Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)

18.

Личността и поведението на Лесли Гроувс смущаваха учените, с които напоследък се срещаше. Въпреки огромния товар на отговорностите и изтощителното темпо на работата, той изглеждаше чужд на всякакви съмнения, емоции и несигурност, присъщи на подобен пост. Колкото и сложни да бяха проблемите, генералът винаги знаеше какво иска и какво повелява дългът му.

Някои виждаха в непоколебимите му преценки за „добро“ и „лошо“ проява на опростен и наивен морален код и дори липса на чувствителност. Те се превърнаха в негови заядливи и огорчени критици. Други се чудеха как е възможно през 1942 г. интелигентен и информиран човек да бъде толкова прям и лишен от съмнения. Те смятаха, че генералът е прекалено дисциплиниран и горд и прикрива колебанията или страховете си. Наистина, ако Гроувс преживяваше, както всички хора, моменти на слабост и колебания, никой не го подозираше. Дори и жена му.

Грейс Гроувс срещнала за първи път своя бъдещ съпруг още като съвсем младо момиче. Нейният баща, полковник Ричард Уилсън, командвал 14-и пехотен полк, разположен в Монтана, а семейството на капелана Гроувс живеело в съседната къща. Лесли бил високо и сериозно момче, което непрекъснато учи и е готово винаги да помага на семейството си. В семейство Уилсън смятали, че капеланът е прекалено строг със своите синове, особено с най-малкия — Лесли, или както тогава го наричали — Дик. Полковникът бил уверен, че той е най-способен от трите деца на Гроувс. „Това момче ще стигне далеч“ — казвал той често.

В неделя семейство Гроувс ходели само на черква или на разходка. На момчетата не се разрешавало да играят — могат само да седят в къщи и да четат. Веселбите и губенето на време били изключени. Капеланът имал малка заплата, с която трябвало да издържа четири деца. Гроувс вярвал силно в образованието и всичките му деца се учели в най-добрите колежи, но това налагало строги икономии.

Атмосферата в дома на полковник Уилсън била друга. Като заможни южняци, те били свикнали да се радват на хубавите неща като музика и добра храна. Полковникът, възпитаник на „Уест Пойнт“, имал широка култура и говорел свободно френски, немски, италиански и испански, а латински и гръцки четял за удоволствие. Изтънченият полковник и строгият капелан се уважавали взаимно, но по-възрастният Гроувс не одобрявал игрите на бейзбол в неделя и вечерите на семейство Уилсън, на които винаги се сервирало вино. Капеланът бил строг въздържател и много се възмущавал от пиенето и пушенето. Младият Лесли приел много от убежденията на баща си и през целия си живот ненавиждал богохулството и ругатните.

Децата на капелана много обичали да слушат разказите за службата на баща си по далечни и екзотични места, като Куба, Китай и Филипините. Те се захласвали по стари изрезки от вестници, като например една статия от 1899 г., която описвала капелана по следния начин:

Местата на битките при Ел Каньо и Сан Хуан в Куба, както и в императорския град в Китай, звучали много романтично за децата от семейство Гроувс. Те пазели като съкровище едно старо писмо, изпратено през 1906 г. от генерал Си. Ей. Дагет до секретаря по отбраната във Вашингтон:

Той е презвитериански свещеник в Олбъни, когато на 17 август 1896 г. се ражда Лесли-младши. Бащата — потомък на френски хугеноти от остров Джърси, заселили се в Америка около 1640 г. — е израснал в една ферма в Ютика, край Ню Йорк. Той е първото момче на селското семейство, което продължава образованието си, и след първоначалното училище постъпва в колежа „Хамилтън“. Една година е учител, след което учи право в Ютика и е приет в адвокатската колегия. Няколко години по-късно той постъпва в Духовната семинария в Обърн и става свещеник. Четири месеца след раждането на Лесли-младши бащата става военен капелан и семейството се премества във Ванкувър, щата Вашингтон, където е разположен 14-и пехотен полк.

През първите си пет години момчето рядко вижда баща си. Капеланът Гроувс заминава за Куба през 1898 г. с 8-и пехотен полк. Там той се разболява тежко от жълта треска и малария. После е преместен в 14-и пехотен полк и заминава за Филипините, където престоява до 1901 г. През това време участва заедно с полка си в потушаването на въстанието на боксерите в Китай.

През всичките тези години жена му и трите му момчета, последвани скоро и от дъщеря, живеят в казармата във Ванкувър в офицерските къщи, заобикалящи огромния параден плац. Животът на жената на капелана не бил лесен, особено след като нейният мъж се разболял от туберкулоза и бил изпратен в една военна болница в Ню Мексико. Когато дъщеря им получила смущения в гръбначния стълб, мисис Гроувс си опаковала багажа и завела децата в Пасадена, където капеланът идвал от време на време в отпуска при семейството си от Ню Мексико.

Две години те живеят в Калифорния. През 1908 г. капеланът е изписан от болницата. Докато се възстановява, той е изпратен във форт Апачи, Аризона, където климатът е подходящ за неговото състояние. През 1908 г. младият Лесли прекарва шест месеца с баща си в Аризона. Той посещава местното училище, в което един ефрейтор занимава децата в една-единствена стая. Ефрейторът имал само две години гимназиално образование, но бил добър учител и се справял добре с предметите от началното училище. За жалост, при маневри войската напускала форт Апачи и ефрейторът тръгвал с нея. Лесли е върнат в Пасадена, за да довърши седми клас. Това е само един епизод от бурната му училищна кариера. За първи клас получава уроци вкъщи от леля си; втори и трети изкарва в еднокласното училище в Сенди Хук, Ню Джърси; четвърти — във Ванкувър, а пети и шести — отново в Пасадена.

Въпреки че здравето на бащата е много крехко и той може да прекарва в къщи само един месец годишно, влиянието му върху децата е силно. Неговите проповеди около масата са винаги поучителни, а освен това в дома ученето и четенето са усилни. Денят започва с утринната молитва, в която участват всички членове на семейството. Момчетата четат усърдно „Световния алманах“ и още от ранна възраст с лекота декламират имената на стотици големи градове в САЩ заедно с броя на населението. Те знаят наизуст всички президенти и вицепрезиденти, да не говорим за резултатите от мачовете в лигата.

След като семейството се премества в Калифорния, момчетата започват да работят през лятото. Лесли е на 11 години, когато е нает да бере орехи — учителите му си спомнят, че ръцете му вечно били кафяви от сока на пресните орехи. Следващата му работа е бране на плодове — сливи, праскови, кайсии и грозде — за което печели по един долар на ден. През цялата година момчето се труди и на семейната градина от половин хектар.

Бащиният авторитет никога не се оспорва. На момчетата не им минава през ум, че казаното или направеното от родителите може да е погрешно. Повечето неща, които Лесли Гроувс е научил през детството си, дължи на родителите, а не на училището. Капеланът бил високообразован, майката — начетена и музикална. Вечерите в семейството минавали в четене и разговори за история, география, както и за американската система на управление. Майката свирела на пиано, а момчетата четели спортните страници на вестниците. Когато прекалявали с това занимание, капеланът казвал: „Не можете ли да се занимавате с нещо по-добро?“ Въпреки това не им пречел, макар че предпочитал да четат история или биографиите на велики хора.

Въпреки че майката на Лесли била кротка жена, тя също твърдо поддържала дисциплината в семейството през дългите отсъствия на съпруга си. Тя била много добър играч на бридж и научава и синовете си, но капеланът не е много доволен от това. За него играта на карти, както и танците, са празно пилеене на време. Мисис Гроувс смята, че играта е добро упражнение на „волята за победа“ и по този начин момчетата започват да обичат всички форми на състезание. Да се играе на карти за пари — това е извън представите на всеки член от семейство Гроувс.

Лесли расте в среда на военни и мечтата му е да следва „Уест Пойнт“ и да стане офицер. Баща му би предпочел друга кариера, но разбира, че няма смисъл да спори със сина си на тази тема и се заема да му помогне да влезе във Военната академия на САЩ. Междувременно Лесли започва да следва във Вашингтонския университет в Сиатъл, защото полкът на баща му е разквартируван там за една година. След това се прехвърля за година и половина в Масачузетския технологичен институт. Работи много упорито и се издържа със скромните суми, изпращани от къщи. Накрая, деветнадесетгодишен, е приет в „Уест Пойнт“.

Годините във Военната академия потвърждават и доразвиват ценностите, които той носи от дома на капелана Гроувс. Колегите му често са впечатлени от неговата самоувереност и чувство за сигурност. Той не разбира какво необичайно има в това. Толкова ли е сложно да се различи доброто от злото и да се знае що е чест и достойнство? Нима те не са ясно определени?