Пространството на любовта - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Владимир Мегре (За центровете «Анастасия») #20

За центровете «Анастасия»

В градовете на Русия, а вече и в чужбина, хората започнаха да организират центрове, които наричат с твоето име. Чуй, ще прочета само едно писмо, а такива много изпращат на дъщеря ми Полина. Тя сама отговаря на някои, други ми препраща, но аз не мога да отговоря на всички, а и не знам как да се отнеса към някои от тях. Има хора, които смятат тези центрове за секти.

Чуй, ето едно писмо от център, ти какво ще кажеш?

Прочетох на Анастасия изцяло едно писмо, което Полина ми беше препратила.Ето го:

Здравейте Полина!

Пише Ви съратник на нашия Училищен Екологичен Център за Творчество «Анастасия», Карасев Валерий Анатолиевич.

Нашият център е съвсем млад, той се образува на 4 декември 1997г. и сега е в процес на организиране. А способства за неговото раждане книгата на Вашия баща, за което сме му много благодарни.

Анастасия, като светъл лъч в тъмното царство сега обединява съзидателните сили, деца и възрастни, незагубили способност за творчетво, за отстояване на своята чест и достойнство, стремящи се към светли идеали, вярващи, че щастието на Рсуия, на родния край е в нашите ръце и в нашите помисли. Ние разбираме, какви тъмни сили са се стоварили върху нея и с каквото можем се стараем да й помогнем.

В нашия Център се трудят учители, ученици и техните родители. Сега запознаваме с Анастасия и нейните мисли децата и техните родители чрез изказвания, в учебни часове, като използваме и разпространяваме книгата на Вашия баща, статии от списания. Стараем се да подбираме и научна литература обясняваща способностите на Анастасия.

Ние разбираме цялата трудност на работата за пробуждане на осъзнатостта на човека, инертността на човешкотомислене, затова провеждаме своите дейности спокойно и уверено. И вече сме направили някои интересни открития.

Част от хората възприемат Анастасия като красива приказка, друга част от първото прочитане се включват в нашата работа, най-малката част започва да разпространява слухове, че Анастасия е поредната секта. Тяхното мнение предизвиква у нас усмивки от духовната бедност на тези хора.

Както се казва: Прости им Боже, защото не знаят какво вършат.

Най-главното, ние се радваме на това, че Анастасия ни събра заедно в този селски край със замиращо селскостопанско производтсво, в разорен совхоз с неговите забравили нужда хора и младежки ръководители, в същото място, където се е родил М.И.Калинин и процъфтявал совхозът — милионер «Верхнетроицкий».

Тук, в центъра «Анастасия» на селското училище «М.И.Калинин» се роди нашата програма «Дъга». Нейното предназначение е:

«Разработка и практическа реализация на творчески насоки по развитието на Родния край, трудово и нравствено възпитание на подрастващото поколение, създаването на база за производтсво на екологически чисти селскостопански продукти»

Целта на програма Дъга:

Създаване на «Младежко Културно и Производствено-Екологическо Обединение „Русия“»

В него ще влязат:

Славянския културен център «Лада», Производствено Екологическия комплекс «Род»

Ето каква програма ни помогна да създадем Анастасия.

Нека невярващите вярват в своето неверие, а ние ще осъществяваме нашата програма, колкото и нереална да се струва тя на някого.

Нашата цел е да дадем на младежите на практика да почувстват своята творческа сила.

Едно от направленията на програмата «Дъга» — е краеведчеството, изучаването на древната история на Родния край, живота и културата на нашите предци — славяните.

Редом с Верхняя Троица някога е бил построен град «Мечка», за него практически нищо не е известно, той е изтрит от лицето на Земята. По бреговете на река Мечка има славянски могили. Имат ли те такова значение, като долмените в Геленджик, къде е станала битката на града «Мечка» с ординците?

Нужна ни е тази информация, ние не искаме да бъдем непомнещи. Това, което можем ще вземем под своя охрана и ще възстановим, макар и на части.

Такава ни е молбата, Полина, към Анастасия.

През пролетта ще започнем да създаваме разсадник за кедри, той ще стане реалност благодарение на земляка ни, лесничея Георги Шапошников, който ни остави удивителен подарък.

По сюжети от книгата «Анастасия» нашият детски театър, оглавен от сибирячката Татяна Заонегина ще постави спектакъл, децата се запалиха по тази идея.

Ние много искаме, с нас да се свържат и други центрове и обединения, на които Анастасия помогна да се родят. Нека по цяла Русия да се протегнат между центровете нейните божествени линии на Светлината.

Взаимното общуване, дори и писмено, ще умножи силите и по-бързо ще помогне да се намери отговор.

Нашият адрес е:171622 Тверская обл.,Калининский р-он,п-ок Верхняя Троица, школа М.И.Калинина, ЩЕЦТ «Анастасия»

А следващото — от нашето училище — на всички, за които Анастасия съществува:

Благодарим ти, Настенка!

Природата е наша Майчица,

А Господ — наш Бащица,

Ний всички сме дечица малки,

Неразумни и инати.

От Майчицата сме се скрили,

От Бащицата сме се закрили,

Нещастници сме се заврели

В пещери бетонни,

В бездушни тухлени

«Гори» микрорайонни.

Сиротни си тъгуваме,

В проблеми омотани.

Не живеем, мъчим се

на гордостта в гонитбата,

Престижно да живеем

Както там: зад граница.

А там пресъхнала, злочеста

Е на душата топлината.

Комфорт там повече цени се,

От съвестта — гласът на истината…

Благодарим ти, Настенка!

Благодарим ти, мила,

За лъча ти Божествен,

Дето в тъмното царство свети,

Но без теб ний нищи сме…

Слави се Род! — Бащица наш,

Природата! Слави се Майчице,

Родители на нас простете ни,

За чуждите обители,

За лъчите угаснали,

Но вас в душата търсещи.

Ние лъчи запалваме,

И мили наши, гледайте

Божествените линии

В цяла Руия блесват.

Чуйте заповед, Братлета!

На Анастасия да помогнем

Земният свят щастлив да стане

Катастрофата да преварим

И навек да я забравим.

Да станем дружно в шест,

С усмивка, простодушно,

Ръце ний към звездите да протегнем,

Така у нас да няма скука.

Както в детството да тръгнем

Към милата ни майка, като към годеница:

Ето ме! Вземи ме родна моя!

И палава усмивка ни огрява,

И веднага, в миг —

Ликът на Мама отговаря.

Здравей, Майчице Природа,

Ти при Бащицата при Рода

Си народила богатири,

Във вселена най-добри.

Е, славянке! Е, сестричке!

Чакахме те толкоз дълго.

Твоят лъч дойде до нас

Изпълняваме твоят указ.

Чуйте заповед, братлета!

Сутрин в шест! По тъмно! Като в книжката!

Да извършим ний стрелба артилерийска.

На сестричката поддръжка трябва,

За да не се вълнуват с чедото.

Ний за тях сме отговорни

как да ги оставяме самотни?

Не за първи път ще свикваме

Как през блокада да проникваме!

Октомври, 1997г.

Валерий, офицер от флота на Русия

Успех и всичко най-хубаво на Вас, Полина. Ще се радваме да получим от Вас в центъра информация, засягаща Анастасия. Предайте най-добрите ни пожелания на Вашия баща. Честита нова Година!

Верхняя Троица

— Е, какво ще кажеш за такова писмо, Анастасия?

— Ще кажа че прекрасни са стремленията на човешката душа. Заслугата не ни моя, нито твоя. Тук само силата е, и красотата тяхна. За название не моето, а имената техни по-достойни са. Аз в люлка край Създателя съм раснала, а техните души мъченията адски са преодолели и са устояли. От години несгодите край тях са, и на лишенията,искушенията и суетата редиците стремили са се да обезличат понятието за добро. Душите всичко са преодолели, по-силни са от тез, които с каменни стени са оградили себе си, а те в света са, и го украсяват. Техни имена названия да станат трябва. Когато с моето се назовават всички центрове ще се зароди култ, а да се допусне туй не бива. Култът към образа или към личността, от главното отвежда настрани човека, от него сам.

— Какво ще се получи тогава? В Москва е центърът на Солнцева, и на Ларионова — в Геленджик, има отделение «Анастасия» и при Международната академия за духовно развитие, как иначе хората ще знаят насочеността на центровете?

— На всички хора дадена е интуиция, и същината определя не названието, деянията да почувства длъжна е душата.

— Интересен завой, пак трябва да се мисли. Нестандартна си ти някак Анастасия, и от общуването с тебе, работа за мислите възниква не само у мен, сега и други трябва да помислят, а ще почиваме ли? Още един конкретен въпрос ти задават, какви са могилите при тях, на реката Мечка?

— Могилите не бива да копаят. Предназначението те са си изпълнили, и там са се родили хора, които са задали първи главният въпрос.

— Какъв въпрос?

— Сам помисли Владимир. Засега ще кажа: ти им помогни да се намерят един друг подобните. Адреса им в книгата сложи, и нека писмата всички, на лъчи от светлина подобни, да помогнат, да сгреят хорските сърца. Поетът от Санкт Петербург — Коротинский отдавна ти е подсказал:

От сърце в сърцето, като божа нишка

лъч на любов да блесне.

От праха душата ти вдигни

И с висина небесна напои я.

— Добре, разбрах. И сам исках да публикувам и писмата и стиховете, които читателите са изпратили. В отделна брошюра исках да ги издам Сам чувствах, има нещо особено в тях. И адреси чрез Московския център могат да се предоставят, да могат хората да си помагат един на друг. Полинка, дъщеря ми, с такава работа също може да се занимава, тя към писмата се отнесе с отговорност. Ще бъде хубаво, когато от различни места хората, с душите помежду си заобщуват. Ще се намерят духом подходящи, ще се оженят или приятели ще си намерят, общо дело ще замислят или ще си почиват заедно. Край! Страхотно! Ще издам брошурата. У нас има служби за запознанства, във вестниците хората обявите си дават, най-често — брачни, ръста си съобщават, годините, цветът на очите, сякаш за стопанство крава си избират. А тук навярно по-добре ще бъде, когато духом хората се срещнат и почнат да си помагат.

— Разбира се, духовният съюз е по-добър и здрав.

— Да… Само че, има един проблем…

— Проблем? В какво?