Пет седмици в балон

Тридесет и първа глава

Към три часа сутринта Джо, който беше на пост, видя най-после, че градът се движи под краката му, „Виктория“ пак започваше да лети. Кенеди и докторът се събудиха.

Докторът погледна компаса си и с удоволствие установи, че вятърът ги носеше към север-северозапад.

— Имаме голямо щастие — заяви той. — Във всичко ни върви. Още днес ще открием езерото Чад.

— Голямо ли е то? — попита Кенеди.

— Доста, драги ми Дик. Най-голямата дължина и най-голямата ширина на това езеро е сто и двадесет мили.

— Разходката ни над водна шир ще поразнообрази нашето пътешествие.

— Струва ми се, че нямаме право да се оплакваме. То е много разнообразно и протича при най-добрите възможни условия.

— Разбира се, Самуел. Като изключим лишенията в пустинята, не сме били изложени на никаква сериозна опасност.

— Истината е, че нашата храбра „Виктория“ винаги се е държала чудесно. Днес е 12 май. Ние тръгнахме на 18 април. С други думи, пътуваме двадесет и пет дни. Още десетина дни и ще пристигнем.

— Къде?

— Нямам никаква представа. Но какво значение има това?

Пътешествениците летяха право по течението на Шари. Прекрасните брегове на тая река се губеха под сенките на дърветата с различни багри. Лиани и пълзящи растения се виеха от всички страни и се преплитаха в чудни цветове. Крокодилите си играеха на слънцето или се гмуркаха във водата бързо като гущери.

Така прелетяха над областта Маватай сред богата и зелена природа. Към девет часа сутринта доктор Фергюсън и приятелите му стигнаха най-после южния бряг на езерото Чад. И тъй, тук беше това Каспийско море на Африка, чието съществуване дълго време пренебрежително бе смятано за басня, това вътрешно море, до което стигнаха само експедициите на Денхам и на Барт. Докторът се опита да определи сегашните му очертания, вече много по-различни от очертанията му през 1847 година. И наистина невъзможно е да се начертае карта на това езеро. То е заобиколено с тинести и почти непроходими блата, в които Барт бе помислил, че ще загине. От година на година тия блата, покрити с тръстика и с папирус, висок петнадесет стъпки, се сливат със самото езеро. Често градовете, разположени на бреговете му, също биват залени, както се случи с Нгорну в 1856 година, и сега хипопотамите и алигаторите се гмуркат на самите места, където се е издигал Борну.

Слънцето лееше ослепителните си лъчи върху тихата вода, а на север двете стихии се сливаха в един и същ хоризонт.

Докторът поиска да установи каква е водата, която дълго време се смяташе за солена. Нямаше никаква опасност да се приближат към повърхността на езерото и кошът прелетя над нея като птица, на пет стъпки височина.

Джо потопи едно шише и го извади пълно до половина. Вкусиха я и се оказа, че не е добра за пиене и че има известен вкус на натриев карбонат.

Докато докторът вписваше изводите от своето проучване, край него екна изстрел. Кенеди не беше устоял на изкушението да стреля по един чудовищен хипопотам. Той си дишаше спокойно и изчезна при изстрела — коническият куршум на ловеца изглежда само го уплаши.