Сърце от пламък

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Държейки се за ръце, Леандър и Блеър тичаха нагоре по хълма към дървената хижа. От време на време спираха и се целуваха. Лий започна да подръпва ризата й, а тя неговата и когато стигнаха до къщата, и двамата бяха разкопчани до пъпа.

Но веселото им настроение моментално се изпари, когато видяха, че на верандата ги очаква Рийд Уестфийлд.

Лицето на Леандър потъмня. Той застана между Блеър и баща си и бързо започна да закопчава ризата си.

— Чуй ме — зашепна нежно той, — вероятно трябва да те оставя. Не мога да си представя че баща ми би дошъл чак тук, ако не беше станало нещо наистина важно.

— Ако има спешен случай, аз мога…

Нещо в очите му я накара да замълчи и тя сърдито вирна брадичка във въздуха.

— Пак ли някой от твоите специални случаи! Пак ме изключваш. Пак ми нямаш доверие. С тези спешни случаи се занимават само мъж.

Лий сложи ръце на раменете й.

— Трябва да ми вярваш, Блеър! Бих казал, ако можех, но заради твоята собствена сигурност…

— Заради моята собствена сигурност ме оставяш в неведение. Разбрах.

— Нищичко не си разбрала! — извика Лий и ноктите му се вкопчиха в гърба й. — Трябва да ми имаш доверие. Ако можех да ти кажа, щях да го направя.

Блеър рязко се освободи.

— Разбирам, и то много добре. Ти си същински мистър Гейтс. Имаш същите закостенели представи за правата и задълженията на жените. Аз не съм достойна за доверието ти, затова не ми казваш с какво се занимаваш по време на тайнствените си изчезвания. Би ли ми казал с какво ще ми разрешиш да се занимавам, след като вече сме женени? Освен да кърпя чорапите ти и да подскачам в леглото ти, ще има ли и друго? Ще ми позволиш ли да практикувам професията си, или не ме смяташ за достатъчно компетентна?

Лий отчаяно вдигна очи към небето, сякаш само то можеше да му помогне.

— Добре, щом това е мнението ти за мен, няма да го оспорвам. Смяташ ме за чудовище, добре, тогава ще се държа като такова. Баща ми е дошъл, защото се е случило нещо наистина важно и аз трябва да те оставя. Не мога да ти кажа къде отивам. Това, което искам от теб, е да се върнеш с него в Чандлър, а аз ще се постарая да се прибера в къщи колкото се може по-скоро.

Без да каже нито дума, Блеър мина покрай него и се запъти към хижата. Беше й много трудно да удостои Рийд дори с поглед. Той не я понасяше още като дете, защото я беше заловил да прави номер на скъпоценния му син. Когато Лий заяви, че ще се ожени за нея, Рийд присъстваше на ужасния разпит, на който я подложи мистър Гейтс. А след сватбата свекърът й безсрамно и безразсъдно я излъга, че синът му е имал връзка с онази престъпничка.

Затова, когато мина покрай него, Блеър не намери нито една любезна, камо ли сърдечна дума, която да му отправи. Кимна хладно с глава и затвори вратата зад гърба си.

Гневът й не се уталожи дори когато остана сама. Но какво друго можеше да очаква? Лий твърдеше, че я обича, ала кой мъж обичаше жена, която с такова удоволствие се впускаше в любовната игра? Само чувството за чест го беше накарало да се омъжи за нея, след като през онази първа нощ се беше оказала девствена.

Блеър се качи в спалнята и свали мъжките дрехи. После стремително навлече лекарската униформа. През отпорения прозорец се чуваха гласовете на двамата мъже. Тя се приведе навън и ги видя да разговарят на няколко метра от хижата. Ако се съди по жестовете им, водеха разгорещен спор.

Лий беше седнал на тревата и дъвчеше една сламка, а Рийд се беше навел над него с цялата си тежест. Позата му беше заплашителна и Блеър помисли, че баща и син всеки миг ще се хванат за гушите. Затова се напрегна да долови нещо от разговора им. Вятърът носеше към ушите й откъслечни думи, подчертавани от заплашително размахвания пръст на Рийд:

— Опасност… рискуваш живота си… Пинкертън…

Блеър отметна глава назад.

— Пинкертън? — прошепна тя, докато се закопчаваше. Какво ли общо имаше Лий с детективската агенция Пинкертън?

После безсилно се отпусна на леглото. Досега не беше имала време да размишлява за изчезването на Лий през сватбената нощ. Рийд я излъга и тя му повярва. С готовност се съгласи, че в живота на Лий има и друга жена. По същия начин щеше да повярва, че е отишъл в някакво разбойническо свърталище да спаси шефката на бандата от отравяне на кръвта. Но щом тези неща не бяха верни, щом Лий беше забъркан в нещо друго, в нещо… Тя спря и се опита да прецени различните възможности. Може би помагаше на Пинкертън. Но това изглеждаше невероятно, като се имаше предвид настойчивото предупреждение на Рийд.

Леандър беше замесен в нещо нелегално. Блеър го усещаше, знаеше го. Затова не искаше да й каже къде ходи. Не желаеше да я прави своя съучастница.

Краката й натежаха като олово. Надигна се бавно от леглото и се повлече надолу по стълбата. На вратата се сблъска с Лий.

— Трябва да вървя — проговори предпазливо той.

Блеър вдигна очи. Каква ли беше тази криминална дейност, с която се занимаваше тайно? И защо? Пари ли му трябваха? Сети се за новото медицинско оборудване, поръчано в Денвър. Сигурно му е струвало цяло състояние, а всеки знаеше, че лекарите в Чандлър не печелят много. Вярно, беше наследил пари от майка си, но колко бяха те? Дали не правеше всичко това само заради новата си клиника, за да може да помага на хората?…

— Зная — отговори тихо тя и сложи ръката си върху неговата. Лий я погледна и въздъхна облекчено.

— Вече не ми се сърдиш, така ли?

— Не, мисля, че не.

Той я целуна с такава нежност, че сърцето й се стопли и в същото време я прониза болка.

— Ще се върна колкото се може по-скоро. Татко ще те отведе в къщи.

Преди да успее да му каже сбогом, Лий се метна на грамадния си жребец и препусна надолу по склона.

Блеър възседна жребеца, който Рийд беше довел за нея, и двамата мълчаливо потеглиха към града. Предстоеше им дълъг път. Повечето време се движеха по тясна горска пътека, прескачаха потоци и рекички и трябваше да яздят един зад друг. Блеър продължаваше да размишлява над причината за тайнствените занимания на съпруга си и се опитваше да си втълпи, че заключенията й са погрешни, като същевременно се молеше на Бога да го предпазва от опасностите.

Когато наближиха Чандлър и местността стана по-равна и суха, Рийд спря коня си и я изчака да се изравни с него.

— Мисля, че и двамата с теб не започнахме както трябва — подзе той.

— Така е — отговори искрено Блеър. — Започна се още когато бях осемгодишна.

Рийд объркано я изгледа.

— Ах, някогашните ти номера! Нямаше да узная нищо, но жена ми разбра, че си ти. Лий не ми е казал нито дума. Хелън беше убедена, че за всичко е виновно някое момиче. Твърдеше, че момчетата си хитри, но никога не са толкова изобретателни като момичетата, а всички шеги срещу Леандър били много добре премислени. Когато й разказах, че си пъхнала слепок в кутията за червеи, тя се засмя: „Блеър Чандлър! Трябваше веднага да се сетя! Тя винаги е проявявала необикновен интерес към Лий.“ Не зная какво точно имаше предвид, но си спомням с какъв смях посрещаше всеки нов номер.

— Но щом Лий не ти е казвал нищо — кой тогава?

— Понякога Нина, понякога учителите му. Веднъж Лий се върна от училище с болки в стомаха и Хелън веднага го изпрати в леглото. Когато се върнала в кухнята, видяла как кутията му за закуска бавно лази по масата. Каза ми, че едва не умряла от страх и когато най-сетне се осмелила да вдигне капака, видяла вътре костенурка, която после дълго време красеше цветната й градина.

— Нищо чудно, че не прояви особена радост, когато ти станах снаха — промълви Блеър.

Рийд помълча известно време, поклащайки се гъвкаво на седлото.

— Ще ти кажа откъде дойдоха съмненията ми. Когато Лий заяви, че ще се ожени за теб, аз изобщо не помислих за детските ви лудории. Истината е, че синът ми работи прекалено много. Още като момче вършеше по три неща едновременно. Кой знае по каква причина Лий се смята отговорен за всички проблеми на този свят. Бях горд, когато ми каза, че ще стане лекар, но същевременно ужасно се разтревожих. Страх ме беше, че на плещите му ще легне непосилен товар — и то до края на живота му. Работи в болницата и практически е неин управител, макар че за това се плаща на доктор Уебстър. Леандър ходи при всеки пациент, който го повика. Четири нощи в седмицата не спи, защото лекува разни спешни случаи. Освен това се грижи за цял куп пациенти в околностите.

— И ти се боеше, че аз ще бъда допълнителен товар за него? — пошепна Блеър.

— Е, трябва да признаеш, че досегашният ти живот не може да бъде наречен скучен. Исках Лий да вземе жена, която е напълно различна от него. Ето Хюстън — тя толкова прилича на Оупъл, седи си в къщи, шие, плете и създава уютен дом на съпруга си. Никога не съм бил против теб, но помисли си само какво се случи през последните седмици, когато се върна в Чандлър.

— Разбирам те — отговори Блеър, докато мислите лудо се блъскаха в главата й. — Искаш да кажеш, че с мен Лий няма да има възможност да си отпочине, нали?

— Та той направи какво ли не, само и само да ти докаже, че е добър лекар. — Рийд замълча за миг и я погледна с усмивка. — Тогава най-после осъзнах, че за него е жизнено важно да се ожени именно за теб.

— Да, вероятно е така — промърмори Блеър, докато в ума си се питаше дали това желание не го е подтикнало и към тези тайни начинания, за които тя нищо не биваше да знае.

Двамата продължиха да яздят в мълчание към Чандлър. Минаха последните мили на звездна светлина. Рийд я остави пред новия й дом и Блеър престъпи прага с болка в сърцето. Дали Лий не беше затънал в дългове и заради тази къща?

Бързо се окъпа и уморено се отпусна в брачното легло. Май беше осъдена да прекарва всяка нощ сама в този все още чужд дом.

На следващата сутрин в шест я събуди пронизителен телефонен звън. Все още сънена, Блеър побърза да слезе долу. Обади се телефонистката Каролайн.

— Блеър-Хюстън, току-що пристигнаха четири товарни коли от Денвър и коларите очакват Леандър пред стария склад на Арчър авеню.

— Той не може да иде, но аз ще бъда там само след четвърт час.

— Но те са докарали обзавеждане за клиниката и Леандър трябва да им каже къде да стоварят апаратурата.

— На дипломата ми е написано, че също съм лекар — отговори с леден глас Блеър.

— Не исках да кажа нищо лошо! Предадох само онова, което ми наредиха. — Момичето се поколеба. — Защо не може да иде Леандър?

Ама че любопитна коза! — ядоса се Блеър. Нима очакваше да й каже, че Лий е излязъл някъде с тайна мисия?

— Защото много го изтощих — отговори решително тя и с усмивка затвори телефона. Сега градът щеше да има достатъчно материал за клюки.

Блеър хукна нагоре по стълбата, а само след минути вече тичаше надолу по улицата, привързвайки косите си. Когато стигна Арчър авеню, веднага забеляза облегнатите на колите си колари, които нетърпеливо очакваха Леандър.

— Здравейте, аз съм доктор Уестфийлд!

Един набит дребосък, чиято уста беше пълна с тютюнев сок, я изгледа от глава до пети, докато другите съсредоточено се взираха в каруците си, сякаш не искаха да се забележи любопитството им. Като че беше някой изрод! Мъжът, който я измерваше с очи, изплю тютюна си на тротоара.

— Къде да разтоварваме?

— Там вътре — отговори Блеър и посочи склада.

Веднага се появиха проблеми. Блеър нямаше ключ, нито пък знаеше къде се съхранява. Мъжете я наобиколиха и скептично я загледаха, сякаш не бяха очаквали нищо друго от една жена, представила се като докторка.

— Жалко ще бъде, ако не можем да влезем — промърмори унило Блеър. — Защото вторият ми баща, който има пивоварна в града, ми обеща буре с бира като награда за мъжете, които ми помогнат да наредим оборудването в склада. Но предполагам…

Трясък от счупено стъкло прекъсна думите й.

— Прощавайте, мадам — обади се един от коларите. — Май много тежко се облегнах на прозореца. Но през дупката някой по-слабичък ще може да влезе в склада.

Само след минута Блеър се озова в сградата и махна резето на вратата. Слънчевата светлина нахлу в помещението и тя можа да го разгледа по-добре. По стените висяха паяжини, подът беше заринат с боклуци, най-малко през три места на тавана се виждаше небето.

— Там ще ги наредим — проговори разсеяно тя и посочи един ъгъл, където земята беше по-суха и беше сравнително чисто.

Докато мъжете разтоварваха сандъците, Блеър обикаляше грамадното помещение и се опитваше да си представи как ще изглежда бъдещата клиника.

Коларите внасяха дъбови маси, скринове с множество чекмеджета, високи шкафове със стъклени врати, сандъци с инструменти, кашони с превързочен материал, болнични легла, умивалници и какво ли още не. Всичко необходимо за една клиника.

— Смяташ ли, че ще е достатъчно?

Блеър стреснато се обърна и се озова лице в лице с Леандър, който критично разглеждаше наредените сандъци и мебели. Той вдигна въпросително очи към нея. Между устните му димеше пура. Дрехите му бяха мръсни и изглеждаше уморен.

— Повече от достатъчно — отговори тихо тя, питайки се колко ли са стрували всичките тези неща. — Изглеждаш изтощен. Прибери се в къщи и поспи. Аз ще намеря няколко жени да почистят.

Лий с усмивка й хвърли връзка ключове.

— Държа прозорците да си останат здрави. Надявам се скоро да те видя у дома. — Той й смигна и бързо тръгна към изхода.

Блеър скрито изтри потеклата сълза. Макар че не искаше да я посвети в тайнствените си пътувания, тя беше сигурна, че Лий помага на хората. Колкото и да струваха уредите за новата му клиника, той беше готов да предприеме всичко възможно, за да набави парите за тях.

Когато мъжете разтовариха всичко, Блеър ги помоли да я придружат до къщи. Обади се по телефона на майка си и я помоли да осигури на каруцарите бира. Оупъл каза, че мистър Гейтс с удоволствие ще отпусне едно буре.

— Защото той е много щастлив, че си се омъжила за разумен мъж.

След като поговори с майка си, Блеър се обади на Хюстън. Сестра й сигурно знаеше откъде да намери жени за почистване. И наистина, в десет часа складът гъмжеше от жени, които енергично нападаха мръсотията с метли, кофи с вода и парцали.

Към единадесет Блеър се срещна с мистър Хичмън, който беше построил Вила Чандлър, и се уговори с него да ангажира двамата му сина за преустройството на склада според плановете на Леандър.

Около два в склада пристигна Лий и Блеър му съобщи какво е свършила сред тракащите кофи и кълбата прах. Макар че тя се възпротиви да остави жените сами, той я извлече навън, качи я във файтона си и я отведе в чайната на мис Емили.

Собственичката само я изгледа и бързо я изпрати в задната стая с нареждането да се измие основно, тъй като била ужасно мръсна. Когато Блеър се върна, Лий я очакваше зад маса, отрупана с печено пилешко, апетитни сандвичи и тортички с ягоди.

Блеър се нахвърли на храната, без да престава да говори:

— В хирургията ще поставим шкафа с витрините, а големия умивалник — в предното помещение.

— Момент! Не можеш да свършиш всичко за един ден.

— Аз също не вярвам, че това е възможно, но би било хубаво, не мислиш ли? Градът има належаща нужда от женска болница. Преди години ходих с мама в женското отделение на болницата и то беше в отчайващо състояние. Как е сега?

— По-страшно, отколкото можеш да си представиш — отговори сериозно Лий, взе ръката й и я целуна. — Хайде, защо се мотаем още тук? Да вървим да работим. Знаеш ли, обадих се на сестра ти. Тя ще ни намери икономка и прислужница.

— Двама души? — учуди се Блеър. — Можем ли да си позволим такава прислуга?

Лий смутено я изгледа.

— Ако не изядеш целия дюкян на мис Емили…

Той ужасено вдигна ръце, когато Блеър веднага остави хлебчето, което беше захапала.

— Боже, Господи, Блеър! Вярно е, не съм богаташ като Тагърт, но все ще намеря пари за две прислужници.

Тя се изправи.

— Да тръгваме. За един часа бях поръчала майстори.

Лий поклати глава и излезе след нея от чайната.