Убийство в Кантон

Глава XВ ранната сутрин съдията Ди разговаря с още един любител на щурци; недоволен чиновник тръгва с него на официално посещение

Съдията Ди спа тежко. Задрямваше за малко, събуждаше се и кашляше продължително. Накрая силно го заболя глава. До разсъмване оставаше един час, но той си знаеше, че повече няма да може да дремне, и слезе от широкото легло. Облечен само в нощната си роба, застана за миг пред сводестия прозорец, загледан в покривите на дворцовите постройки, които се очертаваха в сивеещото утринно небе. Вдъхна свежия въздух и реши да се разходи преди закуска.

Облече си дълга дреха от сив памучен плат, нахлупи малката си шапка и излезе навън. В преддверието домоуправителят даваше първите си наставления за деня на десетина слуги, които едва държаха очите си отворени. Съдията Ди му нареди да го изведе в парка.

Двамата вървяха по призрачни коридори с току-що загасени лампи и скоро стигнаха до задната част на двора. От тази страна целият дворец бе опасан с широка мраморна тераса. Под нея се разстилаше прекрасна градина с павирани пътечки между цветните лехи.

— Не ме чакайте — каза той на домоуправителя. — Лесно ще намеря обратния път.

Той се спусна по няколко стъпала и тръгна по пътечката, извеждаща до широко езеро с лотоси. През прозрачната утринна омара над езерото съзря на отсрещния бряг малък павилион и се насочи към него. Крачеше бавно около езерото, като се възхищаваше на изящните лотосови цветове, току-що разтворили розови и червени листчета. Когато приближи до павилиона, зърна през прозореца гърба на висок мъж, сведен над масата. Широките плещи му се сториха познати. Изкачи се по стъпалата и видя, че мъжът напрегнато наблюдава малко гърненце от зелен порцелан. Той чу приближаващите стъпки и без да откъсва поглед, каза през рамо:

— А, ето те най-сетне. Погледни само този смелчага тук.

— Добро утро — поздрави съдията. Губернаторът се сепна. Когато разпозна посетителя, побърза да се изправи и запелтечи смутено:

— Моля да ме извините, ваше превъзходителство. Аз… за мен беше неочаквано…

— В този ранен час можем да минем и без формалности — сухо го прекъсна съдията. — Спах зле и излязох да се поразтъпча малко — и като взе другия стол, добави: — Седнете, моля ви. Какво има в това гърненце?

— Моят най-добър щурец воин. Погледнете тези здрави, стройни крака. Нали е невероятен!

Съдията Ди се наведе. Щурецът му заприлича на особено отвратителен черен паяк.

— Прекрасен екземпляр! — изкоментира той и отново се облегна назад. — Трябва да призная със съжаление, че не съм познавач. Императорският цензор, който идва в Кантон преди няколко седмици, е голям любител.

— Имах честта да му покажа колекцията си — гордо обяви губернаторът. После лицето му помръкна, той погледна неуверено към съдията и каза: — Пристигна инкогнито. Докладвах в столицата, че е забелязан тук, и получих нареждане да вляза във връзка с него. Но след като изпратих моите хора по дирите му, веднага получих втора заповед, с която се отменяше първата — той се поколеба известно време, нервно подръпвайки мустаците си. — Естествено, не бих и помислил да натрапвам мнението си на централното правителство, но тъй като отговарям за територията на Кантон, все пак си помислих, че няколко обяснителни думи… — той спря и изгледа очаквателно съдията.

— Да — съгласи се съдията Ди, — така стана. Цензорът не се яви за заседанието на Великия съвет, което трябваше да се състои преди заминаването ми. Щом сте получили заповед да изоставите издирването му, значи се е завърнал в столицата и е представил доклада си.

Той се отпусна назад в стола, леко поглаждайки брадата си. Губернаторът взе един кръгъл похлупак от плетен бамбук и грижовно покри зеленото гърне. После с едва доловима усмивка каза:

— Моят доктор ме информира, че вчера сте открили второ убийство. Този път жертва станал един от вашите хора! Искрено се надявам, че въпреки възрастта си префектът ще успее да се справи. Градът е голям и…

— Не се тревожете — любезно отговори съдията. — И двете дела водят началото си още от столицата и моите хора са допуснали непростими грешки. Би трябвало аз да ви се извиня.

— Много е любезно от ваша страна да го кажете. Надявам се, че сте доволен от проучването си за търговията на чужденците в града?

— О, да. Но това е сложен проблем. Смятам, че трябва да обмислим по-добра система, за да държим под контрол всички тези чужденци. Скоро ще ви представя проект за въдворяването им в специални квартали. Вече навлязох донякъде в арабските дела. След това ще се занимая с персите и тъй нататък…

— Това едва ли е необходимо — внезапно го прекъсна губернаторът. Прехапа устни и побърза да добави: — Искам да кажа, ваше превъзходителство, че тези перси са… ами, не повече от няколко десетки. Разбрани, образовани хора, поне повечето от тях.

На съдията Ди му се стори, че губернаторът изведнъж силно пребледня, но това може би се дължеше и на разсеяната утринна светлина. Той изрече бавно:

— Вижте, аз просто искам да получа цялостна представа за състоянието тук…

— За мен ще е чест и удоволствие да ви помогна, ваше превъзходителство! — разпалено възкликна губернаторът. — А, ето го и Бао!

Префектът Бао се поклони дълбоко пред стъпалата на павилиона и после още веднъж, по-ниско, когато влезе вътре. Лицето му беше разтревожено и той се обърна към губернатора:

— Хиляди извинения, господарю! Невероятно, но тази жена не дойде. Не мога да си представя защо…

— И аз не мога да си представя — студено го прекъсна губернаторът — защо не се подготвите както трябва, преди дори да помислите да ми представяте някого. И тъй като в момента съм зает с негово превъзходителство, вие…

— Не бих могъл да намеря подходящи слова, за да изразя съжалението си, господарю — изрече нещастният префект, който гореше от желание да се извини. — Но като имах предвид вашия интерес към щурците и тъй като жена ми сподели с мен, че момичето имало изключителни познания в тази област…

Преди губернаторът да успее да отпрати префекта, съдията Ди побърза да се намеси:

— Не знаех, че имало и жени любителки на щурци. Предполагам, че тя търгува с тях?

— Да, ваше превъзходителство — отвърна префектът, зарадван от намесата на съдията. — Според жена ми момичето имало изключително набито око за добрите видове. Всъщност думата „око“ е неуместна в този случай, тъй като тя, изглежда, е сляпа — и той се обърна към губернатора: — Както ви докладвах вчера, господарю, жена ми й наредила да дойде днес призори, преди сутрешната аудиенция, за да не отнеме много от ценното ви време, и…

— Много ми се иска да разбера адреса й, господин Бао — прекъсна го съдията Ди. — Никак няма да е зле да отнеса със себе си няколко ценни щуреца за спомен от Кантон…

Тази молба като че притесни още повече префекта.

— Аз… попитах съпругата си за адреса на момичето, но глупавата ми жена не го знаеше… Виждала я е само веднъж на пазара и била толкова очарована от нейната цялостна отдаденост на щурците, че…

Зървайки почервенялото лице на губернатора, който се канеше сериозно да скастри префекта, съдията Ди побърза да се обади:

— Всъщност това не е толкова важно. Добре, сега отивам в апартамента си — той се надигна и каза на губернатора, който също скочи от стола: — Моля ви, не се притеснявайте! Господин Бао ще ми покаже пътя.

И тръгна през градината, следван от притеснения префект. Когато стигнаха до терасата, съдията каза с усмивка:

— Не се стряскайте толкова от лошото настроение на началника си, господин Бао. Обикновено и аз не съм особено благодушен рано сутрин! — префектът се усмихна с благодарност и той продължи: — Губернаторът, изглежда, е много стриктен по отношение на задълженията си. Научих, че често обикалял града инкогнито. Предполагам, че желае лично да се запознае с положението в града.

— Няма такова нещо, ваше превъзходителство. Той е високомерен човек и би възприел подобна постъпка като неподобаваща на ранга му. Не е лесно да му се угоди, ваше превъзходителство. Аз съм доста по-възрастен от него, а и с доста повече опит и не намирам много… хм… радост и удовлетворение в работата си. Вече от пет години съм на този пост. Предишната ми служба беше магистрат в Шантун, родната ми провинция. Доста добре се справях там и се чувствах много повече на място, отколкото тук в Кантон. Отначало се поизмъчих, докато изуча кантонския диалект, но сега вече имам пълна и подробна представа за състоянието на местните дела, ако мога така да се изразя. Губернаторът действително се допитва до мен, преди да вземе решение, но е истински педант и…

— Недопустимо е за един държавен служител да критикува висшестоящите зад гърба им — студено го прекъсна Ди. — Ако имате оплаквания, трябва да ги изложите в Кадровия съвет по установените канали. Искам да ме придружите по време на срещата ми с господин Лян. Имам намерение да поразговарям по-нашироко с него, и то още днес. Бъдете готов един час след закуска.

Префектът мълчаливо се поклони на съдията и си тръгна.

Съдията Ди хапна леко в личната си трапезария, обслужван само от домоуправителя, и после бавно, с наслада изпи чая си. Главоболието му бе преминало, но като че ли все още трудно съсредоточаваше мислите си. Гледаше с празен поглед червените лъчи на зората, от които бялата хартия на прозорците вече поаленяваше, и си мислеше за сляпото момиче. Дали губернаторът наистина не я познаваше?

Той въздъхна, остави чашата си върху масата и отиде в спалнята. Облече си официалната роба, сложи високата шапка със стърчащите уши и тръгна към залата. Докато се наместваше зад огромното бюро, погледът му падна на голям служебен плик. Той го разпечата и набързо прочете краткото съобщение. После взе дълъг свитък чиста хартия от чекмеджето, натопи четката и започна да пише. Още не бе свършил, когато влезе Тао Ган и му пожела добро утро. Мършавият помощник седна и каза:

— Току-що бях в съда. Префектът още не е дошъл, затова обясних всичко на началника на стражата. Схватливо момче, дори май прекалено… — мрачно добави той. — Когато му заповядах да откупи проститутката и след това дискретно да поразучи около сляпото момиче, се ухили многозначително и започна да се обръща към мен с тон, който намирам за неуместно фамилиарен.

— Прекрасно! — възкликна Ди. — След като този мръсник смята, че ти си обикновен сладострастник, едва ли ще подшушне нещо на префекта. А е изключително важно той и губернаторът да не си дадат сметка за нашия интерес към сляпото момиче — и той разказа на Тао Ган за разговора в павилиона, като накрая добави: — Имам чувството, че губернаторът познава момичето отпреди, но не иска префектът да разбере това. Можем да гадаем за причините, поради които сляпото момиче не е дошло на срещата. Не са я отвлекли, защото тогава нямаше да отнесе със себе си щурците и другите си вещи. Мисля си, че просто е искала да изчезне. Да се надяваме, че началникът на стражата е толкова хитър, колкото мислиш, и ще открие скривалището й. Ние трябва да говорим с нея. И така, аз завършвам предварителния си доклад до Великия съвет. Да го прегледаме заедно още сега.

Той продължи да запълва свитъка със стегнатия си калиграфски почерк. След малко се отпусна в креслото и прочете доклада на глас. Тао Ган кимна. Всички факти бяха изложени сбито и той нямаше какво да добави. Съдията се подписа и сложи печата си. После потупа плика върху бюрото си и каза:

— Това писмо току-що е дошло от столицата с обикновен куриер и е предварително съобщение, че пристига специален пратеник на канцеларията със секретно писмо от Великия съвет. Вече е на път, ескортиран от военна полиция, и би трябвало да пристигне още тази нощ. Да се надяваме, че ще хвърли някаква светлина върху тайното посещение на цензора. Защото, ако трябва да бъда честен, изобщо не разбирам какво всъщност става тук.

Появи се домоуправителят и съобщи, че паланкинът е готов в предния двор. Там вече чакаше и префектът Бао, който се поклони на съдията Ди, докато десетина конни гвардейци взеха за почит с оръжието си. Двайсет униформени носачи стояха изпънати до разкошния паланкин. Той беше с пурпурен балдахин, увенчан с три реда златни остриета.

— Ще може ли това накичено съоръжение да мине през вратата на господин Лян? — кисело попита съдията Ди.

— О, за това не се безпокойте, ваше превъзходителство! — с усмивка отвърна Бао. — Резиденцията на покойния адмирал си е цял палат в старинен стил.

Съдията измърмори нещо под нос, после се качи в паланкина, следван от префекта и Тао Ган. Кортежът потегли с конната гвардия начело.