Пространството на любовта

Възсъздайте Шамбала

В Новосибирск, не знам защо така става всичко… критика и на книжката и срещу мене, от там най-много излиза. Изобщо, само там и критикуват. В три чужди страни книжката издават, и много други страни предлагат договори. А в Новосибирск — всички ругаят. А там е Полина, представям си как тя го преживява. И за бошурата ще кажат: «Пак измисли финт някакъв, с бизнеса си по-добре да беше продължил». По телевизията в Новосибирск за първите предприемачи вървеше предаване и за мен споменаваха в него, показаха интервю с Полина, а в него й зададоха въпрос: «Баща ти не работи днес…» — казаха. Полина се опита нещо за духовност да говори, но я прекъснаха:

— Ще мине още малко време, и мнозинството от Новосибирсците към теб и книжката ще се обърнат с внимание. Приятелите, и най-добрите от предишните, при тебе ще се върнат, и нови ще се появят. В един от центровете на града, край вечен огън, приятелите ти и нови, и предишни алея ще засеят с кедрови дървета.

— Ами! Какво измисли… Кедрова алея край вечен огън… Добре го даваш, Анастасия, моя мила мечтателко.

Тя скочи от тревата, на колене застана, сияе цялата, пляска с ръце и шепнешком ми каза;

— Благодаря за тези думи — Мила.Моя. Нали за мен са Владимир, нали съм аз? За тебе мила ли съм?

— Така при нас се казва. А пък мечтата ти, наистина красива е.

— И ще се сбъдне, вярвай, тя. Както помечтах, така ще стане.

— От само себе си в света не става нищо. Виж ако можеше да сториш чудо за Новосибирск. Но не, не просто чудо, от чудесата полза няма, нито разхлаждат, нито стоплят. Ако би могла така да сториш, че всеки жител на града голям, да стане малко по-богат, по-здрав, изобщо, всеки по-щастлив да стане в Новосибирск, тогава може и алея да посадят. Но такова, мисля, на всичките ти светли сили, даже заедно, не е по силите да сторят. Това не по силите на никой.

— Прав си Владимир, над волята човешка, никой не е властен. Щастлив или нещастен — човекът сам строи съдбата си. Осъзнатостта избира пътя всекиму.

— А кой играе с наш’та осъзнатост? Кой избор не ни дава, щастливи от нещастници да станем?

— Защо причини търсиш вън от себе си, Владимир, какво ще измениш, ако обвиниш някого? Прекрасна мисъл в тебе се роди: добро за хората в града да сториш, — тя много ми харесва, с нея да помечтая трябва… Така! Чудесно! Измислих го! Във вековете ще влязат хората в Новосибирск, там ще се роди щастливо поколение. По-щастлив ще стане и всеки който днес живее там. Да помислим двама, как на хората в града, да кажем, как да се промъкнем на всеки във сърцето, и в душата…

— Какво на всеки искаш да кажеш?

— Че могат всички заедно, Шамбала да възсъздадат.

— Що за Шамбала, говори по-ясно?

— От векове търсачи търсят по Земята святото място — Шамбала се нарича, смятат и, че с мъдростта вселенска, ще може всеки връзка да намери там. Но никой не можал Шамбала да открие, макар страни задморски немалко са пропътувани. И няма да намерят щом търсят тъй. Шамбала е у всекиго,и външното й проявление, създава се от хората.

— По-конкретно. Какво да се направи, за свързване с мъдрата вселена и с по-голямо щастие, но не отвътре, вътре в себе си е някак непонятно. Кажи за външното, какво да се строи, да се посее или счупи?

— Нека всеки жител на града да вземе от шишарката на кедър малък орех, в устата си да подържи, в слюнката, и да го посади в дома си в гърненце и да го полива всеки ден. Преди поливане, да потопи пръстите си във водата, в спокойно състояние да е. За себе си, и главно за потомците, и за децата, добро да пожелае и осъзнатост. Всеки ден така. Като излезе кълнче, с него може да се беседва и за съкровеното. В летен ден и в топла нощ, гърнето с кълнчето навън при другите растения е нужно да се сложи. Нека то, в общуване да встъпи със звездите, слънцето, луната, дъждецът да познае, ветрецът и тревичките растящи редом, и да се върне в къщата отново при родителите и приятелите си. Така се прави много пъти, когато има време и желание за това. Кълнчето расте за векове, повече от половин хилядолетие живее кедърът, потомство ще даде и за душите на израстилите го, и на другите ще каже. Когато стигне трийсет сантиметра, през ранна пролет, в земята може да се посади дръвчето. Градските власти, на тез които нямат, нека дадат поне квадратен метър, за тяхното дръвче земя. От края на града, край пътя,на реката по брега, измежду къщите и в центъра на многолюдните площади дръвчета ще се посадят, и нека хората да пазят своето и да си помагат един на друг. От цялата земя през вековете, в града ще идват хора да погледат, светини да докоснат, с щастливите му хора, поне по дума да си разменят.

— Откъде пък изведнъж, от цялата земя ще идват хора? Обикновено градско озеленяване да гледат? Ако изведнъж светини някакви в Новосибирск беше открила, тогава, да! Долмени като в Геленджик, например. Ти за долмените на Геленджик разказа, сега от разни руски градове, че и от чуждите страни там се отправят хора. Аз видях, че всеки ден екскурзии отиват към долмените. През септември, всяка година на конференция събират се читатели, художници изложби си устройват, филми се снемат. А тук, невиждано е сякаш, в града — дървета. Даже не дървета, а кълнове на кедри.

— Ще бъдат необикновени кълновете. Ще наподобяват Звънящи кедри. Съгрети от топлината на човешките сърца, с душата на човека в съприкосновение, те от вселената ще съберат лъчите най-добри във себе си и пак на хората ще отдадат. За векове и хора и земя ще възсияят. Ще дойде нова осъзнатост, от тези хора открития, с мащабите вселенски, по цялата земя ще тръгнат. Свято място, какво е знаеш ли? Вярвай Владимир,ти в родния си град ще го намериш.

— Прималиво е всичко туй, разбира се. Но разбери, Анастасия, само на теб едва ли ще повярва някой. Историята не познава случай такъв, не ще го потвърди съвременната ни наука. Да беше нещо, с по-голям авторитет от теб, нещо с тежест, известно всекиму, това би показало…

— В корана мъдро казано е, що е дървото. И Буда е познавал мъдростта, в горите дълго като се е усамотявал. Кажи Владимир, Библията нали си чел?…

— Чел съм, и какво?

— В Стария Завет е казано: още преди Рождество Христово, най-мъдрият управник на Земята, цар Соломон от кедър построил дом за себе си и храм на Бога за прослава. Хиляди хора той наел, за да отсичат кедри и да ги носят от места далечни. Най-мъдър Соломон е бил, така говори Библията, и Песента на Песните, написана от него до днес дошла е. В Стария Завет се казва също, че в края на дните му, жените от харема му, от разни страни и вери, от вярата са отклонили Соломон. Познал той разни вери, но коя избрал е, знаеш ли?

— Коя?

— Тази, в която не само секат, но и садят дървета. Разбрал, умиращият мъдър цар. И домът му, и храмът ще загинат, потомците не ще да задържат властта, величието, ще помръкне мощта на царството. Така и станало. Душата му до днес от сторената грешка се измъчва. Мъдрият цар разбрал: «Не може да се върши богоугодно дело, ако при това, убива се творението живо на Създателя». Мъчението на душата му и на други души човешки е от векове, като се вижда как хилядолетия една и съща грешка се извършва. Тя да се поправи може, като изгрее над света прекрасната заря отново. За твоя град, по земните канали и вселенски, мълва ще тръгне. Измежду чудесата на света дошли до наши дни, не е дочувал никой, за град такъв, където всеки жител, дървета е отгледал с любов необичайна, с душа и ласка, и на любовта в пространство, в храм истински и жив, вселенски е превърнал окаменелия си град преди. За това, божествена е осъзнатост нужна, и нека, нека тя у всеки да се появи, и да помогне да се разбере предназначението свое и вселенско.

— Може би и има зърно рационално в твойте думи Анастасия, и аз ще го напиша може би, а хората сами да си решат.Но знаеш ли, длъжен съм да те предупредя: и ти тук нещо губиш. Ти за дърветата така говориш… Ами изобщо… Да се омъжиш официално ти не можеш. Да се разпишеш документи нямаш, а пък с такова значение говориш за дърветата… И без това църковните служители те смятат за езичница, а щом напиша тези твои думи, те и до храма няма да те пуснат близко, и никога за никого не ще те венчаят.

— Владимир, пиши словата ми, и хората да ги узнаят. Не се срамувай и самият ти от тях, смири си гордостта. Не всички, не веднага, ще разберат значението на тези думи, но в града ти много учени има, те с език научен ще допълнят това, което аз не доизказвам, щом смяташ, че на тях ще им повярват. И журналистите… Не се сърди на критиката им, не всички журналисти са казали словата си. А щом ми се наложи да се венчая, то повярвай, Владимир, ще се намери кой да ме венчае.

— А ако в друг град, не Новосибирск, се случи същото?

— Да се възроди така ще може всеки град. Това за да се стори, е нужно в хората да се всели различна осъзнатост, а щом се появи, ще се изменя облика на градовете. Но пръв сред тях ще бъде този, който благодатта познае първи.

— Блаженна си Аастасия, ти, наивната, за хубавото само винаги мечтаеш. Добре, ще го напиша, това което ти говориш, нека хората и това знаят.

— Благодаря. Благодаря ти… Не знам как още да благодаря.

— Какво пък толкоз… лесно е да се напише. Още добави, но малко.

— Моля ви хора, без суета четете, осъзнайте.