Сърце от пламък

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Чандлър беше разположен на две хиляди триста и тридесет метра над морското равнище в подножието на Скалистите планини и въздухът над града беше разреден, чист и ясен. През лятото температурите бяха много приятни, макар че след залез слънце бързо се захлаждаше.

Блеър седеше до Лий и дълбоко поемаше в дробовете си свежия, ароматен въздух. Едва сега разбра колко й е липсвал чудесният планински климат.

Не бяха изминали и половин миля, когато един мъж, яхнал пъшкащ от умора кон и обвит в прах, се изравни с файтона и изкрещя:

— Уестфийлд, нуждаем се от помощта ви! Една жена от Ривър стрийт се опита да се самоубие!

Блеър не познаваше този човек и се надяваше никога да не го срещне отново. Приличаше на карикатура с катранено черните си коси, тънки мустачки и — това направо я ужаси — безсрамните погледи, които я караха да се изчервява.

Той свали широкополата си шапка и посочи към нея.

— Вероятно в момента сте зает с нещо по-важно и няма да дойдете. Бих могъл да ви разбера.

Блеър вдигна очи към Лий и видя, че по лицето му е изписана нерешителност. Знаеше, че се колебае заради нея.

— Аз ще те придружа, Лий. Може би ще ти помогна с нещо.

Непознатият, който приличаше на комарджия каза:

— Ривър стрийт не е подходящо място за млади дами. Може би не е зле междувременно аз да се погрижа за нея, докато вие се заемете със самоубийцата.

При това безсрамие Лий изплющя с камшика над главата на коня и изкрещя:

— Дръж се здраво!

Блеър политна към задната облегалка на седалката и здраво се залови за чергилото, докато файтонът се понесе надолу по улицата. Тя на няколко пъти затвори ужасено очи, когато забеляза, че Лий едва не се сблъска с насрещни коли. Хората го избягваха още отдалеч, но по окуражителните викове, които прозвучаваха насреща им, Блеър разбра, че носещият се като вихър по улиците Леандър е обичайна гледка за жителите на Чандлър.

Той спря коня в североизточния край на града — от другата страна на река Тиерас между двете железопътни линии, — място, което Блеър изобщо не познаваше и не желаеше да опознае. С добре овладени движения той завърза поводите, взе лекарската чанта и скочи на земята, после рязко заповяда на Блеър да остане във файтона.

След бърз поглед към ухиленото лице на комарджията тя решително последва Лий в дома с червения фенер. Той тичаше нагоре по стълбата, сякаш много добре знаеше откъде да мине, но Блеър не можа да се сдържи и се огледа наоколо си.

Всичко беше в червен цвят: стените, килимите и дамаските с дълги ресни по краищата. А което не беше червено, беше изработено от тъмно дърво.

В края на стълбището се бяха струпали група оскъдно облечени жени, но когато Блеър се приближи до тях, те набързо се оттеглиха зад отворената врата.

— Казах ви, че ми е необходима помощ! — чу се викът на Лий и Блеър побърза да се промуши през тълпата.

Лий вдигна очи и я изгледа.

— Нали ти заповядах да останеш във файтона!

На леглото пред него лежеше бледа и тънка млада жена, почти момиченце, която се превиваше от болки. Блеър предположи, че е погълнала някакво дезинфекционно средство на спиртна основа.

— Карбол? — попита Блеър и когато видя, че Лий извади от чантата си стомашна сонда, веднага разбра какво трябва да се направи.

Без да губи време, Блеър се зае за работа. С авторитетен глас тя нареди на три жени, една от които носеше само корсет и над него тънък черен шал, да държат момичето за ръцете и краката и изпрати друга да донесе кърпи за ръце. В стаята влезе една висока, добре облечена жена, която явно умееше да заповядва. Блеър даде нареждане да се намерят два дъждобрана. Когато жената се върна с поисканото, Блеър изчака Лий да освободи едната си ръка и я напъха в ръкава на водонепроницаемата дреха. Самата тя се уви в другия дъждобран и го закопча над копринената вечерна рокля на сестра си.

Лий непрекъснато говореше на момичето, за да отклони вниманието му и да го успокои, докато вкара маркуча на сондата през устата му, а когато карболът премина нагоре през маркуча, цялото съдържание на стомаха изригна навън като фонтан и опръска всички, които бяха наобиколили леглото.

Стенещото, повръщащо и гърчещо се от болки момиче се вкопчи в Лий, който го държеше здраво за рамото, докато Блеър с тих глас даваше заповеди да се донесат чисти чаршафи и топла вода за измиване на пациентката.

— Не е толкова лошо, колкото изглежда — промълви Лий и прегърна момичето, което избухна в плач. — Изпий това и веднага ще ти стане по-добре. — Той пъхна в устата й две таблетки и й подаде чаша вода. Държа я в ръце, докато хълцането престана и главата й клюмна на рамото му. После предпазливо я положи на леглото и вдигна очи към високата жена, която беше донесла поисканите от Блеър дъждобрани.

— Сега можете да я измиете. А утре я изпратете при мен в клиниката. Ще поговоря с нея.

Жената мълчаливо кимна, изгледа Лий с разширени от страхопочитание очи и се обърна към Блеър.

— Надявам се, че знаеш какъв мъж ще имаш, малката. Няма много като него. Той… — Тя стреснато млъкна, когато Лий сърдито я изгледа.

— Трябва да тръгваме — изръмжа той и слисано се вгледа в дъждобрана, облечен наопаки. После изгледа Блеър, застанала в другия край на леглото.

— Сестра ми ме научи — побърза да отговори на въпроса в очите му тя и потрепери при мисълта, че Лий е отгатнал смяната на ролите.

Но Леандър безмълвно прибра инструментите си, хвана я за ръка и двамата излязоха от стаята, без да разменят и дума за образцовото й държание. Момичетата, които надничаха по коридора, измърмориха някакви благодарности и ги изпратиха с дълги, безизразни погледи. Всяка от тези жени можеше да бъде на мястото на момичето, което сега миеха в стаята, замисли се Блеър.

— Често ли ти се налага да идваш тук? — попита тя, докато слизаха надолу по стълбите.

— Всяка седмица в този дом идва лекар. По разни причини. Вероятно аз съм също толкова чест гост тук, колкото и моите колеги.

Когато стигнаха до файтона, Лий застана пред нея. Ей сега ще ми каже, че знае коя съм, уплаши се тя.

— Искам да ти благодаря, че ми помогна да се справя с този случай и че не стана нужда да те отвеждам някъде, преди да вляза тук. Това имаше много по-голямо значение за мен, отколкото можеш да предположиш.

Блеър се усмихна с облекчение.

— Ти се справи отлично с онази жена — бързо и колкото се може по-безболезнено.

С нежна усмивка Лий докосна косите на слепоочията й.

— Май заговори като Блеър. Но щом смяташ, че е било така, благодаря ти за комплимента.

— В медицинското висше училище имаше един доцент, който често предупреждаваше студентките си да се пазят от проклятието на всички млади лекарки. Казваше им, че са склонни да се влюбват винаги в мъж, който най-добре умее да борави с ножа. Всички новоизлюпени стажант-лекарки стигало само веднъж да присъстват на операция на труднодостъпна киста на яйчника, и лекарят веднага завладявал сърцата им.

В този миг Блеър мислеше, че никога не е срещала толкова красив мъж като Лий. Той не само се справи със случая по един превъзходен начин, но и се погрижи за пациентката с чисто човешко съчувствие. И когато той се наведе да я целуне, тя почувства силен копнеж по неговата нежност — като Блеър, не като Хюстън. Затова засрамено обърна глава настрани.

Лий веднага свали ръка от косите й и гневът, който припламна в очите му, я уплаши. Той се отвърна от нея и всяко движение издаваше възмущението му.

За миг Блеър изпадна в паника. Сега беше Хюстън, не нейната близначка, а й се струваше естествено Хюстън да целуне мъжа, когото обича. Затова протегна ръка и го докосна. Лий спря и обърна към нея зачервеното си от гняв лице. Нужен беше голям кураж, за да устои на този пронизващ поглед. Но Блеър смело обви с ръце врата му и притисна устни в неговите.

Лий стоеше като вкаменен — нито се раздвижи, нито отвори устните си.

Доктор Леандър Уестфийлд явно е много разглезен мъж, профуча като светкавица през главата на Блеър. Може ли да се реагира така бурно, когато годеницата ти е отказала една-единствена целувка. Затова, когато устните му останаха затворени, тя го възприе като предизвикателство — също като първите два семестъра в университета.

Блеър се надигна на пръсти и се опита да прояви малко по-гореща страст към този каменен човек. Но не беше подготвена за реакцията му. Нищо от онова, което беше преживяла досега в живота си, не беше достатъчно да я подготви за подобна бурна проява на желание.

Той взе главата й между двете си ръце, вдигна я нагоре и така страстно притисна устните си в нейните, че дъхът й пресекна. Блеър реагира със същата буйност. Тялото й се устреми към неговото и тя се вкопчи още по-здраво в раменете му, когато той промуши коляното си между краката й и езика си между устните й.

— Пардон! — чу се смях зад гърба й, но минаха няколко секунди, преди Лий да се отдели от нея.

Блеър стоеше със затворени очи и се радваше, че може да се облегне на файтона, защото коленете й бяха омекнали. Смътно осъзнаваше, че комарджията безсрамно се хили насреща й, докато разговаря с Лий, но това съвсем не я вълнуваше. Вероятно доброто име на Хюстън тази вечер беше опропастено завинаги, ала в този миг не я интересуваше дори съдбата на сестра й.

— Готова ли си? — Гласът на Лий прозвуча тихо в ушите й, когато картоиграчът най-сетне се отдалечи. Усещаше топлината на тялото му през тънката си рокля.

— За какво? — промърмори тя и се опита да отвори очи.

— Хюстън, не е нужно да ходим на този прием — промълви Лий.

Блеър се изправи и отново си припомни коя е, къде е и че трябва да прекара вечерта с годеника на сестра си.

— Разбира се, че трябва да отидем на приема — пошепна тя, избягна погледа му и се опита да пренебрегне факта, че ръцете му останаха на бедрата й доста по-дълго, отколкото беше необходимо, за да я качи във файтона.

Щом се настани на седалката, тя упорито се загледа право пред себе си. Значи затова го обича Хюстън, помисли си тя. А аз се боях, че в любовта между двамата липсва страст!

Тя хвърли бегъл поглед към него и когато Лий обърна лице към нея, видя, че очите му са пълни с живот — и гладни. Усмихна се едва-едва и се постара да мисли за Алън. О, Алън!

Удаде й се да се овладее поне до известна степен, макар че все още беше твърде развълнувана и не обърна внимание на пътя, когато Лий внезапно спря коня пред музикалния павилион в средата на парка Фентън и й подаде ръка на слезе от файтона.

— Защо спряхме тук?

— Все още усещам миризмата на карбол в устата си и помислих, че свежият въздух ще ми помогне да се отърва от нея.

Когато я свали от файтона, той се усмихна и Блеър бързо обърна глава настрана, защото едва устоя на изкушението да го целуне.

— Ти наистина спаси онова момиче — промърмори тя.

— Вече ми го каза — отговори той и я пусна, за да извади от джоба на жакета си пура и да я запали. — Защо дойде с мен тази вечер? Никога досега не си го правила.

Дъхът й спря. Бързо трябваше да измисли някакъв отговор.

— Мисля, че следобедът е виновен. Стори ми се, че много те ядосах.

Надяваше се, че обяснението ще го задоволи. Лий наклони глава встрани и се вгледа в нея през дима на пурата си.

— Но по-рано дори това не ти правеше особено впечатление.

Господи, в каква каша се беше забъркала! Защо Хюстън не я беше предупредила за непрекъснато възникващите проблеми?

— Естествено, че ме вълнуваше — каза тя, с ръка на парапета на павилиона и обърнато настрани лице. — Тревожа се, когато се нервираш заради мен. Не искам да се скараме пак.

Той мълча толкова дълго, че тя се принуди да обърне лице към него. Видя, че е впил в нея същите гладни очи, както по-рано във файтона.

— Лий объркваш ме. Не е ли по-добре да продължим пътя си?

По дяволите, Хюстън, помисли си тя. За кой ли път ме накара да сторя нещо, което непременно ще ми създаде трудности. Надявам се, че поне посещението на онази чудовищна къща си е струвало жертвата…

Лий бавно протегна ръка към рамото й. Тя се отдръпна назад, докато усети с гърба си парапета на павилиона. Но той захвърли пурата и направи крачка към нея.

Блеър направи опит да се усмихне, вдигна полите си и изтича по стълбите към павилиона.

— Тук сме слушали такива прекрасни концерти — промълви тя и се отдалечи към средата на платформата. Леандър я следваше по петите. — Толкова добре си спомням розовата си рокля на бели ивици…

Гласът й пресекна, когато Лий застана пред нея и тя видя, че вече няма къде да бяга. Блеър го погледна в очите, почувства топлината на тялото му. Лий разтвори ръце и тя без възражения се сгуши в обятията му.

Тази вечер нямаше музика: звучаха само шумовете на нощта. Въпреки това Блеър повярва, че чува сладката песен на цигулките, когато Лий се завъртя с нея по платформата в ритъма на валса. Затвори очи и се остави той да я води, вдигнала поли през ръката си, не мислеща за нищо, отдадена изцяло на момента. А когато я притегли плътно до себе си и притисна краката си до нейните, тя се олюля в такта на валса и се отдаде на чувства, никога неизпитвани досега.

Блеър загуби всякакъв усет за време в обятията му и напълно забрави, че играе ролята на сестра си и че всъщност този мъж, с когото танцуваше толкова интимно, е чужд за нея. Осъзнаваше единствено настоящето, миналото беше престанало да съществува, а бъдещето нямаше никакво значение.

Когато Лий обсипа с целувки тила й, страните й, слепоочията й, тя обгърна с ръце врата му и бавно се завъртя в кръг, продължавайки да се полюлява в изкусителния ритъм на валса.

— Ти доказа, че можеш да бъдеш различна — прошепна той, но Блеър чуваше единствено кръвта, която биеше в слепоочията й. — Хайде, целуни ме още веднъж, и ще продължим пътя си.

Единствено последните му думи, които говореха за скорошно тръгване, проникнаха в съзнанието й. Не искаше да излезе оттук, не искаше този миг да свършва и когато Лий отново я целуна, тя се почувства, толкова слаба, че едва не се свлече на пода.

Той я хвана здраво с две ръце и я отдалечи от себе си, но тя продължи да стои с отметната назад глава и затворени очи, неспособна дори да се помръдне. Най-после повдигна натежалите си мигли и видя усмивката му. Но лицето му беше замечтано. Никога не го беше виждала такъв. Тя нежно отговори на усмивката му.

— Ела, ангел мой — засмя се той и я вдигна на ръце. — Сега ще те представя на градските величия.

Едва когато Лий я сложи да седне във файтона, разумът й се възвърна. Тази вечер въобще не протичаше така, както беше очаквала. Отначало имаше намерение лично да установи дали сестра й си е избрала подходящ съпруг, но вместо да изясни този въпрос с трезва глава и научна прецизност, тя влезе в близко съприкосновение с изследвания обект и загуби ума и дума.

— Това е невероятно…

— Кое, сърце мое? — попита Лий, като седна до нея и взе в ръце поводите.

— Че… че внезапно ужасно ме заболя глава. Мисля, че е най-добре да ме отведеш в къщи.

— Я да видя.

— Не — промълви Блеър и се отдръпна.

С дългите си силни пръсти той я хвана под брадичката и издърпа лицето й към своето.

— Не виждам симптоми на болка — прошушна Лий. — Само тази малка биеща вена — прибави той и целуна челото й точно под корените на косата. — Това ще ти помогне да забравиш главоболието.

— Моля те! — прошепна тя и се опита да обърне лице. — Моля те, недей!

След дълга, нежна целувка по слепоочието Лий отново взе юздите в ръка и потегли към изхода на парка.

Блеър притисна ръка до гърдите си и усети лудото биене на сърцето си. Сега поне имаше сигурността, че отиват между хора, а после Лий ще я отведе у дома, където ще може да възвърне самообладанието си и да прати този опасен мъж там, където му е мястото — в обятията на сестра си.

По-късно някой й разказа, че наистина е имало прием при губернатора, че тя също е била там, била му е представена и дори й се удало да размени с него няколко свързани изречения, Но Блеър нищо не помнеше. Струваше й се, че през всичкото това време е лежала в обятията на Леандър, който се носеше с нея по някаква огледална танцова площадка, и тя не виждаше нищо друго освен зелените му очи и се губеше в неизмеримите им дълбини.

Припомни си дори няколко души, които й бяха казали, че никога не е изглеждала толкова очарователна, а Лий толкова щастлив. Бяха й задали хиляди въпроси за сватбата и Блеър нямаше да може да отговори на нито един от тях, ако Лий не се беше притекъл на помощ в последния момент и не я беше отвел да танцуват.

Ако все пак беше отговорила на някой въпрос, тя го забрави в същия миг. Помнеше само ръцете му, очите му, близостта му и собственото си опиянение.

Едва когато някакво момче донесе съобщение, че някой се нуждае от помощта на доктор Уестфийлд, тя дойде на себе си и осъзна, че вълшебната нощ свършва. Като Пепеляшка от приказката тя трябваше да си плати за това прекрасно преживяване.

— Можеш да останеш тук. Ще помоля някой да те изпрати до в къщи — каза Лий. — А можеш и да ме придружиш.

— С тебе — беше всичко, което се изтръгна от устните й.

Лий внимателно я поведе навън към файтона. Двамата не промълвиха нито дума, докато конят препускаше през опустелите улици на Чандлър. Блеър вече от много време не беше в състояние да разсъждава разумно.

Той посегна към ръката й и когато тя вдигна очи към него, нежно се усмихна. Само за миг Блеър си припомни, че тази вечер е Хюстън и че мястото й не е тук. Тя преживяваше интимни неща, които трябваше да бъдат табу, защото и целувките, и усмивката бяха предназначени за сестра й. Тя нямаше право така да нахълтва в любовната връзка на сестра си. Но до днес не знаеше, че двете с нея чувстват еднакво. Може би именно поради тази обвързаност на близнаците тя реагираше така бурно на милувките му, докато не я обхвана чувство, че всъщност тя е тази, която го обича.

— Достатъчно топло ли ти е! — попита Лий и тя кимна.

Достатъчно топло, достатъчно студено, полупияна, полутрезва — това съм аз, мислеше си Блеър.

Леандър спря файтона пред една къща, напълно непозната за нея.

— Тук ли живее пациентът ти? Мислех, че отиваме в клиниката.

Лий протегна ръце към нея.

— Нима тази вечер си толкова заслепена, та си забравила дори коя къща си избрала за нас? — попита с усмивка той. И преди Блеър да успее да поправи грешката си, продължи: — Реших, че тук спокойно можем да поговорим за нашето бъдеще. В последно време почти не сме разговаряли.

— Но какво ще стане с пациента ти? Не трябва ли…

Той я повдигна на ръце.

— Няма пациент, няма спешен случай. Трябваше ми само претекст, за да напуснем приема по-рано. Боя се, че заради това злоупотребих с професията си. Сърдиш ли ми се за това?

— Но за мен е време да се прибирам. Късно е вече, а мама сигурно е будна и ме чака.

— Мислех, че майка ти винаги си ляга рано и спи толкова дълбоко, че нищо не е в състояние да я събуди.

— Вярно, но откакто Блеър е тук, навиците й се промениха.

Блеър се усмихна на изплашеното му лице и бързо прибави, че с удоволствие би поговорила с него за сватбата. Изтича покрай Лий и спря пред заключена врата, молейки се на Бога да не й задават въпроси, на които няма да знае отговора.

Жилището беше прекрасно, много женствено, но без да изключва мъжкото присъствие. Блеър беше убедена, че е било изцяло обзаведено от Хюстън. В салона беше запален огън, за да отблъсне нощния хлад, идващ от Колорадските планини, а пред камината беше поставена ниска маса със свещи, студена печена патица, хайвер, стриди, шоколадови трюфели и четири сребърни кофички, в които бяха поставени бутилки шампанско и кубчета лед.

Блеър хвърли поглед към Лий, който се изтегна на дивана, осветен от ярките пламъци, после изгледа приготвената маса и шампанското и си помисли, внезапно отрезняла: сега попаднах в капана.