Убийство в Кантон

Послеслов

През седми век двете най-могъщи държави в света са китайската Танска империя на изток и арабският халифат на запад, по това време владеещ целия Среден изток, Северна Африка и Южна Европа. Любопитното е, че всяка от тези две големи сили едва подозира за съществуването на другата: връзките им се осъществяват само в няколко пръснати тук-там търговски центъра. Наистина храбри китайски мореплаватели стигали с корабите си до Арабско море, но у дома разказите им били възприемани като моряшки небивалици. Желанието ми беше в този роман да покажа съдията Ди в необичайна обстановка и затова разположих действието в Кантон, голям пристанищен град и средоточие на връзките между китайци и араби.

Описаните събития са изцяло измислени, но те се свързват с известните исторически факти от това време, като например пътя към трона на страховитата императрица У, все по-здраво улавяща юздите на властта. Перипетиите в романа отразяват до известна степен назряващия сблъсък между нея и съдията Ди по повод най-големия успех в кариерата й — отстраняването на законния престолонаследник. За този период от живота на съдията Ди любознателният читател може да научи повече от историческия роман на Ли Ютан Lady Wu, a True Story (Лондон, 1959; в него името на съдията Ди е изписано като Ди Женджие).

За лъжливата обява от глава XIX на настоящия роман ме вдъхнови една от най-старите китайски криминални истории. В нея е описана хитрост, приложена от китайския Макиавели, полулегендарния държавник Су Шън, живял през IV в. пр. Хр. За да отмъсти на своите политически врагове, които се опитали да го убият, на смъртното си ложе Су Шън помолил царя, след като умре, тялото му да бъде изложено разчленено на пазара с надпис, че е бил предател. Така враговете му, които се явили да искат награда заради покушението срещу предателя, били заловени и екзекутирани (вж. T’ang-yin-pi-shih, Parallel Cases from under the Pear Tree, a Thirteenth Century Manual of Jurisprudence and Detection от Роберт ван Хюлик, Лай-ден, 1956).

Отровата, използвана от Зумруд, е описана в китайското историческо произведение Nan-chao-yeh-shih, в главата, посветена на планинското племе ди-анкуей, живеещо в Югозападен Китай (Histoire Particuliere du Nan-tchao, френски превод на Камий Сенсон, Париж, 1904, стр. 172).

Отново ще припомня, че по времето на съдията Ди китайците не са носели плитки. Този обичай се разпространява сред тях след манджурското нашествие през 1664 г. Преди това мъжете събирали косата си на кок и задължително носели шапка както навън, така и у дома. Не са пушели: тютюнът и опиумът навлизат в Китай много след времето на съдията Ди.

Роберт ван Хюлик