Убийство в Кантон

Глава XIIIЕдна пратка за Тао Ган пречи на Цяо Тай да заспи; сянката на сляпото момиче отново се мярка

Цяо Тай пристигна в двореца скоро след като съдията Ди излезе за срещата с Лян Фу. Домоуправителят го въведе в залата. След като церемониалмайсторът съобщи на Цяо Тай, че не очаква съдията да се върне до обедния ориз, той отиде до леглото от санталово дърво, изу ботушите си и се тръшна на меките възглавници. Възнамеряваше да подремне малко, но беше толкова уморен, че не можа да заспи. Въртеше се и мислите му го увличаха все по-надалеч.

— Не ставай сантиментален на твоите години, проклет глупак! — каза си той ядно. — Дори не пощипнах задничетата на тези нахалнички, близначките на Ни, а те си го просеха. И какво, по дяволите, става с лявото ми ухо?

Той мушна малкия си пръст вътре и го завъртя енергично, но звънтенето не престана. И тогава установи, че звукът идва от левия му ръкав. Опипа го отвътре и извади малък пакет, старателно увит в червена хартия. Отгоре с изящен почерк беше написано: „За господин Тао. Лично!“

— Гледай ти… — промърмори той. — Възможно ли е да има нещо общо с момичето, което се блъсна в мен пред къщата на капитана? Тази чевръста никаквица е напъхала това в ръкава ми. Обаче откъде е могла да научи, че аз ще изляза от дома на Ни?

Той стана и отиде до вратата на залата. Постави пакетчето на ъгловата масичка, възможно най-далеч от бюрото на съдията Ди. После се върна и отново се просна на леглото от санталово дърво. Този път заспа веднага.

Събуди се около обед. Тъкмо бе обул ботушите си и сладко се протягаше, когато вратата се отвори и домоуправителят извести за съдията Ди и Тао Ган. Съдията Ди тръгна право към бюрото си в дъното на залата. Когато Цяо Тай и Тао Ган седнаха на обичайните си места, съдията извади голяма карта на града и я разгъна пред тях. После каза на Цяо Тай:

— Имахме дълъг разговор с Лян Фу. Нашето първо предположение в крайна сметка се оказа вярно. Цензорът вероятно се е върнал в Кантон, понеже е открил, че арабите тук готвят нещо.

Цяо Тай попиваше всяка дума на съдията. Ди продължи:

— Лян потвърди онова, което ми каза проститутката от храма: че арабите често посещават публичните домове на танка. Тъй че съществуват достатъчно сгодни случаи за среща между представители на двете групи. Това обяснява защо цензорът е бил убит с рядката отрова, която това зловещо братство използва. И джуджето, което вие двамата сте видели в пивницата на кея заедно с убиеца арабин, очевидно е било танка. Това показва, че арабските заговорници наемат хора от танка. Всичко е много объркано. Така или иначе, аз не мога да поема риска и да оставя арабите да забъркат нещо тук. Казах на губернатора да свика среща в заседателната зала в два часа, за да обсъдим необходимите предохранителни мерки. Това удобно ли е за теб, Цяо Тай?

— Аз намерих танцьорката, господарю. Майка й е била танка. За нещастие покровителят й е много ревнив и тя не посмя да разговаря дълго с мен на кораба, където той я е настанил. Но ми каза, че от време на време се срещал с нея и в малка къща на юг от храма Гуансяо и че тя ще ми прати съобщение кога мога отново да се видя с нея там. Той я крие от време на време на брега, тъй като тя е от нисшата класа и няма право да живее в града.

— Зная — каза ядно съдията Ди. — Нисшата класа е срам за велика нация като нашата. Ние сме задължени да ограмотяваме тези изостанали нещастници, а после да им осигуряваме пълно поданство. Видя ли се с капитан Ни?

— Да, господарю. Стори ми се уравновесен и добре информиран човек. Както и очаквах, нямаше кой знае какво да ми каже за Мансур.

След като чу историята на капитана, съдията Ди отбеляза:

— Отваряй си очите с този капитан, Цяо Тай. Много не вярвам на думите му, защото се разминават с онова, което научих от Лян Фу. Мансур е пребогат, защо му трябва да се унижава с изнудване? И в крайна сметка откъде Ни е научил тази история? Чакай да видим… Казал ти е, че е решил да остане няколко години на брега, защото обичал спокойния живот и искал да се посвети на изучаване на мистицизма. Това изобщо не ми звучи като истина. Той е моряк, а един моряк се нуждае от по-сериозни причини, за да стои настрана от морето. Мисля, че Ни е влюбен в онази жена, а семейството й я е омъжило по време на някое от неговите пътувания. Ни стои тук, надявайки се, че нейният възрастен съпруг скоро ще умре и той ще се ожени за старата си любов. И, разбира се, Ни мрази Мансур заради онова, което е станало между него и възлюбената му, и затова е скалъпил историята с изнудването. Как ти се вижда това?

— Да-а — каза бавно Цяо Тай, — може и точно така да е станало. Съвпада с разказа на двете момичета, че капитанът е дълбоко отдаден на някаква жена.

— Две момичета? — повдигна вежди съдията. — Значи затова вчера префектът каза, че Ни води разпуснат живот.

— Не, господарю. Тези две момичета са близначки и между другото ми казаха, че капитанът никога не ги е докосвал.

— За какво ги държи тогава? За украшение? — попита Тао Ган.

— От уважение към тяхната майка, която му е била много близка. Доста патетична история — той предаде подробно онова, което му беше казал капитан Ни, и добави: — Китайският мръсник, който е прелъстил тази млада жена, трябва да е голям гнусник. Ненавиждам такива като него, които мислят, че всичко им е позволено с тези момичета само защото не са китайки.

Съдията го изгледа остро. Остана безмълвен за известно време, замислено подръпвайки бакенбардите си. Най-после каза:

— Добре, имаме доста по-важни неща, за които да се притесняваме, отколкото за личния живот на капитана. Вие двамата можете да тръгвате за обяд. Но бъдете отново тук преди два часа за заседанието.

На излизане Цяо Тай взе малкия пакет от масичката и го подаде на Тао Ган, прошепвайки:

— Едно момиче на улицата ми пъхна това в ръкава. Блъсна се в мен, когато излизах от къщата на Ни. Надписано е „лично“ и затова не исках да го показвам на съдията, преди ти да си го видял.

Тао Ган набързо отвори пакета. Показа се яйцевиден предмет, увит в нещо като стар плик от писмо.

Беше фино изработена от слонова кост клетка за щурец. Тао Ган я доближи до ухото си и се заслуша в тънкото цвъртене.

— Това е от нея — промълви той. След това стреснато извика: — Виж тук. Какво значи това?

Той посочи квадратния печат върху плика с надпис „Личен печат на Лю, императорски цензор“.

— Веднага трябва да покажем това на съдията — възбудено заяви Тао Ган.

Двамата се върнаха към дъното на залата. Когато съдията Ди ги погледна изненадано над картата, която изучаваше, Тао Ган мълчаливо постави пред него клетката и плика. Цяо Тай набързо му разказа как всичко това се бе озовало у него. Съдията остави настрана клетката, изучи печата и отвори плика. Отвътре извади лист скъпа хартия, изписан с дребни йероглифи. Разстла го на бюрото си и го прочете внимателно. Накрая вдигна глава и каза рязко:

— Това са бележки, които цензорът е нахвърлил за собствена информация. Засягат трима араби, които са му плащали суми срещу нещо в замяна, но не е ясно какво точно. Освен Мансур споменава и две други имена, звучат като Ахмед и Азис.

— О, небеса! — възкликна Цяо Тай. — В такъв случай цензорът е бил държавен изменник. Или това може би е фалшификат?

— Абсолютно автентично е — бавно каза съдията. — Този печат съм го виждал хиляди пъти в канцеларията. Освен това познавам почерка на цензора от докладите, които пишеше собственоръчно. Но пък това тук е бързопис. И все пак записките са водени на висок стил и издават високообразован човек.

Съдията се облегна назад и за известно време потъна в мисли. Двамата помощници го гледаха неспокойно. Изведнъж той вдигна очи.

— Ще ви кажа какво означава това — рязко заяви той. — Без съмнение някой знае истинската причина за нашето посещение в Кантон. И доколкото това е държавна тайна, неизвестното лице може би заема висок пост в столицата, който му дава достъп до закритите съвещания на Съвета. Може би принадлежи към политическата групировка, която е против цензора. Този неизвестен заговорник и съучастниците му са примамили цензора в Кантон, за да го въвлекат в заговора на Мансур, да го обвинят в измяна и така да го свалят от политическата сцена. Но цензорът е прозрял уловката. Привидно се е съгласил да сътрудничи с арабите, както доказват тези записки. Направил е това само с цел да открие кой точно стои в дъното на заговора. Изглежда, и другата страна е прозряла, че цензорът е наясно с играта, и го е отровила — той погледна към Тао Ган и продължи: — Фактът, че сляпата девойка ти е изпратила плика, доказва, от една страна, че е с почтени намерения, а, от друга, че е присъствала на смъртта на цензора. Слепите не откриват случайно писма по масите или на улицата. Сигурно го е намерила, когато е бръкнала в ръкавите на убития мъж с чувствителните си пръсти. Взела е златното звънче от мъртвото тяло на цензора. Историята за това, как била чула песента на щурец, когато минавала край храма, е несъстоятелна.

— Може впоследствие да е помолила някой, на когото има доверие, да погледне плика — обади се Тао Ган.

— Когато са й казали, че носи цензорския печат, тя го е запазила и щом е разбрала от хората, които я посещават, че аз разследвам изчезването на цензора, е изпратила писмото до мен, добавяйки щуреца, за да разбера, че идва от нея.

Съдията слушаше внимателно и в един миг избухна:

— Враговете ни са в течение на абсолютно всяка наша стъпка. Това не може да продължава така! И този морски капитан сигурно е свързан с тях, Цяо Тай. Не може да бъде просто съвпадение това, че непознато момиче пъха този пакет в твоя ръкав точно пред дома му. Връщай се бързо при капитан Ни и го разпитай подробно. Започни дискретно, но ако отрече, че познава сляпото момиче, арестувай го и го докарай тук. Ще ме намериш в личния ми кабинет.