Убийство в Кантон

Глава XXIVСъдията Ди дава последни разпореждания; изпълва се едно старо предсказание

Съдията Ди обядва късно в частната си трапезария с Цяо Тай и Тао Ган. Помощниците му бяха открили в дома на Лян двама танка и трима китайски бандити, както и един арабски главорез. И шестимата се намираха вече в затвора на съдилището.

По време на обяда съдията разказа на двамата всичко, пропускайки само разговора с губернатора. След това изложи официалната версия за смъртта на цензора и продължи:

— Задачата, с която цензорът се бе нагърбил, му струва живота, но ние ще я доведем докрай. Главният евнух ще бъде изгонен от двореца, политическата му групировка ще бъде разпусната. Престолонаследникът ще заеме мястото, което му принадлежи, кликата на императрицата ще трябва да се оттегли, поне засега — съдията Ди замълча за миг, защото си мислеше за императрицата.

Красива, енергична, изключително способна, но и напълно безскрупулна, обладана от причудливи страсти и разяждана от неутолими амбиции — свои и на приближените й. В този пръв, непряк сблъсък той бе надделял, но сега усети някакви тревожни предчувствия за по-директни схватки и за леене на кръв, необуздано леене на кръв… Изведнъж му се стори, че долавя наоколо смразяващото присъствие на духа на смъртта.

Цяо Тай уплашено се взираше в лицето на съдията Ди с тъмни кръгове под очите, с дълбоки бръчки, набраздили хлътналите му страни. Съдията се овладя с видимо усилие и каза:

— Може би убийството на цензора е моето последно криминално разследване. Може би отсега нататък ще се отдам изключително на политика. Ако в бъдеще някой случай, както при изчезването на цензора, има и криминална страна, ще го предавам на други да се занимават с него. Описанието на моите следователски методи от Лян Фу беше много точно. То ме накара да разбера, че ми е дошло времето да приключа с попрището си на криминален следовател. Начините ми на действие са толкова широко известни, че умните престъпници сами започват да се възползват от тях. По-млади и по-можещи мъже ще продължат делото ми. Привечер, когато жегата намалее, тръгвам със специален конвой за столицата. Вие двамата ще приключите по възможно най-бързия начин случая с цензора. Няма да се отклонявате от официалната версия и ще следите нищо от това, което се случи тия дни в Кантон, да не излезе наяве. Не се притеснявайте за Мансур. Той е отплавал с арабски кораб, но бързите военни джонки вече са потеглили, за да го заловят. Трябва да бъде екзекутиран тайно, защото знае твърде много държавни тайни, които не бива да стигнат до ушите на неговия халиф.

Той се надигна и добави:

— Всички се нуждаем от час-два почивка. Няма смисъл да се връщате в ония мърляви странноприемници. Починете си в моята гардеробна, там има две кушетки. След почивката ще ме изпратите и ще се заловите за работа. Надявам се до утре сутринта да успеете да тръгнете от Кантон.

И тримата се отправиха към вратата. Тао Ган мрачно заяви:

— Само от два дни сме тук, а имам чувството, че нямам какво повече да видя в Кантон.

— И с мен е така — живо се обади Цяо Тай. После добави делово: — Надявам се, че когато се приберем в столицата, ще разрешим моя въпрос, господарю.

Съдията Ди стрелна с очи бледото измъчено лице на помощника си. Помисли си тъжно, че целият човешки живот е сдобиване със знание на много висока цена. Усмихна се топло и каза:

— Радвам се да чуя това от теб, Цяо Тай.

Тримата се изкачиха по широкото стълбище до покоите на съдията Ди на втория етаж. Цяо Тай огледа разкошните легла със завеси в предната стая и каза с крива усмивка на Тао Ган:

— Избери си, което ти харесва, може и двете — и се обърна към съдията: — Аз предпочитам да легна на една рогозка до вратата към вашата стая, господарю. Иначе ще умра от задуха!

Съдията кимна. Издърпа входната завеса и влезе в спалнята. Вътре беше топло и задушно. Той отиде до широкия сводест прозорец и понечи да навие бамбуковата щора, но се отказа, защото глазурените покриви на съседните постройки заслепиха очите му с отблясъците на обедното слънце. Пристъпи към дъното на стаята и остави шапката си на малката масичка до леглото. Кинжалът му лежеше до чайника. Докато проверяваше дали чаят е изстинал, погледът му се спря на Дъждовния дракон, окачен на стената. Видът на това оръжие реликва му припомни Повелителя на Южните морета, чийто портрет бе окачен в стаята на предците на рода Лян. Да, адмиралът е имал кръв на танка, но дивите му инстинкти са били овладени от благороден разсъдък и воля за съзидание. У него примитивните страсти се бяха извисили до почти нечовешки героизъм. Съдията въздъхна, свали тежката брокатена роба и само по бяло копринено бельо се изтегна на кушетката.

Загледан във високия таван, се замисли за своите двама помощници. Чувстваше се поне отчасти отговорен за трагедията на Цяо Тай. Отдавна трябваше да се погрижи и този негов помощник да улегне в нормален брачен живот, това бе негово задължение по отношение на подчинените му. Ма Жун си бе взел за жени две хубавици, дъщери на кукловод. Не, женитбата на Цяо Тай не биваше повече да се отлага, макар че нямаше да е лесно. Цяо Тай произлизаше от известен род на военни, заселили се от столетия в североизточните области — все храбри мъже с открит и твърд характер, прочути бойци, ловци и пиячи, които винаги са си избирали жени със същия горд и независим нрав. В това отношение с Тао Ган за щастие проблеми нямаше, той беше заклет женомразец.

После изцяло го завладя мисълта за тежките решения, които му предстояха в столицата. Знаеше, че верните служители на трона ще го поощрят в намерението да се отдаде на политика след смъртта на цензора, но не беше ли по-добре да изчака величайшото оттегляне, преди да предприеме каквото и да е? Опита се да си представи как могат да се развият нататък събитията, но му беше трудно да мисли свързано. Приглушеният шепот на Цяо Тай и Тао Ган, който долиташе иззад завесата, го унасяше и когато той съвсем затихна, съдията заспа.

Пълна тишина цареше в това крило на двореца. С изключение на стражниците по долните етажи, всички бяха потънали в следобедна дрямка.

Бамбуковата завеса се открехна с едва доловимо шумолене. Появи се Мансур и безшумно стъпи върху перваза на прозореца. Носеше само бяла препаска през слабините с втъкнат в нея извит нож. Вместо тюрбан на главата му имаше превръзка от ивица плат. Смуглото му мускулесто тяло плуваше в пот от усилието при изкачването през покривите на двореца. Затаи се за миг до прозореца, колкото да си поеме дъх. Със задоволство отбеляза, че съдията Ди спи дълбоко. През процепа в коприненото бельо се виждаше широката могъща гръд.

Мансур пристъпи до леглото с изяществото на пантера, която дебне плячката си. Стисна дръжката на ножа и в същия миг зърна висящия на стената меч. Какво по-хубаво от това да докладва на халифа, че е убил невярното куче със собственото му оръжие!

Той сграбчи меча и веднага го изтегли, но не беше добре запознат с китайските оръжия и ножницата издрънча на каменния под. Съдията отвори широко очи. Мансур изруга. Вдигна меча, за да го забие в гърдите на съдията, но зад гърба му се чу шум и той се обърна мълниеносно. В спалнята влетя Цяо Тай, облечен само в широките си панталони, и скочи върху Мансур, но миг преди да го сграбчи, арабинът го прониза с меча. Цяо Тай полетя назад, повличайки Мансур със себе си, а съдията Ди вече бе скочил от леглото и грабна кинжала от масата. Мансур го стрелна с очи, поколебавайки се за миг с меча ли да се бие, или със своя крив нож. Този миг на нерешителност реши съдбата му. Съдията скочи към него и заби кинжала във врата му с такава ярост, че бликналата кръв опръска всичко наоколо. Съдията блъсна мъртвото тяло на арабина настрани и се наведе над Цяо Тай.

Наточеното острие бе проникнало дълбоко в гърдите на помощника. Лицето му бе бяло като платно, очите — затворени. Тънка струйка кръв бе потекла от ъгъла на устните му.

В стаята се втурна Тао Ган.

— Веднага докарай лекаря на губернатора и вдигни стражата под тревога — изрева съдията.

Той сложи ръка под главата на Цяо Тай. Не смееше да помръдне меча. Поток от несвързани спомени нахлу в съзнанието му. Първата среща в гората, когато се би срещу Цяо Тай със същия този меч, безбройните опасности, преживени заедно, десетките пъти, когато си бяха спасявали един другиму живота…

Загледан в отпуснатото лице, загуби всякаква представа за време. Изведнъж наоколо се появиха множество хора. Лекарят внимателно изтегли меча и прегледа раната. Докато бършеше острието от кръвта, съдията дрезгаво попита дали може да преместят ранения на леглото. Лекарят кимна и прошепна в ухото на съдията:

— Само изключителната му жизнена сила го държи още жив.

Двамата заедно с Тао Ган и началника на гвардията пренесоха Цяо Тай на леглото. Съдията стисна дръжката на меча си и заповяда на началника:

— Кажете на хората си да изнесат оттук този арабин!

Цяо Тай отвори очи. Когато видя меча в ръката на съдията Ди, промълви с бледа усмивка:

— С меч се срещнахме, с меч се разделяме.

Съдията Ди с рязко движение прибра оръжието в ножницата му. Сведе се над окървавената, покрита с белези гръд на Цяо Тай и каза тихо:

— Дъждовен дракон ще бъде с теб, Цяо Тай. Не мога да нося меч, окъпан в кръвта на най-добрия ми приятел.

С щастлива усмивка Цяо Тай протегна ръце и прегърна меча. Остана за дълго загледан в съдията Ди. После сякаш пелена се спусна пред очите му.

Тао Ган прегърна главата на Цяо Тай. Сълзи се стичаха по длъгнестото му изпито лице.

— Да наредя ли да свирят траурен марш, ваше превъзходителство? — шепнешком попита началникът на гвардията.

Съдията Ди поклати глава.

— Не. Да свирят „Триумфалното завръщане“. Веднага!

Помоли лекаря и гвардейците да ги оставят сами. Сведени над леглото, съдията Ди и Тао Ган не откъсваха очи от лицето на приятеля си, което сега бе съвършено спокойно, със затворени очи. Стояха дълго така, когато по страните на Цяо Тай се появи руменина. Цялото му лице се озари от някакъв плам, пот изби по челото на умиращия, дишането му стана свистящо, от устата му потече кръв.

— Лявата колона… Напред! — прошепна Цяо Тай.

Изведнъж тишината бе разтърсена от тежките звуци на големите барабани по кулите на двореца. Ритъмът им се ускори, после нагоре се извиси пронизващият глас на фанфара, известяващ завръщането на воина победител.

Цяо Тай отвори замъглените си вече очи. Ослуша се напрегнато и безкръвните му устни се извиха в блажена усмивка.

— Битката е спечелена! — неочаквано и съвършено ясно каза той.

В гърлото му нещо заклокочи, силен спазъм сгърчи мощното му тяло. Усмивката застина.