Убийство в Кантон

Глава XVIIЕдин богат търговец с облекчение напуска кабинета на съдията Ди; Тао Ган произнася забележителна реч

По целия път до двореца съдията Ди остана дълбоко замислен. Мълчанието му още повече притесняваше господин Яо, който поглеждаше тревожно към него, но не набра смелост да го заговори. Когато стигнаха до двореца, съдията го отведе с бързи крачки в залата, която използваше за частен кабинет. Яо видимо се впечатли от огромните й размери. Съдията Ди седна зад широкото бюро и посочи на Яо отсрещния стол. След като домоуправителят поднесе чай и напусна кабинета, съдията бавно изпи чашата си, като през цялото време наблюдаваше мрачно и втренчено Яо. Накрая остави чашата на бюрото и попита внезапно:

— Откъде познавате сляпата продавачка на щурци?

Яо го погледна слисано.

— Както обикновено става, ваше превъзходителство… срещнах я на пазара. Боевете на щурци са едно от любимите ми забавления. Установих, че е твърде начетена по този въпрос. Щом попаднеше на някой добър боец, се появяваше в дома ми. Но напоследък реших, че ще е по-целесъобразно да идва в… на частния ми адрес.

— Ясно. Къде живее тя?

— Никога не съм го знаел. Не ми е било необходимо. Както вече ви казах, тя идваше всеки път, когато…

— Разбрах. Как се казва?

— Малкото й име е Ланли, поне така ми се представи. Фамилията й не зная.

— Нима искате да ми кажете — студено попита съдията Ди, — че не знаете нищо за любовниците си, освен малките им имена?

— Тя не ми е любовница, ваше превъзходителство! — възмутено извика Яо. Замисли се за момент и продължи: — Признавам, че подобна мисъл ми е минавала по някое време. Тя е изключително образовано момиче, нелишено от привлекателност. А и това, че е сляпа, я прави доста различна и аз съм…

— Достатъчно! — остро го прекъсна съдията Ди. — Тя е замесена в едно престъпление, извършено наскоро тук — той прекъсна с решителен жест възбудените въпроси на Яо. — Вече съм по следите й, замесена е по някакъв начин и в убийството на госпожа Бао. Веднага след арестуването й ще проверя вашите показания. Сега ще напишете имената и всички характерни черти на момичетата от частното ви заведение. Предполагам, че за тях знаете повече подробности от малките им имена?

— Е, да, така е, ваше превъзходителство — мазно отвърна Яо и си избра четка за писане.

— Добре. Аз ще се върна веднага.

Съдията Ди стана и излезе в преддверието, където нареди на домоуправителя:

— Кажи на четиримата агенти, придадени към мен, да проследят господин Яо, щом излезе от двореца. Отиде ли в един частен дом за тайни срещи близо до Цъфтящата пагода, веднага да се върнат, за да ме предупредят. Срещне ли се с едно сляпо момиче, да арестуват и двамата и да ги доведат тук. Яо да бъде под неотклонно наблюдение, където и да отиде. Ако има някакви новини, агентите незабавно да дойдат и да ми докладват.

Той отново влезе в кабинета, погледна написаното и освободи търговеца. Яо излезе с видимо облекчение. Съдията Ди въздъхна. Повика домоуправителя и му нареди да сервира вечерята. Когато Цяо Тай и Тао Ган влязоха в залата, завариха съдията изправен до прозореца, откъдето повяваше слаб ветрец. След като двамата помощници го поздравиха, той седна зад голямото бюро и започна делово:

— Както вече обясних на префекта Бао, жена му е била убита по погрешка. Жертвата е трябвало да бъде сляпото момиче — и без да обръща внимание на учуденото възклицание на Тао Ган, накратко им разказа какво бе научил в любовното гнезденце на Яо. — Изглежда, тя — продължи той — води свое разследване. Както казах и по-рано, сляпата девойка вероятно е присъствала на смъртта на цензора, без да си даде сметка, какво точно става. Подозирала е, че нещата се въртят около къща за тайни срещи в съседство с Цъфтящата пагода, затова е разпитала управителката на Яо. Съучастниците са открили, че е по следите им, и са решили да я премахнат. Сигурно са наели убиец танка, защото отново е използвано копринено шалче със сребърна монета за тежест. Скоро ще разберем и дали господин Яо Тайкай каза истината за връзките си със сляпото момиче, тъй като наредих да го проследят веднага щом излезе от тук. Той е изключително хитър, но се надявам, че го сплаших хубавичко и няма да посмее веднага да се свърже с някой от съучастниците си. Яо знае, че търсим сляпото момиче, и ако е замесен, вероятно ще направи втори опит да я премахне. Разбирам, че тя се мъчи да ни помогне, но залогът е твърде висок и не бива това момиче, за което всъщност не знаем почти нищо, да ни попречи някак, дори и неволно, при намесата на толкова сериозни политически интереси — той замълча и замислено подръпна мустаците си. — А във връзка с нападението срещу теб, Цяо Тай, не мога да проумея как Мансур е разбрал, че ще се върнеш в къщата на капитан Ни. Наредих ти да го сториш, принуден от обстоятелствата на момента. Дори ако двамата араби са те проследили, след като си излязъл оттук, как са имали време да докладват на Мансур, да получат неговото нареждане и после да се върнат до къщата на капитан Ни? А и какъв е мотивът? Знаем за омразата на Мансур към Ни, но нападението очевидно е било насочено пряко срещу теб. А и убийството ми изглежда прекалено драстичен начин за разрешаване на лични отношения от този род. Струва ми се, че зад всичко това се крие нещо много по-сериозно — той погледна изпитателно Цяо Тай. — Ще добавя и това, че двете близначки са изключително сърцати девойчета. Дължиш им живота си, Цяо Тай, и няма да е зле да ги навестиш, за да им благодариш и да им поднесеш подходящ подарък.

Цяо Тай изглеждаше доста смутен. Промърмори, че трябва първо да се посъветва с капитан Ни, после побърза да добави:

— Ако в момента нямате работа за нас с Тао Ган, господарю, много бихме искали да потърсим Мансур. На главата си имам цицина колкото яйце. Умирам от желание да сложа ръка на този негодник. Може също да попаднем и на сляпото момиче. Вярно, че агентите вече търсят и двамата, но аз имам лична причина да гоня Мансур, а брат Тао най-добре знае как изглежда момичето.

— Добре. Но открили, не открили, искам ви тук преди полунощ. Все още се надявам, че тайното писмо от Великия съвет ще пристигне тази вечер, и може би ще се наложи да действам незабавно.

Двамата приятели се поклониха и напуснаха залата.

Докато чакаха навън за свободна носилка, Цяо Тай каза:

— За да турим ръка на Мансур, ни трябва просто късмет. Няма смисъл отново да се врем в арабския квартал. Там вече ме познават, а и нали не говорим ужасния им език… Всъщност и не мисля, че би му хрумнало да се крие там. Можем да се качим на някой от арабските кораби и да се поогледаме по кейовете. А ти имаш ли някаква представа, къде можем да намерим момичето?

— Тя трябва да бяга както от стражниците, така и от нейните си хора, които искат да я убият. Значи хановете и странноприемниците са вън от играта. Мисля си, че може да се е свряла в някоя изоставена къща. Твърдеше, че познава всяко кътче от квартала около пазара, затова можем да започнем оттам. После ще стесним кръга, като научим къде ходят продавачите на щурци, защото това именно са най-познатите й места.

— Добре — отвърна Цяо Тай. — Да вървим тогава на пазара — той спря една носилка, но тя бе заета. Подръпвайки мустаците си, закрачи напред. — Ти не си разговарял кой знае колко дълго с това пиленце, Тао Ган, а и не разбираш много от жени, но все пак би могъл да ми дадеш някаква обща представа за нея. Какви са ти впечатленията?

— От онзи тип е, дето създават неприятности на всички и най-вече на себе си — троснато отвърна Тао Ган. — Глупаво същество, толкова глупаво, че да се чудиш как се държи на два крака! Всекиму е готова да повярва, с всеки е мила, убедена е, че всеки й мисли доброто… Небесата да са ми на помощ, да ме пазят от такива преблаги и доверчиви хора! Кой я знае в какви каши още се е забъркала? Като нищо в този момент може да пийва чай с убийците на цензора. И при това да е убедена, че са го направили с най-добри намерения, например от грижа завинаги да го излекуват от махмурлук. О, небеса, изпратете ми по-добре малък чуруликащ щурец вместо нея, когато започне да ми обяснява какво точно се е случило. Ако я намерим жива, разбира се — с отровна жлъч добави той. — Веднага ще я тикна зад решетките, за да не се забърка в още по-големи каши!

— Голяма реч му дръпна, братко Тао! — сухо каза Цяо Тай. — А, ето и носилка.