Убийство в Кантон

Глава XXЕдна жена прави фатална изповед; Цяо Тай моли съдията Ди да го освободи от клетвата

Пронизителните викове на мюсюлманския ходжа събудиха Цяо Тай призори. От минарето се разнасяха призиви към правоверните за сутрешна молитва. Цяо Тай разтърка очи. Беше спал зле, гърбът го болеше. Той прокара внимателно пръсти по подпухналата си шия и промърмори:

— Една дълга нощ и една схватка не би трябвало да значат нищо за здравеняк на четирийсет и пет години, братко!

Стана и както беше гол, отвори кепенците. Изпи една голяма глътка направо от чайника, нажабури си гърлото и изплю хладкия чай в порцелановия плювалник. С въздишка се отпусна отново на миндера. Можеше да си позволи още малко дрямка, преди да стане и да се отправи към двореца. Точно се унасяше, когато го сепна почукване по вратата.

— Оставете ме на мира! — извика той раздразнен.

— Аз съм. Отвори бързо!

Цяо Тай разпозна гласа на Зумруд. Скочи и навличайки пътьом панталоните си, вдигна резето. Тя се вмъкна забързано вътре и веднага залости след себе си. Беше увита в дълга наметка с качулка от син памучен плат. Очите й блестяха и той си помисли, че изглежда още по-хубава от преди. Предложи й единствения стол, а самият той приседна на ръба на леглото.

— Искаш ли чаша чай? — попита той неловко.

Тя поклати глава, блъсна стола и каза нетърпеливо:

— Слушай, всичките ми неволи свършиха! Няма нужда да ме водиш в столицата, заведи ме само при господаря си. Сега, веднага!

— При моя господар? Защо?

— Твоят господар е обещал награда, много пари. Затова! Чух, когато един рибар разправяше на хората от моя кораб. На вратата на митницата била окачена обява. Не знаех, че цензорът е бил замесен в разни политически машинации, мислех си, че идва в Кантон само заради мен. Но това вече няма значение. Наградата по право се пада на мен. Нали в края на краищата аз го отрових!

— Ти! — втрещен извика Цяо Тай. — Как можа…

— Ще ти обясня — прекъсна го тя грубо. — Тъкмо ще разбереш защо е важно веднага да ме отведеш при господаря си. А и да му кажеш някоя добра дума за мен.

Тя смъкна синята наметка и небрежно я захвърли на пода. Отдолу носеше само роба от прозрачна коприна, която не скриваше нито една извивка от съвършената й фигура.

— Преди шест седмици — започна тя — прекарах една нощ с моя покровител в къщата до храма. Когато си тръгвах сутринта, той каза, че в храма на Цъфтящата пагода има празник, и ми заръча да се отбия пътьом и да се помоля за него. Лицемер! Отидох все пак и запалих благовония пред голямата статуя на нашата богиня на милосърдието. А един мъж, който стоеше непосредствено до мен, ме гледаше втренчено. Беше с цивилни дрехи, висок и привлекателен и имаше вид на големец. Попита ме защо се моля на китайска богиня, след като съм арабка. Аз му отвърнах, че за едно момиче никога не е излишно още някоя богиня да го държи под крилото си. Той се засмя и така започнахме разговор. Веднага разбрах, че това е мъжът, когото през целия си живот съм се надявала да срещна. Отнасяше се с мен, като че ли съм истинска дама. Влюбих се в него от пръв поглед точно като някое празноглаво девойче на шестнайсет години. Когато почувствах, че и той ме харесва, го поканих да изпием чаша чай в онази къща. Знаеш, че тя е недалеч от задния вход на храма, а пък покровителят ми беше излязъл. И сам можеш да си представиш какво последва. След това той ми каза, че не е женен и че никога преди това не е бил с жена. Но всичко това нямало значение, каза той, защото ме бил срещнал. Наговори още много други, все такива приятни неща и накрая съобщи, че е императорски цензор. Разказах му за неволите си и той обеща да ми уреди китайско поданство и да възстанови на покровителя ми всичко похарчено за мен. Налагало му се да напусне Кантон за няколко дни, но щял да се върне и да ме отведе в столицата със себе си.

Приглаждайки косата си, тя продължи да си припомня с усмивка:

— Дните и нощите, които прекарахме заедно, бяха най-щастливите в моя живот. Представи си ме, мен, която, небесата са свидетели, съм била със стотици мъже, да се чувствам като младо момиче на прага на първата любов! Толкова бях полудяла от любов, че място не можех да си намеря от ревност, когато му се наложи да замине за столицата. Тогава постъпих като пълна глупачка и всичко обърках!

Тя замълча и избърса потното си чело с крайчеца на ръкава. После грабна чайника, отпи направо от чучура и обобщи равнодушно:

— Сигурно си наясно, че ние, водните момичета, умеем да приготвяме всякакви видове упойки, любовни еликсири, много добри лекарства, но и отрови. Рецептите се предават от поколение на поколение сред жените танка. Имаме една особена отрова, която нашите жени дават на любовниците си, когато заподозрат, че се канят да ги изоставят уж, че им се налагало да заминат. Върне ли се мъжът, жената му дава противоотрова и той нищо не разбира. Цензорът ми обеща непременно да се върне в Кантон след две седмици и да ме отведе със себе си. На нашата последна среща сипах в чая му отрова, която би била безвредна, ако след три седмици се вземе противоотровата. Ако обаче ме измамеше, щеше да плати с живота си. Минаха две седмици, после още една. Тази, третата, беше ужасна… Не можех да ям, не можех да мигна по цяла нощ… След като изминаха тези три седмици, живеех в някакъв унес и броях механично дните… На петия ден той дойде. Появи се на моя кораб рано сутринта. Каза, че спешни дела го задържали в столицата. Пристигнал тайно в Кантон два дни преди това, придружен само от приятеля си доктор Су. Не ми се обадил, защото трябвало да се занимава с някакви араби и освен това не се чувствал добре. Вместо да му мине обаче, му ставало все по-зле и затова дошъл, макар и болен, надявайки се моята компания да го излекува. Аз обезумях, защото нямах в себе си противоотровата, бях я скрила в къщата до храма. Накарах го веднага да тръгнем за там. Той изгуби съзнание в момента, когато влязохме в къщата. Налях противоотровата в гърлото му, но беше много късно. Половин час по-късно издъхна.

Тя стисна устни и се вторачи в покривите отвън. Цяо Тай я гледаше онемял. Лицето му беше смъртнобледо. Тя продължи бавно:

— Там нямаше никой, от когото да поискам помощ, покровителят ми не държеше дори прислужници в онази къща. Изтичах при него и му разказах всичко. Той само се усмихна и заяви, че ще оправи нещата. Мръсникът знаеше, че сега изцяло завися от неговата милост. Аз, една злочеста беднячка, бях убила императорски цензор! Ако ме издадеше, гибелта не ми мърдаше. Казах му, че доктор Су ще започне да се тревожи, ако цензорът не се прибере тази нощ. Тогава покровителят ми ме попита дали доктор Су знае за нас. Когато разбра, че не знае, ме успокои, че щял да се погрижи доктор Су да не създава проблеми.

Тя въздъхна дълбоко. Хвърли един дълъг поглед на Цяо Тай и продължи:

— Ако ме вземеш със себе си, ще мога да държа устата на моя покровител затворена. В столицата той е никой, а ти си полковник от гвардията. Дори и да се разприказва, ти можеш да ме скриеш, така че никой да не ме намери. Но сега и без това всичко се нарежда. В обявата на твоя господар пише, че цензорът е изменник, и значи аз не само не съм извършила престъпление, но и съм направила голяма услуга на държавата. Ще му кажа, че може да задържи половината от златото, ако ми даде поданство и някоя спретната къщурка в столицата. Облечи се и ме води при него!

Цяо Тай не можеше да откъсне ужасения си поглед от жената, която току-що беше произнесла смъртната си присъда. Вторачен в прекрасната й снага, очертана на фона на аленеещото утринно небе в рамката на прозореца, той внезапно видя с ужасяваща яснота сцената на ешафода: това гъвкаво съвършено тяло, осакатявано от ножа на палача, късано парче по парче… Продължителна тръпка разтърси могъщото му тяло. Той се изправи бавно. Застана пред тържествуващата жена, като отчаяно се опитваше да измисли някакъв начин, за да я спаси, някакъв начин да…

Изведнъж тя изпищя и падна в ръцете му толкова неочаквано, че той изгуби самообладание. Прехвана я през гъвкавата талия и наведе глава, за да целуне червените й пълни устни. И тогава пред смаяния му поглед големите й очи застинаха, устните й потръпнаха и между тях по брадичката потече струйка кръв. В същия миг той почувства, че върху дланите му от гърба й се оцеждат топли капки. Напълно объркан, опипа раменете й. Пръстите му се сключиха около ствола на стрела.

Не смееше да помръдне, широката му гръд подпираше бюста на умиращата жена, горещите му бедра бяха прилепени за нейните. Усещаше сърцето й да тупти както на кораба, когато я бе държал в обятията си. После то замря.

Той я положи на пода и изтегли острието от гърба й. Склопи нежно очите й и избърса лицето й. Стана му студено. Като зашеметен плъзна замаян поглед по плоските покриви на арабските къщи отсреща. Изправена пред прозореца, тя бе станала лесна мишена за някой ловък стрелец. В този миг го осени мисълта, че стои до трупа на единствената жена, която някога бе обичал с цялото си същество. Падна на колене, дългите му къдрави коси увиснаха около лицето му и той застена хрипливо.

Измина много време преди да се изправи. Взе синята й наметка и я покри.

— И за двамата ни тази любов означава смърт — промълви той. — Знаех го още в мига, когато те видях, още от началото. Привидя ми се бойно поле, подуших мириса на прясна кръв, зърнах червени потоци…

Той дълго не можа да откъсне поглед от неподвижното тяло, после заключи стаята отвън и се спусна по стълбите. Отиде пеш до двореца по потъналите в зеленина улици, съвсем безлюдни в този ранен час.

Домоуправителят му каза, че съдията Ди е още в спалнята си. Цяо Тай се изкачи по стълбите и седна на един от диваните в преддверието. Съдията го чу. С нощна шапчица и по нощна роба той дръпна завесата на вратата. Държеше гребен в ръка, беше разресвал брадата и бакенбардите си. Когато видя обезкървеното лице на Цяо Тай, пристъпи бързо към него и учудено попита:

— Какво се е случило, в името на небесата? Чакай, не ставай, човече! Та ти си болен! — после седна до него и го загледа тревожно.

Вторачен право пред себе си, Цяо Тай му разказа цялата история на Зумруд. Когато свърши, извърна очи към съдията и добави на пресекулки:

— Аз премислих всичко, идвайки насам, господарю. И двамата бяхме загубени, при всички положения. Ако убиецът не я беше улучил, сам щях да я убия още там, на място. Нейният живот за живота на цензора, живот за живот… Тя щеше да разбере това. Носеше го в кръвта си, както и аз го нося в моята. След това щях да убия себе си. Но както станаха нещата, още съм жив. Обаче ви моля да ме освободите от клетвата да ви служа веднага щом приключим с този случай, господарю. Искам да постъпя в Северната армия, която воюва с татарите отвъд границата.

Дълго време никой от двамата не каза нищо. Накрая съдията Ди промълви тихо:

— Никога не съм я виждал, но разбирам. Тя е умряла като щастлива жена, защото е мислела, че единствената й мечта се превръща в реалност. Но тя е била мъртва още преди да я убият, Цяо Тай. Останала й е една-единствена последна мечта, а на човек му трябват много мечти, за да живее… — той изпъна гънките на робата си, погледна помощника си и каза умислено: — Знам много добре какво ти е, Цяо Тай. Преди четири години в Бейджоу, когато разследвах онези жестоки убийства, и с мен се случи нещо такова. И аз трябваше да взема решение, от което теб убиецът на Зумруд те е отървал. А онази жена спаси живота и кариерата ми.

— Екзекутираха ли я, господарю? — с огромно напрежение в гласа попита Цяо Тай.

— Не. Тя искаше да ми спести това. Самоуби се — и поглаждайки бавно дългата си брада, продължи: — Бях готов да захвърля всичко. Исках да се оттегля от света, който внезапно стана сив и безжизнен, помъртвя.

Той замълча, после внезапно сложи ръката си върху дланите на Цяо Тай:

— Никой не е в състояние да ти помогне. Сам трябва да решиш какъв път ще следваш оттук нататък. Но каквото и решение да вземеш, Цяо Тай, то никога няма да наруши моето приятелство и моето високо мнение за теб — той се изправи и добави с тъжна усмивка: — Сега трябва да довърша тоалета си… сигурно приличам на плашило. А ти по-добре веднага нареди на четиримата агенти незабавно да отидат на нейния кораб и да арестуват прислужничката, която е шпионирала за покровителя й, както и да разпитат екипажа. Трябва да установим самоличността на този неин покровител. После се върни в странноприемницата с десетина души стражници и докарай тялото тук, като преди това се опиташ да установиш как е действал убиецът.

Съдията Ди се обърна и изчезна зад завесата на вратата. Цяо Тай стана и тръгна надолу по стълбите.