Пространството на любовта

Кои сме ние

— Преди месец Борис Мойсеевич отново идва в тези краища, — разказа ми Александър. Беше вече без охрана и помощници. Тих и замислен, намери ме. Говорихме си цял един ден. По-скоро това не беше разговор, а негова изповед. Не пред мен разбира се, а пред себе си изповед. Той ми подари копие от своя отчет за контакта с Анастасия. Аз направих извадки за теб, да ти прочета ако искаш?

— А за кого е правен този отчет?

— Не знам, и самият Борис Мойсеевич не знае. Със своя поръчител той се е срещнал в солидна зала с камина. Той се нарекъл представител на Международна Академия. А академии сега много се навъдиха, опитай да се оправиш, коя е най-сериозната. Сега за сериозността, по големината на финансирането започнаха да съдят. Този поръчител във финансирането не се скъпил, цялото пътуване е платил в брой, премия немалка обещал и включване на отдела, ръководен от Борис Мойсеевич, в сериозна научна програма, свързана с Анастасия. Когато Борис Мойсеевич след връщането си се срещнал с него, поръчителят само бегло погледнал отчета. Изглежда, вече е бил информиран, хвърлил листите с отчета в камината, а на Борис Мойсеевич казал:

— Пред вас стоеше задачата да установите контакт с обекта «Х», както вие сам нарекохте Анастасия. Вие приложихте при изпълнение на задачата не само вашите научни методики и способност за убеждаване, но и насилие. Насилието — това е ваша инициатива. Ние решихме да удвоим хонорара ви за организацията на експедицията, но за в бъдеще ще прекъснем отношенията с вас. Получете хонорара си, — той показал дипломатическото куфарче стоящо до креслото, — и забравете за тази експедиция.

Борис Мойсеевич се опитвал да обясни, че насилието е станало случайно, че и на него самия тази история не му е приятна, и че той разбира каква вреда, за бъдещите контакти с Анастасия, е нанесла несръчноста на тяхната група, и затова той, лично се отказва въобще от хонорара.

И тогава седящият до камината човек станал от креслото, и с нетърпящ възражения глас произнесъл:

— Ще ги вземеш. И ще си отидеш. Не беше заради работата твоето старание, а за пари. Тъй че вземи ги. Повече няма да ни трябваш.

Борис Мойсеевич взел куфарчето с парите и излязъл от голямата зала-кабинет. Опитал се да раздели парите по равно между участниците в експедицията, но не всички ги взели. Тези пари сякаш подчертавали величината на нещо неприятно, сторено от хората, участвали в експедицията.

— Защо само извадки си ми направил от този отчет? — попитах аз Александър.

— Ако съдя по книгата, не обичаш много да четеш трудове, изобилстващи с неразбираеми за тебе термини. Постарах се да ти извадя главното и без особена терминология.

— Е и какво говорят за Анастасия?

Александър извади от джоба си печатни листи и ми прочете:

«Обектът „Х“ не може да бъде подложен на изследване по обичайните известни научни способи. Критериите за оценка, общоприети в научните кръгове ще създадат определени рамки, оставяйки извън тях неизвестни по-рано свойства и възможности на явленията, възникващи и свързани с отделни ситуации, най-често променящи се от психическото състояние на обекта „Х“. Като информационен източник в различни области на научните изследвания, обектът може да бъде ненадминат в сравнение с известните на науката източници. Самият обект най-вероятно не е носител на информация. Обикновен интерес към получаването и анализирането на информация няма, но при възникването на значима за него цел и, като следствие — желание, информацията постъпва при него в отбран от някого вид и в необходимото количество, и мигновено може да намери практическо приложение от обекта „Х“.

Нашата група можа да даде само някои хипотези, потвърждавайки по „опитен“ път редица изказвания на обект „Х“ относно растенията. Констатирахме факта на съществуването на лъча. Научните термини: „торсионно поле“, „радиовълнови излъчвания“ тук по-скоро не подхождат. Дори и да се използват, ще е заради това, че няма други, по-подходящи.

Най-невероятна и съмнителна, по наше мнение, се предполагаше че е възможността да се заложат в текста на книгата съчетания и знаци, по терминологията на обект „Х“, от „дълбините на вечността и безкрайността на космоса“. По твърдение на самия обект — благотворно влияещи на човека.

Ние предвиждахме да проведем серия опити, съпоставяйки параметрите преди и след четенето, на физиологическите изменения в човека, с помощта на прибори, използвани в медицината.Обаче сега това вече няма голям смисъл.

Сега вече сме принудени да признаем безспорността на тяхното съществуване. Тяхното въздействие се извършва не чрез физиологическите, материални органи, а на някакво неосезаемо, нематериално равнище на човешкия социум.

Създава се впечатение, че в средите на живеещото на земята съобщество от хора започва реакция, която не сме в състояние да контролираме, а следователно и да спрем.

Основният факт, потвърждаващ нейното съществуване, е психическата реакция на докосналите се до книгата хора. Разпитването, тестуването, анализът на кореспонденцията на читателите свидетелстват за възникването у мнозинството на творчески порив, който се изразява във формата на поетически съчинения, създаването на рисунки, в песенно творчество. У мнозина се появява необходимостта да се докоснат до растения, да посадят растение, да сменят професията си. В отделни случаи след прочитането настъпва значително подобрение на самочувствието, изчезват симптоми на заболявания.

От нас беше проведен експеримент с тридесет човека, болни от различни заболявания. Беше им предложено четене на текста на книгата, в кабинет по психотерапия и лечебен сън. У двадесет и седем се наблюдаваше емоционална съсредоточеност, сън не настъпи, а в кръвта се повиши хемоглубина. Ако се предположи, че реакцията на читателите се предизвиква от яркостта на литературно-художествения образ, то може да се твърди,че този образ по своето психологическо въздействие превъзхожда много пъти всички по-рано известни, включително класическите и библейските. Неоспоримостта на това заключение се доказва от процентното отношение на читателите изразили своето отношение в поетическа или друга творческа форма. Средностатистически то се изразява 1 към 19. При това самият стил на изложение на автора е прост до примитивизъм. Не са спазени установените канони на литературно-художественото творчество, в текста има граматически грешки. Но при това, тестирането на текста с компютърна програма „лекота на четене“ показва, че тя е осемдесет и повече процента!

При непосредствения контакт с обект „Х“ ние наблюдавахме явление, никъде по-рано не срещано и не съответстващо на нито едно от наблюдаваните и описаните от уфолозите. Ние наблюдавахме кълбовидно енергийно сгъстяване, подобно на голяма кълбовидна мълния. Неговият енергиен потенциал превъзхожда съществуващите представи на днешната наука за силата на природната енергия. Неговата способност локално да променя гравитационното поле на земята, му дава възможност в един миг да превърне в космически прах всичко, което не се държи с корени в земята. В момента на нашия контакт, гравитацията на земята беше променена незначително, но при увеличаване на неговите усилия ние и всички материални предмети бихме могли просто да се окажем в бездната на космоса, като при това, гравитационното поле около обект „Х“ не се променяше, което говори за възможност за избирателност на действието. Изменението на земното притегляне беше предшествано от намаляване на синия спектър на дневната светлина. Като хипотеза може да се предположи, че така нареченото притегляне на земята зависи не от самата земя и нейната маса, а от светлинното налягане, излизащо от някои космически обекти, енергии или от създадената от някой обвивка на земята.

Обектът „Х“ независмо от възможноста за получаване на големи обеми от информация, не се стреми да я анализира, и възприема полученото на ниво чувства, интуиция, откъдето се създава впечатление за наивност. Взаимоотношенията на обект „Х“ с енергийното кълбо са обикновени и прости, те се изразяват на ниво чувства, при пълно отсъствие на раболепност или преклонение. При взаимно уважение един към друг, те запазват пълна свобода на действията.

Наблюдаваното от нас светещо енергийно кълбо притежава разум и, което е най-невероятно — чувства, което не е отбелязвано от уфолозите при нито едно НЛО. Свидетелство за чувствеността служи това, че при контакт лъчите на енергийното кълбо милваха краката и косите на обект „Х“, и самото то с действията си реагираше на емоционалното състояние на обекта „Х“.

Едновременно с възможността за физиологическо въздействие на материята, видяният от нас обект владее способността за психическо въздействие.

Като хипотеза обект „Х“ може да бъде определен като човек, с който влизат в контакт представители на извънземна цивилизация, или с него общува някакво природно явление, неподлагано на изучаване от науката. Като хипотеза и самият обект „Х“ би могъл да се отнесе към една от извъземните цивилизации, но заявлението на самия обект: „Аз съм човек, жена.“ — ни пречи да направим това. Подобно заявление ни поставя в задъненна улица, тъй като възниква въпросът: „Кои сме ние тогава?“ Или по-иначе: „По пътя на прогреса ли е вървяло човечеството или по пътя на регреса?“»