ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА

След като в продължение на четири дни Блеър игра ролята на съвършената съпруга, тя вече не можеше да издържа на този тормоз. Ужасно уморително беше по цял ден да разговаря с икономката за прането и храната. Домакинските задължения й досаждаха, но още по-уморително беше старанието й да даде урок на мъж, който дори не подозираше, че му е отредена ролята на ученик. Четири дни наред жена му се преструваше на полуинвалид, отказваше всякакви милувки, а единственото, което чу от устата на мъжа си, беше произнесената тази сутрин на закуска забележка, че „меденият месец явно е свършил“.

По цял ден Блеър работеше над тайния код за позивите, докато едва не ослепя, правеше си бележки и превеждаше написания от Нина позив в комбинация от думи и цифри.

Сутринта на петия ден вече беше сигурна, че не може да продължава така. Излезе от къщи е намерението да си купи някоя фриволна нощница, с която да съблазни Лий довечера, но разходката по магазините завърши с посещение в книжарницата на мистър Пендъргаст, където се зарови в етажерките с медицинска литература.

Не забеляза, че до нея е застанал някой, докато мъжът не я заговори.

— Той трябва да достави стоката в четвъртък вечер — Блеър изненадано вдигна очи и видя пред себе си Льо Голт. Събра сили да преодолее тръпката на ужас и го изгледа право в очите. Ако този човек лежеше пред нея на кушетката с рана на гърдите, тя не би се уплашила и веднага би се заела с него, но като го гледаше пред себе си здрав и прав, не можеше да понесе присъствието му. Кимна студено и се опита да се отдръпне.

Посегна към едно издание на „Тя“ от Х. Райдър Хагарт, ала внезапно вдигна глава. Какво беше казал онзи негодник?

Огледа се и забеляза, че той се е запътил към вратата.

— Сър! — извика подире му тя и си навлече учудените погледи на собственика и на още две клиентки. — Намерих книгата, която търсехте!

Льо Голт се усмихна разбиращо.

— Чудесно — отговори високо той и тръгна към нея. Блеър осъзна, че трябва да разсъждава много бързо. Този човек не биваше да забележи, че тя няма понятие за какво става дума. Едновременно с това трябваше да се опита да узнае от него колкото се може повече.

— Да я предаде на същото място, както последния път, така ли? — пошепна тя.

— Правилно. — Той прелистваше книгата, сякаш беше възхитен от нея. — Няма проблеми, нали?

— Не. — Тя се поколеба. — Само че този път аз ще го заместя.

Льо Голт остави книгата на мястото й.

— Все пак не е това, което търсех — произнесе високо той. — Желая ви приятен ден, мадам. — После докосна с ръка шапката си и излезе от книжарницата.

Блеър изчака малко, за да не събужда ненужно любопитство, и го последва. Тъй като всяка крачка към близначките Чандлър беше обект на внимание от страна на целия град, тя буквално почувства погледите на клиентите в тила си, когато напусна магазина. Спря за миг пред вратата, сложи ръкавиците си и с ъгълчето на очите си забеляза, че Льо Голт се отдалечава на изток по Секънд стрийт. Тъкмо беше спрял пред магазина на Паркър за дамско бельо. Блеър тръгна на север, мина покрай хотел „Денвър“, прекоси главната улица, заобиколи сградата на Ръскин и излезе отново на Секънд стрийт. Така успя да се изплъзне от любопитните погледи на съгражданите си.

Льо Голт вървеше надолу по улицата, преметнал бастуна си през рамо като човек, който безгрижно се разхожда покрай витрините на магазините. Блеър прекоси улицата и застана пред изложеното в магазина на Паркър дамско бельо. Не искаше да губи време и веднага заговори:

— Аз знам всичко за вашите работи.

— Така си и мислех, иначе нямаше да ви заговоря — усмихна се Льо Голт и внимателно се вгледа във витрината. — Но мястото не е подходящо за жена.

— За мъж също не е особено добро. Поне аз така мисля.

Той обърна лице към нея.

— Така ли? Смятах, че наистина знаете.

— Разбира се. Знам също така, че съпругът ми за последен път участва в подобни дела. Още не се е възстановил от раните, които получи онази нощ. Затова ще го заместя аз. А после ще трябва сам да си вършите работата. Ние двамата вече не искаме да имаме нищо общо с вас.

Льо Голт се престори, че размисля над думите й.

— Е, добре. Ще се срещнем в четвъртък вечерта в десет. На обичайното място.

Той понечи да се обърне, ала Блеър го задържа.

— Но къде ще оставя кабриолета си? Не искам никой да го познае.

Льо Голт втренчено я изгледа.

— Почвам да се съмнявам, че предложението ви е разумно. Сигурна ли сте, че ще се справите? Знаете ли наистина с какво се захващате?

Блеър сметна, че сега е най-добре да си държи устата, и само кимна.

— Кабриолетът ще ни трябва. Затова спрете пред бар „Ацтеки“ на Бел Лейн. Чакайте там, докато дойде някой и ви предаде куфарите. Не ме разочаровайте. Ако не дойдете, мъжът ви ще плаща заради вас.

— Разбирам — прошепна тя.



През оставащите два дни до четвъртъка Блеър се движеше като лунатичка. Нищичко не помнеше, забравяше веднага за какво е тръгнала и не мислеше за нищо друго освен за това, което се готвеше да извърши. Най-после щеше да разбере с какво се занимава съпругът й зад гърба й. Беше казала на Нина, че й е безразлично, дали Лий е криминален престъпник или не — тя въпреки всичко ще го обича. Но скоро щеше да удари часът на истината. Беше убедена, че Лий е замесен в нещо незаконно, затова щеше да се престори на негова съучастница и да го освободи от тази дяволска паяжина. Надяваше се, че с тази отчаяна стъпка ще й се удаде да го отклони от досегашната му нелегална дейност.

В четвъртък вечерта Блеър облече лекарската си униформа. Лий беше повикан в болницата да закърпи няколко побойници, които си устроили дуел близо до мексиканската граница, и Блеър беше сама в къщи. Беше нервна и изпълнена с лоши предчувствия, когато слезе надолу по стълбите и отиде в обора, където я очакваше готовият файтон.

Досега беше ходила един-единствен път в тази част на града, където трябваше да чака Льо Голт. Това беше вечерта, когато за пръв път излезе с Лий и по пътя ги повикаха да помогнат на младата проститутка, която беше решила да сложи край на живота си.

Направи се, че не чува ревовете, с които посрещнаха каретата й, спря в задния двор на бар „Ацтеки“ и зачака.



Кен Тагърт се събуди с чувството, че нещо не е наред. Не знаеше какво го е стреснало, но веднага усети, че му е студено и леглото вибрира. Скочи и уплашено се обърна към Хюстън. Жена му трепереше с цялото си тяло и макар че беше натрупала отгоре си всички завивки, ръцете й бяха леденостудени. Кен посегна да я прегърне и успокои, но с ужас забеляза, че тя спи.

— Хюстън, миличка — проговори с мек, но настойчив глас той, — събуди се!

Хюстън с мъка отвори очи и цялото й тяло се разтърси от студени тръпки, макар че Кен я притисна в обятията си.

— Сестра ми е в опасност. Сестра ми е в опасност — повтаряше тя като безумна. — Сестра ми…

— Добре, добре — проговори успокояващо Кен и скочи. — Остани си в леглото, а аз ще се обадя по телефона да попитам случило ли се е нещо.

Кен хукна надолу към библиотеката, вземайки по две стъпала наведнъж. Поиска да го свържат с жилището на доктор Уестфийлд, но никой не отговаряше. Момичето от централата каза, че Леандър е бил повикан в болницата, защото имало стрелба и ранените трябвало да бъдат лекувани. Кен веднага се свърза с болницата. Сестрата, която се обади, първоначално рязко отказа да повика Лий.

— Не ме интересува какво прави докторът — моето обаждане е по-важно. Съобщете му, че животът на жена му е в опасност.

Само след половин минута чу възбудения глас на Леандър:

— Къде е Блеър?

— Нямам представа. Хюстън лежи горе и трепери с цялото си тяло. Леглото почти се разпада под нея, а тя е студена като лед. Непрекъснато повтаря, че сестра й е в опасност. Нищо повече не знам, но реших, че веднага трябва да ти съобщя. Когато французойката отвлече Блеър, Хюстън не прояви признаци на вълнение. Възможно е този път опасността да е действителна.

— Ей сега ще разбера какво става — отговори Леандър, остави слушалката и веднага я вдигна отново.

— Мери-Катрин — каза той на момичето от централата, — моля ви да потърсите жена ми вместо мен. Позвънете на всички, у които би могла да бъде, и я намерете колкото е възможно по-скоро. Но, за Бога, не казвайте защо ви трябва!

— Не знам дали бива да поема подобна задача, след като тя само преди два дни ме обвини, че подслушвам разговорите й.

— Мери-Катрин, ако откриете Блеър, аз ви обещавам, че тя ще ви помага безплатно при всяко раждане, а също и на сестра ви. Аз пък ще излекувам брадавиците по ръцете ви.

— Дайте ми един час — отговори телефонистката и извади щепсела.

Лий беше убеден, че му предстои най-дългия час в живота му. Затова се върна в операционната и се зарадва, че мисис Кребс вече е приключила с шиенето на раните. Тя го посрещна с укор, че е излязъл посред операция, но днес Лий не я слушаше. Мислеше единствено за това, че този път непременно ще убие Блеър, ако я намери и я стисне за врата. Нищо чудно, че през последните дни беше толкова миролюбива: без съмнение през цялото време е обмисляла някоя рискована постъпка.

Върна се в голямата приемна на болницата, където беше телефонът, и запали една от дългите си тънки пури. Припалваше ги една от друга, докато сестрите почнаха да мърморят, че в болницата не може да се диша. Лий яростно изръмжа насреща им, така че всички се свиха и страхливо се отдръпнаха. Ходеше напред-назад из стаята, а когато един горд с новородения си син баща поиска да телефонира, Лий го заплаши със смърт, ако само докосне телефона. Всеки три минути вдигаше слушалката, за да разбере има ли нещо ново, докато раздразнената Мери-Катрин не му заяви, че не може да търси Блеър, ако непрекъснато трябва да отговаря на запитванията му.

Успя да издържи цели пет минути, преди отново да се хвърли към телефона. Но още докато посягаше към слушалката, телефонът иззвъня.

— Къде е тя? — пошепна Лий.

— Трябваше да се предположи подобно нещо. Един човек — няма да ви кажа кой, защото репутацията му ще пострада — ми каза, че я видял оттатък коловозите. Файтонът й бил спрян пред бар „Аптеки“. Аз, разбира се, не знам къде се намира този салон и никога не съм го виждала. Ако питате мен, и Блеър няма какво да търси там…

— Мери-Катрин, обичам ви — изкрещя Лий, хвърли слушалката в ръцете на дежурната сестра и хукна навън.

Жребецът му беше свикнал да препуска като луд, а градът винаги с готовност му правеше път, тази вечер обаче Лий надмина самия себе си, когато профуча из улиците и копитата на коня изтракаха пред моста на Тиерас към квартала, където Блеър не биваше никога да ходи сама. Опитваше се да убеди сам себе си, че някой е дошъл у тях с молба за лекарска помощ и Блеър лекомислено му се е доверила, но инстинктът му подсказваше, че този път става въпрос за нещо много повече, отколкото за спешен медицински случай.

Пред бар „Ацтеки“ Лий спря коня и без да си дава труд да го завърже, се устреми право към салона. Едно от предимствата на професията му беше, че навсякъде го познаваха, а ако досега не беше оказал услуга някому, то всеки можеше да се озове скоро в положение, когато ще има нужда от неговата помощ.

— Искам да поговоря с вас — обърна се Лий към великана зад тезгяха.

Мъжът не обърна внимание на поставената пред него празна чаша от един клиент и с кимване покани Лий да го последва в задната стая.

— Момент, момент! — обади се един каубой, който тъкмо сваляше панталоните си. Пред него на изтърбушения дюшек лежеше мръсна жена с отегчено изражение на лицето.

— Изчезвай — нареди кратко кръчмарят. — Ти също, Бес.

Жената тежко се надигна и тръгна към вратата.

— Мислех си, че днес ми е проработил късметът и ти си дошъл при мен, а не при него — промърмори тя и се усмихна на Лий. Мръсните й пръсти нежно докоснаха бузата му.

Когато двамата излязоха, Лий нетърпеливо се обърна към кръчмаря:

— Чух, че тази вечер жена ми е чакала някого зад бара. Вие сигурно знаете какво я е довело тук.

Мъжът подръпна брадичката си и потърка небръснатите си бузи.

— Не ми се иска да ме въвличат в техните игри. Льо Голт и жената, с която се е сдушил…

— Но какво общо има оня негодник? — попита смаяно Лий.

— Вашата жена очакваше именно него.

Лий се извърна настрана. Беше се надявал, че се е излъгал и Блеър е дошла да лекува някой ранен, но щом е чакала Льо Голт…

— Вие просто нямате избор — обърна се отново той към великана. — Няма да ви шантажирам или да викам шерифа, но разберете, че е прибягна към всяко средство, за да узная къде е жена ми.

— Шерифът вече е уведомен и тръгна да гони Льо Голт и жената. Само че в нищо не може да ги обвини, защото този път женичката ви ще свърши мръсната работа.

Леандър се приведе напред.

— Кажете ми всичко, което знаете — веднага!

— Нямам нищо общо с тази работа. Продавам на хората уиски и бира, но не ме интересува с какво се занимават. Добре де, добре — не се вълнувайте толкова. Ще ви кажа всичко, което искате да узнаете. Значи онзи Льо Голт нае стая при мен и скри в нея една жена. Не я познавам. Видях я само веднъж. Говори странно. Сигурно е чужденка.

— Французойка? — попита Лий.

— Вероятно. И е доста красива.

— Значи Льо Голт и тази французойка са забъркани в нещо — проговори замислено Лий. — Какво друго знаете?

— На минаване чух разговора им: трябвало да изнесат нещо от града и търсеха човек, който да не събуди подозрението на полицията. Често си говореха за това.

Леандър се обърна и удари с юмрук по дървената стена. Болката от удара го облекчи.

— Значи са намерили някой достатъчно глупав да им повярва. Къде отидоха двамата и какво искаха да измъкнат от града?

— Нямам представа. Смятам, че Льо Голт ще си признае пред вас. Той е в някоя от съседните кръчми. Изгоних го, защото не търпя жени в кръчмата си. Те създават само ядове.

Без да каже повече нито дума, Лий хукна навън и претърси три кръчми, преди да открие Льо Голт в четвъртата. Дори не си даде труд да го заговори, а сграбчи мъжа за ризата и го издърпа от стола му.

— Ще дойдете ли доброволно, или трябва първо да ви избия няколко зъба?

Картите паднаха от ръцете на играча и той е усилие запази равновесие. Кимна кратко на Лий, който с няколко силни тласъка го подкара към вратата. Никой не посмя да ги последва на улицата. Хората или не се интересуваха от спора им, или предпочитаха да не се замесват в разправията с известния доктор Уестфийлд.

Лий беше побеснял от ярост и едва говореше.

— Къде е тя?

— Вече е късно. Трябваше да дойдете преди няколко часа.

Лий го сграбчи отново за ризата и го запрати срещу задната стена на кръчмата.

— Не съм убивал никога. Заклел съм се да спасявам човешкия живот, но, уверявам ви, Льо Голт, днес без всякакви угризения ще наруша клетвата си и ще ви извия мръсния врат, ако веднага не отговорите на въпроса ми.

— Междувременно жена ви е попаднала в ръцете на шерифа. Сигурно са я прибрали в килията. Откраднала е облигации на стойност един милион долара.

Лий беше дотолкова смаян от разкритието, че пусна ризата на играча и отстъпи крачка назад.

— Къде? Как? — пошепна едва чуто той.

— Нали ви казах, че ще си платите, задето ме напъхахте в затвора преди години. Жена ви беше лесна плячка. Смята, че ви спасява живота, а вместо това изнася от града откраднатите облигации. Шерифът е уведомен за деянието й и е по петите й. Най-вероятно вече я е заловил. Надявам се, че ще ви бъде приятно да я гледате зад решетките.

Лий вдигна ръка да го удари, но Льо Голт подигравателно се изсмя:

— На ваше място не бих посягал. Пистолетът ми е насочен право в корема ви. По-добре се успокойте и вървете да потърсите жена си в затвора, както подобава на примерен съпруг. Сигурен съм, че това ще е първото от многото предстоящи посещения.

Лий не искаше да губи повее време. Тръгна заднешком към изхода на уличката, без да го изпуска от очи. После хукна към мястото, където послушно го очакваше конят му, но по пътя му хрумна нещо друго и набързо отмъква един черен жребец, завързан пред кръчмата. Метна се на седлото и препусна като луд в югозападна посока. Единственото място, където можеха да бъдат депозирани облигации на стойност един милион долара, беше гарата.

Изкачи се на билото и забеляза на лунната светлина вдясно от себе си карета, а вляво група ездачи, вероятно шерифът и помощниците му.

Загрузка...