Убийство в Кантон

Глава XXIСъдията Ди излага своите предположения; едно ново тайнствено изчезване му дава ключа за загадката

Скоро след като съдията Ди беше седнал да закусва, влезе Тао Ган. Пожела добро утро и веднага попита дали някой не се е появил с претенция за наградата. Съдията поклати глава и му направи знак да седне. Той довърши овесената си каша в мълчание. След като остави пръчиците на масата, се облегна назад и скри ръце в широките си ръкави. После разказа на Тао Ган всичко за неочаквания резултат от измамното обявление.

— И какво излиза, че цензорът се е върнал заради любовна история! — провикна се Тао Ган.

— Отчасти. В същото време е искал да разследва противодържавния заговор на Мансур. Казал е на Зумруд, че се е забавил с някакви араби.

— Но защо е криел всичко, господарю? Защо не е съгласувал действията си с Великия съвет, когато се е върнал в столицата след първото идване тук, и после…

— Той е бил съвсем неопитен с жените, Тао Ган, но много ловък в дворцовите машинации. Подозирал е, че конците на заговора се дърпат от неговите врагове в двора. Затова не е можел да се довери на никого, преди да събере конкретни доказателства. Враговете му са високопоставени особи, нищо чудно да имат свои шпиони в канцеларията, които да ги осведомяват за тайните заседания на Съвета. Цензорът се е върнал в Кантон точно заради конкретните доказателства. И е бил убит тук от заблудената жена, която е обичал.

— Как е могъл изтънчен господин като цензора да си загуби ума по една вулгарна арабска танцьорка, господарю?

— От една страна, тя се е различавала от префинените образовани китайски дами, които цензорът е бил свикнал да среща в столицата. Сигурно за пръв път е видял арабка. За разлика от Кантон в столицата трудно можеш да попаднеш на арабин, за арабка да не говорим. Предполагам, че е бил заинтригуван от непознатото. Освен това явно нейната сексуална привлекателност е възбудила дълго потисканите му желания. Една огнена страст е в състояние да преодолее всякаква пропаст от рода на раса, социално положение, образование и прочее. Цяо Тай също не й е устоял. Не говори пред него за нея, Тао Ган, тази трагедия го е засегнала дълбоко.

Тао Ган кимна мъдро.

— Брат Цяо винаги е имал лош късмет с жените — отбеляза той. — Кой може да я е убил, господарю?

— Цяо Тай смята, че е работа на Мансур. Според него арабинът също е бил влюбен в нея и когато в дома му тя танцувала пред Цяо Тай, той приел много зле вниманието й към госта. Възможно е Мансур да я е проследил, когато е отивала в странноприемницата, и да се е покачил върху покрива на отсрещната къща, за да наблюдава. Когато ги е видял двамата, съвсем оскъдно облечени, помислил е, че това е любовна среща, и я е застрелял от ревност. Може да е станало така, но не е сигурно… — съдията Ди отпи от чая си и обобщи: — Както и да е, стигнахме до ключовата фигура в тази трагедия. А това е покровителят на Зумруд. Той се е опитал да въвлече цензора в арабския заговор, постарал се е да прикрие смъртта му, върху него лежи отговорността за убийствата на доктор Су и на госпожа Бао. Трябва да довършим задачата, която си е бил поставил цензорът, да съберем конкретни доказателства срещу неговите врагове, заговорниците в двора. Те са привлекли покровителя на Зумруд и той ще ни разкрие самоличността им. Не можахме да опазим цензора, но сме длъжни да се погрижим враговете му да получат възмездие за мерзките си деяния. А те не стоят със скръстени ръце, както личи от лошите новини в тайното писмо на Великия съвет. Трябва непременно да открия този мъж, преди да отпътувам днес за столицата. Агентите навярно сега разпитват прислужничката на Зумруд и екипажа на кораба й, но не очаквам много от тези рутинни действия. Престъпникът ще види в тях доказателство, че никой не се досеща за истинската му самоличност.

— Какво да правим тогава, господарю? — загрижено попита Тао Ган.

— След като Цяо Тай излезе — отговори съдията, — отново премислих всичко, което се случи тук през последните два дни. Опитах се да подредя известните факти в повече или по-малко съгласувана логическа схема и изградих теория. На базата на тази теория ще предприема действия още сега — той допи чашата си и продължи, бавно подръпвайки бакенбардите си: — Имаме няколко предположения за самоличността на покровителя на танцьорката, които отварят доста интересни възможности — той плъзна лист хартия към Тао Ган: — По-добре записвай моите предположения, тъй като ще се позовавам на тях, когато обяснявам теорията си. И така, първо, нашият човек вероятно заема много високо положение тук в Кантон, защото в противен случай враговете на цензора в двора не биха го привлекли. Тези изменници не са глупави, те никога не биха се обърнали към обикновен престъпник, готов незабавно да ги предаде за по-голяма сума. Второ, от това следва, че мотивите на мъжа трябва да са свързани с големи амбиции, тъй като залага на карта положението и живота си. Вероятно са му обещали висок държавен пост, може би дори в двора. Трето, той разполага с приятели или близки в столицата, защото дворът проявява подчертан интерес към района на дълбокия Юг, и някой в столицата трябва да го е препоръчал. Четвърто, навярно живее в този дворец или наблизо, за да държи под око онова, което става тук, и е в течение на всяка наша стъпка. Изводът от всичко това е, че можем да насочим вниманието си най-вече към хората, с които сме в непрекъснат контакт. Пето, той сигурно има добри връзки с подземния свят, за да може едновременно да наеме арабски главорези и удушвачи танка. Запиши, Тао Ган, че връзката вероятно се осъществява с посредничеството на бандити като Мансур. Ще се върна към това по-късно. Шесто, той може би има специална причина да желае смъртта на Цяо Тай и ненавижда капитан Ни, както личи от това, че искаше върху него да стовари вината за покушението срещу Цяо Тай. Седмо, той е колекционер на щурци. Осмо, познава се, и то отблизо, със сляпата девойка, което не му попречи на два пъти да направи опит да я убие, когато е разбрал, че тя действа срещу него. Тя от своя страна се опитва да ни помогне по заобиколен път. Нещо не й позволява сама да го разкрие пред нас. Запиши като въпрос: тя дъщеря ли му е? Или може би любовница? Девето, той, разбира се, е бил любовник и покровител на Зумруд. Записа ли всичко?

— Да, господарю — Тао Ган погледна записките си и попита: — А не мислите ли, че бихме могли да добавим и още нещо: той не е на държавна служба? Зумруд е казала на Цяо Тай, че покровителят й, макар и много богат, не заема официална длъжност и поради това не може да й осигури китайско поданство.

— Не е сигурно, Тао Ган. Както личи от първата точка, той по всяка вероятност е известен мъж тук и значи се е срещал с нея тайно. Арабските танцьорки, разбира се, нямат достъп до места, където се събират китайци. Той я е посещавал на корабите на цветята или в онази къща насаме и никога не е разкривал самоличността си. Не е рискувал тя да разбере точно какъв е, защото никога не са се виждали сред хора — Тао Ган кимна и съдията Ди продължи: — Начело на нашия списък трябва да поставим губернатора. Той винаги е бил лоялен, образован, доста суетен чиновник, но като нищо може да се окаже съвършен актьор. Разбира се, има много приятели в столицата, способни да го препоръчат на заговорниците от двора, които са търсили начин да компрометират цензора. Това предположение се съгласува чудесно с четвъртата точка в схемата. Мотивът му би бил непомерна амбиция, разпалена с обещание за висок пост в столицата, за какъвто е мечтаел. Мансур е осъществявал връзката с арабите.

Тао Ган възкликна:

— Но как е могъл губернаторът да гледа хладнокръвно на Мансуровите планове за плячкосване на Кантон? Едни безредици тук биха съсипали кариерата му, независимо от поддръжката в двора!

— Той, разбира се, изобщо не е възнамерявал да помага за изпълнението на този план. Нуждаел се е от него само доколкото му служи в действията срещу цензора. След успеха несъмнено е възнамерявал да премахне Мансур. Нищо по-просто от това да обвини Мансур и да го екзекутира като бунтовник. Кой би повярвал на жалкия арабски престъпник, ако обяви в двора, че губернаторът го е подтиквал да крои планове за изгарянето и плячкосването на собствения му град? Ако губернаторът е нашият човек, явно той е разпространил слуха за плана на арабите, вероятно чрез втория си помощник, китаеца, чрез когото се свързва с китайския престъпен свят. А желанието на губернатора да премахне Цяо Тай лесно се обяснява с връзката между нашия приятел и Зумруд. Няма начин шпионите танка незабавно да не са донесли, че Цяо Тай е ходил при танцьорката. Губернаторът мрази Цяо Тай като съперник в любовта и се опасява, че Зумруд може да наруши железния закон на света на цветята и върбите, като по някакъв начин издаде на Цяо Тай самоличността му. Имам някакво обяснение и за ненавистта на губернатора към капитан Ни, но засега не мога да го подкрепя с факти и предпочитам да не се впускам в подробности. Във връзка със седма точка знаем, че губернаторът е любител на щурци, а по повод точка осма — както вече ти казах, убеден съм, че той познава сляпото момиче. Сложи още една въпросителна там, Тао Ган. Дали пък тя не е незаконна дъщеря на губернатора? Минаваме на последната точка: той ли е любовникът на Зумруд? Естествено, официално води щастлив семеен живот, но нищо чудно да го привлича разнообразието, както то е помамило цензора, и имам известни основания да мисля, че чужденките не са му неприятни. А и няма нищо против нейното низше положение, защото е северняк. Човек трябва да е роден и отраснал в Кантон, за да е просмукан с презрение към нисшите класи. И накрая, несъмнено цензорът му е нямал вяра.

Тао Ган остави четчицата си за писане.

— Да — каза замислено той, — имаме предостатъчно съмнения в губернатора. Но как ще ги докажем?

— Не бързай! Губернаторът не е единствен в нашия списък. Ти какво би казал например за префекта Бао? Емоционално той е изваден от равновесие поради властолюбието на губернатора, а и е подозирал, че неговата красива млада съпруга му изневерява с капитан Ни. Нищо чудно да е потърсил утеха при Зумруд: според думите й нейният покровител бил по-възрастен мъж. Роден е в Шантун и не страда от расови и социални предразсъдъци. Враговете на цензора в двора спокойно може да са го помамили с обещание за висок пост в столицата. Това би позволило на Бао да измести губернатора и същевременно да осъществи мечтата на Зумруд за китайско поданство. Като цивилен служител от кариерата префектът има, разбира се, множество близки в столицата, които са могли да го препоръчат на дворцовата клика. Освен това през цялото време е в непрекъсната връзка с нас. Не е любител на щурците, но пък жена му се познава със сляпото момиче, при това по всяка вероятност по-отблизо, отколкото сме предполагали. Сляпото момиче подозира Бао, но за разлика от госпожа Бао не желае да го заяви открито. Префектът, естествено, ненавижда Ни, а отношението му към Цяо Тай може би се определя от същите основания, които изброихме във връзка с губернатора.

Съдията направи пауза и допи чая си. Изчака Тао Ган наново да му напълни чашата и заключи:

— Ако префектът Бао е нашият човек, тогава ще трябва да изоставя предположението, че госпожа Бао е била убита по погрешка. Вбесен от провала на двамата арабски убийци с Цяо Тай в къщата на Ни, префектът праща същия следобед удушвачите танка в къщата на Яо Тайкай, за да убият там невярната му жена заедно с капитан Ни. Госпожа Бао наистина е удушена, но капитанът се е отървал. Нали си спомняш, че Бао получи бележка вчера по време на съвещанието? Това може да е била новината, че нападението в дома на Ни не е сполучило.

Тао Ган не изглеждаше много убеден. След известно мълчание каза:

— В такъв случай, господарю, Бао трябва да разполага със забележителна по размер и ефикасност тайна организация.

— А защо не? Той е начело на градската администрация и това много го улеснява при тайните връзки с Мансур и с арабските бандити. Най-сетне и той, и губернаторът имат образованието, опита и интелекта, за да организират сложен заговор и да направляват провеждането му чрез подставени лица като Мансур, докато те си стоят в сянка и дърпат конците. Образованието, опитът и интелектът са предостатъчни и при третото възможно предположение — Лян Фу. Той напълно отговаря на описанието на Зумруд за покровителя й: богат мъж без административен пост. Честите му посещения в храма на Цъфтящата пагода, за да играе шах с настоятеля, може да са били прикритие за срещите му със Зумруд в къщата отзад. Тези обстоятелства обаче не са толкова важни, както след малко ще ти обясня. Що се отнася до мотива на Лян, той наистина има значително влияние в града и притежава огромно богатство, но е напълно възможно търговията да не изчерпва амбициите му и той да се домогва до влиятелен държавен пост в столицата по примера на прочутия си баща, адмирала. Роден и отраснал в този град, добре запознат с обичаите и делата на арабите, за него не е представлявало никаква трудност да влезе във връзка с Мансур. Това, че сам ни насочи по следата на противодържавния план на Мансур, може да означава, че се е готвел да го принесе в жертва по същия начин, както би го направил губернаторът. Щурците не го вълнуват и няма връзка със сляпото момиче, но към този въпрос ще се върна след малко. Има и трето, много по-сериозно възражение: почти е изключено Лян Фу, кантонец от издигнат род, закърмен с предубеждения към нисшите класи, да се свърже с арабска танцьорка от долен произход. Но пък можем да приемем, че както и губернаторът евентуално, Лян има две подставени лица. Едното е Мансур, другото е китаец. Китаецът би могъл да е другият специалист по арабските въпроси — господин Яо Тайкай. Всички улики, които не се връзват с Лян, при него пасват. Няма начин Яо да е главният престъпник. Той сам е изградил положението си в обществото, местните хора го познават добре, но не разполага с връзки в столицата, близки до дворцовите среди. Несъмнено е ловък търговец, напълно неспособен обаче да участва в сложен политически заговор. От друга страна, е голям развратник и мераците му могат да го накарат да пренебрегне предубежденията срещу нисшата класа. Яо също отговаря на описанието на Зумруд за нейния покровител. Той мрази Цяо Тай заради срещите му със Зумруд, а също и Ни, защото капитанът се среща в неговата собствена къща с госпожа Бао, привлекателна дама от добро семейство, която Яо никога не е успял да направи своя любовница. Желае да притежава и сляпата девойка, но щом разбира, че е готова да го издаде заедно с господаря му Лян Фу, решава да я убие. Когато опитът за убийство в къщата му не сполучва, праща своите удушвачи танка след нея в изпитната зала. Само човек, който я познава добре, би бил наясно, че ще се опита да се скрие там.

Тао Ган бавно намотаваше на дългия си показалец три дълги косъма, стърчащи на лявата му буза.

— Яо като нищо може да е покровителят на Зумруд — каза той.

Съдията Ди кимна и обобщи:

— Накрая се връщам към тазсутрешните престъпления. Мансур се е скрил, не той е проследил Зумруд. Мисля, че стрелецът е бил изпратен или от покровителя й, или от негово подставено лице. Страхувал се е, че тя може да разкрие самоличността му, и е пожертвал танцьорката заради собствената си сигурност. Сега стигаме до практическите изводи от цялото това умуване. На базата на известните факти не можем да предприемем нищо срещу губернатора, префекта или господин Лян, тъй като няма недвусмислено установена връзка, между който и да е от тях и извършените престъпления. Ние можем обаче да атакуваме престъпника чрез неговите подставени лица. Мансур е изчезнал, но Яо е налице. Ще го арестувам веднага с обвинение за съучастие в убийството на госпожа Бао. Арестът ще бъде извършен в пълна тайна от четиримата агенти. Ще ги изпратя с някакво лъжливо обяснение, за да отклоня вниманието на престъпника, който следи всяка наша крачка. След като Яо бъде затворен, ще претърсим дома му и…

Вратата се разтвори с трясък и вътре влетя Цяо Тай, целият запъхтян:

— Тялото й е изчезнало! — извика той. Съдията Ди се изправи в стола си.

— Изчезнало? — попита объркано той.

— Да, господарю. Когато отключих вратата, видяхме само празното легло. Имаше няколко капки кръв на пода между леглото и прозореца и голямо петно на перваза. Някой е влязъл през прозореца. Изнесъл е тялото през покривите в арабския квартал. Претърсихме една по една всички къщи там, но никой нищо не бил чул, нищо не бил видял. Това е…

— Какво стана с прислужничката и с хората от кораба? — прекъсна го съдията Ди. — Дали те не знаят кой е бил нейният покровител?

— Тялото на прислужничката е намерено да се носи по течението на реката, господарю. Удушена е. А екипажът никога не е виждал покровителя й. Идвал нощем, винаги със спусната пред лицето качулка. Тези свине, те… — той прекъсна насред думата.

Съдията Ди се облегна назад в стола си:

— Съвършено безсмислено… — промърмори той.

Цяо Тай се отпусна тежко на стола и яростно затърка насълзените си очи с ръкав. Тао Ган го гледаше безмълвно. Понечи да каже нещо, после се отказа и погледна към съдията Ди. Но съдията мълчеше и Тао Ган наля чаша чай на Цяо Тай. Приятелят му я изгълта и остана загледан напред с невиждащи очи. Настана неловко мълчание. Накрая съдията се изправи, заобиколи масата и закрачи напред-назад. Рунтавите му вежди бяха свъсени застрашително.

Тао Ган се взираше притеснено в лицето на съдията всеки път, когато той минаваше край него, сякаш забравил напълно за двамата си помощници. Накрая се спря пред най-близкия прозорец и остана изправен с ръце на гърба, загледан навън в обляната от яркото утринно слънце градина на двореца. Тао Ган дръпна Цяо Тай за ръкава и му каза шепнешком за предстоящия арест на Яо Тайкай. Цяо Тай кимна разсеяно. Изведнъж съдията Ди се обърна. Пристъпи към тях и каза кратко и отривисто:

— Открадването на тялото е първата грешка на престъпника, при това фатална. Сега разбирам неговата извратена природа. На прав път съм бил, но нещо много важно ми се губеше. Вече виждам в ясна светлина всички събития. Веднага ще се изправя очи в очи с този негодник и ще го накарам да признае кои са подбудителите му! — той замълча и добави намръщено: — Не мога да пристъпя незабавно към арест, защото той е решителен мъж и е по-вероятно да се самоубие, отколкото да ми даде сведенията, от които толкова се нуждая. Нищо чудно да се е заобиколил с верни хора и затова трябва да взема съответните мерки. Ти, Тао Ган, ще дойдеш с мен. Цяо Тай, иди да повикаш четиримата агенти и капитана от дворцовата гвардия.