Пространството на любовта

Всички в гората ли да отидат?

Анастасия, ето още един проблем. Някои читатели искат да живеят, както ти живееш в тайгата. Едни се стремят да попаднат при теб и молят да им кажа пътя, други искат да организират селища в тайгата. И как да се направи това, изпращат предложения в Московския център. Аз четох, че в света вече има такива селища, където хората от градовете, оставят своите домове и се заселват на общини сред природата. В Индия такива селища има. В Америка, у нас в Русия също, в Красноярския край, например. И хората те питат, как най-добре да осъществят своите замисли.

— Защо да се отива на друго място да се живее?

— Е как защо? Отиват си хората от мръсните градове, където въздухът е лош, шумно е, суета. Преселват в чисти, екологически чисти места, за да станат и самите те по-чисти.

— А там където мръсно е станало, кой ще чисти? Другите?

— Не знам, кой. Но нима е лошо, когато у човека се е появило желание да живее на чисто място в природата.

— Желанието е добро, въпросът е в друго. Когато някой, който мърси край себе си, отиде на чисто място, той мръсотията и там привнася. Където си мърсил ти първо изчисти, с това и ще измиеш греховете си.

— Значи с чистенето трябва да започне всичко. И как ще стане всичко според теб?

— Осъзнатост на всичко е началото, на мисълта стремежът, пътечка си намира като ручей. Така и става днес в Русия, ти погледни внимателно, Владимир. Не напразно, не просто тъй и не случайно, заводите с кадящите комини стоят без работа, за армията все по-малко средства има, но главно — като герои не почитат вече тез, които,като вандали мога да ги нарека, земята замърсяват. Ненужно е в гората да се ходи. Новодошлият, горското пространство нащрек ще възприеме, дълго време ще изучава намеренията му, и навиците, начина му на живот. Отишлият в гората не е по-важен, а напротив, от тези градинари, които на земя пустинна, необработвана, градини садят със собствените си ръце. Тях ги познава и обича всяка тревичка на техния участък, и се старае да им отдаде вселенска топлина. И истински са чувствата у тез, които, райски оазиси сами творят, сред суета и мрак мъртвешки, въплъщават благостта в душите си.

— Какво тогава ще се случи с градовете? Кой ще ги поддържа в нормално състояние? Там всичко ще започне да се руши,да гние, и да се разлага?

— Недопустимо рязък преход от едно към друго е болезнен, затова движението трябва да е плавно, това и става днес. То е прекрасно, а в бъдеще ще бъде още по-прекрасно.

— Анастасия ти пак със своя репертоар.Както преди все градинарите са ти кумири. Но те почти не разговарят за духовното, като обединенията, и разни общини духовни.

— За какво са думите, воистине са святи техните дела.

— Още писма. Един е пратил цели пет. Твърди че чува глас, и му говори, че го зовеш в тайгата, и се стреми към теб. Заплашва ме в писмата, идва при Солнцева в Москва. Казва, че крием те от всички и изисква, да му организираме пътуване до тебе. Ти на един такъв, какво ще отговориш? Знаеш ли, мисля че са влюбени в теб. Смятат, че дела благи с теб трябва да вършат.

— Ще отговоря на всички, които искренни са: благодаря за любовта. Но никого в тайгата не съм викала. Какво ще правите тук вие? Какво ще привнесете? Ако са благи намеренията ви, нека се въплътят където си живеете. И любовта да освети живеещите с вас.