Пространството на любовта

Нотите на Вселената

— Анастасия говореше за тебе с топлота, — продължаваше Александър. — Тя знаеше всичко за хората и събитията. Казваше:

— Първият неголям тираж на книжката, написана от Владимир, излезе в Москва и веднага — възхитен отклик, стихове, картини, песни. В книжката се запазиха, благодарение на чистосърдечното изложение, издирените от мен във Вселената съчетания и символи. Те извикваха у хората необичайни, благотворни, всеизцеляващи чувства.

При тези думи на Анастасия, Борис Мойсеевич се засуети, внезапно седна зад масата до палатката. Видях как се опита незабелязано да включи диктофона. Навярно, в гонитбата за някаква важна информация той изобщо престана да обръща внимание на заобикалящите го. Той не предложи на Анастасия да седне, мислеше само за това как по-бързо и повече информация да получи от нея. Вълнувайки се, посивелият учен задаваше въпроси:

— Учените в различни страни на света, със скъпоструващи специални прибори се опитват да уловят необичайните звуци във вселената. Те съществуват. На науката това е известно. Може би засега не всички, само някои. Може би милиардна част. С какъв прибор ги долавяте Вие Анастасия? С какъв прибор може да се произведат отбрани звуци, способни целенасочено да влияят на човешката психика?

— Прибор такъв има отдавна. Неговото име — е Душа човешка. Душевният настрой и чистота приемат или отхвърлят звуците…

— Така, добре. Да допуснем. Успели сте. Успели сте да намерите и отберете от милиардите, най-добрите звуци на вселената, а после и съчетанията им. Но звукът може да се възпроизведе само с помощта на прибор, определен музикален инструмент. Каква е връзката с книгата? Та тя не може да звучи.

— Да, книгата не звучи. Тя служи като нотен лист. Четящият, вътре в себе си неволно произнася четените звуци. Тъй, скритите в текста съчетания, звучат в душата му в неизкривен, първосъздаден вид. Те носят истина, и изцеление. Звучащото в душата, не може никой инструмент да възпроизведе.

— По какъв начин Владимир е съхранил всички ваши знаци, сам без да знае нищичко за тях?

— Аз опознах речта му. И отрано знаех: събитията, на чутото същината, Владимир няма да изкриви, и себе си дори ще представи какъвто си е. Но съчетанията знаци, той не предаде всички. Трябваше да продължи да пише. Та той изложи само малко от това, което знаеше и по това време осмисляше. Трябваше да продължи да пише. До него вече се докосваше небивала слава, още малко усилия и би било организирано обединението на предприемачите. И внезапно Владимир направи отново непредвидена от моята мечта стъпка. Той остави платената от заобикалящите го московчани квартира, остави им възможността да приемат комплиментите на читателите, качи се на влака и замина от Москва.

— Защо го е направил?

— На него през цялото време му се искаше да намери потвърждение на казаното от мен. Потвърждение на науката, достоверност на съществуването на разни неща, за които аз му говорех. Да ги пипне. Затова и реши да не пише по-нататък. И замина за Кавказ, за да види със собствените си очи долмените в планините — древните съоръжения, в които отивали да умрат живи хора преди десет хиляди години. Аз му разказвах за това. Разказах и това, какво важно функционално предназначение имат тези долмени за днес живеещите.

Владимир пристигна в града, който се нарича Геленджик. В музеите на Краснодар, Новоросийск и Геленджик събра материали за долмените. После се срещна с разни учени, археолози, краеведи, които се занимаваха с долмените. У него се събра информация, повече отколкото в един отделен музей. Разбира се аз се стараех да му помагам, незабелязано. Но и сам той действаше бързо и решително. Когато той съпостави цялата събрана информация с това, което му бях говорила аз, когато археолозите му показаха най-близкия до пътя долмен, той разбра, че е имало и още, но са ги разрушили, защото местните жители не са им придавали нужното значение. Те въобще малко се интересуваха от тях. Той направи невероятното. За три месеца той измени отношението на местните жители към долмените. Те започнаха да ходят при тях с цветя. По инициатива на жените-краеведи от Геленджик беше създадено обществено обединение. Назоваха го в моя чест «Анастасия». Това обединение отвори училище за екскурзоводи, които да разказват на пристигащите за долмените, да опазват долмените, да се грижат за тях, а не да ги разрушават. Те започнаха да подготвят нови екскурзии сред природата и нарекоха цикълът екскурзии «Екскурзии в разума».

— Анастасия, Вие смятате, че всичко това е благодарение на него? Ваша роля няма ли тук?

— Ако аз можех да направя поне нещо без него, то щях да го направя по-рано. Аз много исках да сторя това. В един от отдалечените долмени на тези планини е умирала моята прамайка.

— Но как? Как е възможно, един човек, още никому неизвестен за кратък срок да измени отношението на хората? Организирал е действено обединение? Вие казвате, че научни материали, разни публикации са били известни на местните жители, щом за тях са знаели в музеите. Но те не са вълнували хората.

— Да, бяха известни и не вълнуваха.

— Но защо именно него слушат? Как е успял? Съзнанието на хората е невъзможно да се промени така бързо.

— А той не знаеше това. Не знаеше, че бързо е невъзможно, затова и действаше, и променяше. Отидете в този град, попитайте хората, влезли в това обединение. Узнайте, как и защо той е успял.

Аз се радвах на ставащото в този град. Обединение «Анастасия» …Той се съгласи с това название, когато го попитаха. Аз реших че е заради мен. Мислех, че ще започне да ме разбира и обича. И той действително много разбра, но не ме обикна. Аз допуснах грешки. Скоро ми се наложи да осъзная, че неговата любов за мен може да остане за цял живот несбъдната мечта.Да разбера, че ще бъде постигнато всичко замислено и ще бъдат хората пренесени през отрязъка време на тъмните сили. И щастливи ще бъдат хората! Ще се сбъдне, това което мечтах аз, освен споделената любов за мен. И това е разплатата за направените от мен грешки, за моето несъвършенство и недостатъчната чистота на помислите.

— Какво се е случило? Защо така решихте? Впрочем, отдавна е ясно за всички, той е груб и недодялан. Повярвайте ми, Анастасия, като на по-възрастен и баща на семейство ще Ви кажа, че и Вашите родители не биха одобрили такъв съюз.

— Моля ви, не трябва да говорите така за този, който ми е скъп. Някому може и груб да се струва Владимир, но знам аз друго.