Мъдростта на Графството

Двайсета глава Четвъртата епоха

След като Арагорн е коронован за крал на Гондор, той пита своя учител Гандалф дали ще остане при него да го съветва по време на управлението му. Но вълшебникът си е запазил еднопосочен билет за Валинор. Той му съобщава, че Третата епоха на Средната земя епохата на Гандалф е свършила и че започва Четвъртата епоха. Епохата на хората.

Ние живеем в собствената си Четвърта епоха. Никой не се съмнява, че човешкият род господства над природата. Толкова сме заети да произвеждаме и консумираме, че дори променяме климата си. Някои учени наричат последните двеста години (от началото на индустриалната революция) антропоцен. Думата означава ерата на „новия човек“. За този кратък период в опустошителни размери хората сериозно са променили биоразнообразието на планетата си.

Това също е и епохата на технологиите, нашите малки джунджурии ни очароват и управляват живота ни по множество начини. Мобилните ни устройства са нашата нова магия. Но какво стана със старото вълшебство? Светлият природен свят и чудото на живота? Дали този вид омагьосване ще изчезне внезапно от нашата земя? Дали ерзаците на живота, като големите онлайн игри с множество потребители, са наистина по-добри от колективните игри в реалния живот? Искате ли да виждате целия свят през Гугъл? Защото аз не искам.

Можем да научим толкова много уроци от хобитите. Един от най-важните е за желанията и нуждите. Обитателите на Графството се нуждаят от много неща: храна, дружба, забавления, почивка, да се наслаждават на природата и да поддържат формата си. Техните желания обаче са оскъдни и утилитарни. Искат инструментите им да си вършат работата, да имат собствена уютна малка къща и дрехи, които да им топлят.

Изглежда, че ние, хората от двайсет и първи век, имаме толкова много желания, че не знаем какво да правим със самите себе си. Желанията управляват нуждите ни и ни карат да съсипваме емоционалното и физическото си здраве, повлечени от онова измамно драконово съкровище. А забравяме за истински важните неща, които ни правят щастливи неща, безплатни като въздуха, например отношенията ни с приятелите, със семейството и с децата ни. Наистина ли ще позволим кредиторите да ни товарят с непосилни дългове, да ни мамят в играта и да стават все по-могъщи и алчни?

Понякога изглежда, че в нашия свят печелят сарумановците и сауроновците, нали? Къде са Елронд и Гандалф, за да ни съветват? Къде е Арагорн да ни поведе? Истината е, че просто не можем да ги чакаме повече. Трябва да обърнем внимание на съвета на Мери, който казва на хобитите, че никога няма да си върнат обратно Графството, ако само гледат „слисани и тъжни“ злините, нанесени на любимия им дом в тяхно отсъствие. Трябва да действаме, а това означава да вземем участие в гражданския живот, да сме част от обществото си и да не стоим безучастно, докато силните хора и корпорации причиняват ужасни неща на нас и на природата ни. През 70-те лозунгът „Фродо е жив!“ става символ на контракултурното движение. Той се появява по фланелки, по графити из тунелите на метрото, по лепенки. Във „Властелинът на пръстените“ приятелите на Фродо никога не губят надежда (без значение колко зле вървят нещата), че хобитът ще успее в наглед невъзможната задача да отиде до Съдбовния връх и да унищожи Пръстена. Идеята зад лозунга „Фродо е жив“ е, че „малкият човек“ може да спечели всяка битка163.

Графството не е истинско място. Ние всички знаем това. Стандартите на хобитите обаче могат да бъдат наши. Да сме част от Графството, означава да вярваме в понятията за егалитаризъм и морал. В начин на живот, който е устойчив и задоволителен. Да се държим бодро и любезно. Хобитите напълно съзнават нещата наоколо и са въвлечени в тях. Те са до такава степен съсредоточени върху живота, че нямат време да мислят за смъртта. И живеят в дълбока дружба със земята.

Колкото повече хора вярват в Графството и неговото значение, толкова по-малка е опасността то бавно да изчезне от нашия свят, оставяйки само една приказна история в някаква книга. Ние обичаме това измислено от Толкин място, защото искаме да отидем там. Както пише преди около почти половин век Питър С. Бийгъл в своето есе „Магическият пръстен на Толкин“: „Докато го четем, отдаваме нещо от себе си, затова то ни принадлежи“.

Графството може да стане толкова реално в живота, общността и държавата ни, колкото ние сами си го направим. Не е необходимо то да съществува само във фантазиите ни или на снимачната площадка в Нова Зеландия. Има милиони почитатели на книгите на Толкин, както и на филмовите адаптации на Питър Джаксън. Представете си какво можем да постигнем, ако заедно надигнем гласовете си в една задруга на Графството. Ще представляваме сила, с която трябва да се съобразяват. „Графството е живо“ би могъл да бъде девизът на нашата Четвърта епоха.

Всички ние имаме потенциала да извършим невероятни неща, точно както скромните хобити или както непретенциозният професор филолог, написал скъпоценни класически произведения, отстояващи на времето. Преди всичко обаче трябва да започнем своето приключение по „Пътя“, както Билбо нарича приключението на живота. Той оприличава това приключение на голяма река, която извира от всеки праг и „всяка пътека е неин приток“.

Опитайте се да отворите сърцето си за нови начини на живот. Не се страхувайте от циниците и орките в света. Единственото, което може да ви върне назад, е вашето собствено съмнение и тегобите от миналото ви, но дано сте готови да ги захвърлите като прокълнат пръстен, който се изплъзва от ръката ви. Тогава ще се намерите на една от онези пътеки, които се вливат в Пътя.

Животът ни има потенциал да бъде вълнуващо приключение; винаги съществуват рискове по пътя, но тях си заслужава да поемем. Ако твърдо следвате убежденията си, здрави и непоклатими като убежденията в Графството, може да сте сигурни, че ще постигате целите си на всяка крачка от дългия и щастлив Път на своя живот. Както казва Арагорн: „Нека Графството пребъде вечно!“

Мъдростта на Графството ни казва: Всички пътеки водят до Пътя, а мъдростта ще ви води дотам и обратно в Графството — тази страна съществува в сърцата ни, тя е истина, която нашите достойни действия разкриват пред света.