Пространството на любовта

За контактьорите

Минават ден след ден, а аз така и никакво занимание не си намирам. Анастасия бяга нанякъде, все се грижи за някакви свои работи. Синът макар и малък съвсем, но и той прекрасно с помощта на дивите си бавачки, с всичко се справя. Странна работа се получава: сякаш човечеството е изпонаизмислило всичко само за това, да се намира на работа. А тук, ходи си из гората и само мисли. И аз ходя и мисля. До езерото отново стигнах, седнах на любимото си място до езерото, под кедъра. Погледха чувалчето с писмата на читателите и си помислих: «Не трябва да забравя, Анастасия да отговори на всички въпроси». Щом дойде и тя, аз веднага заговорих:

— Виждаш ли писмата от читателите?Всички съм ги сортирал по въпроси. Въпроси за възпитанието на децата, разни предложения, за религиите, за предназначението на Русия, за войните, стихове и пожелания, писма от контактьори. Виждаш ли?

— Да, виждам.

И, като за начало, попитах Анастасия за контактьорите:

— Има хора, които говорят, ето и в писмата си пишат, че общуват с извънземни цивилизации, с някакви личности от миналото, чуват разни гласове, някои хора записват това което чуват, казват, че записват някаква информация предадена им от висшия разум на вселената. У нас се издават книги в големи тиражи за контактите. Например, Блаватская, жена писателка има такава, е написала няколко дебели книги, и Рьорихи, известни на много хора, също са написали книги, и са рисували картини, четат ги в много страни, картините им показват. Други хора се плашат, страхуват се, когато чуват гласове. Виж, има писмо от момиче от град Клинца, на нея глас й говори, че той е учител мъдър и тя трябва да го слуша, а момичето се плаши и моли да й помогнеш. Действително ли те общуват с някого и как става това?

— Но какво е според теб Владимир извънземна цивилизация, Владимир?

— Ами, населението, на някава друга планета, звезда или нещо невидимо живеещо редом. Ако те общуват с личности, които са живяли по-рано, значи тези личности в някакво отношение живеят в невидим свят.

— Всеки човек, Владимир е така устроен че му е достъпна цялата вселена, и видимата и невидимата също. Всеки човек да общува може с каквото или с когото поиска. Общуването става примерно така, както е чрез вашия радиоприемник. Много станции излъчват всевъзможна информация, но избира от всичко това какво да слуша, притежателят на радиото. Човекът е едновременно и радио и притежател на радио. И от неговата осъзнатост, чувства и чистота зависи, каква станция, какъв източник ще получи свое звучене в него. Обикновено, такава информация идва при конкретен човек, който е способен да я осмисли, да я разбере, да я използва. И всичко трябва да става спокойно, без натрапчиви акценти за величие. Когато някому говорят за собственото величие, се опитват да влияят на неговото самолюбие: аз съм така велик, но съм избрал само теб от всички, ти ще ми бъдеш ученик, и също ще се възвеличаеш над всички. Като правило така говорят непълноценните, бездушни създания. На тях не им дадено да се въплъщават, тогава те се стремят да изместят човешката душа и да завладеят чужда плът. Въздействат те на разума, самолюбието и страха пред неизвестното у човека.

— Но как да се избавят от тях, много читатели питат?

— Ами това е просто, те са страхливи, примитивни са. Трябва да се предупредят: «Върви си, а ако не си отидеш, ще те изгоря с мисълта си». Те прекрасно знаят: мисълта на човека е по-силна от тях много пъти. Още, листче от чистотел да се подъвче, а преди това листчето да се сложи на дланта и да му се каже мислено: «Избави ме листче от всякакви нечистотии».

— А ако множество хора сами поискат да поговорят с един и същ източник? Как да бъде? Виж, в писмата пишат, че говорят с теб, така ли е? И ако е така, то как успяваш ти на всички да говориш? Та те са много, и всички твърдят, че непосредствено с теб разговарят, и ти им отговаряш.

— Свои възпроизвежда мисли всеки. И мислите на всеки живеят, не изчезват в нищото. От мен и теб помисленото също е в пространството, както и моята мечта в пространството е. Моите мисли, може да ги чуе всеки, щом поиска, едновременно да чуят могат много, въпросът е в това, какво приемникът допуска да се изкриви.

— Какво значи «да се изкриви»? От какво зависи?

— От чистотата на приемника. Представи си, Владимир, по радио обикновено ти чуваш реч. Но вместо слова отделни, се намесва шум, а някои думи непознати са за теб, понятия, зад тях стоящи, не са ти съвсем ясни, в този случай ти какво ще правиш?

— Ще се опитам да отгатна, какви да сложа наместо непонятните слова. — Разбира се. Но вмъкнатата дума е спосбна мисълта звучаща да принизи, да измени, в обратен смисъл да насочи. Само собствената чистота способна е без изкривяване да чуе, и ако недостатъчна е тя — твоят настрой и твойта чистота — тогава източника не вини. В материалния живот, във вашия свят, има източници звучащи от всички страни, да претендират те за истината се стремят, да завладеяят волята ти и умът ти, да настроят животът ти на себе си в угода, но да ги слушаш или не, ти си свободен. Свободен си сам да решиш, на никого не бива да се сърдиш.

— Да допуснем че е така, но ако прозвучи въпрос, а мисъл няма във вселената за отговор? На теб например да ти зададат въпрос, а няма твои мисли по въпроса в пространството, да отговорят на задалия въпроса, тогава какво ще стане?

— Въпрос, на който няма отговор Вселената, за миг във всичко ще ускори движението. Като ярък пламък, като звън, ще стигне той до всички ъгълчета, в движение ще бъде всичко и ще стане съединение на противоположностите, отговор ще се роди и ще се чуе.

— И значи ти веднага непосредствено ще чуеш тоз въпрос, ще видиш и задалият го?

— Както всички и аз веднага ще го чуя. Но за съжаление, хилядолетия въпроси все едни и същи задават хората, те отговор си имат, но ги чуват малко. — И как все пак да се оправя? Кога е носещ истината източникът, или по-вярно, кога без пречки тя се възприема? Та нали, в ушите няма пукот, когато слушаме отвън, а и ти казваш, че отговорът се поражда сякаш във вид на мисъл, произведена от нас. Но как да разберем, за благо ли звучи гласът или пък не? Та всички, които чуват гласове, смятат, че слушат само разум висш.

— Когато в теб звучи не просто слово, когато, внезапно пламва чувство, емоция в душата, и радостни сълзи текат, и топлина усещаш, и аромат и звуци се зараждат в теб, когато порив и потребност да твориш и жажда за очистване у теб се появи, бъди уверен, че ясно чувстваш мислите на света. Когато хладна идва информацията, дали е указание или пък заповед, и даже да говори тя за благо, и да изглежда мъдра, и мъдрейша даже. Когато се представя за върховен източника и дори могъщ, ти знай: зад благото се крие не добро, а те приучва да я следваш в собствена угода, същност, на която не е дарено във съвършенство да се въплъти.