Сърце от пламък

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

Лий беше доста далеч от хижата и така добре прикрит, че Блеър не го видя, докато той не я повика:

— Какво се е случило?

Той грабна един от сандвичите и същевременно успя да я погали по ръката.

— Не ме докосвай! — изсъска тя и се отдръпна като опарена.

Лицето на Лий потъмня от гняв.

— Сега вече търпението ми свърши! Защо не ми вярваш? Казвам ти, че не познавам тази жена! Може ли да повярваш повече на чуждата жена, отколкото на мен — своя съпруг?

— Но баща ти ми каза, че си отишъл при нея. Как да не му вярвам?

— Баща ми те излъга, защото аз така му наредих! — изръмжа Лий.

Блеър отстъпи крачка назад.

— Излъгал ме е? Значи признаваш? Какво те накара да ме оставиш сама в сватбената нощ? Не си имал спешен случай. Съмнявам се, че твоят тайнствен мистър Смит изобщо съществува. Къде си бил тогава?

Леандър помълча известно време и продължи да яде хляба си, загледан към гората. Не му се искаше да усложнява ситуацията с нова лъжа.

— Не мога да ти кажа — отговори най-после той.

— Не искаш да ми кажеш. — Тя се обърна и тръгна обратно към хижата.

Лий я хвана за ръката.

— Не мога да ти кажа. — Лицето му издаваше нарастващо нетърпение. — По дяволите, Блеър! Не съм направил нищо, с което да заслужа недоверието ти. Не съм бил с друга жена. О, Господи, та аз едва се справям с едната, а какво ли бих правил с втората! Не можеш ли да проумееш, че става нещо наистина важно — въпросът беше на живот и смърт, — което ме принуди да те оставя сама в сватбената нощ! Защо, за Бога, ми нямаш доверие? Защо вярваш на баща ми, който те излъга заради мен, и на оная пачавра в хижата, която се изхранва от грабежи и убийства? — Той пусна ръката й. — Добре, върви вътре и продължавай да слушаш приказките й. Тя точно това иска да постигне. Как ли ще се радва, ако ние взаимно си издерем очите. Ще й бъде много по-лесно да избяга от един пазач вместо от двама. Ако продължава да дрънка и ти продължаваш да й вярваш, ще минат само няколко часа и ще й помогнеш да избяга, само и само да ме разделиш от нея.

Блеър внезапно усети слабост в коленете и се отпусна на тревата.

— Не знам какво да мисля — проплака тя. — Онази жена знае толкова неща за теб. Пък и аз нямам право да изисквам от теб вярност. Ти не си искал да се жениш за мен. Само честолюбието те принуди да спечелиш състезанието.

Леандър я хвана за раменете и я изправи на крака.

— Връщай се в хижата — изхриптя той през стиснатите си зъби и ядно й обърна гръб.

Блеър беше напълно смутена. Тръгна обратно с наведена глава. Веднъж леля й Фло се беше оплакала на съпруга си, че момичето знае толкова малко за действителния живот.

— Ако някой мъж й каже, че е сломила сърцето му, нашата Блеър ще тръгне да се рови в учебниците, за да разбере не би ли могла да го зашие отново. В живота има много повече неща от медицината.

Блеър спря насред път и безпомощно се обърна към Лий:

— Никога ли не си бил във Флоренция? — попита тихо тя, но сред тези скали въпросът й прозвуча ясно и отчетливо.

Мина доста време, преди Лий да се обърне към нея.

— Никога — отговори той, но лицето му издаваше горчивина.

Блеър предпазливо запристъпва към него.

— Всъщност тя не е твой тип, нали? Искам да кажа, много е мършава и си няма нищо нито горе, нито долу…

— Съвсем нищичко. — Нито едно мускулче не трепваше по лицето му, докато я наблюдаваше как се приближава.

— И не би могла да различи херния от изсипване на пъпа?

Лий продължаваше да чака неподвижно.

— Нямаше да се правя на глупак пред целия град, ако обичах друга жена — проговори тихо той.

— Не, вероятно не.

Тъй като едната му ръка стискаше пушката, той протегна насреща й другата и Блеър се сгуши на гърдите му. Сърцето му лудо биеше.

— Дължиш ми първата брачна нощ — прошепна Блеър.

Внезапно Лий сграбчи косите й, отметна главата й назад и страстно я зацелува, търсейки езика й със своя.

Но когато Блеър се притисна до него и мушна коляно между краката му, той я пусна и нежно я отдалечи от себе си.

— Върви в хижата — нареди той с дълбок дрезгав глас. — Аз ще пазя тук. Трябва да мисля за много неща, а не мога, когато си до мен.

Блеър с неохота се отдели от него.

— Блеър — продължи Лий когато телата им вече не се докосваха, — току-що ми хрумна нещо, но още не съм го премислил докрай. — Той посочи с глава към хижата. — Не бива да я оставиш да забележи, че си разбрала всичко. Прави се, че вярваш на лъжите й. Мисля, че гневът ти ще ни бъде от полза.

— Може и да си прав — промърмори Блеър и тръгна към хижата.

Ревността беше ново чувство за нея. Никога досега не беше преживявала подобно нещо. Седеше в мръсната къщурка и слушаше историята на една голяма страст, която съчиняваше Франсоаз. Много й се искаше да вярва на Лий, но част от съзнанието й допускаше, че тази жена говори истината. Блеър седна на ръцете си, иначе щеше да скочи и да я стисне за гърлото. Опита се с всичките си сили да мисли за нещо друго, докато Франсоаз говореше ли, говореше.

След известно време успя да се овладее и започна да възприема чутото с разума си. Веднага забеляза, че жената се изразява доста неопределено.

— А твоята сестра — казваше тъкмо тя, — как й беше името?

— Шарлът Хюстън — промърмори с отсъстващо изражение Блеър. Тя тъкмо се опитваше да си представи къде би могъл да отиде Лий през сватбената си нощ, щом не е бил при друга жена.

— Да, Шарлът — продължи Франсоаз. — Колко месеци трябваш да се боря с Шарлът за него, но най-после тя се омъжи за оня Тагърт. Изглежда, Лий се почувства задължен…

— Той сигурно много ви е разказвал за нея — прекъсна я Блеър и зачака напрегнато отговора.

— Да, когато успяваше да се измъкне. Истината е, че аз съм вече омъжена, с Лий мислехме, че мъжът ми никога няма да ми върне свободата. Но той обеща да се разведе. Вечерта на вашата сватба ми даде думата си, разбираш ли?

— Аха. Значи затова Лий ме остави и дойде при вас — промълви Блеър. — Само че сега аз съм свободна, а вие сте вързана с тоя стълб. Но съм сигурна, че за всичко ще се намери разрешение. Извинявайте, имам нужда да поизляза на чист въздух.

Блеър изскочи навън, чувствайки се с пет кила по-лека. Беше свободна, необременена, щастлива. Все едно какво й беше казал Лий: досега тя се съмняваше. Струваше й се много вероятно да е имал връзка с французойката. Сега най-после се убеди, че мъжът й говореше истината.

Отиде и седна безмълвно до него, вслушвайки се във вятъра, който си играеше с елховите клонки над главите им.

— Онази не знаеше името на Хюстън — проговори след малко тя и когато Лий любопитно я изгледа, тихо продължи: — В сравнение с мен сестра ми винаги е играла роля в твоя живот. Не мога да си представя, че който и да е от познатите ти не знае името й. Дори само от писмата, които ти пишеше години наред.

Лий сложи ръка на рамото й.

— Значи на нея вярваш, а на мен не — поклати глава той. — Е, добре — прибави с усмивка и въздъхна: — Ще трябва да се задоволя с това, което ми се дава…

Блеър се облегна на него и двамата дълго седяха мълчаливо, заслушали се в шума на вятъра. Блеър си мислеше, че едва не изпусна това голямо преживяване. Ако беше наложила волята си, сега щеше да живее в Пенсилвания с Алън. Алън, който още не беше истински лекар и вероятно никога нямаше да стане толкова добър като Леандър. Алън, който не знаеше от кой край да хване револвера. Алън, който щеше да иде при шерифа и нямаше да посмее да тръгне сам да търси съпругата си.

— Много ти благодаря, че ме спаси — прошепна тя и Лий разбра, че не говори само за отвличането.

Той обърна лицето й към своето, но рязко я пусна, сякаш имаше пред себе си отровна змия.

— Иди да седнеш под онова дърво — проговори със странно потрепващ глас той. — Трябва да поговоря с теб, а не мога, когато си толкова близо.

— Може би сега съжаляваш, че ме остави сама в понеделник през нощта — прошепна тя. Устните й бяха само на сантиметър от неговите.

Лий бързо се отдръпна.

— Върви! — заповяда той и се постара гласът му да звучи заплашително. — Не мога едновременно да стоя на стража и да те… хм… Затова седни по-далеч от мен и ме изслушай.

Този път Блеър се подчини, но по гърба й пробягваха сладостни тръпки. Само след няколко часа Тагърт ще доведе шерифа и войниците и бандитите ще бъдат арестувани. Лий ще предаде Франсоаз в ръцете им и двамата най-после ще останат сами. Помисли за първата им и единствена засега нощ и когато вдигна очи към него през сведените си мигли, усети, че той буквално затаява дъх. Затова отклони поглед встрани, много доволна от себе си.

— Докато ти беше в хижата, имах време да съставя един план, който може би ще излезе успешен — започна Лий и се загледа надолу към гората. — Част от плана ми е да помогнеш на онази жена да избяга. Аз ще кажа нещо, което ще прозвучи така, сякаш се готвя да офейкам с нея. Тогава ще се скараме. Убеден съм, че ще бъдещ чудесна свадлива съпруга. — Той отново обърна очи към нея и почти изкрещя: — Какво, по дяволите, правиш?

— Жартиерът ми се беше разхлабил — отговори невинно Блеър, вдигна стройния си крак и опъна черния памучен чорап. Колко жалко, че бельото ми не е копринено, помисли си тя. Май Хюстън е права, като държи толкова на облеклото си. Без съмнение поне през медения месец сестра й щеше да носи под роклите само най-фина коприна.

— Не си играй с нервите ми — предупреди я Лий.

— Хм — промърмори едва чуто тя и свали крака си. — Ти май каза нещо за свадлива съпруга?

Леандър се извърна към гората и Блеър забеляза, че ръцете му треперят.

— Казах, че част от плана ми е ние с теб да се скараме, а по-късно Франсоаз трябва да види, как ти тайно слагаш нещо в кафето ми. Ще я накараш да повярва, че е сънотворно, защото не искаш през нощта да ида при нея.

— Но ти няма да го направиш! Или?

— Ще си запазя силите за нещо по-добро — отговори той и така я изгледа през дългите си мигли, че сърцето се качи в гърлото й.

Лий отново вторачи поглед в гората.

— Искам да я накарам да избяга. Ще стегна възлите така, че да може да се освободи от въжетата си, но ще минат часове, преди да го направи. А докато тя се занимава с това, аз ще свърша нещо друго.

— Значи само ще се преструваш на заспал?

— Имам впечатлението, че Франсоаз е много предпазлива жена. Няма да рискува напразно живота си, затова ще й дам сигурността, че лесно може да избяга, защото ти си ме упоила и няма да попречиш на бягството й. Досега тя изобщо не се опита да избяга — заключи замислено той.

— Склонът беше много стръмен. Нямаше да стигне далеч

— Ти обаче се опита да избягаш от каньона, така ли е?

— Откъде знаеш? — усмихна се Блеър.

— Просто предположих. Ти си въобразяваш, че никой не може да ти стори зло, и винаги подценяваш опасността. Готова ли си да я разиграем? Вярваш ли, че ще бъдеш убедителна?

Блеър весело се засмя.

— Трябва да благодариш на моя изключителен артистичен талант за това, че двамата седим чак на тоя планински връх.

Лий се усмихна в отговор.

— Хайде, върви в хижата и слушай приказките й. Дръж се така, та тя да повярва, че се вслушваш във всяка нейна дума и си готова дори да ме убиеш.

Блеър стана и го изгледа отвисоко.

— Няма да допусна да ти се случи нещо лошо, преди да съм си получила сватбената нощ — заяви тя.

Лий понечи да стане, но тя хукна към хижата с високо развети поли — толкова високо, че някои от прелестите й се разкриха пред очите му.

— Ако зависи от мен, махай се с нея! — крещеше Блеър. — Прекарай остатъка от живота си с нея и дано ви обесят и двамата! — изфуча накрая тя, избяга навън от хижата и остави Лий сам с Франсоаз.

Изтича надолу по склона и спря едва когато къщата се скри от очите й. Отпусна се задъхана на тревата, скрита зад едно дърво. Едва различи очертанията на Леандър, когато излезе да я търси.

Загледа се усмихната в него. Беше сигурна, че изобщо не е предполагал колко добра артистка е тя и сега се тревожи, че думите й са били напълно сериозни.

Чудесна караница беше — дълга, шумна и разгорещена. Блеър обвини баща му в лъжа, обвини него, че я е оставил сама в първата брачна нощ, че е пропъдил Алън, обвини сестра му, че й е отнела мъжа, когото истински обича. Лий изглеждаше искрено засегнат. Стоеше и я гледаше, сякаш играта се беше превърнала в горчива действителност.

Блеър усети изтощение от шумната караница и реши да остане толкова дълго далеч от хижата, че двамата вътре да се убедят напълно в бесния й гняв. Освен това трябваше да помисли къде смята да отиде Лий през нощта. Пак ли някое тайнствено посещение? Тези неща май почваха да му стават навик. Нима трябваше да ги търпи до края на живота си? Каква беше тази тайна, та не можеше да я довери дори на собствената си жена? Докога щеше да се измъква тайно нощем от къщи?

Блеър наблюдаваше Леандър, който я търсеше наоколо, и внезапно реши, че трябва да предприеме нещо, което да го накара да й се довери напълно. Искаше отсега нататък да познава изцяло живота му, за да не може някоя случайна жена да я убеди, че знае за съпруга й неща, които тя дори не е подозирала.

Потънала в мислите си, Блеър не обръщаше внимание на шумовете, които се разнасяха зад гърба й. Когато най-после усети нещо, замръзна на мястото си, смятайки, че бандитите на Франсоаз са дошли чак тук да я търсят. Обърна се съвсем бавно и погледна нагоре към върха.

Но това, което видя, напълно я вцепени. По склона слизаха две големи черни мечки и вървяха право към нея.

Но ужасът бързо отстъпи място на решителността и Блеър хукна да бяга с всички сили. Само за секунди стигна до хижата и когато се обърна, установи, че мечките не са я подгонили. Огледа се предпазливо наоколо, но не видя нищо. чуваха се само обичайните горски шумове. Обхваната от любопитство, Блеър изтича до едно дърво в края на полянката и претърси с очи стръмния склон. При нормални обстоятелства щеше да избяга на сигурно място, но част от нея си припомни, че с Лий са подхванали една рискована игра и тя не бива да я разваля, като потърси убежище в ръцете му.

Бавно се промъкна покрай хижата, оглеждайки се непрекъснато дали мечките няма да се изпречат на пътя й. Ако се бяха спотаили някъде наблизо, щеше да съобщи на Лий къде се намират.

Само на десет стъпки от мястото, където беше седяла, и само на хвърлей камък от хижата Блеър откри малка пещера. Съдейки по следите, които се преплитаха пред входа, там живееха няколко поколения мечки.

— Значи затова хижата е необитаема — промърмори тя и побърза да се отдалечи. Слънцето наближаваше хоризонта и беше време да сложи сънотворното в кафето на Лий.

По-късно си помисли, че чудесно е изпълнила задачата си. Дори Лий едва ли беше забелязал как изсипа в чашата му прах против главоболие. Но го направи така, че Франки непременно да я забележи. За момент се беше изкушила да сипе в кафето му разхлабително, защото не й убегна начинът, по който Лий гледаше Франсоаз, когато смяташе, че никой не го наблюдава. Минаха само няколко минути, след като Леандър изпи кафето си, и той вече почна да се прозява и да мърмори, че много му се спи. Няколко минути обясняваше на Блеър как да пази пленницата, после отиде в другото помещение и двете жени ясно чука как тялото му се отпусна на мръсния нар.

Франсоаз така изгледа Блеър, че тя с удоволствие би отвързала въжетата й и би я предизвикала на юмручен бой. Но вместо това отиде и провери възлите.

— Поне няма да прекара нощта с теб — изсъска тя. — Аз отивам да си легна. — И изгледа от долу до горе французойката, която беше привързана за стълба. — Надявам се, че се чувстваш удобно.

— А какво ще правиш, ако избягам? Как ще му обясниш?

— Ще му обясня, разбира се. С голямо удоволствие — отговори Блеър. — Какво ме интересуваш ти? За мен е важно да си далеч от мъжа ми. Освен това по време на следването си научих доста неща за възлите. Няма да ти е лесно да се освободиш.

Блеър отиде в съседното помещение, мислейки си колко прав беше Лий, като каза, че Франсоаз не смее да рискува. Кой ли пленник би помолил пазача си за разрешение да избяга?

Тя погледна към нара и видя, че Лий вече се е измъкнал през прозореца. Набързо напъха под завивките една възглавница, за да изглежда, че някой спи в леглото, и също изскочи през прозореца.

Вървя няколко минути, но наоколо не се чуваше нито звук. Като че ли земята го беше погълнала. Тръгна на изток и бързо се отдалечи от хижата, надявайки се Леандър да е тръгнал в същата посока. Естествено той беше сметнал за излишно да я посвети в плановете си за тази нощ, но макар да нямаше доказателства, тя предполагаше, че се е запътил на изток. Когато внезапно чу шум зад гърба си, моментално се скри зад едно дърво.

— Хайде, излез веднага оттам! — Гласът без съмнение беше на Лий, но Блеър никога не беше чувала този твърд, металически тон. Заповедта беше придружена с щракването на затвора на револвера му.

Със смутено лице Блеър се появи иззад стъблото. С тихо проклятие Лий освободи затвора на оръжието си и го прибра в кобура.

— Защо не си остана в хижата? Трябваше да охраняваш жената, както ти казах.

— Исках да знам къде отиваш.

— Не отивам на среща с друга жена. Върни се в хижата. Трябва да свърша нещо важно, а времето напредва. Не ми трябваш за тази работа.

— Къде си тръгнал, щом не се срещаш с друга жена? Нали трябваше да чакаме Кен и шерифа?

— Какво да те правя, Блеър? Май е най-добре да вържа и теб за стълба.

— Значи права съм била! И ти си забъркан с тия бандити и с проклетата им водачка. Иначе щеше да ми кажеш къде отиваш. О, Леандър, как можа да го направиш! — И тя рязко се извърна. Но когато понечи да си тръгне, Лий я хвана за рамото и я обърна към себе си.

— Добре, ще ти кажа! Само на миля оттук е мината „Инекспресибъл“. Имам намерение да се промъкна в лагера, да разбия вратата на склада, където се съхранява динамитът, и после да вдигна във въздуха изхода на каньона. Няма да успея да затворя цялата банда в клисурата, но като използвам водачката им за примамка, повечето ще паднат в капана.

Блеър преглътна няколко пъти и възбудено пристъпи към него.

— Ще се справиш много по-бързо, ако вземеш и мен. — Преди Лий да успее да възрази, тя продължи: — Аз ще ти помагам. Умея да се катеря. Щях да се измъкна от клисурата, но бандитите ме заловиха в последния момент. Моля те, Леандър, моля те! — Тя го прегърна и покри с целувки лицето и шията му. — Ще следвам точно всичките ти указания, а ако има ранени, ще ти вдявам конците.

Леандър се предаде.

— Как не съм знаел колко ще ми е добре с онази послушна и досадна лейди Хюстън — промърмори той и с дълги крачки се насочи по пътя към мината.

Блеър прехапа език, защото не биваше да издава, че преоблечена като стара жена, сестра й всяка седмица ходи в миньорските лагери. Само се усмихна многозначително и се затича след него през тъмната гора.