изникне класическо литературно произведение, подобно на Мери Шели, която сънувала идеята си за „Франкенщайн“. Смятам, че хората в близост до сънищата си могат да открият малки тайни за себе си, иначе потиснати в съзнателния им живот, както и че това ще им помогне да са по-съзидателни и присъствени. По този начин вие получавате съобщения от подсъзнанието си, които сте потиснали или репресирали, или просто не им обръщате внимание. Например, когато почти бях приключил с първия ръкопис на тази книга, сънувах как при мен идва Иън Маккелън в ролята на Гандалф и на висок глас, глас, който добре познаваме, ми казва, че съм забравил как Сивият пилигрим разпръсква мъдрост във „Властелинът на пръстените“ и колко е важен той за хобитите. Сънят ми с Гандалф ми разкри в големи детайли съдържанието на следващата глава. Когато се събудих, бързо написах „Протоколът на Истари“ (вж. повече в Седемнайсета глава).

Фродо провижда бягството на Гандалф от пленничеството му в кулата на Саруман, докато спи в къщата на Том Бомбадил, вероятно едно от най-добрите места в Средната земя, ако искате да получите здрав нощен сън. Когато хобитите пристигат в малката къща на Том Бомбадил и жена му Златоронка, те буквално са ужасени от приключенията с дървета в Старата гора, които се опитват да ги погълнат. След вечеря си лягат в чудесните меки легла на Бомбадил, отпускат главите си на пухените възглавници и се завиват до уши с вълнените одеяла.

Бомбадил им говори успокояващо, все едно те са негови деца, предупреждава ги да не се страхуват от шумовете през нощта. Успокоява ги, че могат да му разкажат за всички страшни неща (като духовете на Пръстена), но на сутринта. Рано на следващия светъл ден старият Бомбадил с жълтите ботуши току-що се е върнал от сутрешното си подскачане из хълмовете, събужда хобитите и им казва, че закуската е готова. Разбира се, те веднага скачат и търчат към масата, отпочинали и готови да си хапнат.

Учените са установили, че липсата на сън води до депресия и понижаване на когнитивните и физическите функции. Ако хората дълго време се лишават от сън, те ще полудеят, затова има и мъчение с прекъсване на съня. Дори Гандалф Сивия трябва да спи, а той е един от загадъчните Истари34. Въпреки това веднъж, когато магъосникът се опитва да дремне в компанията на хобитите, за малко да стане бедствие, защото Пипин измъква палантира35 изпод десницата му.

Изследвания показват, че тялото ви не се възстановява достатъчно бързо, когато страдате от недостиг на сън. В Домовете на изцелението Арагорн използва силата на съня, за да излекува Фарамир, Еовин и Мери, ранени от Предводителя на Назгулите: там ги спасяват от тъмните и трескави кошмари. Арагорн влиза в сънищата им и извиква всеки един от тях, избавяйки ги от обхваналите ги мъки. Той е като хипнотизатор, изваждащ пациентите си от нощните ужаси, връщайки им спокойствието на духа, така че да могат да си починат и да оздравеят36.

Сънят е начин за забравяне на скръбта, както казва Арагорн в Лотлориен на дружината с „изнурени тела и души“ след загубата на Гандалф в Мория. Той на практика се хвърля в елфическия хамак и мигновено изпада в дълбок сън.

Фродо и Сам са до такава степен лишени от сън по време на пътешествието им из Мордор заради лошите условия, че телата и разумът им започват да се пречупват. Щом се опитат да поспят, това се оказва трудно, особено в изтощителния Горгорот, където единствените места за спане са процепите на скалите. Сам обикновено сънува, че градинарства из Торбодън (неговото щастливо място). Съзнанието на Фродо е заето с пламтящото око на Саурон, ужасно огнено колело, което му напомня, че Окото го следи насън и наяве. Към края на пътешествието им Фродо е завладян от безсъние заради Пръстена, това бавно започва да го побърква, той губи връзка със сетивата си. Не може да си спомни нищо за Графството. Всичко е потопено в тъмнина.

След като Сам и Фродо остават в безизходица на Съдбовния връх, те са спасени от орлите и отведени при Арагорн. Дунеданецът37 използва церителните си ръце, за да ги постави в състояние на изкуствено предизвикана кома, в „сладката забрава на съня“, продължила почти две седмици. Събуждайки се, Сам чува смеха на Гандалф, разбира, че от дълго време не е чувал „невинния звук на веселието“, и избухва в щастлив плач. Сам се връща към старото си Аз.

Истинският въпрос пред нас е: как да спим повече в този забързан свят? Отговорът е доста прост. Трябва да намалим количеството дразнители, пречещи ни да си лягаме в определен час. Трябва да престанем да висим в интернет. Да гледаме телевизия със стотиците ѝ безполезни канали. Да престанем да се измъчваме с тревоги. Нека просто си представим, че старият Том Бомбадил е в стаята ни и ни казва: „За всичките тревоги ще говорим на сутринта“. После да си легнем и спим като хобити.

Мъдростта на Графството ни казва: Добрият сън ни прави по-здрави, по-щастливи и намалява вероятността да си навлечем гнева на дракон.