Сърце от пламък

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Когато на следващата сутрин Блеър седна зад бюрото си в клиниката, някой почука на вратата. Тя вдигна очи и видя на прага Нина Уестфийлд, сега мисис Хънтър.

— Здравей — промълви едва чуто Нина. В очите й се четеше няма молба. — Почакай — продължи задъхано тя, когато Блеър понечи да се надигне иззад бюрото. — Искам да ти обясня, преди да кажеш каквото и да било. Дойдох тук направо от гарата. Не съм говорила нито с баща си, нито с Лий, ако ми кажеш, че не можеш да ме понасяш, ще взема следващия влак и никога повече няма да те притеснявам с присъствието си.

— И ще се откажеш от благодарността, която ще ти изказвам всеки ден, докато съм жива? — попита със святкащи очи Блеър.

— От благодарността… — започна смаяно Нина, докато най-сетне проумя какво иска да каже Блеър. В следващия миг тя вече стоеше до бюрото, издърпа снаха си от стола, устремно я прегърна и се разплака на рамото й.

— О, Блеър, толкова се страхувах, че не можах дори да се зарадвам както трябва на онова, което се случи. Алън непрекъснато ме уверяваше, че ти обичаш Лий, но не го съзнаваш. Каза, че вие двамата с брат ми много си подхождате. Но аз все не бях сигурна. Лий е мой брат и аз не можех да си представя, че ще го предпочета, ако трябваше да избирам между него и Алън. — Тя се откъсна от Блеър, извади от чантичката си носна кърпичка и започна да бърше сълзите си.

Блеър я гледаше с усмивка.

— С удоволствие бих ти предложила чаша чай, но за съжаление в клиниката няма такова нещо. Какво ще кажеш за чаша лебертран?

Нина се засмя през сълзи и се отпусна на един стол.

— Мисля, че това е най-щастливият миг в живота ми. Така ме беше страх, че ще ми се сърдиш… че целият град ще ме гледа накриво.

— Но в Чандлър никой не знаеше, че Алън и аз сме сгодени. Всички вярваха, че ще се омъжа за Лий.

— Но ти искаше да заминеш с Алън — възрази Нина. — Знам, че го искаше. Дори отиде на гарата, както се бяхте уговорили.

Любопитството на Блеър веднага се събуди.

— Искам да чуя цялата история.

Нина сведе очи и когато отново ги вдигна, в тях блестяха сълзи.

— Не ми е много приятно да ти я разказвам… О, Блеър, аз се държах невероятно подло и коварно. Направих всичко възможно да завоювам Алън за себе си. Не ти оставих никакъв шанс.

— Може, след като чуя историята, да те застрелям, но ти обещавам, че лично аз ще закърпя всички дупки по тялото ти.

— Сега се шегуваш, но като чуеш какво направих, сигурно ще ме намразиш. — Нина се опита да се овладее и заби поглед в ръцете си. — Запознах се с Алън в деня, когато дойде у нас да убие Леандър.

— Какво? Искал е да убие Лий? Как така?

Нина вдигна рамене.

— Беше много разгневен и аз напълно му съчувствам. Леандър понякога се държи ужасно високомерно. Още когато бях дете, той определяше кое е добро за мен и кое — лошо. Толкова ме ядосваше, че ми се искаше да го удуша.

— Познавам това чувство — засмя се Блеър. — Не се е променил много оттогава.

— Когато видях Алън, разбрах, че той няма да убие никого. Само му харесваше да мисли за това. Помолих го да влезе и лесно го убедих да ми се изповяда. Той ми разказа за страданията си, заяви, че е влюбен в теб, а аз много добре знаех, че Лий твърдо е решил да те направи своя жена. Затова прецених, че Алън няма никакви шансове. Сигурна бях, че Лий ще спечели.

— Но как си могла да бъдеш толкова сигурна?

Нина изненадано я изгледа.

— Та аз толкова дълго съм живяла под един покрив с него. Той винаги печели. Когато реши да играе бейзбол, неговият отбор побеждава. Ако вземе участие в турнир по фехтовка, победителят е той. Татко казва, че често е връщал пациенти от оня свят. Затова бях сигурна, че ще спечели състезанието, все едно дали наградата е съгласна да стане негова или не.

Блеър учудено я наблюдаваше, но Нина избягваше погледа й.

— Толкова по-добре разбирах чувствата на Алън. Двамата започнахме да си съчувстваме един на друг и сравнявахме опита си от деспотичното поведение на Лий. Татко се прибра и аз му представих Алън. Тримата седяхме до късна нощ заедно, разговаряхме за медицина и за това, колко различен е животът в Чандлър от този на Източното крайбрежие. Вечерта мина много приятно.

Нина замълча за момент.

— След това Алън винаги идваше при мен, когато се чувстваше унизен от Лий, както например в болницата, когато брат ми го избутал от операционната маса, за да го представи за неспособен лекар. А аз съм убедена, че Алън ще стане отличен лекар. Просто му липсва практически опит.

— И аз вярвам, че ще бъде добър лекар — отговори тихо Блеър. — Значи така се влюбихте един в друг.

— Аз се влюбих. Той може би също, но не го съзнаваше. Не искам да проявя неуважение, но ще ти кажа, че Алън малко се страхуваше от теб, като те видя как се държиш тук, в Чандлър. Казваше, че в Пенсилвания връзката ви е била много хармонична. Държали сте се за ръчичка в парка, учили сте заедно, но когато дошъл тук… — Очите на Нина се впиха в лицето на Блеър. — Вярно е, мила, ти препускаш на коня като същинска циркова артистка, с весело лице изваждаш вътрешностите на човека и ги подреждаш на масата, за да намериш нещо, скрито в корема му, биеш Алън на тенис — нищо чудно, че годеникът ти си намери друга.

— Но Лий не иска и да знае за друга жена — защити се Блеър.

— Там е работата! Вие с Лий толкова си приличате — хвърляте се от едно приключение в друго. Но аз не вярвах Алън сам да проумее, че не е подходящ мъж за теб. След като ти каза, че трябва за заминеш с него за Пенсилвания, той дойде при мен и ми разказа какво е сторил. Аз вече знаех, че съм влюбена в него, и бях сигурна, че ти не си, въпреки че продължаваше да го твърдиш. Просто вие и тримата бяхте побеснели да спечелите това глупаво състезание и изобщо не мислехте за последствията.

Нина пое дълбоко въздух.

— Тогава реших да взема нещата в свои ръце. Помислих си, че щом брат ми си служи с мръсни трикове, за да постигне онова, което иска, и аз мога същото. В три и половина, когато Алън се готвеше да тръгне за гарата, го помолих да ме придружи в кухнята. Сложих на огъня гърне меласа и изчаках да омекне и да се разтопи. А после, когато той седна до масата и извади онези проклети билети за влака, които беше купил сутринта, аз вдигнах гърнето от печката и се спънах точно пред него, така че съдържанието се изля отгоре му. Трябва да призная, че имах пълен успех. Меласата заля косите и костюма му и влезе чак в обувките му.

Блеър направо занемя.

— Но аз го чаках на гарата с часове — проговори най-после тя.

— Аз… аз… — Нина се изправи. — Блеър, ако майка ми беше жива, нямаше да посмея да се явя пред очите й. — Тя вдигна очи към снаха си и красивото й лице се обля в червенина. После упорито се изпъчи и изговори на един дъх: — Той влезе в банята и започна да ми подава дрехите си през вратата. Тогава изпуснах часовника му, той се изтърколи в банята и аз се спуснах да го хвана. Вратата се затвори зад гърба ми, а ключът, който беше отвън, падна на земята.

Блеър си представи сцената и избухна в луд смях.

— Ти си се заключила с гол мъж в банята?

Нина гордо вирна брадичка и потвърди само с едно кратко кимване. Без да каже повече нито дума, Блеър отиде до стенния шкаф и извади бутилка уиски и две чаши. Напълни ги догоре, подаде едната на Нина и каза:

— Пия за зълва си!

И изпразни чашата на един дъх. Нина последва примера й.

— Наистина ли не ми се сърдиш? Искам да кажа, нямаш нищо против да си омъжена за Лий?

— Смятам, че все някак ще изтърпя това мъчение. Но сега седни и ми разкажи как е Алън и какви планове имате. Щастлива ли си с него?

Нина заразказва за намеренията си и нищо не можеше да я спре. Пенсилвания не й харесваше особено много и тя почти беше успяла да убеди Алън да се върнат в Чандлър, щом завърши стажа си.

— Боя се, че не е особено добре настроен към тебе и Лий, но се надявам да го укротя. Върнах се сама, за да те помоля да ми простиш и да смекча гнева на Лий и татко.

— Не вярвам, че Лий… — започна Блеър, но Нина бързо я прекъсна:

— О, да, той ми е много ядосан. Само почакай да го опознаеш малко по-добре. Кротък е като овчица, когато правиш онова, което му харесва, но ако жената, за която е поел грижа, стори нещо, което той не одобрява, ще преживееш страшни мигове! Освен това… — Нина смутено въртеше чадъра си. — Блеър, имам нужда от човек, който да пренася позиви за миньорите.

Блеър скочи.

— Говориш за вестника, който подстрекава миньорите към размирици и призовава за обявяване на стачка в мините?

— Не, той просвещава хората какви са техните права и им посочва, че могат да постигнат много, ако се организират. Хюстън и останалите от сестринството, и което сме се обединили, се преобличат като продавачки и разнасят вестника из мините заедно със зеленчуците. Но те снабдяват само четири лагера, а в околностите са общо седемнадесет. Трябва ни човек, който да има достъп до всички.

— Нали знаеш, че миньорските селища са оградени и строго се охраняват. Дори файтонът на Леандър се проверява. Нина, нима смяташ да убедиш Лий да пренася позиви в лагерите?

— И насън не би ми хрумнала подобна идея! Само да знаеше, че се грижа за миньорите, той щеше да ме заключи в къщи. Но си мислех, че ти си лекарка, носиш неговото име и можеш да се свържеш с жените на миньорите.

— Аз? — прошепна Блеър и се отпусна на стола си. Тази работа трябва да се обмисли много внимателно. Ако я заловят с подобен товар, ще я застрелят на място. Но като си помисли за мизерното положение на миньорите и за това, че са лишени от всички граждански права…

— Не знам какво да ти отговоря — промълви тя. — Това е извънредно важно решение.

— Проблемът също е извънредно важен. Освен това, Блеър, ти не си просто една от многото в големия град. Ти си важна личност в община Чандлър в Колорадо.

Нина се изправи.

— Помисли си. Аз отивам в къщи да видя татко, но двамата с Лий заповядайте на вечеря. Ще остана тук само две седмици и после ще се върна в Пенсилвания при Алън. Нямаше да те питам, ако познавах друг човек, който да има достъп до лагерите. Моля те да решиш бързо и да ме уведомиш за решението си.

— Добре, ще си помисля — отговори разсеяно Блеър. Беше запленена от мисълта, че ще внася нелегално вестници в строго охраняваните лагери и това ще подтиква миньорите към бунт.

През целия следобед, докато крачеше напред-назад в празната клиника и се опитваше. да чете някакво медицинско списание, Блеър размишляваше за възможностите и последствията от мисията, която искаше да й възложи Нина. Зълва й много добре знаеше, че е улучила болезнена точка: Блеър отдавна не се смяташе за част от този град. Когато го напусна преди години, не възнамеряваше да се връща. Сбогуването трябваше да бъде завинаги. А ето че сега се налагаше да реши дали да участва в живота на родния си град, или да се държи настрана. Можеше да си остане в своята чиста клиника и от време на време да лекува пострадали миньори, или пък можеше да помогне за намаляването на злополуките в мините.

Ами ако при това пострада самата тя?

Мислите й се въртяха все в един и същ кръг и тя не можеше да вземе решение.

Вечеряха с Лий, сестра му и баща му и когато след вечеря Нина я попита дали вече е решила, тя трябваше да отговори отрицателно. Нина се усмихна и каза, че много добре я разбира — след това Блеър се почувства още по-зле.

На следващата сутрин се събуди с главоболие. Празната клиника кънтеше от стъпките й. Мисис Кребс каза, че има да прави покупки, и излезе. В девет часа удари камбанката на вратата и Блеър изтича да отвори с надеждата, че най-после идва истински пациент.

Пред нея застанаха една жена и осемгодишно момиченце.

— С какво мога да ви помогна?

— Вие ли сте госпожа докторката?

— Аз съм лекарка. Заповядайте в кабинета ми.

— Добре. — Жената нареди на детето да седне на един стол и да я чака и последва Блеър в стаята за прегледи.

— Какъв проблем имате?

Жената се разположи удобно и заговори:

— Вече не съм толкова здрава, колкото едно време, и ми се струва, че ми е необходима помощ. Не много, само понякога.

— Всички ние от време на време се нуждаем от помощ. Какво по-точно желаете?

— Ами… Всъщност какво има да го увъртам? Някои от моите момичета, които работят на Ривър стрийт, купуват мръсен опиум. Мислех си, че щом сте доктор, можете да ни набавите по-чист от Сан Франциско. Знам, че вие, лекарите, си имате свой метод, с който проверявате чистотата на праха. Вероятно можете да си позволите да доставяте опиум в големи количества и после да го препродавате. А аз ще ви намеря колкото си искате прекупвачи и клиенти и…

— Моля, напуснете кабинета ми — прекъсна я подчертано спокойно Блеър.

Жената се надигна от стола си.

— Аха, смятате се за много изискана, така ли? Мислите си, че сте нещо повече от нашего брата, а? Не знаете ли, че целият град ви се смее? Наричате се лекарка, седите си тук в празната клиника и никой не идва при вас. Няма и да дойде, можете да бъдете уверена в това.

Блеър безмълвно й посочи вратата.

Жената навири нос, хвана детето за ръка и се запъти към изхода. Така тръшна вратата след себе си, че камбанката се откачи и падна на земята.

Без следа от гняв Блеър отново седна зад бюрото и взе в ръка лист хартия. Беше списък на домакинските разходи, направени от мисис Шейнс. Блеър трябваше да ги провери.

Тя се загледа в листа и цифрите внезапно се размазаха пред очите й. Преди да разбере какво става, захлупи глава на бюрото и избухна в отчаян плач. Дълго плака безмълвно и сълзите се стичаха на потоци по бузите й. Най-после вдигна глава и посегна да потърси носна кърпа.

Стресна се и ръката й застана във въздуха, когато забеляза, че на стола под прозореца е седнал Кен Тагърт.

— Доставя ли ти удоволствие да шпионираш хората? — изсъска тя.

— Не съм го правил достатъчно често, за да мога да ти отговоря — усмихна се той, докато я наблюдаваше с истинска загриженост.

Блеър трескаво затърси кърпичка във всички чекмеджета, но най-после сърдито изтръгна от ръцете му голямата носна кърпа, която той й подаваше през масата.

— Чиста е. Хюстън не ме пуска да изляза навън, без да е проверила всичките ми джобове.

Без да се усмихва на шеговития му тон, Блеър му обърна гръб и издуха носа си.

Кен посегна през масата и вдигна списъка с разходите.

— Затова ли ревеш? — Той хвърли бегъл поглед към числата и заяви: — Сбъркала си със седем цента. — После небрежно остави листа на бюрото. — Нима седем цента те карат да плачеш?

— Щом искаш да знаеш, ще ти кажа. Нараниха чувствата ми. — Обидиха ме — просто ей така.

— Няма ли да ми кажеш нещо повече?

— Защо? За да ми се надсмиваш и ти ли? Познавам хората от твоя тип. Ти никога не би позволил да те прегледа жена. Разсъждаваш като всички останали мъже и като повечето жени. Ще разрешиш ли на жена да те оперира?

Лицето му остана сериозно.

— Никога не съм ходил на лекар, следователно не знам на кого бих позволил да ме оперира. Смятам, че когато много ме боли, ще допусна до себе си всеки, който разбира от тия неща. Това ли е причината, поради която плачеш? Че никой не идва при теб?

Блеър отпусна ръце. С гнева я напускаше и смелостта.

— Веднъж Лий ми каза, че в началото всички лекари са идеалисти. Мисля, че съм ярък пример затова. Смятах, че жителите на града ще приемат с въодушевление новата женска клиника. Всъщност те може би наистина ще се зарадват — ако Леандър е тук и я ръководи. Влизат при мен, поглеждат ме и питат за „истински“ доктор. Майка ми три пъти дойде при мен с какви ли не оплаквания, дойдоха и няколко жени, които ме знаят още от бебе. И като че ли си нямам достатъчно грижи, градският комитет на болниците внезапно реши, че тук няма достатъчно работа за още един лекар.

Кен седеше на стола и внимателно наблюдаваше балдъзата си. Почти не я познаваше, но знаеше, че проявява енергия за двама — а ето че сега седеше насреща му с унило лице и угаснали очи.

— Вчера бях в обора — започна той, — без риза, но това не бива да го казваш на Хюстън, и си ударих гърба в една дъсчена преграда. Целият ми гръб е набит с трески, а не мога да ги извадя с ръка.

Блеър бързо вдигна глава и по лицето й се изписа усмивка.

— Не е кой знае какво, но повече не мога да ти предложа.

— Добре — отговори тихо тя. — Тогава ела с мен в хирургията да прегледам гърба ти.

Тресчиците не бяха много големи, нито бяха заседнали дълбоко в кожата, но Блеър извади всичките с голямо старание. Излегнат по корем на кушетката, Кен попита:

— Защо камбанката на вратата е паднала? Някой май здравата ти се е ядосал.

Блеър не можа да устои на очевидната му приятелска загриженост и му разказа за жената, която беше поискала опиум и после й беше изкрещяла, че целият град й се надсмива.

— А Лий от години мечтае за женска клиника в Чандлър и работи, за да осъществи мечтата си. Сега обаче се грижи за един работник, пострадал в мината, а аз седя в клиниката и го разочаровам.

— По-скоро ми се струва, че болните те разочароват. И по моя преценка пропускат много.

Блеър поласкано се усмихна.

— Много мило от твоя страна да кажеш подобно нещо, но сигурно не би дошъл при мен, ако… Всъщност защо дойде?

— Хюстън обзавежда кабинета ми.

Кен произнесе това с такъв фатално обречен тон, че Блеър високо се изсмя.

— Никак не е смешно. Ще сложи навсякъде от ония проклети малки кресла, а обича и дантели. Ако се върна и установя, че стените са боядисани в розово, ще…

— Какво ще направиш?

Той обърна глава и сериозно я изгледа.

— Ще се разплача.

Блеър съчувствено се усмихна.

— Ако е боядисано в розово, утре ще дойда у вас и двамата ще пребоядисаме всички стени. Харесва ли ти предложението?

— Това е най-доброто, което съм чул днес.

— Всичко е наред — каза минута по-късно тя и започна да почиства инструментите си, докато Кен се обличаше. Обърна се към него и продължи: — Много ти благодаря. Погрижи се да се почувствам доста по-добре. Знам, че в миналото не бях особено учтива с теб, и искам да ти се извиня.

Кен само сви рамене.

— Ти и Хюстън сте еднояйчни близнаци и сигурно имате нещо общо. Ако си поне наполовина толкова добра, колкото сестра си, значи си най-добрата лекарка на света. Освен това имам чувството, че от днес нататък нещата за теб ще се променят. Много скоро цял куп дами ще започнат да ти досаждат с безкрайните си оплаквания. Само почакай. Остани тук и почисти инструментите си. Обзалагам се, че утре ще ти влязат в работа.

Блеър бързо забрави сълзите и лицето й разцъфтя в широка усмивка.

— Много ти благодаря за това, което направи за мен. — Подтикната от внезапен импулс, тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата.

Кен се усмихна.

— Няма да ми повярваш, но в този миг изглеждаш точно като Хюстън.

Блеър се засмя.

— Мисля, че никога не съм получавала по-голям комплимент. Щом ме съветваш, ще остана да се подготви за предстоящия тежък труд. Ако те заболи рамото, обади ми се.

— За всяка счупена кост ще идвам само при вас, доктор Уестфийлд, както и за всяка боядисана в розово стена — заяви тържествено Кен и напусна клиниката.

Блеър започна тихо да си подсвирква, докато подреждаше бюрото си. Внезапно се сети, че е забравила да попита Кен дали сумата на домакинските разходи е по-голяма със седем цента или по-малко и дали трябваше да я изчисли още веднъж. Но през целия ден се чувстваше толкова добре, колкото отдавна не беше й се случвало.

После, докато нареждаше инструментите, тя замислено се питаше защо винаги се държеше грубо с Кен. Днес той беше толкова трогателен, така успя да я окуражи. Вероятно Хюстън наистина имаше причина да обича своя великан.

В къщи, в облицования е тъмно дърво кабинет, Кен се обърна към помощника си Идън Нийлънд:

— Получихме ли документацията на Националната банка в Чандлър, която купихме миналата седмица?

— Да, и пратката тежи поне десетина кила — отговори Идън и без да става, посочи струпаните на бюрото пакети. Кен бегло ги прелисти.

— Къде отиде Хюстън?

Този път Идън любопитно вдигна очи.

— При шивачката си, доколкото разбрах.

— Чудесно — отговори Кен. — Значи имаме достатъчно време. Не само до края на деня, ами и през цялата седмица ще бъдем свободни.

Той напъха куп документи под мишница и излезе от кабинета.

Изпълнен с непреодолимо любопитство, Идън последва шефа си и го намери до телефона в библиотеката. Тъй като телефонната мрежа на Чандлър свързваше само градските домове, а повечето сделки на Кен бяха извън Колорадо, досега Идън никога не беше чувал шефа си да разговаря по телефона.

— Правилно сте разбрали — казваше тъкмо Кен на човека, с когото говореше. — Ипотеката на ранчото ви изтича следващата седмица и аз съм в правото си да ви изгоня оттам, ако не си платите. Но удължавам срока с три месеца, през което време няма да ви вземам лихва, ако жена ви утре се яви в клиниката на Уестфийлд и помоли доктор Блеър да я лекува. Значи всеки момент очаквате бебе? Чудесно! Ако отидете да роди в болницата на моята балдъза, удължаването на срока ще бъде със сто и осемдесет дни. Най-добре е да изпратите и дъщерите си с нея. Добре, добре. Давам ви още тридесет дни за всяка дъщеря, която утре постъпи на лечение в клиниката. Но ако доктор Уестфийлд узнае за уговорката ни, ранчото веднага ще бъде продадено. Ясно ли ви е?

— Проклятие! — изръмжа той, обърнат към Идън. — Доста парици ще ми струва. Провери документите и виж кой не си плаща заемите или не е получил удължаване на срока. Освен това ми се ще да узная колко ще искат собствениците на болницата в Чандлър, защото трябва да купя дюкяна им. Да видим дали управителният съвет ще продължава да се съпротивлява, когато трябва да назначи роднината на новия собственик!

За съжаление доброто настроение на Блеър не издържа до следващата сутрин и тя с усилия си наложи да стане и да отиде в клиниката. Смяташе, че й предстои дълъг, бездеен ден, и вместо да използва кабриолета си, тръгна пеш. Но на две пресечки от клиниката я пресрещна развълнуваната мисис Кребс.

— Защо закъснявате, госпожо? Вече няма спасение от тия пациенти!

За миг Блеър замръзна на мястото си, но бързо се окопити и двете жени хукнаха към клиниката. В чакалнята цареше хаос: хленчещи деца, майки, които се опитваха да ги успокоят, и една жена, която стенеше и всеки момент щеше да роди.

Само след четвърт час Блеър преряза пъпната връв на едно новородено бебе — момиченце.

— Сто и осемдесет — промърмори майката. — Така ще я наречем.

Блеър нямаше време да попита откъде й е дошло наум това странно име, защото в операционната вече влизаше следващата пациентка.

На другия ден една жена донесе в клиниката момченцето си, слабичко осемгодишно дете, което изглеждаше не повече от шестгодишно — това дете вече от две години работеше в мините. То почина в ръцете на Блеър, защото малкият му гръден кош беше притиснат от преобърнатата вагонетка.

Блеър се обади по телефона на Нина.

— Ще го направя — каза тя и окачи слушалката.