Сърце от пламък

ГЛАВА ШЕСТА

— Добро утро — поздрави Леандър с непривичен за него ликуващ глас. Баща му и сестра му Нина, които вече седяха на масата за закуска, изненадано вдигнаха глави.

Нина беше двадесет и една годишна и много красива. Тя тъкмо беше вдигнала към устните си чашката с кафе, но бързо я остави и каза:

— Значи вярно било онова, което узнах рано-рано тази сутрин.

Лий пристъпи към бюфета и напълни чинията си с бъркани яйца и шунка.

— Не бях дори облечена, когато ми позвъни Сара Оукли и ми разказа, че снощи на приема ти нито за миг не си откъсвал очи от Хюстън, а и ръце също. Каза, че никога не сте изглеждали толкова влюбени.

— Наистина ли? — усмихна се Лий. — Какво толкова странно има в това? В края на краищата аз отдавна съм годеник на младата дама.

— Но по едно време ми се струваше, че предпочиташ да избягаш от нея, отколкото да я поглъщаш с очи.

Лий изгледа с обич сестра си.

— Като пораснеш, сестричке, ти сигурно също ще откриеш тайната, която кара птиците да се заливат в песни. — Той остави чинията си на масата, приведе се напред и я целуна по челото.

Нина едва не се задави с кафето си.

— Видя ли го? — обърна се тя към баща си. — Брат ми е полудял или в края на краищата наистина се е влюбил в годеницата си.

Рийд се облегна на стола си и внимателно се загледа в сина си, докато той вдигна очи от чинията си и му смигна. Тогава разбра, че най-лошите му опасения се потвърждават.

— Ти наистина отлично познаваш жените, татенце — ухили се Лий.

— Не мисля, че бих желала да узная какво ви забавлява толкова — каза сковано Нина, когато баща й избухна в смях. — Най-добре е да се обадя на Хюстън и да й изкажа съболезнования.

Когато тя стана и тръгна към стаята си, Лий извика подире й с пълна уста:

— Предай й, че ще ида да я взема в единадесет часа с пълна кошница за пикник!

Рийд остана на масата, запали лулата си — обикновено никога не пушеше преди обяд — и продължи да наблюдава сина си. Леандър винаги се хранеше бавно и методично, а днес гълташе закуската си, сякаш е заплашен от гладна смърт. Мислите му се рееха някъде много далеч в света на щастието и крояха планове за бъдещето.

— Не ме напуска мисълта да построя женска болница — заговори Лий, докато с удоволствие захапваше дебела филия бял хляб. — Всъщност Хюстън отново ме върна към тази идея. Вероятно е време да се заема по-основно с плановете за строителството, или по-добре да купя стария склад в края на Арчър авеню. Това е една солидна каменна постройка и ако вложа малкото пари за преустройството й, ще стане точно както си го представям.

— Хюстън ти е припомнила тази идея?

— Всъщност не е точно така. Но импулсът дойде от нея. Крайно време е да вървя в болницата, а после ще се видя с Хюстън. За вечеря непременно ще бъда тук. — Леандър грабна една ябълка от бюфета, но на прага отново спря и се обърна към баща си: — Благодаря ти, татко — промълви той, сякаш беше още дете. И наистина, днес той много напомняше на Рийд онова безгрижно момче, което беше, преди да помисли да се жени.

Цяла сутрин в болницата Лий весело си тананикаше, докато зарази с веселостта си целия персонал. Скоро всички — и лекари, и санитари — ведро се усмихваха и никой не се оплакваше от тежката и изморителна работа. Най-много спечели от това младата проститутка, която предната вечер искаше да се самоубие. Лий многократно й повтори колко е хубав животът, назначи я на работа в женската клиника и обеща, че ще се грижи за нея винаги, когато има нужда.

Десет минути преди единадесет той скочи във файтона си и препусна към дома на мис Емили Тийстъб, за да вземе кошницата за пикник, която беше поръчал да приготвят.

— Значи, вярно е — посрещна го мис Емили и толкова широко се усмихна, че розово-бялото й лице се нагъна на хиляди бръчици като хартиена салфетка. — Нина цяла сутрин говори за болния си от любов брат.

— Сестра ми дрънка прекалено много — изръмжа Лий, но скоро усмивка озари лицето му. — Няма нищо необикновено в това, че съм щастлив, защото се женя за най-красивата жена на света. Но време е да вървя! — И той със смях изскочи от магазина.

Остави коня и файтона на грижите на Уили, оборския ратай на Гейтс, с три скока достигна къщната врата и тъкмо посегна към чукчето, когато откъм неосветената част на верандата се чу глас:

— Влез направо. Вече те очакват.

Леандър потърси с очи сенчестата страна и най-после откри седналата там Блеър, която бързо извърна лице настрани. Въпреки това Лий забеляза следите от сълзи по бузите й и разпуснатите коси. Той пристъпи към нея и попита:

— Какво ти е? Да не се е случило нещо с Хюстън?

— Хюстън се чувства чудесно — отговори раздразнено Блеър и скочи от пейката.

Лий я хвана за ръка.

— Искам да седнеш на светло, за да мога да те видя. Изглеждаш като болна.

— Остави ме на мира! — изплака тя. А след малко, полуплач-полукрясък: — Не ме докосвай! — Блъсна ръката му, изтича надолу по стълбата и изчезна зад ъгъла на къщата.

Лий се загледа слисано подире й. В този миг на верандата излезе Хюстън, опъвайки белите си мрежести ръкавици и каза:

— Блеър ли изкрещя толкова високо преди малко? Надявам се, че не сте се скарали пак?

Леандър се обърна към нея и по лицето му просия възхищение. Очите му се плъзнаха по тялото й, сякаш не можеха да му се наситят.

— Да Блеър беше — отговори най-после той.

— Аха — промърмори Хюстън. — Надявах се поне ти да поговориш с нея. От сутринта е такава. Все плаче, кой знае по каква причина. Помислих си, че може би ти знаеш нещо. Попитах я, но не отговаря.

— Не е лошо да я прегледам — пошепна Лий, докато я вдигаше във файтона, но щом я докосна, ръцете му вече не можеха да се отделят от тялото й.

— Лий! Хората ни гледат.

— Ами да, естествено — засмя се той. — Това скоро ще се оправи.

По пътя той не се осмели да проговори отново. Само от време на време поглеждаше скрито към Хюстън и виждаше, че тя отново седи в края на седалката и избягва близостта му, както правеше винаги до вчерашната вечер. Усмихна се в себе си, защото му се струваше невероятно тази хладна и въздържана млада дама да е същата, която не можа да му устои през нощта.

Почти не беше спал, след като я изпрати, лежа по гръб през цялото време и се наслади още веднъж на всяка секунда от първата им любовна нощ. Не го вълнуваше толкова сексът — беше го правил и с други жени, без да се влюбва в тях, — а нещо в държанието й, в нагласата й го беше накарало да се почувства силен, истински мъж, способен да постигне всичко, което си е наумил.

Отведе я на едно тайно място, което беше открил, когато го повикаха да намести счупения крак на един златотърсач. По пътя го застигна буря и успя да се подслони встрани от шосето, под вековни дървета и висока скала, от която бликаше изворче. Мястото беше просторно и в същото време защитено от любопитни погледи. За пръв път водеше тук друг човек.

Лий спря файтона, скочи на земята, завърза коня и протегна ръка към Хюстън. Вместо да й помогне да слезе, той я притисна до себе си така, че тя просто се плъзна надолу по тялото му. Когато най-после краката й стъпиха на земята, той я прегърна така буйно, че дъхът й секна.

— През нощта почти не спах, мислех само за теб — зашепна Лий. — Уханието на косите ти се усещаше по дрехите ми, вкусът на устните ти — върху моите. Не можах…

Хюстън го отблъсна от себе си.

— Но какво правиш!

Лий нежно милваше косите на слепоочията й.

— Нали няма пак да се превърнеш в онова сухо момиче и да се върнеш към старите си навици? Доказа ми, че можеш да бъдеш съвсем друга, Хюстън? Защо продължаваш да играеш ролята на снежната царица, след като вече знам каква си в действителност? Уверявам те, че ще ме направиш още по-щастлив, ако вече никога не се показваш откъм хладната си страна. Затова ела при мен и ме целуни като снощи!

Вместо да го целуне, Хюстън се отдръпна още по-далеч и прошепна:

— Означава ли това, че снощи съм се държала не както винаги? Че съм била по… по-добра?

Лий с усмивка обгърна раменете й.

— Много добре го знаеш. Никога не бях те виждал такава. Не вярвах, че можеш да го направиш. Днес сигурно ще ми се смееш, но бях започнал сериозно да вярвам, че ти изобщо не си способна да изпитваш страст. Смятах, че под хладната ти външност се крие и сърце от лед. Но щом имаш сестра като Блеър, която изпуща искри при най-малкото предизвикателство, ти сигурно също притежаваш поне част от темперамента й.

Той хвана ръката й за китката и я привлече към себе си. Хюстън се опита да извърне лице настрана, но Леандър не се впечатли особено и се приведе над нея.

Обаче устните й останаха студени и здраво затворени. В началото Лий все още се забавляваше от усилията й непременно да му докаже, че умее да се владее, но когато целувката продължи, без Хюстън да реагира, той отдръпна устните си и гневно изръмжа:

— Прекаляваш с тая игра! Не можеш в един миг да гориш от страст и веднага след това да се правиш на недостъпна. Какво си ти — две жени в едно лице?

Нещо в очите на Хюстън го накара да млъкне. Макар че мисълта му се стори абсурдна, той отстъпи крачка назад.

— Това е невъзможно, нали? Кажи ми, че се лъжа! Че в едно тяло не могат да живеят две различни души!

Хюстън само загрижено го изгледа.

Лий се отдръпна от нея и тежко се отпусна на един скален блок.

— Ти снощи си се сменила със сестра си? — прошепна тихо той. — Аз съм прекарал вечерта с Блеър, не с теб?

— Да — промълви едва чуто Хюстън.

— Трябваше да го забележа. Още в началото, когато ме повикаха при самоубийцата и тя се справи отлично със случая. После пък не позна къщата, която съм купил за нея… за теб. Мисля, че изобщо не исках да го зная. В мига, в който ми каза, че желае да ме придружи и ако е възможно да ми помогне в лечението, аз така глупашки се зарадвах, че забравих дори да се изненадам. Трябваше да се сетя поне когато я целунах…

Той пое дълбоко въздух.

— Вървете по дяволите и двете! Сигурно ви е доставило огромно удоволствие да ме направите на глупак!

— Лий — прошепна умолително Хюстън и сложи ръка на рамото му.

Той се обърна и вбесено я изгледа.

— По-добре е сега да млъкнеш. Не знам какво ви е накарало да ми погодите този мръсен, подъл номер. Но те уверявам, че не мога да проявя разбиране към подобни хитрини. След като ти и сестра ти сте се забавлявали добре за моя сметка, трябва да помисля какви последствия ще има за мен тази съдбоносна вечер.

Той направо я набута във файтона, изплющя с камшика по гърба на коня и препусна като луд обратно към града. Пред Вила Чандлър дори не слезе от капрата и Хюстън трябваше да се оправя сама с трите си ката фусти. На верандата вече я очакваше Блеър с подуто от плач лице. Леандър я изгледа с гняв, дори с омраза, после отново изплющя с камшика и изчезна от очите им.

Спря пред бащиния си дом само колкото да замени файтона с оседлания червеникав жребец, който подкара в див галоп право към планините. Не знаеше къде отива — стремеше се само да избяга по-далеч от града, за да може да размисли.

Изкачи се доста високо с коня си, а когато пътят стана много стръмен, слезе от седлото и го поведе направо през камънаци, клисури, кактуси и трънаци. След като най-после стигнаха билото, Лий измъкна пушката от чантата на седлото, опря приклада в бедрото си и изпразни целия магазин във въздуха. Когато околните птици отлетяха с писък, Лий изкрещя с все сила, за да се освободи поне малко от гнева и разочарованието си:

— Проклета да си, Блеър Чандлър, в ада да идеш дано!

Слънцето тъкмо залязваше, когато Рийд Уестфийлд влезе в библиотеката. Понечи да запали лампата и видя огънчето на тънката пура, която пушеше синът му.

— Лий? — обади се той и щракна бутона. — Звъняха от болницата. Търсят се из целия град.

Леандър дори не вдигна очи.

— Е, и намериха ли някого?

— Да — отговори остро Рийд и изпитателно изгледа сина си. — Къде изчезна мъжът, който тази сутрин излетя от къщи? Да не би Хюстън да се разкайва за случилото се през нощта? Това е често явление при жените, майка ти…

Леандър изгледа баща си с мътни очи.

— Спести ми допълнителните съвети как да се отнасям с жените. Мисля, че не мога да ги понеса.

— Разкажи ми какво се случи — помоли тихо Рийд и седна срещу него.

Лий изтърси пепелта от пурата си.

— Струва ми се, че всеки момент адът ще се разтвори, ако трябва да използвам този красив израз. Снощи… — Той спря и пое дълбоко дъх. — Снощи близначките Чандлър намислили да се пошегуват с мен. Решили, че е великолепен номер да си разменят местата и да изпробват дали този беден глупак Леандър ще се хване на въдицата. Е, и аз се хванах.

Той изгаси пурата си в пепелника, стана и отиде до прозореца.

— Измамиха ме, и то не защото Блеър беше безупречна в ролята на сестра си. Всъщност тя не направи нищо друго, освен да облече роклята на Хюстън. После се държа като Блеър. Помогна ми да излекувам една пациентка, без да става нужда да й давам указания. Поиска да узнае защо съм станал лекар, а Хюстън въобще не се интересуваше от това. Разпита ме за плановете ми и какво очаквам от бъдещето. С други думи — държа се като съвършената жена, за която мечтае всеки мъж.

Той се обърна и впи очи в баща си.

— После се прояви и като съвършена любовница. Струва ми се, че суетността на мъжа изисква да бъде с жена, която не може да му устои. Мъжът се ласкае от мисълта, че може да я убеди да стори всичко, което той поиска. Досега всички жени се интересуваха предимно от банковата ми сметка. Имаше и такива, които не ми обръщаха внимание, защото ме смятаха за някакъв си дребен, незначителен лекар с незавършено образование, но когато една от тях чу, че майка ми е с моминско име Кавендиш, очите й заблестяха от възбуда. Но Блеър не е като тях. Тя се държа…

Гласът му пресекна и той отново се обърна към прозореца.

— Хюстън не се интересува от парите ти — рече Рийд. — Никога не го е правила.

— Нямам и понятие какво очаква Хюстън от живота. Прекарах край нея цели месеци, но нищичко не знам за чувствата й. Едно обаче е сигурно — тя е студена жена, която не прави нищо друго, освен да се облича красиво. А Блеър е жива!

Лий произнесе последните думи с такава страст, че баща му смръщи чело.

— Смятам, че тонът ти е неподходящ, синко. Хюстън е жената, за която ще се ожениш. Това, което стана снощи, е позор, но какво друго може да се очаква от момиче като Блеър? Опитах се да те предупредя. Казах ти, че подобна постъпка е с непредвидими последици. Естествено сега Хюстън ти е сърдита, но като я поухажваш още малко и всеки ден й изпращаш цветя, непременно ще ти прости.

Лий изгледа баща си.

— А Блеър? Тя дали ще ми прости?

Рийд отиде до голямото бюро от орехово дърво, поставено в средата на стаята, и извади една лула от кутията върху него.

— Щом е от сорта момичета, които спят с годеника на сестра си, според мен вече знае как да се справи със ситуацията.

— Как да разбирам думите ти?

— Точно както ги казах. Години наред е живяла на Източния бряг, ходила е на училище с мъже, учила е неща, които една истинска дама не бива да знае, и изобщо се опитва да се сравнява с мъжете. Момичетата като нея знаят от опит да се справят с афери, които са траяли само една нощ.

Мина доста време, преди Леандър да се овладее дотолкова, че да може да му отговори:

— Ще забравя какво каза току-що, но те предупреждавам, че веднага ще напусна къщата ти и никога вече няма да се върна в нея, ако още веднъж заговориш по този начин за Блеър. Всъщност това, което ще ти кажа, изобщо не те засяга, но до снощи Блеър беше девственица. А аз възнамерявам най-късно след две седмици да я направя своя жена.

Рийд беше толкова изненадан от това заявление, че само отваряше и затваряше уста като риба на сухо. Лий спокойно седна в креслото и запали нова пура.

— Мисля, че е най-добре да ти разкажа всичко, което знам за събитията от предната вечер. Както вече казах, незнайно по каква причина близначките решили да си разменят местата и Блеър беше тази, която отведох със себе си на приема. Вече бях решил да направя всичко възможно, за да я прелъстя, а ако ми откажеше, щях да й заявя, че развалям годежа, защото съм убеден, че никой мъж — или поне аз — не е в състояние да строши ледената планина, с която се е заобиколила.

Леандър се загледа в пурата си и когато продължи, по устните му заигра лека усмивка.

— Не бяха минали и пет минути, откакто бях останал сам с Блеър, и вече се чувствах толкова добре в нейната компания, че изобщо не помислих да я попитам коя е или защо се държи така необичайно. Повикаха ме за спешен случай на Ривър Стрийт и тя веднага ме придружи, противно на навика на Хюстън, която винаги настояваше преди това да я отведа у някоя приятелка. После отидохме на приема, а накрая в новата ни къща. Това беше най-хубавото нещо, което съм преживял досега.

— И затова сега си мислиш, че трябва да я вземеш за жена — заговори Рийс с глас на човек, който се примирява със съдбата. — Не можеш ли поне да почакаш? Та ти почти не я познаваш. Бракът е завинаги. Ще прекараш целия си живот с тази жена, а познанството от една нощ не е достатъчно добра основа за бъдещ брачен съюз. Само защото се е оказала толкова добра в леглото… — Той замлъкна, предупреден от погледа на сина си.

— Е, добре — продължи с въздишка Рийд. — Ще помолиш тази млада дама за ръката й. А какво ще стане с Хюстън? Ще я изоставиш и край, така ли? Това е ужасна трагедия за една жена, момчето ми.

— Щом близначките забъркаха тази каша, нека си теглят последствията. Първо трябваше да помислят какво ще излезе от „сполучливата“ им шега.

— Не са могли да предвидят, че ти възнамеряваш именно тази вечер да вземеш решение за цял живот. Предлагам ти да си оставиш един или два месеца за размисъл и чак след това да помолиш Блеър да се омъжи за теб. Така и двамата ще имате достатъчно време да се опознаете…

— Късно е вече. Освен това не вярвам, че Блеър ме иска.

— Какво? — учуди се Рийд. — Защо, по дяволите, да не иска да се омъжи за теб, щом вече ти е принадлежала?

Възмущението на баща му беше толкова искрено, че Лий се усмихна.

— Не съм сигурен дали ме обича. Смята ме за същия тиранин като втория й баща, затова съм почти убеден, че ще ми се изсмее, като заговоря за женитба.

Рийд размаха ръце.

— Вече нищичко не разбирам!

В този миг някой заблъска по входната врата и от улицата се чуха високи гласове. Лий се надигна.

— Без съмнение пристига възмутеният мистър Гейтс, за да ни направи визита на учтивост. Само преди час отидох в пивоварната да му съобщя, че съм дефлорирал несъщата му дъщеря и съм готов да изкупя вината си, като се оженя за обезчестената девойка. Сигурно е довел и Блеър със себе си. Добре, ще си поговорим мирно и тихо. Не бъди толкова мрачен, татко! Твърдо съм решен да я направя своя жена и ще употребя всички средства, за да постигна целта си.