Сърце от пламък

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Три дни наред Леандър поддържаше такова темпо в болницата, че Блеър изобщо нямаше време за размисъл. Вземаше я от дома й на разсъмване и я връщаше обратно късно вечерта. Отведе я в стария склад на Арчър авеню и подробно й разясни плановете си за преустройство на сградата в женска клиника. Блеър веднага предложи някои нови идеи, които Лий изслуша мълчаливо и остави дискусията за после.

— Смятам, че ще открием клиниката още след две седмици, защото медицинското оборудване вече е натоварено в Денвър и е потеглило насам — каза той. — Бях го планирал като изненада, като сватбен подарък, но тъй като през последните дни преживях достатъчно изненади, се отказах от това намерение.

Преди Блеър да отговори той вече я избута от склада по посока на файтона си и скоро конят препусна към болницата. Блеър почувства облекчение, че предположението на Алън се оказа погрешно и плановете за клиниката не е бяха примамка за спечелване на ръката й.

Но часовете се нижеха и сватбата неумолимо наближаваше. Блеър все по-често се питаше защо Лий непременно иска да се ожени за нея. Въобще не се опитваше да я докосва, а когато разговаряха помежду си, предмет на разговора бяха винаги пациентите. Няколко пъти го улови, че я наблюдава — най-вече когато работеше с други лекари, — но веднага се обръщаше настрана, щом тя поглеждаше към него.

А възхищението й от лекаря Леандър нарастваше с всеки изминал ден. Тя скоро проумя че той може да спечели куп пари, ако отиде в някоя от големите източни болници. Вместо това се бе върнал в Чандлър където рядко получаваше възнаграждение за труда си. Работният ден беше дълъг и труден, натоварването почти непосилно, а заплащането рядко беше материално.

В неделя следобед, деня преди сватбата — когато Блеър беше все още замаяна от тържеството, което Хюстън организира за приятелките си предната вечер — Леандър я повика в кабинета си. Срещата беше неудобна и за двамата. Леандър я гледаше по начин, от който кожата на ръцете й настръхна и в главата й остана единствено мисълта, че утре ще я отведат към олтара като негова невеста.

— Написах писмо до управата на болницата „Свети Йосиф“, че не приемаш мястото, което ти предлагат.

Блеър пое дълбоко въздух и се отпусна на един стол. Беше забравила че женитбата означаваше отказ от стажа в болницата. Лий се облегна на бюрото си.

— Размислих и реших, че постъпката ми е доста дръзка. — Той съсредоточено разглеждаше ноктите на ръцете си. — Ако утре откажеш да се омъжиш за мен, аз ще проявя разбиране.

За момент Блеър усети такова объркване, че не можа да каже нито дума. Нима това означаваше, че той не иска да се ожени за нея?

Тя бързо се окопити и скочи от мястото си.

— Ако се опитваш да се отървеш от мен, след като направи всичко, за да ме принудиш да се съглася аз ще… — Тя не можа да довърши, тъй като Леандър изскочи иззад бюрото си сграбчи я за раменете и така силно и страстно впи устните си в нейните, че дъхът й спря.

— Нямам намерение да се измъквам — заяви той, когато я пусна, и Блеър смело застана насреща му въпреки омекналите си колене. — Време е да се връщате на работа, докторе. Или не, по-добре се прибери у дома да си починеш. Доколкото познавам сестра ти, тя е приготвила поне три рокли, които трябва да бъдат изпробвани, а майка ти смята, че има още стотици неща за уреждане. Ще се видим утре следобед. — Той се ухили. — И през нощта също. А сега си върви.

Блеър не можа да не се усмихне в отговор. Усмивката изчезна от устните й едва когато влезе в къщи.

Мистър Гейтс беше разярен, че целия ден е работила в болницата, вместо да помага на сестра си в приготовленията за сватбата, още повече че бедничката Хюстън не се чувствала добре. Блеър също беше уморена, изнервена и едва не избухна в сълзи още преди края на триадата му. Оупъл веднага разбра състоянието на дъщеря си, раздели двамата и помоли мистър Гейтс да се оттегли в кабинета си. После отведе Блеър в градината под предлог, че ще пишат благодарствени писма за подаръците.

Блеър все още трепереше от гняв след сблъсъка с мистър Гейтс.

— Как си могла да се омъжиш за човек като него, мамо? — попита тя, когато двете седнаха до градинската маса. — Защо остави Хюстън толкова дълго време изложена на тиранията му? Аз живях при брат ти, но Хюстън години наред беше безпомощна срещу него.

Оупъл остана дълго време мълчалива.

— Май не помислих за децата си, когато се омъжих за него…

— Искаш да кажеш, че си се влюбила в него? Винаги съм смятала, че семейството ти те е принудило да се съгласиш.

— Как, за Бога, ти дойде на ум подобна идея! — попита смаяно Оупъл.

— Помня че двете с Хюстън не намирахме никаква друга причина за подобен брак. Вероятно ни харесваше мисълта, че си била толкова нещастна след смъртта на баща ни, та не си могла отново да се омъжиш по любов.

Оупъл тихо се засмя.

— Двете бяхте още толкова малки, когато почина Уилям, и аз съм сигурна, че сте запазили спомен за него като за най-прекрасния баща на света. Той винаги ви занимаваше с нещо, измисляше чудесни игри и постоянно се грижеше за веселото прекарване на времето.

— Нима не беше наистина такъв? — попита предпазливо Блеър, тъй като се боеше, че ще узнае някои неприятни неща за обожавания си баща.

Оупъл нежно сложи ръка на рамото й.

— Разбира се, беше всичко това и още много повече. Ти не помниш толкова неща, нямаш представа за жизнеността, за гордостта и енергията, за смелостта и честолюбието му. — Тя въздъхна. — Но истината е, че Уилям Чандлър страшно ме уморяваше с активността си. Много го обичах, но понякога плачех от облекчение, когато най-после излизаше от къщи. Трябва да знаеш, Блеър, аз съм възпитана с вярата, че мястото на жената е у дома, че тя трябва да си седи в салона, да бродира и да наставлява слугите. Най-голямото приключение, което се осмелявах да предприема, беше изпробването на някои сложен бод в бродериите ми.

Тя се облегна назад в стола си и се усмихна.

— После се запознах с баща ти. По някаква причина той реши да се ожени за мен, но аз нямах думата в тази работа. Беше извънредно красив мъж и нито веднъж не помислих, че мога да му откажа каквото и да било. Оженихме се и за съжаление кризите зачестиха. И всички те бяха предизвикани от безкрайната му енергия. Даже когато създаваше деца, те трябваше да бъдат близнаци, едно дете не беше достатъчно.

Тя погледна към ръцете си и по страните й потекоха сълзи.

— Когато Бил загина, помислих, че и аз ще умра. Животът ми изгуби всякакъв смисъл, едва след много време започнах да си припомням неща, които преди женитбата си вършех с удоволствие — шиене, плетене, и естествено имах вас, момичетата. Тогава в живота ми се появи мистър Гейтс. Различаваше се от Бил като нощта от деня и много харесваше онова, което Бил наричаше „женски глупости“. Мистър Гейтс имаше строги схващания за задълженията и правата на жената. Не изискваше от мен да се катеря с него по планините в неделните дни, както това правеше Бил. Не, този човек ми създаде добър дом, където да живея, да се грижа за децата си и следобед да организирам чайове. Когато го опознах по-отблизо, разбрах че е лесно да го задоволявам и че нещата, които обичах, са същите, които той очакваше от мен. С баща ти никога не бях сигурна, дали да направя нещо, или да го оставя. — Тя вдигна очи към Блеър. — Така се влюбих в Гейтс. Моите желания и неговите представи за женските задължения съвпадаха напълно. Боя се, че при това не се замислих сериозно за вас двете и не взех предвид колко приличате на баща си. Мислех, че само ти приличаш на него, затова настоях да живееш при Хенри. Реших, че Хюстън се е метнала на мен, и това до известна степен е вярно. Но тя също е наследила доста качества на баща си и понякога прави странни неща. Преоблича се например като старица и посещава миньорските лагери. Бил сигурно щеше да постъпи по същи начин.

Блеър дълго остана мълчалива, разсъждавайки над майчините си думи и питайки се дали някога ще може да обича Леандър. Преди беше сигурна, че е влюбена в Алън, но когато той я изостави, не й се искаше да умре. Колко много неща се разрушиха след събитията от последните дни. Винаги, когато поглеждаше Лий, си спомняше колко дълго и колко много го е обичала Хюстън, а сега сестра й трябваше да стои и да гледа как годеникът й се венчава за друга.

В нощта преди сватбата Блеър почти не спа. Дори на сутринта всички нощни демони бяха събрани до леглото й. Ярката слънчева светлина не успя да я освободи от чувството на обреченост.

През последните дни понякога забравяше, че се омъжва за избраника на сестра си, но тогава все още вярваше, че това няма да стане. Очакваше, че нещо ще се случи и Хюстън ще си получи Леандър обратно.

В десет часа сутринта потеглиха към Вила Тагърт, където щеше да се състои венчавката: Оупъл и близначките напред в красивата малка карета на Хюстън, един от многобройните подаръци на Тагърт, следваше ги момчето от обора с голяма наета кола, в която внимателно бяха разположени увитите в муселин булчински рокли. По пътя трите жени не размениха нито дума. Когато Блеър попита Хюстън за какво мисли в момента, сестра й отговори, че се надява лилиите да са пристигнал цели и невредими в дома на Тагърт.

За Блеър това бе поредното доказателство, че Хюстън мисли най-вече за парите на мъжа, който ставаше неин съпруг.

Щом пред очите им се появи Вила Тагърт, тя за сетен път се убеди, че сестра й се продава на Златния телец.

Къщата приличаше на планина от мрамор: хладна, бяла и грамадна. В партера имаше огромен салон с две вити стълбища, чиито размери надминаваха и най-смелите й очаквания.

— Ще слезем по тези стълби — обясни Хюстън и посочи стъпалата, които водеха към галерията. — Едната по лявата, другата по дясната.

И тя се отдалечи, обкръжена от ято празнично облечени приятелки, на които искаше да покаже къщата, докато Блеър остана като закована на мястото си.

— Минава известно време, преди човек да свикне с този дом — прошепна й Оупъл. Къщата й внушаваше чувство за нереалност, приличаше й на магическо творение, което скоро ще се разтвори в Нищото, от което е изникнало.

— Хюстън наистина ли иска да живее тук? — прошепна в отговор Блеър.

— Къщата изглежда по-малка, когато Кен се движи из нея — успокои дъщеря си Оупъл. — Смятам, че сега е най-добре да се качим горе. Иначе няма да узнаем какви изненади ни е приготвила Хюстън.

Блеър последва майка си по широкото вито стълбище, но през цялото време гледаше през рамо към салона. Навсякъде бяха поставени изкусно аранжирани екзотични цветя и зеленина. Тя спря в галерията и погледна през прозореца. Пред очите й се разкри прекрасна яркозелена морава с декоративни храсти.

Оупъл също се спря.

— Това е дворът за доставчиците. Почакай да видиш истинската градина!

Блеър мълчаливо последва майка си към частните покои на къщата.

— Хюстън е определила тази стая за теб — каза Оупъл и отвори вратата към голямо помещение с висок таван и камина от бял мрамор, украсена с релеф от гирлянди и цветя. Креслата, диваните и масите бяха същинска музейна рядкост.

— Това е дневната. Зад нея има спалня и баня. Всяка гостна има свой салон и баня.

Блеър прокара ръка по мраморния умивалник в банята и макар че никога досега не беше виждала подобни арматури и не беше сигурна какви са, тя реши, че са от злато.

— Месинг ли е това? — попита тихо тя.

— Не би търпял подобно нещо в своя дом — отговори с гордост в гласа Оупъл. — Сега отивам да видя дали Хюстън има нужда от помощ. Остават няколко часа до венчавката. Защо не използваш времето да поспиш?

Блеър поиска да възрази, че й е невъзможно да спи в ден като днешния, но когато спря поглед върху огромната мраморна вана, реши, че ще бъде чудесно да я използва.

Веднага щом остана сама, напълни ваната с гореща вода и с удоволствие се изтегна в нея. Топлата баня бързо успокои нервите й. Остана във ваната, докато кожата й се набръчка. Едва тогава излезе и се уви в хавлията, която беше толкова дебела, че можеше да служи за възглавница. После облече розов халат от кашмирена вълна и отиде в спалнята, където с наслада се отпусна на широкото меко легло.

Когато се събуди, главата й беше ясна и се чувстваше отпочинала. Спомни си, че майка й беше споменала нещо за градина зад къщата. Бързо облече обичайната си скромна пола и една блуза и излезе. Не й се искаше да използва предното стълбище, тъй като откъм салона се чуваше шум от множество гласове. Затова тръгна по коридора, мина покрай куп заключени врати и най-после намери задната стълба, която я отведе в лабиринт от кухни и килери. Всеки квадратен сантиметър в кухните бе зает от хора, които трескаво тичаха насам-натам и приготвяха сватбената трапеза. Навсякъде ухаеше чудесно. Блеър с усилия си проправяше път през навалицата. Повечето от прислужниците я познаваха, но никой нямаше време да се учудва, че едната от двете невести е слязла в кухнята само час преди венчавката. Единственото, което не искаше Блеър, бе Хюстън да я завари тук. Тя със сигурност беше разработила точен план за действие и педантично щеше да се придържа към него, каквото и да се случи, но Хюстън надали щеше да намери време да си почине няколко минути в градината.

Зад къщата се простираше огромна зелена морава, покрита сега с големи палатки, маси с розови ленени покривки и стотици пълни с цветя вази. Мъже и жени в униформи тичаха от масите към къщата и обратно и подреждаха съдовете и ястията.

Блеър мина покрай тях и тръгна да търси същинската градина зад къщата. Когато най-после я намери, онова, което видя, я свари напълно неподготвена. Пред очите й се разкри обширен парк с местни и екзотични растения и храсти, някои от които й бяха напълно непознати. Предпазлива, но изпълнена с любопитство, тя тръгна по една от пътеките, която я поведе през този земен рай.

Далеч зад нея останаха предсватбената треска и шумът от стотиците човешки гласове. За пръв път от много дни насам имаше време спокойно да размисли.

Днес беше нейният сватбен ден, а тя така и не разбираше как се беше стигнало дотук. Преди три седмици беше в Пенсилвания и имаше точно очертани планове за бъдещето. А как се обърка всичко! Алън избяга от нея, вместо да я отведе със себе си. Сестра й изгуби мъжа, за когото искаше да се омъжи и встъпваше в брак с един от най-богатите хора в тази страна, без изобщо да го обича.

И за всичко беше виновна тя, Блеър. Върна се в къщи, за да присъства на сватбата на сестра си, но вместо да й помогне да намери щастието си, тя я превърна в продадена невеста. Получи я мъжът с най-многото пари.

Докато бродеше с намръщено чело из парка, Блеър видя, че по една от пътеките слиза Тагърт. Преди да осъзнае какво прави, тя рязко се извърна и тръгна в противоположна посока. В никакъв случай не искаше той да я забележи. Но едва беше минала няколко крачки, когато наблизо се появи висока, представителна дама, която й се стори позната. Жената тичаше по пътеката след Тагърт. Блеър не си спомняше къде я е виждала, затова само сви рамене и продължи да чопли раните си. Но внезапно се сети откъде познаваше тази пищна красавица.

— Та това е Памела Фентън — произнесе на глас тя. Като деца Блеър и Хюстън често посещаваха дома на Фентънови, яздеха понитата на Марк или участваха в някоя от безбройните им забави. Тогава по-голямата сестра на Марк им изглеждаше вече съвсем възрастна и им правеше силно впечатление. Скоро след това Пам напусна бащината си къща и в града години наред се носеха слухове за тайнственото й изчезване.

Ето че след толкова време тя се беше върнала в родния си град и дори ще присъства на нашата сватба, помисли не без удоволствие Блеър. Бегло се запита какво ли беше сторила тогава Памела, та хората в града не престанаха да го обсъждат. Спомняше си, че се шепнеше нещо за ратая от обора.

Блеър внезапно спря като закована на мястото си. Точно така! В дома на Фентън беше избухнал скандал заради ратая, който работеше за бащата на Памела. Тя се беше влюбила в този младеж и баща й побърза да я отдалечи от къщи.

А името на този ратай беше Кен Тагърт!

Блеър прихвана полите си и хукна по пътеката към мястото, където трябваше да се срещнат Памела и Тагърт. Мина няколко крачки и спря като вкаменена.

Невярваща на очите си, тя гледаше как Кен е притиснал с две ръце лицето на Памела и страстно я целува.

Със сълзи на гняв в очите Блеър полетя нагоре към къщата. Как можа да стори това на сестра си? Защо Хюстън ще се омъжи за това чудовище, което само час преди сватбата си целува друга жена?

За всичко беше виновна тя — Блеър.