Разбитото око

Втори епилог

Гавин се събуди легнал по корем, измръзнал, гол, върху твърд под. Изгореното му око беше превързано умело, но навсякъде имаше нови синини. Не помнеше как се е озовал на това място, където и да се намираше то. Обърна се намръщен от множеството гласове на болката, пеещи като хор на Слънцеднев, и отвори здравото си око.

Малка стая с извити стени: приличаше на сплескано кълбо. В тавана имаше дупка за пускане на хляб и дупка в пода за телесните му нужди. Не различаваше цвета, но по кристалните проблясъци се сети, че е в синята килия, която бе създал за своя брат.

И тя беше възстановена.

В мирното съвършенство на този гасящ страстите затвор Гавин изпита ужас и отвращение, каквито не бе познавал през целия си живот. Прониза го болка в гърдите. Задушаваше се, едва си поемаше въздух. Всички негови тайни бяха разкрити от единствения човек, когото обичаше, но изобщо не се надяваше да разбере някога.

Щом затворът е бил поправен, значи баща му беше неговият надзирател. И щом беше намерил тази килия, значи беше открил и другите. Баща му знаеше всичко: измамната победа при Разцепената скала, Дазен в ролята на Гавин и накрая убийството на неговия най-голям и любим син в жълтата килия.

Значи Андрос щеше да го накара да си плати.

Лишен от дрехи, титли, привилегии, власт, истинско зрение и свобода, лишен дори от фалшивото си име, Дазен гледаше мрачното си отражение в блестящата стена. Приличаше на мъртвец.