Частен детектив

29.

В осем без три теренът стана равен и когато излязох от гората, пред мен се издигаха бетонните стълбове, които поддържаха задната половина на къщата на Джим. Минах под широката задна тераса, излязох отстрани на къщата и продължих към предната фасада. Погледнах нагоре към сивото небе и клоните на дърветата. Трябваха ми няколко секунди да открия дрона. Изобщо нямаше да го забележа, ако не знаех, че е някъде там. Той беше увиснал на трийсетина метра височина зад прикритието на млади секвои.

Отидох при групата дървета, клекнах в меката червена постелка под тях и отново отворих калъфа. Вътре имаше основен комплект за похищение. Зашеметител с размерите на електрическа самобръсначка, способен да те обездвижи с едно натискане на копче. Ако успеех да поваля Джим с това, имах и тиксо. След преживяното в Лейтънвил нямах желание да правя икономии. Бях донесъл достатъчно тиксо да опаковам Джим като мумия. След като му метна калъфа през главата и го залепя добре около врата, щях да мога да го мъкна лесно, все едно е куфар.

Знаех, че трябва не просто да изкарам акъла на Джим. Нямах друг избор. Никакъв предлог нямаше да го накарам да се качи в колата на Оливия Грейвсенд. Ако дойдеше с мен, щеше да бъде вързан и напъхан в багажника, докато съм пред очите му. Това беше линия, която никога нямаше да прекрача. Извадих зашеметителя и сложих пръст върху копчето. Анодите изглеждаха достатъчно остри, за да пробият плат и да изпразнят заряда си директно в мускулите му. Представях си как ще пристъпя тихо зад него и ще притисна уреда във врата му. Той ще падне, а аз ще взема ключовете му и дистанционното за домашната аларма. И ще владея положението.

Пресмятах как точно да го приближа, когато видях приближаващи светлини по алеята и чух свистенето на гуми по гладкия асфалт. Мислех си, че съм готов, но десет минути по-късно, когато черният „Рейндж Ровър“ спря на обръщалото, всичко се промени.

Гледах как Тайтъс слиза от колата и отваря задната врата. Напълно нормално. Точно това очаквах да видя. После обаче видях добре оформен крак и чух тракането на високо токче по асфалта. Видях коляно, бяло бедро и края на алена рокля. Жената слезе и отстъпи настрани. Отметна червената си коса от дясното си рамо и изчака, докато Джим слезе от същата врата и я прегърна през кръста.

Още държах зашеметителя, но бях на път да го изпусна. Изобщо не бях предвидил подобно нещо. Джим трябваше да слезе сам, а шофьорът му да потегли и да ни остави сами. Така беше всеки път, когато посещавах Джим в къщата му. Това беше сценарият, за който се бях подготвил. Не можех да причиня на жената онова, което бях готов да сторя на Джим. Нямаше да я зашеметя с двеста хиляди волта и да рискувам сърцето й да спре. Нямаше да използвам юмруците си, ако електричеството не свърши работа. Така че замръзнах. Клекнах между дърветата и загледах как Тайтъс потегля, а Джим използва дистанционното на ключодържателя си, за да изключи алармата. После отключи, въведе жената в къщата и бутна вратата с левия си крак.

Тя се затръшна и моментът за действие отмина.

Станах и прибрах зашеметителя в калъфа. Преди да започна да отстъпвам крадешком към задната част на къщата, телефонът на Илайджа завибрира в джоба ми. Извадих го и отговорих.

— По дяволите — каза Илайджа. — Коя е дамата?

— Видя ли я?

Погледнах нагоре. Дронът още висеше точно над мен, почти невидим, ако не се броеше малката червена светлинка отстрани.

— Естествено. И сега какво? Имаш ли план?

— Не бих казал.

— Той е вътре с момиче, нали така? — каза Илайджа. — Приятна тиха нощ само за двамата. Трябва да го накараш да излезе. Сам.

— Не мога да звънна на вратата му.

Ако го направех, той щеше да ме види на камера или през шпионката. Нямаше да отвори вратата на маскиран тип. А видеше ли лицето ми, реакцията му нямаше да е много по-добра.

— Задръж — каза Илайджа. — Хрумна ми нещо. Само гледай.

— Да гледам и какво още?

— Бъди готов.

Затвори ми, преди да успея да отговоря. Погледнах нагоре. Дронът остана на мястото си още секунда, след което полетя на юг. Илайджа го прибираше. Преместих се, за да виждам по-добре. В къщата светваха лампи. Долу, отвън. Горе още цареше мрак. Доколкото знаех, спалнята на Джим беше на втория етаж. Това беше етажът, който не бях виждал. Кабинетът му представляваше остъклено пространство на третия етаж, който също тънеше в мрак. Нищо чудно. Той си имаше компания. Щеше да я забавлява долу, преди да…

Мислите ми бяха прекъснати от писък на гуми, продължително изсвирване на клаксон и трясък на огъващ се метал.

Рязко се обърнах. От мястото си виждах само част от алеята. Тя вървеше нагоре по склона към „Скайлайн“ и изчезваше зад завой. Звукът беше дошъл някъде оттам. Въпреки това разбрах какво съм чул.

Илайджа.

Обърнах се към къщата и видях как Джим излиза. Той затвори вратата след себе си и тръгна устремено нагоре по алеята. Беше свалил сакото и вратовръзката си. Държеше полуавтоматичния си пистолет в дясната ръка, долу до бедрото. Мина на метър и половина от скривалището ми. Достатъчно близо, за да доловя парфюма на жената.

Докато го чаках да отмине, развързах обувките си, свалих ги и ги сложих в калъфа за възглавница. После станах с торбата в едната ръка и зашеметителя в другата. Последвах Джим по пътеката. Босите ми крака не вдигаха никакъв шум по асфалта.

Спрях при завоя и се заслушах.

— Пичът мина право в насрещното — казваше Илайджа. — Нямах никакъв избор.

— Тъп боклук. Дай да ти видя книжката.

— Книжката ли?

— Шофьорската ти книжка.

— Стига, човече…

Изминах още десет крачки. Порталът се намираше съвсем наблизо. Висок три метра, от железни пръти. Илайджа беше забил микробуса в средата му и той се беше огънал навътре. Явно обаче беше здрав, защото не се беше отворил. Или Илайджа беше преценил много добре удара си. Точно колкото да вдигне шум и да включи алармата в къщата.

— … какво общо има книжката ми с това? Онзи тип влезе в моето платно.

— Но ти удари портала ми. Имаш ли представа колко ще ми струва поправката му?

Джим стоеше с гръб към мен, на петнайсет метра разстояние. Илайджа ме виждаше, но не го показваше с нищо. Продължих да вървя. Представях си, че ходя по вода и стъпвам толкова меко, че тежестта ми не нарушава повърхностното напрежение.

— Имам двеста кинта у себе си — каза Илайджа. — И готварска печка „Вайкинг“ в багажника.

— Изобщо не стигат.

— Печката си я бива. Ако я продадеш, можеш да й вземеш четири хиляди. Като едното нищо.

Джим се дръпна настрани, за да погледне микробуса — Илайджа беше доста по-висок и му пречеше.

— „A-Стар“. Там ли работиш?

— Не замесвай шефа ми, човече. Това е само между теб и мен.

— Искаш да запазиш работата си, така ли?

— Стига де.

— Мислиш си, че ще ти се размине? Нямаш си идея, синко.

— А това защо е? — попита Илайджа и кимна към дясната му ръка. — Аз съм просто човек, попаднал в катастрофа. Хайде малко по-кротко.

Джим погледна пистолета в ръката си, сякаш беше забравил напълно за него. Замисли се за момент и явно реши, че не му трябва да ескалира нещата. Затъкна пистолета в колана си. Намирах се на три метра от него.

— Добре — каза той. — Малко по-кротко. А сега да видя книжката ти. Камерата на портала вече е заснела номера на колата. Така че какво имаш за губене?

— Сериозно? Майтапиш ли се?

— Абсолютно сериозен съм.

Илайджа извади портфейла си и започна бавно да рови в него. Бях на метър и половина от Джим. Илайджа му даде някаква карта и отстъпи крачка назад.

— Това е карта от библиотека.

— На нея пише името ми.

— Пише име.

Намирах се на метър от него.

— Давай — каза Илайджа. — Направи го.

Тикнах зашеметителя в гърба на Джим — достатъчно силно, за да забия анодите в мускулите около гръбнака му. И натиснах копчето. Чу се силно прашене, сякаш изгаря бушон. Джим се вцепени. Натиснах отново копчето и той залитна напред към портала. Измъкнах пистолета от колана му, фраснах го между лопатките и той падна.

— Мамка му — каза Илайджа.

Джим лежеше настрани. Сритах го, за да го обърна по корем, яхнах го през кръста и приковах ръцете му към земята с колене. Затъкнах пистолета в колана си, извадих първата ролка тиксо, издърпах ръцете му отзад и започнах да ги връзвам. Петнайсет пъти, двайсет. Джим се размърда и аз го ударих в тила, от което носът му се размаза на асфалта.

— По дяволите.

— Можеш да ми помогнеш.

— Порталът е затворен.

— Добре.

Продължих с глезените на Джим. Когато приключих с тях, нахлузих калъфа на главата му и го залепих хлабаво на врата. Претърсих джобовете му, намерих ключовете и извадих портфейла и телефона му. После се изправих и се огледах. От страната на Илайджа на портала имаше циферблат за въвеждане на код и интерком, монтирани на нисък каменен стълб, така че шофьорът да може да стигне до тях, без да слиза от колата.

— Провери ключовете — каза Илайджа. — Трябва да има копче за дистанционното на алармата.

Намерих копчето, натиснах го и порталът започна да се отваря към мен. Илайджа видя проблема, пъхна се през процепа и изтича при мен. Аз хванах Джим за краката, а Илайджа — за раменете, и двамата го вдигнахме и го отместихме назад, преди порталът да го е ударил.

— По-добре да го товарим — каза Илайджа. — Някой може да мине всеки момент.

Тръгнахме към микробуса. Илайджа мъкнеше основната тежест.

— Да не забравяме червенокоската — казах аз. — Ще прецака всичко, ако остане в къщата.

— Имам идея за това.

— Само ти — казах аз. — Но все пак по-добре от нищо.

Стигнахме микробуса и Илайджа подхвана Джим с едната си ръка, а с другата отвори страничната врата. Напъхахме го в товарното отделение и той тихо изстена. Илайджа затръшна вратата и отново стана тихо.

— Стига де — каза той. — Познаваш ме. Тя ще бъде откарана у дома с луксозна кола и професионален иконом зад волана.

В крайна сметка стана точно така. Трийсет минути след като потеглих на юг, возейки все по-обезумяващия Джим в микробуса на „A-Стар Аплайънс“, господин Ричардс спря пред вратата на Джим, позвъни и каза на червенокоската, че господин Гарднър е бил повикан по спешност. Затова се наложило господин Ричардс, резервният му шофьор, да закара младата дама докъдето е нужно. Илайджа наблюдаваше всичко това скрит между дърветата и ми преразказваше по телефона. Когато икономът и червенокоската потеглиха, той излезе от дърветата, отвори входната врата с ключовете на Джим и влезе в дома му. Отново бяхме в бизнеса.