Пет седмици в балон

Седма глава

Доктор Фергюсън се занимаваше от доста време с подробностите по своята експедиция. Ясно е, че балонът, това чудно превозно средство, което трябваше да го пренесе по въздуха, беше непрестанно предмет на неговите грижи. В самото начало, за да не стане много голям, той реши да напълни аеростата с водород, който е четиринадесет пъти и половина по-лек от въздуха.

След много точни изчисления докторът намери, че необходимите предмети за неговото пътешествие и апаратът му ще трябва да тежат четири хиляди ливри. И тъй, трябваше да пресметне каква подемна сила можеше да издигне тая тежест, а впоследствие и каква щеше да бъде нейната вместимост.

Тежест от четири хиляди ливри измества четиридесет и четири хиляди осемстотин и четиридесет и седем кубически стъпки въздух17, а това ще рече, че четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и седем кубически стъпки въздух тежат около четири хиляди ливри.

Като даде на балона вместимост от четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и седем кубически стъпки и като го напълни вместо с въздух с водород — четиринадесет пъти и половина по-лек, той ще тежи само двеста и седемдесет и шест ливри — явява се нарушаване на равновесието или една разлика от три хиляди седемстотин и двадесет и четири ливри. Тая разлика между тежестта на газа, който се съдържа в балона, и тежестта на околния въздух, съставя подемната сила на аеростата.

Но ако се вкарат в балона тия четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и седем кубически стъпки газ, за които говорим, той ще бъде съвършено пълен. А това не бива да става, защото с издигането на балона в по-разредените въздушни пластове газът, който той съдържа, се разширява и може скоро да скъса ризата. Затова обикновено балоните се пълнят до две трети.

Но докторът въз основа на някакво единствено на него познато съображение реши да напълни аеростата си само до половина и да даде на балона си почти двойна вместимост, понеже трябваше да вземе четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и седем кубически стъпки водород.

Той му придаде оная продълговата форма, която се смята за най-добра. Хоризонталният диаметър беше петдесет стъпки, а вертикалният — седемдесет и пет. Така получи сфероид, чиято вместимост възлизаше на кръглата цифра деветдесет хиляди кубически стъпки.

Ако доктор Фергюсън имаше възможност да използува два балона, вероятностите му за успех щяха да станат по-големи. И наистина, ако единият се скъса във въздуха, човек може да се задържи с другия, като хвърля баласт. Но да се управляват два аеростата е много трудно, когато трябва да се запази в тях еднаква подемна сила.

След дълги размишления Фергюсън успя чрез едно умело разположение да използува предимствата на двата балона, като избегне неудобствата им. Той направи два различни по големина балона и ги постави един в друг. Във външния балон, който беше запазил посочените от нас по-горе размери, имаше друг, по-малък, със същата форма — хоризонталният му диаметър беше четиридесет и пет стъпки, а вертикалният — шестдесет и осем. И тъй, вместимостта на този вътрешен балон беше само шестдесет и седем хиляди кубически стъпки. Той трябваше да плава в заобикалящия го газ. Една клапа се отваряше от единия балон към другия и позволяваше в случай на нужда да бъдат свързани един с друг.

Това разположение имаше следното предимство: ако трябваше да се пусне газ, за да слязат, щяха да пуснат най-напред газ от големия балон. Дори ако се наложеше да се пусне всичкият газ от него, малкият щеше да остане недокоснат. Тогава можеха да се освободят от външната риза като от излишен товар и останал сам, вторият аеростат нямаше да бъде играчка на вятъра като полуиздутите балони. Освен това, ако при злополука външният балон се скъсаше, вътрешният щеше да се запази.

Двата аеростата бяха направени от плътна лионска тафта, намазана с гутаперча. Това лепливо смолесто вещество е напълно непромокаемо. Киселините и газовете по никакъв начин не могат да го разложат. Сложена бе двойна тафта в горния край на балона, където е съсредоточено и почти цялото налягане.

Тази риза може да задържа газа неограничено време. Девет квадратни стъпки от нея тежаха половин ливра. И понеже повърхнината на външния балон беше около единадесет хиляди и шестстотин квадратни стъпки, ризата му тежеше шестстотин и петдесет ливри. Ризата на втория балон, чиято повърхнина беше девет хиляди и двеста квадратни стъпки, тежеше само петстотин и десет ливри: и тъй, двете ризи заедно тежаха хиляда сто и шестдесет ливри.

Мрежата, която щеше да придържа коша, беше изплетена от много здраво конопено въже. Двете клапи бяха изработени най-грижливо като кормилото на кораб.

Кръглият кош, петнадесет стъпки в диаметър, бе изплетен от върба и подсилен с лек железен скелет — в долната му част имаше еластични пружини за умъртвяване на ударите. Той и мрежата не тежаха повече от двеста и осемдесет ливри.

Освен това докторът поръча да направят четири сандъка от ламарина, дебела две линии. Те бяха свързани помежду си с тръби, на които имаше кранове. Той прибави и една серпантина около два пръста в диаметър, която завършваше с две прави, различни по дължина тръби — по-голямата беше дълга двадесет и пет стъпки, а по-късата само петнадесет.

Ламаринените сандъци бяха напъхани едни в други в коша така, че да заемат колкото се може по-малко място. Серпантината, която трябваше да се прикрепи едва по-късно, бе опакована отделно заедно с една много силна електрическа бунзенова батерия. Този апарат беше така умело съчетан, че не тежеше повече от седемстотин ливри, и то заедно с двадесетте и пет галона вода, които бяха в отделен сандък.

Определените за пътешествието уреди се състояха от два барометъра, два термометъра, два компаса, един секстант, два хронометъра, един изкуствен хоризонт и един алтазимут за определяне положението на далечните и недостъпни предмети. Гринвичката обсерватория се беше поставила на разположение на доктора. Но той нямаше намерение да прави физически опити. Искаше само да знае в каква посока се движи и да може да определя местоположението на главните реки, планини и градове.

Снабди се с три здрави железни котви и с лека и здрава копринена стълба, дълга около петдесет стъпки.

Изчисли също точното тегло на припасите си: те се състояха от чай, кафе, сухари, солено месо и пемикан18, който в нищожен обем съдържаше много хранителни вещества. Независимо от достатъчния запас ракия той имаше и два сандъка вода — всеки от тях съдържаше по двадесет и два галона. С изяждането на различните храни малко по малко щеше да намалява и тежестта, взета с аеростата. А трябва да се знае, че равновесието на един балон в атмосферата е крайно чувствително. Загубата на почти незначителна тежест може да причини значително изместване.

Докторът не забрави нито палатката, която щеше да покрива част от коша, нито одеялата, които съставляваха единствената постеля на пътешествениците, нито ловджийските пушки, нито припасите барут и патрони.

Ето накратко различните му пресмятания:

Такова беше извлечението от четирите хиляди ливри, които доктор Фергюсън имаше намерение да вземе със себе си. Той вземаше двеста ливри баласт, „за непредвидени случаи само“ казваше той, защото се надяваше, че няма да се възползува от него благодарение на своя апарат.