Алекс

57

Госпожа Прево ясно показва, че не се бои от изпитания. Произхожда от народа, никога не се е валяла в злато, сама си е отгледала двете деца, няма на кого едно „благодаря“ да каже и прочее, всички тези максими се излъчват от начина, по който седи изправена на стола. Решена да не се остави да й разправят небивалици.

Понеделник, четири следобед.

Викат сина й в пет.

Камий е координирал призовките така, че двамата да не се срещат и да не разговарят помежду си.

Първия път, в деня на разпознаването в моргата, тя беше поканена. Сега е призована, различно е, но нищо не се променя, тази жена е построила живота си като цитадела; смята, че е непревземаема. Онова, което пази е вътре. И има тежка работа. Не отиде да разпознае дъщеря си в моргата, каза на Камий, че това й идва в повече. Като я гледа днес как се мъдри пред него, той започва да се съмнява, че е способна да прояви подобна слабост. Ала въпреки надутия й вид, неотстъпчивия поглед, опърничавото мълчание и всичките й маниери на непреклонна жена, канцеларията на полицията я стряска, както и миниатюрното ченге, седнало до нея, с висящи на двайсет сантиметра над пода крака, което се е втренчило в лицето й и пита:

— Какво точно знаете за отношенията между Тома и Алекс?

Изненадано изражение, какво толкова има да се знае „точно“ за отношенията между брат и сестра? Ама пък мигва малко бързо. Камий изчаква, но това е мач с равен резултат.

Той знае и тя знае, че той знае. Мъчително е. И на него му се изчерпва търпението.

— На колко години точно синът ви започна да изнасилва Алекс?

Тя надава пискливи викове. Че как…

— Госпожо Прево — казва Камий с усмивка, — не ме вземайте за глупак. Дори ще ви посъветвам да ми помогнете много активно, в противен случай ще тикна сина ви в затвора за остатъка от дните му.

Заплахата за сина й проработва. На нея могат да й сторят каквото пожелаят, само сина й да не пипат. И все пак се е окопала здраво.

— Тома много обичаше сестра си, никога не би докоснал и един косъм…

— Не говоря за космите й.

Госпожа Прево е непромокаема за хумора на Камий. Тя прави отрицателен знак с глава и е трудно да се разбере дали това означава, че не знае или че не желае да каже.

— Ако сте били в течение и сте го оставили да го върши, сте съучастник в изнасилване с утежняващи вината обстоятелства.

— Тома никога не е докосвал сестра си!

— Какво знаете по въпроса?

— Познавам сина си.

Май ще се въртят в кръг. Няма решение. Няма жалба, няма свидетел, няма престъпление, няма жертва, няма палач. Камий въздъхва и кимва утвърдително.

„Тома идва в стаята ми. Почти всяка вечер. Мама знае.“

— Познавахте ли добре и дъщеря си?

— Доколкото една майка може да познава дъщеря си.

— Многообещаващо.

— Какво?

— Не, нищо.

Камий изважда тънка папка.

— Докладът от аутопсията. Щом познавате добре дъщеря си, знаете какво има вътре, предполагам.

Слага си очилата. Значение: грохнал съм, но продължавам.

— Твърде много специализирани термини, ще превеждам.

Госпожа Прево не помръдва и мигла от самото начало, като вкаменена. Вдървена чак до костите, с изопнати мускули, сякаш целият й организъм се съпротивлява.

— Дъщеря ви е била в гадно състояние, а?

Тя гледа втренчено стената отсреща. Стаила е дъх.

— Съдебният лекар — продължава той, прелиствайки доклада — отбелязва, че гениталиите на дъщеря ви са били изгорени с киселина. Бих казал, сярна. За по-кратко, онова, което наричат витриол… Изгарянията са били много дълбоки. Изцяло са унищожили клитора — това, изглежда, е някаква форма на обрязване, — киселината е разтопила големите и малките устни, засегната е сериозно вагината… Вероятно вътре е било изсипано достатъчно количество киселина, за да унищожи всичко. Лигавицата е била почти разградена, плътта буквално се е стопила, превръщайки детеродния апарат в някаква магма.

Камий вдига очи към нея и я гледа неподвижно.

— Това е думата, която съдебният лекар употребява. „Магма от плът.“ Било е отдавна, Алекс трябва да е била съвсем млада. Говори ли ви нещо?

Госпожа Прево гледа Камий, много е бледа, поклаща отрицателно глава, като автомат е.

— Дъщеря ви никога ли не ви е споменавала за това?

— Никога!

Думата изкънтява рязко като плющене на семейната хоругва под силен порив на вятъра.

— Ясно. Дъщеря ви не е искала да ви отегчава с дребните си историйки. Сигурно й се е случило един хубав ден, някой й е изсипал половин литър сярна киселина във вагината, а след това тя се е прибрала вкъщи, все едно нищо не е било. Каква образцова сдържаност!

— Не знам.

Нищо не се е променило, нито лицето, нито позата, но гласът е нисък.

— Съдебният лекар е посочил нещо крайно любопитно — продължава Камий. — Зоната на гениталиите е била засегната дълбоко, заличени нервни окончания, необратими деформации на естествените пътища, увредени, разградени тъкани, лишаващи веднъж завинаги дъщеря ви от нормално полово сношение. Дори не говоря за други надежди, които може да е имала. Да, твърде любопитно нещо…

Камий спира, оставя доклада, сваля очилата и ги слага пред себе си, скръства ръце и се втренчва в майката на Алекс.

— И то е, че пикочните пътища са били в известен смисъл „преправени“, защото е съществувала смъртоносна опасност. За няколко часа е щяла да настъпи сигурна смърт. Нашият експерт споменава за елементарна, почти дивашка техника — тръбичка, забита дълбоко в месото, за да предпази пикочния канал. — Мълчание. — Според него резултатът е истинско чудо. И касапница. В доклада не го казва по този начин, но това е смисълът.

Госпожа Прево преглъща слюнката си, ала гърлото й е пресъхнало, Камий мисли, че може да се задави, да се закашля, обаче не, нищо.

— Разберете, той е лекар. А аз съм полицай. Той констатира. Аз се опитвам да тълкувам. И хипотезата ми е, че са причинили това на Алекс по спешност. За да се избегне отиването в болница, понеже е щяло да се наложи да се дават обяснения, да се посочи името на извършителя (използвам мъжки род, не ми се сърдете), тъй като мащабът на пораженията показва, че деянието няма как да е неволно, че то е умишлено. Алекс не е искала да раздухва историята, горкото момиче, не е в неин стил, познавали сте я колко е сдържана…

Госпожа Прево най-сетне преглъща слюнката си.

— Кажете ми, госпожо Прево… От колко време сте болногледачка?

Тома Васьор навежда глава съсредоточен. Изслушал е заключенията от аутопсията в пълно мълчание. Сега гледа Луи, който му ги е прочел и ги е коментирал. И тъй като нищо не следва:

— Вашата реакция? — пита Луи.

Васьор разперва ръце.

— Това е много тъжно.

— Били сте в течение.

— Алекс — изрича с усмивка — нямаше никакви тайни от големия си брат.

— Тъй че ще можете да ни осветлите какво се е случило, нали?

— За жалост, не. Тя ми е споменавала, но нищо повече, нали разбирате, това са интимни неща… Говореше с недомлъвки.

— Значи, нищо не можете да ни кажете?

— Уви…

— Никаква информация…

— Никаква.

— Нищо по-точно…

— Не.

— Никаква хипотеза…

Тома Васьор въздъхва.

— Да речем, предполагам, че… Някой малко се е изнервил. Огромен гняв.

— Някой… И не знаете кой?

Той се усмихва.

— Никаква идея.

— Значи, разгневен „някой“, казвате. И по какъв повод?

— Нямам представа. Само това подразбрах.

Сякаш досега предпазливо е опитвал температурата на водата и в крайна сметка я намира по свой вкус.

Ченгетата не са агресивни, нямат нищо срещу него, никакви доказателства, ето какво изразяват лицето и държанието му.

Във всеки случай предизвикателството му е в природата.

— Знаете ли… Понякога Алекс можеше да бъде много мъчна.

— Как така?

— Ами имаше едно характерче… Видите ли, лесно се надуваше. — И тъй като никой не подема, Васьор не е сигурен, че са го разбрали. — Искам да кажа, че с този тип момичета неминуемо кипваш повече или по-малко. Сигурно заради липсата на баща, но си беше… доста опърничава. Всъщност мисля, че не обичаше авторитетите. И от време на време нещо я прихващаше, отсичаше „не“ и човек не можеше да измъкне нищо от нея.

Те имат усещането, че Васьор по-скоро преживява някаква сцена, отколкото да я разказва. Леко повишава глас:

— Такава си беше Алекс. Внезапно, без да проумяваш защо, вече бе набила спирачката. Кълна се, умееше истински да вбесява.

— Това ли се случи? — пита Луи със слаб, едва доловим глас.

— Не знам нищо — отвръща Васьор прилежно. — Не съм бил там. — И се усмихва на полицаите. — Казвам само, че Алекс беше точно такъв тип момиче, на което накрая му се случва нещо подобно. Инати се като магаре… Най-сетне човек губи търпение, нали разбирате…

Арман, който цял час не е проронил дума, стои вкаменен.

Луи е бял като платно и е изгубил малко от хладнокръвието си. При него това приема изключително цивилизовани форми.

— Но… тук не говорим за обикновено пошляпване, господин Васьор! Говорим… за изтезания, за варварство спрямо момиче на няма и петнайсет години, което е било принуждавано да проституира с възрастни мъже!

Набляга на всяка дума, на всяка сричка. Камий знае до каква степен е разтърсен. Ала Васьор, вече овладял се напълно, го кара да изпие чашата докрай и е решен да му се качи на главата:

— Ако хипотезата ви за проституцията е правилна, бих казал, че това са рисковете на професията…

Този път Луи е изгубен. Търси с поглед Камий, а Камий му се усмихва. Той по някакъв начин е минал от другата страна. Кимва, сякаш разбира, сякаш споделя заключението на Васьор.

— А майка ви беше ли в течение? — пита.

— За какво? О, не! Алекс не искаше да й досажда с тези дребни момичешки истории. Пък и майка ни си имаше други грижи… Не, тя никога не узна.

— Жалко — продължава Камий, — можела е да даде добър съвет. Като болногледачка, искам да кажа. Би могла примерно да вземе неотложни мерки.

Васьор само поклаща глава с фалшиво съжаление.

— Какво да правим… — казва примирено. — Няма как да върнем събитията.

— А когато научихте какво се е случило с Алекс, не изпитахте ли желание да подадете жалба?

Той поглежда изненадано Камий.

— Ами… срещу кого?

Камий чува: „За какво?“.