Сърце от пламък

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Небето едва се развиделяваше, когато Леандър се изкачи по стария бряст и прескочи на покрива до мансардата на Блеър. Приличаше на ученик, който всеки момент ще бъде хванат да краде ябълки. Виж го ти — опитен мъж на двадесет и седем години, лекар, пропътувал цяла Европа и посетил всички известни салони на Стария континент. А сега се катереше по дървото като крадец и се промъкваше в стаята на едно момиче.

Но когато проникна вътре и съзря очертанията на тялото й под тънката завивка, Лий забрави всички предразсъдъци. Последните няколко дни бяха ужасни за него. Беше намерил жената на своя живот и знаеше, че се нуждае тъкмо от нея, но трябваше да стои и да гледа как тя постепенно му се изплъзва. Нещо в нея го правеше несръчен, груб и всичко, което вършеше, беше наопаки. Опитваше се да й направи впечатление, да се представи колкото се може по-добре в сравнение с онази нещастна, слаба руса мишка, в която тя уж беше влюбена. Лий беше убеден, че Хънтър не е достатъчно мъжествен за жена като Блеър.

За миг се изправи над нея, наслади се на мекотата и сладостта, които му беше показала през единствената нощ, когато не му беше сърдита. Тази нощ промени из основи живота му и той беше решен на всяка цена да си върне жената, която му се беше отдала с нещо повече от готовност.

С усмивка на лице и с чувството, че не може да постъпи другояче, той отметна завивката и се вмъкна при нея в леглото — с всичките си дрехи и с обувки на краката. Времето не стигаше за дълга любовна игра, пък и той веднага осъзна с все още ясния си разум, че мансардата в дома на Дънкан Гейтс съвсем не е подходящо място за това.

Затова целуна слепоочията й и я обгърна с ръце. Все още сънена, Блеър се сгуши в него, докато той целуваше страните и очите й. Когато устните му докоснаха нейните, тя постепенно се събуди, притисна се до него и мушна бедрото си между краката му, а той повдигна нощницата и помилва голата й плът.

Целувката му стана по-страстна, езикът му се впи в нейния и тя с готовност го прие, обгърна го с две ръце, за да бъде колкото се може по-близо до него.

Събуди я — но не изцяло — часовникът на Лий, който се вряза в стомаха й през тънката нощница.

— Мислех, че е сън — промърмори тя и погали страните му.

— Сън е — отговори дрезгаво Лий. Никога досега не му се беше налагало да обуздава чувствата си. Колко му се искаше да й свали и нощницата, да обсипе с целувки топлото гъвкаво тяло, да съедини плътта си с нейната. Искаше да отърка небръснатите си бузи в меката кожа и да чуе пак онзи лек писък, който изразяваше едновременно протест и ликуване.

Внезапно Блеър се изправи и седна в леглото.

— Какво правиш тук? — пошепна задъхано тя.

Той сложи пръст на устните й и я издърпа да легне отново. Този път обаче тя се възпротиви и сърдито го изрита с пети.

— Ако ще идваш с мен при пациентите, крайно време е да се събудиш, а тъй като е много рано, не ми се искаше да чукам на входната врата и да събудя цялата къща. Ще престанеш ли най-сетне да вдигаш шум? Иначе скоро тук ще нахлуе мистър Гейтс и като те види в този вид, ще те облече в конопена риза, ще те посипе с пепел и ще те прекара по улиците на града.

Той махна ръката си от устните й едва когато видя, че се е успокоила.

— По-добре това, отколкото да лежа с теб в едно легло! — изсъска тя. — Веднага ме пусни!

Леандър не се отмести нито на милиметър.

— Ако имах време, нямаше да легна до теб напълно облечен и с обувки — прошепна той, притегли я към себе си и мушна крака си между бедрата й.

— Ти си един проклет похотлив…

Но не успя да довърши, защото той затвори устата й със своята и задържа здраво ръцете й над главата. Целуна я отначало меко, после с такава страст, че дъхът й секна, и накрая отново нежно както в началото.

Когато най-сетне я пусна, очите й бяха пълни със сълзи. Тя скри глава във възглавницата и пошепна:

— Моля те, недей, моля те!

— Не виждам защо трябва да бъда милостив — промърмори той, но освободи ръцете й. Тялото му все още притискаше нейното. — През последните дни и ти не беше особено благосклонна.

Блеър само го изгледа и той се надигна.

— Ще напусна стаята ти по същия път, по който дойдох — през покрива и надолу по дървото. Облечи се и излез през вратата.

Блеър вече не приличаше на хванато в капан животно.

— Наистина ли ще посещаваме пациенти?

— Никога не съм виждал жена, която се радва на рани и кръв.

— Не си прав. Радвам се, когато мога да помогна на хората. Да спася човешки живот за мен с толкова важно, колкото и моят собствен живот…

Той я целуна набързо и скочи от леглото.

— По пътя ще ми разясниш жизнената си философия. След десет минути, нали?

Блеър само кимна и стана още преди Лий да е излязъл през прозореца. Въобще не й мина през ума колко странно се държаха и двамата, откакто се върна в Чандлър, животът й изобщо не се движеше в нормални граници.

От малкия стенен шкаф, зает в голямата си част от посипаните с нафталин зимни палта на Хюстън, Блеър извади една дреха, с която много се гордееше. Беше я поръчала в известната с традициите си фирма „Дж. Кантрел и Синове“ във Филаделфия. Седмици наред обсъждаше с тях плата, модела и всички подробности, защото много държеше костюмът да отговаря точно на изискванията към една практикуваща лекарка и в същото време да не накърнява правилата на благоприличието. По време на пробите сядаше върху един дървен кон с цел да се увери, че полата е достатъчно къса, за да не спъва движенията й, и достатъчно дълга, за да не буди ненужно любопитство.

Горната част беше по военному строга, полата — дълга и женствена, макар че се състоеше от две части и Блеър можеше да се движи в нея толкова сигурно и удобно, колкото и в панталон. Костюмът беше из работен от фино, но много здраво морскосиньо сукно, което рядко се намираше на пазара, и имаше множество джобове, скрити зад диплите на полата и закопчани със специални копчетата, за да не изпадат скъпоценните инструменти. Скромен червен кръст на ръкава съобщаваше за предназначението на костюма.

Блеър обу и високите ботуши от телешки бокс, които се връзваха с шнурове — приличаха по-скоро на мъжки, тъй като модните тесни дамски ботушки не ставаха дори за ходене, — грабна новата си лекарска чанта и изтича надолу, за да се срещне с Леандър пред вратата.

Облегнат на файтона си, той пушеше една от дългите си тънки пури. За момент Блеър почувства страх, че излиза с него. Без съмнение цял ден ще трябва да се отбранява от нахалните му ръце и надали ще й се удаде случай да прегледа някой пациент.

С бърз поглед Лий оцени облеклото й и едва забележимо кимна с глава. После скочи на капрата и остави Блеър да се оправя сама. Тя едва се покатери на седалката, когато файтонът рязко потегли. Блеър вече имаше опит, затова се вкопчи в облегалката и сърдито изкрещя. Колата се понесе надолу по южното шосе и когато почти излязоха от града, тя извика с все сили, за да надвие тракането на колелата и свиренето на вятъра:

— Къде е първият случай?

— Тъй като почти цял ден съм в болницата, рядко излизам извън града — изкрещя в отговор той. — Някои от пациентите, при които ще отидем днес, са ми непознати, но с първия случайно се познавам. Казва се Джо Глийсън, а болната е жена му Елфи. Всъщност съм сигурен, че не е болна, а пак ще ражда. Кой знае как го правят, но на всеки осем месеца на света се явява ново бебе. — И той извърна лице към нея. — Помагала ли си някога при раждане?

Блеър кимна и се усмихна. Тъй като живееше у вуйчо си, тя имаше големи предимства в сравнение с повечето си колеги: беше добила знания не само от книгите, а беше събрала и достатъчно практически опит.

След едно пътуване, през което Блеър се сдоби с множество синини защото непрекъснато политаше напред и настрани, Леандър спря пред малка дървена хижа в подножието на планината. Големият преден двор гъмжеше от пилета, кучета и мършави мръсни деца, които се боричкаха и търкаляха в праха.

Джо, дребен човечец, само кожа и коси, останал почти без зъби разгони децата и животните с една и съща презрителна безгрижност.

— Тя е вътре, док. Елфи няма навик да лежи след съмнало, но вече четвърти ден не може да стане от дюшека. Тази сутрин едва я събудих. Лекувах я, колкото можах, ама нищо не се получи.

Блеър последва мъжете в къщата, хвърли поглед към децата, които се бяха облещили насреща й, и се вслуша в гласа на Джо, описващ случилото се.

— Сечах дърва и изведнъж брадвата се откачи от дръжката и полетя право срещу крака на Елфи. Рязката не беше дълбока, но изтече много кръв. Зави й се свят и си легна — и това посред бял ден! Казах ви, лекувах я много добре, ама днес съм много загрижен за здравето й.

Малкото помещение, в което като безжизнена човешка купчинка лежеше жената, беше тъмно и миришеше на гнило.

— Отвори прозореца и донеси фенер.

— Коларят, дето донесе дървата, каза, че свежият въздух не е добър за нея.

Леандър го изгледа заплашително и човечецът побърза да изпълни заповедта. После донесе запален фенер.

Лей седна на края на леглото и отметна завивките. Кракът на жената беше увит с дебела, мръсна, воняща превръзка.

— Блеър, ако под превръзката се окаже онова, което предполагам, ти не можеш…

Но Блеър не му позволи да довърши изречението си. Тя огледа внимателно лицето на жената, повдигна клепачите й, провери пулса и се приведе да помирише дъха й.

— Тази жена е пияна — установи учудено тя и се огледа. На примитивната масичка до леглото беше оставена празна бутилка с етикет, на който беше написано: „Еликсир на живота на доктор Монро, лекува всички болести“.

Блеър вдигна бутилката.

— И вие сте дали това на жена си?

— Знаете ли колко пари платих за него? — отговори раздразнено Джо. — Доктор Монро ме уверяваше, че няма нищо по-добро.

— И това ли е от оня шарлатанин? — намеси се Лий, сочейки дебелата превръзка.

— Това е пластир за рак. Реших, че щом може да лекува рака, лесно ще се справи с малката рязка на Елфи. Ще я изправите ли на крака, док?

Лий не си даде труд да отговори, а веднага се зае да пъха трески в старата печка и постави отгоре й котел с вода. Докато чакаха да заври водата, за да си измият ръцете, Блеър отново се обърна към Джо:

— Какво друго сте й дали? — попита тя, очаквайки с напрежение отговора.

— Само малко барут тази сутрин. Понеже не искаше да се събуди, рекох си, че барутът ще я ободри.

— Можеше да я убие, дяволите да те вземат! — изруга Лий. Когато започна да отделя мръсната превръзка от прасеца на жената, лицето му леко побледня. Погледна месото под бинтовете и направи гримаса.

— Така и предполагах. Сложи още един котел с вода, Джо. Тук е необходимо основно почистване.

Домакинът хвърли плах поглед към превръзката и изскочи от стаята. Лий дръпна мръсната тъкан от крака, без да изпуска от очи Блеър.

Мънички, виещи се бели червейчета покриваха суровото подуто месо.

Блеър не реагира по никакъв начин. Бързо се зае да изважда инструментите от лекарската му чанта и да му подава необходимото. После застана до него с леген в ръка, докато той внимателно издърпваше с пинцета червейчетата.

— Слава Богу, че са се появили тия животинчета — обясни Лий. — Червеите изяждат гнилото месо и запазват раната чиста. Ако не бяха те — и той вдигна с пинцетата едно във въздуха, — сега вероятно щеше да се наложи да ампутираме крака. Чувал съм, че някои лекари нарочно слагат червеи в раната, за да я почистят.

— Значи щастие е, че в тази стая е толкова мръсно — промълви Блеър и с отвращение се огледа наоколо си.

Лий замислено я изгледа.

— Очаквах да ти прилошее…

— Стомахът ми е по-здрав, отколкото си мислиш. Време ли е да донеса карбола?

Лий продължи да почиства раната, докато Блеър му подаваше всичко необходимо — и винаги с половин крачка пред него. Той й каза да извади игли и конци и тя внимателно заши грапавите ръбове на раната. Лий отстъпи назад и точно проследи всяко нейно движение. Изръмжа нещо, когато Блеър приключи с шиенето, и я остави сама да превърже болния крак. Джо пристъпи плахо в стаята и съобщи, че водата ври.

— Ще я използвате да изварите тия дрипи, които наричате чаршафи — нареди Лий. — Не искам някоя муха да се загнезди под превръзката и да снася яйца. Блеър, помогни ми да издърпаме чаршафите под жената. Ще ни трябват и чисти дрехи. Ти я облечи, а аз ще поговоря с Джо.

Блеър не направи опит да окъпе жената, но беше убедена, че кракът е най-чистото място по нея. Успя да напъха безчувственото тяло в една от нощните ризи на Джо, докато пациентката фъфлеше нещо и се хилеше. През отворения прозорец можеше да види Лий и застаналия пред него Джо — докато крещеше и го заплашваше по всевъзможни начини, Лий непрекъснато забиваше показалец в гърдите му. Блеър почти съжали нещастния човечец, който беше смятал, че е направил най-доброто за жената си.

— Къде е докторът?

Тя се обърна и видя в рамката на вратата едър мъж с карирана риза и високи кожени ботуши. Лицето му издаваше загриженост.

— Аз съм лекарка — отвърна Блеър. — Имате нужда от помощ ли?

Хлътналите в мършавото лице очи я измериха от глава до пети.

— Файтонът отвън не е ли на док Уестфийлд?

— Франк? — прозвуча гласът на Лий зад гърба му. — Какво е станало?

Каубоят бързо се обърна.

— Една кола се срути в клисурата. В нея имаше трима мъже. Единият е много зле.

— Вземи чантата ми! — извика през рамо Лий и изтича на двора.

Когато Блеър го последва, конят вече потропваше нетърпеливо с крака. Тя благодари на ум на мистър Кантрел, метна двете чанти вътре, хвана се за вратичката и скочи на стълбичката. Кройката на костюма й позволяваше пълна свобода на движение.

Лий я сграбчи с една ръка за рамото, с другата дръпна юздите и насочи втурналия се в галоп кон по коларския път. Помогна й да заеме мястото си и когато тя седна на седалката с двете чанти между краката си, приятелски й смигна. Стори й се, че в очите му проблесна гордост.

— Пътят води към ранчото Си Бар — поясни Лий. — Франк е пръв работник там.

Файтонът следваше каубоя по петите и Блеър се чудеше как Лий успява да го постигне. След около четири мили пред тях се появиха четири колиби и оградено пасище, сякаш залепнали за стръмния склон на Еърс Пийк.

Лий посегна към чантата си, хвърли юздите в ръцете на единия от тримата каубои, втурнали се насреща им, и хукна към най-близката колиба. С чанта под мишница Блеър го следваше до петите.

На нара беше полегнал мъж с прогизнал от кръв ръкав. С два сръчни разреза Лий отстрани ризата и силна струя кръв опръска дрехата му. Коричката, образувана от плата, беше запушила временно дупката в артерията и беше предотвратила кръвоизлива. Лий притисна кръвоносния съд с два пръста, нямаше време дори да си измие ръцете.

Каубоите се струпаха около леглата и не им оставиха място за работа. Блеър изля карбол върху ръцете си и с привичен жест, сякаш двамата от години работеха заедно, Лий отпусна краищата на артерията. Тънките пръсти на Блеър моментално се сключиха около нея. Той бързо дезинфекцира ръцете си, вдяна конец в една игла и докато Блеър държеше раната отворена, сръчно заши артерията. Само след минути зашиха и раната.

Каубоите отстъпиха назад с очи, вперени в Блеър.

— Мисля, че ще се оправи — проговори Лий, изправи се и изтри с чиста кърпа кръвта от ръцете си. — Загубил е доста кръв, но когато се съвземе от шока, ще се вдигне на крака.

Кой друг е ранен?

— Аз — обади се мъжът от съседния нар. — Кракът ми е счупен.

Леандър разряза панталона и опипа пищяла.

— Някой да го държи здраво за раменете. Ще дръпна силно и костите ще си дойдат на мястото.

Блеър се огледа в помещението, когато трима мъже пристъпиха пред нея да държат ранения. Очите и се спряха върху един великан с огромни мускулести ръце, облегнат на отсрещната стена. Широкото му, грубо лице беше белязано от десетки борби и побоища. Но Блеър видя единствено бледнината му, която сигнализираше за силна болка, и дясната длан, която подкрепяше лявото рамо.

Тя пристъпи към него.

— И вие ли пострадахте при падането?

Той я изгледа от горе до долу и отмести очи встрани.

— Ще чакам доктора.

Блеър сърдито се извърна.

— Аз също съм лекар. Но вие сте прав. Ще ви причиня повече болка, отколкото можете да понесете.

— Какво?! — произнесе пренебрежително мъжът.

Но когато Блеър отново го погледна, лицето му беше побеляло като платно.

— Седнете! — заповяда енергично тя и великанът послушно се отпусна на една пейка пред прозореца. Колкото се може по-внимателно Блеър отдели ризата от рамото му и веднага разбра, че предложенията й се потвърждават при падането в клисурата ръката беше изскочила от раменната става.

— Доста неприятно — промърмори Блеър.

Всички каубои бяха събрани около Лий, който тъкмо слагаше шина на счупения крак. Един от мъжете държеше бутилка уиски. Блеър я изтръгна от ръцете му и я подаде на пациента си с думите:

— Така ще го понесете по-лесно.

Не беше сигурна, че ще има достатъчно сила да направи онова, на което я бяха учили. Но знаеше, че не може да остане бездейна и да чака Лий да се справи със счупения крак, докато мъжът се превива от болка. Веднъж вече беше намествала извадена раменна става, но тогава пациентката беше малко момиченце.

Пое дълбоко въздух, измърмори някаква молитва, изви долната част на ръката му и я притисна до мощния гръден кош. Придърпа с крак сандък консерви, качи се отгоре му, напрегна височките си сили, вдигна грамадната ръка във въздуха и я завъртя. Повтори движението колкото се може по-внимателно, за да не му причинява излишни болки. Изпоти се и се задъха от напрежение, защото ръката, която се опитваше да намести, беше широка колкото бедрата й.

Внезапно, с рязък стържещ звук, мускулите притеглиха раменната кост в ямката и тя се намести там, където й беше мястото.

Блеър слезе от сандъка и великанът благородно се ухили на среща й.

— Прекрасен доктор сте вие — проговори със сияещо лице той.

Блеър се огледа в помещението и с учудване забеляза, че всички, дори и другите двама ранени, ги бяха наблюдавали.

Все още ги гледаха мълчаливо, докато пристегна рамото на великана с най-добрия си бандаж, така че превръзката да бъде не само удобна и точно според предписанията, но и да изглежда красива.

Когато сложи ръката в превръзката, Лий най-после прекъсна мълчанието:

— Щом двамата сте готови и престанете да се поздравявате взаимно, ще ви кажа, че ме чакат още пациенти. — Но думите не можеха да прикрият гордостта, която светеше в очите му.

— Вие не сте ли една от близначките Чандлър? — попита каубоят, който ги придружи до файтона.

— Блеър — отговори тя.

— Тя също е лекар — съобщи Франк и няколко чифта очи отново се впериха невярващо в нея.

— Много благодарим, доктор Уестфийлд и доктор Чандлър! — извика мъжът с наместеното рамо, когато двамата седнаха във файтона.

— Време е да свикнеш да я наричаш Уестфийлд — заяви сериозно Лий и вдигна юздите. — Следващата седмица ще се оженим.

Блеър така и не успя да протестира, защото конят се втурна напред като бесен и тя падна назад в седалката.