Пространството на любовта

Ново утро, като нов живот

Събудих се сутринта. А настроението ми — толкова необичайно добро, че лежа и си мисля: няма да се движа, за да не си отиде такова добро настроение. И що за нощ беше тази, за да се усещам сутринта, сякаш тялото ми се е къпало в любов. На дневна светлина ми стана ясно, защо нито горещо нито студено не ми беше през нощта. Лежах, потънал в суха трева и цветя, които излъчваха приятен аромат и топлина. Читателите питат често, как Анастасия през зимата при лютите сибирски студове не замръзва, а толкова просто е всичко: В купа сено ако се заровиш, никакъв студ не е страшен Наистина тя се сгрява по още някакъв начин, ходи полугола дори при пет градуса и не мръзне, и даже се къпе при такава температура и не трепери когато излиза от водата. Още си мислех докато лежах в блажество в сухата трева: «Ето, настава устро или нов ден идва, а впечатлението е такова, сякаш настъпва началото на нов живот. Ако можеше така да бъде всяка сутрин, тогава за един живот, като че ли хиляди векове преживяваш и всеки век е прекрасен както това утро. Но как да се направи така, че всеки нов ден да бъде прекрасен като това утро?» Започнах да се надигам, едва след като чух веселият глас на Анастасия:

— «Който рано става, господ нему дава»

Излязох от нощната прекрасна спалня. Тя стоеше горе, точно до входа. Златистите й коси бяха заплетени на плитка, а отдолу косата с тревички беше завързана, като с панделка. Новата прическа също й отиваше.

— Да вървим към езерото, да се измиеш и облечеш, — продължи Анастасия, премятайки плитката отпред като кокетка.

«Жените са си жени», — помислих аз, а на глас казах:

— Много ти е красива плитката Анастасия.

— Красива. Наистина ли? Много, много красива? — засмя се тя, завъртайки се.

Ние побягнахме към езерото. На брега, на клоните и по храстите висяха ризата, панталоните, потника, всичко което снощи бях оставил Пипнах ги, оказаха се сухи.

— Как са успели да изсъхнат така бързо.

— Помогнах им, — отговори Анастасия. — Облякох ги и потичах малко с твоите дрехи, така изсъхнаха бързичко. Сега ще се изкъпеш и ще се облечеш.

— А ти ще се къпеш ли?

— Аз вече направих всичко необходимо за срещата с деня.

Анастасия преди да вляза във водата натри тялото ми с някаква кашица от трева. И когато се гмурнах, наоколо водата закипя, малко ме щипеше по тялото, но когато излязох от водата, беше здраво. Сякаш всички пори на тялото изнтензивно задишаха сами и всяка сама поемаше въздух. Да се диша изобщо стана по-леко, свободно. Анастасия, весела и игрива, започна отново както вечерта да ме изтрива с ръце. Когато изтриваше гърба ми, изведнъж почувствах как нещо горещо ме плисна. Веднъж, втори път, и аз рязко се обърнах, а тя с две ръце притискайки гръдта си ме изпръска с гореща струйка кърма право в лицето, после и по гърдите. И после със смях ме разтри бързо-бързо. — Защо правиш това? — попитах аз, както се оправих от изненадата.

— Защото! Защото! — смее се Анастасия, после ми подаде панталоните и ризата. Те също миришеха не така както преди, веднага го забелязах като ги обличах. И казах твърдо на Анастасия:

— Край, направих всичко, както искаше. Сега хайде да ми покажеш сина.

— Добре. Да вървим. Само че Владимир, моля те не се опитвай да се доближаваш до него веднага. Понаблюдавай го, опитай се да го разбереш.

— Добре, ще го понаблюдавам. И ще разбера.