Алекс

17

И досега Алекс доста се измъчи със студа. Септември е мек месец, но тя не се движи и гладува. Ала стана още по-зле. Защото внезапно, за няколко часа, го обърна на есен. Студът, който усещаше поради немощта си, се засили от чувствително понижилата се температура. Ако се съди по падащата през стъкления покрив светлина, небето е сиво и навън е мрачно. Алекс чу първите пориви на вятъра, как той нахлува в помещенията, свири и болезнено стене, напомня ридания на окаян нещастник.

Плъховете също вдигнаха глави, а мустаците им затрепкаха както никога досега. Внезапен порой се стовари върху сградата, тя забоботи и заскърца като потъващ кораб. Преди Алекс да разбере какво се случва, плъховете се спуснаха по стените да търсят дъждовна вода, която потече на вади. Този път преброи девет. Не е сигурно дали са все едни и същи. Например тоя черно рижавият, който дойде наскоро, другите се боят от него, видя го да се въргаля сам в една локва, отделно, после се върна и се качи пръв. Пръв се покатери по въжето. Последователен в действията си.

Мокър плъх е още по-страшно от сух плъх, козината изглежда по-мръсна, погледът — по-пронизителен и дебнещ. Мократа опашка става слузеста, сякаш е отделно животно, прилича на змия.

След дъжда идва буря, след влагата — студ. Алекс е като вкаменена, не може да помръдне и усеща как по кожата й пробягват вълни, това не са тръпки, а истински конвулсии. Зъбите й тракат, вятърът фучи с такава сила, че клетката се завърта.

Черно-рижавият, покатерил се по въжето, снове по капака, спира и се изправя високо на задни лапи. Вероятно е дал сигнал за сбор, защото в следващите секунди се качват и останалите, навсякъде са, върху капака, вдясно, вляво, в кошницата, която се полюшва.

Мълния осветява помещението, всички застават с муцуни, обърнати към небето, в едно общо движение, сякаш ударени от ток, и започват да щъкат насам-натам, ала не са пощурели от страх заради бурята, не, това е един вид танц. Изглеждат като наелектризирани.

Само черно рижавият стои неподвижно на дъската, която е най-близо до лицето на Алекс. Протяга глава към нея, очите му се разширяват, после най-сетне се изправя, а рижият му корем е подут и огромен. Надава писъци и размахва лапи, те са розови. Но Алекс вижда само ноктите.

Тези плъхове са стратези. Схванали са, че към глада, жаждата и студа трябва да се прибави и ужас. Цвърчат в хор. За да я стреснат. Цялата е опръскана с ледена дъждовна вода, довяна от вятъра. Вече не плаче, само трепери. Мислеше за смъртта като за избавление, ала перспективата да бъде нахапана от плъхове, да бъде разкъсана…

Храна за колко ли дни представлява човешкото тяло за дузина плъхове?

Обзета от ужас, Алекс започва да пищи.

Но за пръв път от гърлото й не излиза нито звук.

Поваля я безсилие.