Пет седмици в балон

Осма глава

На 10 февруари приготовленията бяха към своя край, вместените един в друг аеростати бяха напълно завършени. Те бяха издържали силно въздушно налягане отстрани. Това изпитание даваше добра представа за здравината им и показваше колко грижливо са били изработени.

На 16 февруари „Решителний“ хвърли котва пред Гринвич. Той беше параход с витло, с осемстотин тона вместимост, с добри мореходни качества и продоволствуваше последната експедиция на сър Джеймс Рос в полярните области. Капитан Пенет минаваше за приятен човек. Той особено се интересуваше от пътешествието на доктора, когото ценеше отдавна.

Трюмът на „Решителний“ бе пригоден така, че да побере аеростата. Той бе пренесен там най-предпазливо през деня на 18 февруари. Прибраха го на дъното на парахода така, че да бъде в пълна безопасност. Кошът и неговите принадлежности, котвите, въжетата, храната, сандъците за вода, които трябваше да бъдат напълнени при пристигането — всичко бе подредено под надзора на Фергюсън.

Натовариха също десет бъчви сярна киселина и десет бъчви старо желязо за получаване на водород. Това количество беше предостатъчно, но трябваше да се вземат мерки срещу възможните загуби. Апаратът за получаване на газа, който се състоеше от тридесетина бурета, бе поставен в дъното на трюма.

Всички тези приготовления бяха привършени на 18 февруари вечерта. Две уютно наредени каюти очакваха доктор Фергюсън и приятеля му Кенеди. Както продължаваше да се кълне, че няма да замине, Кенеди се качи на парахода с цял ловджийски арсенал — с две превъзходни двуцевни пушки, които се пълнеха откъм затвора, и с прекрасна карабина от фабриката на Пюрдей Мур и Диксон в Единбург.

С такова оръжие ловецът най-спокойно можеше да забие от две хиляди стъпки куршум в окото на дива коза. Освен това той имаше два револвера Колт с по шест патрона за непредвидени случаи. Но кутията му с барут, патрондашът, сачмите и патроните не надхвърляха определеното от доктора тегло.

Тримата пътешественици се настаниха на парахода на 19 февруари през деня. Посрещнати бяха с голямо уважение от капитана и неговите офицери — докторът продължаваше да бъде доста равнодушен, загрижен единствено за своята експедиция, Дик бе развълнуван, но се мъчеше да прикрие вълнението си, а Джо подскачаше и се шегуваше наляво и надясно. Той бързо стана шегобиецът в каютата на боцманите, където бе определена койка и за него.

На 20 февруари Кралското географско дружество даде голяма прощална вечеря на доктор Фергюсън и на Кенеди. Капитан Пенет и неговите офицери присъствуваха на вечерята, която беше много оживена и се изля много вино. Пиха се достатъчно много наздравици, за да бъде осигурен на всички сътрапезници стогодишен живот. Сър Френсис М. председателствуваше със сдържано, но пълно с достойнство вълнение.

За голямо съжаление на Дик Кенеди дигнаха се много наздравици и за него. След като пиха за „неустрашимия Фергюсън, славата на Англия“, трябваше да пият за „не по-малко смелия Кенеди, неговият безстрашен спътник“. Дик силно се изчерви, но това мина за скромност: ръкоплясканията се удвоиха. Дик още повече се изчерви. На десерта се получи писмо от кралицата. Тя поздравяваше двамата пътешественици и им пожелаваше успех в начинанието.

Това стана причина да се дигнат нови наздравици за „нейно прелюбезно величество“.

В полунощ след трогателни сбогувания и горещи ръкувания сътрапезниците се разделиха.

Лодките на „Решителний“ чакаха на Уестминстерския мост. Капитанът се настани заедно с пътниците и с офицерите си и бързото течение на Темза ги отнесе към Гринвич.

В един часа всички спяха в парахода.

На другия ден, 21 февруари, в три часа сутринта пещите хъркаха. В пет часа дигнаха котва, витлото се завъртя и „Решителни“ заплава към устието на Темза.

През дългите свободни часове при пътуването докторът провеждаше истински курс по география в столовата на офицерите. Тия младежи се увличаха в откритията, направени през последните четиридесет години в Африка.

Любопитството на слушателите на Фергюсън бе особено възбудено, когато той ги запозна подробно с подготовката на своето пътешествие. Пожелаха да проверят изчисленията. Спореха и докторът се намеси открито в разговора.

Изобщо чудеха се на сравнително малкото количество храна, което той вземаше със себе си. Веднъж един от офицерите подигна тоя въпрос пред доктора.

— Значи това ви изненадва — отговори Фергюсън.

— Разбира се.

— А колко време предполагате, че ще трае моето пътешествие? Цели месеци? Това е голяма грешка. Ако продължи, ние сме загубени, няма да пристигнем. Знайте, че няма повече от три хиляди и петстотин или да предположим, четири хиляди мили19 от Занзибар до сенегалския бряг. И така, ако изминаваме по двеста и четиридесет мили20 на дванадесет часа, което е по-малко от скоростта на нашите железници, достатъчни са седем дни, да преминем Африка, като пътуваме ден и нощ.

— Но тогава вие няма да видите нищо, няма да определите географското положение, нито ще опознаете страната.

— Напротив — възрази докторът, — ако аз съм господар на своя балон, ако се качвам или слизам по свое желание, ще се спирам, щом намеря за добре, особено когато има опасност някои много силни течения да ме отвлекат.

— А вие ще срещнете такива течения — каза капитан Пенет. — Има урагани, които изминават повече от двеста и четиридесет мили в час.

— Виждате, че с такава скорост — забеляза докторът — Африка може да се премине за дванадесет часа. Можеш да се събудиш в Занзибар и да си легнеш в Сен Луи.

— Но балон може ли да бъде влачен с такава скорост? — попита един офицер.

— Случвало се е — отвърна Фергюсън.

— И балонът издържал ли е?

— Прекрасно. Това е станало по време на коронацията на Наполеон, в 1804 година. Въздухоплавателят Гарньорен пуснал в Париж в единадесет часа вечерта балон, на който било написано със златни букви следното: „Париж, 25 фример, XIII година, коронация на император Наполеон, извършена от негово светейшество Пий VII.“ На другата сутрин в пет часа жителите на Рим видели същия балон да лети над Ватикана, да минава над римската област и да пада в езерото Брачано. И така, господа, един балон може да издържи на такива скорости.

— Един балон, да, но човек — обади се плахо Кенеди.

— Човек също! Защото балонът е винаги неподвижен спрямо въздуха, който го заобикаля. Той не се движи, а се движи самият въздушен пласт. Запалете свещ във вашия кош и пламъкът няма да трепне. Ако някой въздухоплавател се бе качил на балона на Гарньорен, нямаше да му стане нищо от тая скорост. Прочее аз не държа да опитам тая бързина и ако мога да се закача през нощта за някое дърво или за някоя канара, няма да пропусна случая. Освен това ние носим храна за два месеца, но нищо няма да попречи на нашия изкусен ловец да ни доставя дивеч в изобилие, когато кацнем на земята.

— Ах, господин Кенеди! Каква богата възможност да се проявите ще имате там! — обади се млад мичман, като гледаше със завист шотландеца.

— А освен удоволствието ще си спечелите и голяма слава — продължи друг.

— Господа — отговори ловецът, — вашите похвали… много ме вълнуват… но аз нямам право да ги приема…

— Как? — обадиха се от всички страни. — Вие няма ли да заминете?

— Аз няма да замина.

— Няма ли да придружите доктор Фергюсън?

— Не само че няма да го придружа, но аз съм тук само за да го възпра в последния миг.

Всички извърнаха поглед към доктора.

— Не го слушайте — отговори той със свойственото си спокойствие. — Не бива да се спори с него по този въпрос. Всъщност той знае много добре, че ще замине.

— Кълна се в свети Патрик! — извика Кенеди. — Уверявам…

— Не уверявай в нищо, приятелю Дик. Ти си измерен, претеглен, ти заедно с твоя барут, с твоите пушки и патрони. И така, да не говорим повече за това.

И наистина от тоя ден до пристигането в Занзибар Дик не продума вече нито дума.