Чистота

Сряда

Жаждата и гладът я събудиха призори. С изострени от необходимостта да се измъкне незабелязано сетива Пип набързо се преоблече, приготви си дрехи за няколко дни и се прокрадна по стълбите към кухнята. Сега най-важното беше да избегне среща със Стивън, в най-добрия случай до края на живота си, и макар той да не беше от ранобудните, тя не губи време в приготвяне на закуска, а набързо събра каквото намери и го натъпка в раницата. След това изпи три чаши вода и мина през банята. Когато излезе, Драйфус стоеше в коридора по анцуг, който използваше като пижама.

— Виждам, че си по-добре — рече той.

— Да, вчера стомахът ми нещо не беше наред.

— Мислех, че в сряда започваш работа по-късно. А си на крака в шест и петнайсет.

— Имам да наваксвам.

И най-безочливите лъжи не бяха в състояние да смутят Драйфус. Те само подхранваха мозъка му с допълнителна информация за обработка и съвсем леко го забавяха.

— Правилно ли предполагам, че сега и ти възнамеряваш да се изнесеш?

— Най-вероятно.

— Защо?

— Очевидно знаеш защо, щом предполагаш, така че въпросът е защо ме питаш. Явно си в течение на всичко, което става тук.

Той обмисли думите ѝ безстрастно.

— В случай че те интересува, преглеждал съм писмата и съобщенията във фейсбук между Стивън и германката. В тях няма нищо нередно, само досадни идеологически поучения. Не бих искал да загубя интелигентната ти компания заради такава дреболия.

— Ох! — въздъхна Пип. — На косъм бях да кажа, че и ти ще ми липсваш, а ти реши да си признаеш, че не само подслушваш, но и четеш писмата ни!

— Само на Стивън — отвърна Драйфус. — Използваме един компютър и той никога не излиза от пощата си. Няма как да не видиш нещо, което е пред очите ти, това и в съда биха го приели.

— Ако искаш да знаеш, в момента Анагрет е най-малката ми грижа.

— За отбелязване е, че много от писмата ѝ до Стивън се отнасят за теб. Очевидно тя много страда, че не искаш да сте приятелки. Според мен отношението ти е изключително разумно, даже категорично препоръчително. Да, препоръчително. Добре е обаче да знаеш, че ако германката изпитва интерес към някого в къщата, то това си ти. Не е Стивън. Нито пък, едва ли е нужно да изтъквам, Рамон или Мари. Нито дори, ако подложа фактите на строга логична преценка, аз.

Пип нагласяше каската си.

— Добре, прекрасно — отвърна тя. — Благодаря, че ми каза.

— Има нещо гнило в тези германци.

В един безличен „Старбъкс“ на Пиемонт Авеню, където си взе кифличка и капучино, Пип дълго съчинява писмо до Стивън — не можеше да му напише есемес, тъй като той нямаше телефон, телефоните струваха пари — и после още по-дълго събира смелост да му го изпрати. Не ѝ пречеше, че Драйфус също ще го прочете, това беше все едно някое куче или пък компютър да „знае“ нещо за нея.

Извинявам се за това, което направих. Моля те, кажи ми кога няма да си вкъщи тази седмица, за да си прибера нещата.

Изпращането на писмото някак си я накара да усети загубата по-истински и Пип се опита да си представи как можеха да се развият събитията в спалнята, ако Стивън не беше успял да ѝ устои, ала въображението ѝ неотклонно рисуваше това, което в действителност се беше случило, а все пак не биваше да циври пред хората.

Един тип с бяла брада, който пиеше чай на две маси от нея, нахално я зяпаше. За негова изненада, тя срещна погледа му и той виновно се наведе над таблета си. Защо Стивън не я беше гледал така? Толкова много ли искаше?

„Честно казано, на мен ми се струваше, че точно това ти трябва, че се нуждаеш от баща“: от всички жестокости на Стивън в спалнята от тази най-силно я беше заболяло. Явно в нея все пак нещо не беше наред, явно по-подходящият обект на гнева ѝ беше липсващият баща. Пип присви очи и се взря в чаепиещия. Когато той отново я погледна, тя смръщи лице и му се усмихна злобно, онзи ѝ отвърна с царствено кимване и ѝ обърна гръб.

Пип изпрати есемес на приятелката си Саманта дали може да преспи няколко нощи при нея. От малкото ѝ останали приятели Саманта беше най-самовглъбена и поради това беше най-малко вероятно да я притеснява с въпроси. Освен това тя обичаше да готви и имаше оборудвана кухня, а Пип не беше забравила обещанието си да приготви торта за нерождения ден на майка си в петък.

Трябваше да убие още три часа до началото на работния ден, който днес започваше по-късно. Сега беше моментът да рискува да остави съобщение на майка си, която рано сутринта беше толкова погълната от своето Стремление, че едва ли щеше да вдигне телефона, само че Пип не успя да се насили да се обади. Гледаше опашката за закуски и кафе, пъстра оукландска мешавица от хора с най-различен цвят на кожата, възпитани, симпатични, току-що изкъпани, можещи да си позволят всеки ден да закусват навън. О, да имаш работа, която ти харесва, партньор, на когото вярваш, дете, което те обича, цел в живота. Мина ѝ през ума, че точно това ѝ беше предложила Анагрет — цел в живота. Анагрет я искаше. Искаше нея, не някой друг. Пип засрамено си спомни колко налудничаво се беше вкопчила в идеята, че между Анагрет и Стивън има нещо. Сигурно беше от бирата.

Тя взе телефона и изрови писмата, които Анагрет ѝ беше изпратила през изминалите четири месеца. Темата на първото гласеше: „моля те, прости ми“. Докато го четеше, наслаждавайки се на умолителния тон и комплиментите по адрес на интелигентността и характера си, Пип неусетно се подчини на указанието и прости на Анагрет с готовност, която навярно беше не по-малко налудничава. Но може и да не беше чак такава лудост, тъй като Анагрет не само харесваше Пип, а и се беше оказала права, беше права за Стивън, за мъжете, за всичко. И не я беше зарязала, беше ѝ изпратила двайсет писма, последното беше отпреди не повече от седмица. Никой друг не би проявил такова постоянство.

Тя щракна върху едно писмо отпреди два месеца с тема „чудесна новина“.

Скъпа Пип, знам, че сигурно още си ми ядосана и навярно едва ли четеш писмата ми, но имам една чудесна новина. Одобрена си за стажа в „Слънчев лъч“! Надявам се, че ще се възползваш от тази вълнуваща и полезна за теб възможност. Не съм забравила за онова, което ми сподели, че искаш да откриеш — това е твоят шанс да го направиш. Проектът осигурява жилище и храна в най-интересната част на света и предлага малка месечна стипендия, а в определени случаи може да поеме и част от транспортните разходи. По-подробни обяснения можеш да намериш в приложеното писмо. Уверявам те, че те препоръчах най-чистосърдечно и ти дадох висока оценка. Явно Андреас и останалите все още ми се доверяват! — Радвам се за теб и се надявам, че ще обмислиш сериозно тази възможност. Съжалявам само, че ако отидеш, няма да съм там с теб. Но ако още си ми ядосана, това може пък да те накара да заминеш? — Прегръдки, Анагрет. ПП ето ти адреса на Андреас: ahw@sonnenlicht.org. Ако имаш въпроси, може да му пишеш направо на него.

Пип прочете писмото със смътно разочарование. Напомняше ѝ на въпросника без грешни отговори: ако беше толкова лесно да я вземат на стаж, дали изобщо си заслужаваше да отиде? А и тъкмо когато мнението ѝ за Анагрет беше започнало да се променя, Анагрет се опитваше да ѝ пробута друг мъж, макар и доста известен и „харитметичен“. Без да се замисля, тя сърдито чукна с върха на пръста върху адреса на Андреас и набързо нащрака:

Уважаеми Андреас Волф, какво точно предлагате? Някоя си Анагрет, която почти не познавам, твърди, че мога да стажувам при вас срещу заплащане. С търговия на бели робини ли се занимавате? Имате ли казан с „Кул Ейд“[3]? Честно казано, цялата тази работа звучи доста плашещо. Не ме интересува особено какво правите в джунглата или където и да се намирате, но за Анагрет като че ли няма никакво значение дали съм навътре във вашите неща, или не. Което ме кара още повече да се замисля. Ваша Пип Тайлър, Оукланд, Калифорния, САЩ

Веднага щом натисна бутона за изпращане, я връхлетяха угризения; интервалът между действието и угризенията стремително се смаляваше и не след дълго щеше да е обладана изцяло от угризения, нямаше изобщо да може да действа; от друга страна, може би това нямаше да е чак толкова лошо.

В опит да изкупи вината си, тя отвори търсачката и със закъснение се захвана да проучи Волф и Проекта му. Предвид изобилието от злобари в интернет, направо не беше за вярване колко малко враждебни коментари успя да намери, като се изключеха заяжданията на заклетите привърженици на Джулиан Асанж и изявленията на правителства и корпорации с очевиден интерес да изкарат Волф престъпник. По отношение на всеобщо възхищение той се нареждаше до Аун Сан Су Чи и Брус Спрингстийн; когато Пип добави към името му думата „чистота“, излязоха четвърт милион страници.

Мотото на Волф, което беше и бойният вик на неговата организация, гласеше „Слънчевата светлина е най-добрият дезинфектант“. Той беше роден в Източна Германия през 1960 година и през 80-те се беше проявил като дързък и непоколебим критик на комунистическата власт. След падането на Берлинската стена Волф беше застанал начело на битката за запазване и отваряне на огромните архиви на източногерманската тайна полиция, като в това му начинание единствените му противници бяха бившите доносници, които след обединението се бояха името им да не бъде опетнено от осветяването на миналото им. През 2000 година той беше основал „Слънчев лъч“, първоначално с фокус върху различни престъпления в Германия, но бързо беше разширил обхвата на дейността си към социалната несправедливост и неудобните тайни по целия свят. Няколкостотин хиляди снимки в интернет показваха, че Волф е много добре сложен мъж, но доколкото беше известно, никога не се беше женил и нямаше деца. През 2006 година беше избягал от съдебно преследване в Германия и през 2010 година беше напуснал изцяло Европа, първо беше намерил убежище в Белиз, а след това в Боливия, чийто президент, популистът Ево Моралес му беше открит привърженик. Единственото, което Волф пазеше в тайна, беше самоличността на основните си финансови поддръжници (което беше породило един-два терабайта разгорещени обсъждания в интернет за неговата „непоследователност“), а единственото, което хвърляше, макар и съвсем лека, сянка върху репутацията му, беше силното му съперничество с Асанж. Волф често се присмиваше на методите и на личния живот на Асанж, в отговор на което пък Асанж се правеше, че Волф не съществува. Волф обичаше да сравнява „Уикилийкс“ — която според него беше една „осакатена и недоразвита платформа“ — с „по-целенасочения“ проект „Слънчев лъч“ и да прокарва морално разграничение между своя „основателен и открито признат мотив“ да пази в тайна самоличността на поддръжниците си и „вредните скрити мотиви“ на тези, чиито тайни изкарваше на бял свят.

На Пип ѝ направи впечатление, че голяма част от публикуваните от неговата организация материали бяха свързани с неравнопоставеността на жените, сред тях имаше не само разкрития по важни теми като изнасилванията по време на война и съзнателно прокарваната политика за неравенство в заплащането, а и незначителни дреболии, например за вулгарните сексистки изказвания на банков управител в Тенеси. В интервютата и съобщенията до медиите рядко липсваха доказателства за войнствения феминизъм на Волф. Сега ѝ ставаше ясно как можеше Анагрет да предпочита да си общува с жени и в същото време да се възхищава на Волф.

Огромното количество сериозни и хвалебствени статии за Волф в интернет задълбочиха угризенията ѝ за писмото, което му беше изпратила. Той беше истински герой, поемащ големи рискове, и приятел на президенти. А тя — устата незряла мръсница. Насили се да провери пощата си чак когато вече беше време да тръгва за работа. И там я чакаха, един под друг, Стивън и Волф.

Извинението прието, случилото се вече е на път да бъде забравено. Не е нужно да се изнасяш. Ти си чудесна съквартирантка, а и Рамон ще преспива при нас три вечери в седмицата, така се разбрахме с Мари вчера. С.

Най-големият недостатък на електронната поща беше, че можеш да изтриеш някое писмо само веднъж, няма как да го смачкаш, да го хвърлиш на пода, да го накъсаш на парчета и да го изгориш. Има ли нещо по-жестоко от това, човек, който те е отхвърлил, да прояви състрадателно снизхождение? Гневът ѝ на мига прогони угризенията и срама. Тя искаше „случилото се“ да бъде запомнено! Искаше вниманието на Стивън да бъде насочено изцяло към нея! Пип изстреля:

Покрай всичкото това забравяне май си забравил и въпроса ми: кога няма да си си вкъщи?

Макар да беше станала четири часа по-рано, вече беше на косъм да закъснее за работа, ала въпреки това тя реши да прочете и писмото на Волф, докато кръвта ѝ още кипеше и заглушаваше угризенията.

Скъпа Пип Тайлър,

Писмото ти страшно ме развесели, де да имаше повече като него. Напълно естествено е да имаш въпроси, щяхме да се разочароваме, ако нямаше. Не, не съм търговец на бели робини и предпочитаното питие тук е бутилираната бира. Освен това разполагаме с повече блестящи хакери, адвокати и теоретици, отколкото са ни нужни. Това, което — „честно казано“, както ти се изразяваш — ни липсва, са обикновени интелигентни хора с независим характер, които могат да ни помогнат да видим света такъв, какъвто е, и да помогнат на света да ни види такива, каквито сме. Познавам Анагрет отдавна и ѝ имам доверие, но за първи път я виждам да се застъпва толкова разгорещено за някой кандидат. Ще се радвам да дойдеш да ни посетиш. Ако не ни харесаш, може да се насладиш на красивата природа тук — приеми го като кратка ваканция — и да се прибереш у дома. Според мен обаче ще ни харесаш. Нашата малка мръсна тайна е, че тук доста се забавляваме.

Очаквам още въпроси, колкото по-смешни, толкова по-добре.

Андреас

След всичко, което беше прочела за него, ѝ беше трудно да повярва, че е получила толкова дълго писмо, и то толкова бързо. Препрочете го още два пъти, преди да се качи на колелото и да се спусне по нанадолнището, окрилена от гравитацията и от тръпката на фантазията, че наистина е необикновена личност и именно поради това животът ѝ е такава бъркотия, а Андреас е първият човек, който го е осъзнал; дори и той да се окажеше просто най-хитрият прелъстител на света, а Анагрет — негова сексуално травмирана сводница, дори и самата Пип да станеше негова жертва, тя пак щеше да си отмъсти на Стивън, тъй като какъвто и да беше Волф, поне не беше слабак.

Когато пристигна, ѝ оставаха още пет минути до началото на работното време. Тя се спря в помещението, където прибираха колелата, и нащрака отговора, който беше съчинила по пътя.

Уважаеми г-н Волф,

Благодаря за милото писъмце и за подозрително светкавичния отговор. Ако се опитвах да прилъжа някоя невинна млада девойка в Боливия, за да я превърна в сексуална робиня и/или да я включа в някоя секта, бих написала точно такова писмо. Всъщност… като се замисля… как мога да бъда сигурна, че писмото не е написано от някой ваш следовник с промит мозък, когото сте превърнали в свой роб? Имаме проблем с удостоверяването на самоличността!

Пип Т.

С надеждата, че това отново ще го разсмее, тя се качи в кабинката си. Една от колежките ѝ беше лепнала листче на компютъра („Виж какво намерих  Джанет“) с разпечатана рецепта за „Бяла торта с пълнозърнесто брашно, къпиномалини и вегетариански крем“. Пип се пльосна в стола с тежка въздишка. Не ѝ стигаха всички останали угризения, ами сега трябваше да се чувства виновна и задето е мислила лошо за колежките си.

Но пък хубавото бе, че бе подхванала игрива кореспонденция със световна знаменитост. Тя винаги се беше смятала за неподвластна на славата, даже в известна степен я мразеше по причини, смътно подобни на тези, поради които мразеше хора с братя и сестри. Откъде накъде някой да заслужава повече внимание от нея? Когато един от съучениците ѝ си намери работа в Холивуд и започна да се хвали с прочутите актьори, с които се бил запознал там, Пип тихомълком преустанови отношения с него. Сега обаче виждаше, че славата е важна заради това, че другите не са ѝ неподвластни, че те могат да бъдат впечатлени от връзката с някоя знаменитост, а това някак си можеше да ѝ даде малко повече власт от нищожната, с която сега разполагаше. Поободрена от течащата свалка, тя подхвана наново обажданията си до жителите на „Ранчо Анчо“, като нарочно се сдържаше да поглежда телефона си, за да удължи приятното чакане.

Чак когато излезе в обедна почивка, отвори отговора на Волф.

Личи си защо Анагрет те харесва. Писмото ми можеше да стигне до теб още по-бързо, ако не се налагаше да преминава през четири пъти повече сървъри от необходимото. В наши дни най-важното правило на ефективните хора гласи: дръж под око пощата си. За съжаление, поради съображения за сигурност не мога да ти предложа да проведем видео разговор. Освен това нашият Проект се нуждае от личности, които са способни сами да правят преценка и са склонни да поемат рискове. Ще трябва сама да решиш дали да поемеш риска да се довериш на писмата ми. Разбира се, на твое разположение са всички налични инструменти в интернет, за да направиш преценката си, и аз те уверявам, че ако се решиш да скочиш, ние ще те чакаме с отворени обятия и ще те хванем. Но в крайна сметка единствено от теб зависи дали ще ми повярваш. А.

Пип със задоволство отбеляза, че той е пропуснал обичайното обръщение в началото, и тя си позволи същата проява на близост в отговора си.

Но доверието има две страни, нали? Не трябва ли и вие да ми вярвате? Предлагам да си признаем по някоя дреболия, от която ни е срам. Аз съм готова да направя първата крачка. Истинското ми име е Пюрити. Толкова ме е срам от него, че когато излизам с приятели, винаги държа портмонето си добре скрито във вътрешния джоб, защото понякога хората ровят в чуждите портмонета, за да се присмиват на снимките в шофьорските книжки, а там пише името ми.

Какво ще кажете за това, господин Чистофайнико? Сега е ваш ред.

Главозамаяна от дързостта си и неспособна да сложи и хапка в устата си, тя се отправи към кабинета на Игор. Той приготвяше куфарчето си, за него работният ден вече беше приключил. Погледна я и сбърчи чело.

— Да, знам — рече тя. — Не съм си мила косата от три дни.

— По-добре ли си? Не е нещо заразно, нали?

Пип се пльосна в един стол.

— Виж, Игор. Твоите двайсет въпроса…

— Забрави ги — отвърна веднага той.

— Онова, което трябваше да отгатна… Какво беше то?

— Пип, извинявай. Ще водя синовете ми на мача. В момента не мога.

— Нямам намерение да те съдя, шегувах се.

— Наистина ли си добре? Не приличаш на себе си.

— Ще ми отговориш ли на въпроса?

Изплашеният вид на Игор ѝ напомни за реакцията на Стивън от вчерашната вечер.

— Ако се нуждаеш от още няколко дни отпуск, няма проблем. Може до края на седмицата да не идваш на работа.

— Всъщност си мисля да не идвам на работа до края на живота си.

— Това с двайсетте въпроса беше глупава шега. Извинявай. Синовете ми ме чакат.

Синове: още по-зле и от братя и сестри!

— Синовете ти все могат да почакат пет минути.

— Утре сутринта ще поговорим.

— Каза, че ме харесваш, макар и да не ти е ясно защо. Каза, че би искал да напредна.

— И двете са абсолютно верни.

— Но не можеш да отделиш пет минути, за да ме разубедиш да не напусна?

— Мога да отделя цял предобед, само че утре. В момента…

— В момента не ти е до флиртуване.

Игор въздъхна, погледна часовника си и седна на съседния стол.

— Не напускай тази вечер — каза той.

— Струва ми се, че ще напусна.

— Заради флиртуването ли? Няма да се занасям повече. Мислех, че ти е приятно.

Пип се намръщи.

— Значи, всъщност не си искал нищо от мен?

— Да, просто се забавлявах. Дразнех те. Толкова си смешна, когато се разфучиш. — Изглеждаше доволен от обясненията си, от добродушието си, от външния си вид. — От раз вземаш първа награда за най-дръпнатия служител в Калифорния.

— Значи, това е било просто закачка и нищо повече?

— Разбира се. Аз съм женен мъж, ти работиш тук, има си правила.

— С други думи, за теб не съм нищо повече от най-некадърния ти служител.

— Утре сутринта може да обсъдим дали да не те преместим в някой друг отдел.

Тя си даде сметка, че със сблъсъка си с Игор не е постигнала нищо друго, освен да сложи край на точилата се през цялото време игра с него, играта, благодарение на която работата ѝ тук беше що-годе поносима. Сутринта си беше мислила, че просто не е възможно да се чувства по-самотна на този свят, ала сега виждаше, че не е била права.

— Сигурно ще ти прозвучи налудничаво — рече Пип с подрезгавял глас, — но може ли да помолиш жена си да заведе децата на мача? Да отидем да хапнем някъде, имам нужда от съвет.

— По принцип, да, бих го направил. Но жена ми е заета. А аз закъснявам. Защо не се прибереш и не поговорим пак утре сутрин?

Тя поклати глава.

— Имам нужда от приятел сега.

— Съжалявам. Не мога да ти помогна.

— Очевидно.

— Не знам какво ти се е случило, но може би е най-добре да се прибереш при майка ти за няколко дни. Върни се в понеделник и ще поговорим.

Телефонът му звънна и Игор вдигна, Пип седеше с наведена глава и го слушаше, изпитваше завист към жена му, на която той се извиняваше, че закъснява. Той затвори и за миг се спря нерешително зад гърба ѝ, сякаш се чудеше дали да сложи ръка на рамото ѝ. В крайна сметка се отказа.

След като Игор си тръгна, Пип се върна в кабинката си и написа молба за напускане. Провери пощата си, нямаше нищо нито от Стивън, нито от Андреас Волф, така че тя набра номера на майка си и ѝ остави съобщение, че ще се прибере във Фелтън ден по-рано.