Цунами: Обратно броене

13.

10:05 сутринта

1 час и 17 минути до идването на вълната

Щом осъзна, че не може да направи нищо повече за руската туристическа група, докато не дойде преводачът след час, Рейчъл отново насочи вниманието си към най-важната проява, която протичаше в момента в хотела: губернаторския брънч с ветераните.

Събитието беше започнало точно навреме преди пет минути въпреки проблема с рампата, който беше решен, както обеща предприемачът. Рейчъл стоеше в задната част и наблюдаваше как губернатор Елизабет Калама държи речта си, готова да се погрижи, ако се наложи, за бързото и безшумно решаване на всеки възникнал проблем.

Тъй като работата на Рейчъл беше изцяло свързана с общуването, тя никъде не отиваше без уоки-токито и мобилния си телефон. Уоки-токито беше за вътрешно хотелско общуване със служителите, а мобилният телефон я свързваше с външните търговци и клиенти. Всеки момент можеше да се разнесе звън. Този път беше мобилният телефон. Беше го включила на вибрации, така че да не смути речта от подиума.

Издърпа го от колана си и погледна номера. Беше на Кай. Обикновено, щом видеше неговия номер, тя му вдигаше. Но брънчът беше прекалено важен, за да отклонява вниманието си от него. Тя върна телефона на мястото му, оставяйки го да прехвърли разговора на гласовата поща.

След няколко секунди той отново започна да вибрира, съобщавайки ѝ, че има съобщение на гласовата поща. Отново откачи телефона от колана и го вдигна до очите си, за да види номера, изписан на екрана, очаквайки да бъде отново този на Кай. Вместо това видя 999 — техния код за извънредни случаи.

Не се поколеба и веднага набра номера на Кай.

— Кай? — прошепна тя. — Какво има?

— Рейчъл, Брад се обажда.

— Брад? Къде е Кай?

— Зает е. Иска да ти кажа, че току-що изпрати предупреждение за цунами.

— О, не! Точно сега?

— Да. Сигурно до няколко минути ще получиш официалното предупреждение.

— О, боже! Аз съм на брънч за ветерани в нашата бална зала. Губернаторката е тук.

— Леле! Губернаторката? Надявам се, че са ви платили предварително за проявата.

Тя схвана какво става. Една от тъпите шеги на Брад.

— Ха-ха. Много смешно. Брад, ще затварям.

— Рейчъл, почакай. Говоря сериозно.

— Брад, нашият код за извънредни случаи не е за шеги.

— Кълна се, не е шега.

— Виждам, че продължаваш да ме разиграваш.

— Слушай, ето го Кай. — После чу Брад да казва: — Тя не ми вярва.

След това по линията се понесе гласът на Кай.

— Скъпа, аз съм.

— Значи не е една от тъпите шегички на Брад?

— Ще ми се да беше.

— Наистина идва цунами?

— Още не знаем със сигурност, но изглежда не бъркаме.

— Божичко! Кога се очаква да стигне тук?

— След малко повече от час.

— Час? Защо ви отне толкова време? Каза, че на цунами от Аляска ще му трябват пет часа, за да стигне дотук.

— Не идва от Аляска.

— Местно? От Големия остров? — Рейчъл знаеше, че свлачищата и вулканичните изригвания на Хавайските острови могат да предизвикат цунами, на което ще му трябват по-малко от 45 минути, за да стигне до Оаху.

— Не, някъде в Тихия океан. Рейчъл, трябва да затварям. Скоро ще ти звънна пак. Ето ти отново Брад. Пази се.

От телефона се чу шумолене, когато беше отново предаден.

— Пак съм аз.

— Брад, съжалявам, че не ти повярвах.

— Няма нищо. Беше забавно да гледам как Кай работи. Не знаят какво е предизвикало цунамито, но смятат, че може да е силно.

— Добре. Благодаря. Ще затварям, защото трябва да задвижа нещата тук.

— Чакай. Лани има ли мобилен телефон?

Рейчъл беше предположила, че Тереза вече е предупредена и е повела Мия и Лани към безопасно място.

— Защо? Нещо случило ли се е? Тя добре ли е? Къде е сега?

— По-кротко. Не знам. Само чух съобщението на Кай. Всъщност ти се обадих, за да взема от теб телефона на Тереза. Обаче се оказа, че е оставила съобщение на Кай. Батерията на телефона ѝ е паднала. Затова щяла да го изключи. Опитах да ѝ се обадя, но телефонът е изключен и ме прехвърля на гласовата поща. Надявах се, че Лани има мобилен телефон.

— Не, няма. Мислехме, че не е достатъчно голяма.

— Малко е старомодно, не смяташ ли? Както и да е. Сигурен съм, че ще чуят сирените и ще се качат нависоко.

— Брад, моля те, погрижи се да са в безопасност. Аз просто няма да имам време. Трябва да приготвя хотела.

— Не се притеснявай. Ще се справя.

Прозвуча самоуверено, но той винаги звучеше така. Тя обаче трябваше да му се довери, затова прекъсна връзката и насочи вниманието си към своите задължения.

Докато губернаторката продължаваше своята реч, Рейчъл тръгна между масите на ветераните инвалиди. Тъй като „Гранд Хаваян“ беше ултрамодерен курорт в Уайкики, разполагаше с добре премислен план за евакуация при цунами. На всеки шест месеца служителите участваха в учебни тревоги, за да се запознаят с процедурите в подобен случай. Рейчъл беше участвала само в една.

Балната зала беше на шестия етаж, така че нямаше да се наложи да евакуира всички от брънча. Процедурата изискваше първо да бъдат евакуирани първият, вторият и третият етаж и всички гости да бъдат преместени на по-високо място.

Забеляза помощника на губернаторката Уилям Ким, човека, с когото беше координирала брънча. Беше ѝ досаждал цяла седмица. Нямаше да се зарадва, когато му съобщи новината.

— Господин Ким — прошепна му тя. — Веднага трябва да говоря с вас.

После го поведе на една страна.

— Какво има? Ще пропусна речта на губернаторката.

— Може би идва цунами.

— Сериозно ли говорите?

— Да. Всеки момент ще дойде предупреждението за възможно цунами. Трябва да кажете на губернаторката.

— По средата на нейната реч?

— Не смятате ли, че това е нещо, за което трябва да узнае колкото може по-бързо?

— Значи предупреждението за цунами още не е изпратено?

— Още не.

— Тогава откъде знаете…

— Моят съпруг ми каза. Той е…

— Вашият съпруг? — прекъсна я Ким с нахален тон. — Госпожо Танака, догодина губернаторката ще се кандидатира за Сената, а в залата са някои много важни дарители. Ако я прекъсна, а вие бъркате…

— Моля, господин Ким, аз не съм идиот. Опитах се да ви кажа, че съпругът ми е директор на Предупредителния център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие.

— Чудесно. Върнете се, когато получите действителното предупреждение за възможно цунами. Така губернаторката поне ще успее да завърши своята реч.

— Вижте, нямам време за това, нито губернаторката. — След като каза това, Рейчъл се качи на подиума, а Ким я следваше, но не посмя да я спре, за да не прави сцени. Тя леко сложи ръка на рамото на губернаторката.

Елизабет Калама спря да говори, обърна се да погледне кой я прекъсва и за всеки случай сложи ръка върху микрофона.

— Да? — каза тя. — Коя сте вие?

— Госпожо губернатор, опитах се да я спра… — започна Ким.

Рейчъл го прекъсна.

— Госпожо, аз съм Рейчъл Танака, управител на хотела. Ще бъде изпратено предупреждение за възможно цунами.

— Ще бъде изпратено?

— Госпожо, моят съпруг Кай Танака е…

— Кай Танака? Директорът на ПЦЦТК?

— Точно така. Познавате ли го?

— Запознахме се преди три месеца по време на учение за идването на цунами.

— Госпожо губернатор, каза ми, че с голяма вероятност цунами е на път към нас и ще бъде тук след малко повече от час.

— Един час? — възкликна Ким и премина в атака. — Шефе, тя не ми каза това…

— Млъкни, Бил — каза губернаторката.

Мълчанието на хората в залата започна да се превръща в мърморене.

— Госпожо Танака, сигурна ли сте?

Кай можеше и да забравя, когато става дума за лични неща, но беше един от най-умните мъже, които Рейчъл беше срещала. Никога не би изпратил предупреждение, ако няма важна причина.

— Госпожо, моят съпруг е специалист по цунамитата. Щом казва, че може би вече е на път, трябва да се приготвим.

— Съгласна съм. Бил, докарай колата ми. Ще кажа на публиката какво става, след това ще дам думата на госпожа Танака.

— Веднага, госпожо — каза забързано Ким и хукна от подиума. Ако имаше опашка, тя щеше да е между краката му. Рейчъл остана на сцената.

Губернаторката се обърна отново към гостите със сериозно лице и те веднага се смълчаха.

— Извинете ме за прекъсването. Току-що ме информираха, че ще бъде изпратено предупреждение за приближаване на вероятно цунами към Хавайските острови. — Тълпата се разшумя, а губернаторката вдигна ръка, за да успокои хората. — Както може да предположите, това налага да прекъсна речта си, за да мога да се заема с работата по…

Уоки-токито на Рейчъл звънна и тя слезе от подиума, за да приеме разговора. Беше нейната помощничка Мериън.

— Рейчъл, тук ли си?

— Мериън, ще получим предупреждение за цунами.

— Току-що дойде. Ти откъде знаеш?

— Няма значение. Извади справочника с процедури при извънредни случаи. Погрижи се да информираш първо служителите. Те не трябва да позволят на гостите да изпаднат в паника. Вече съобщих на губернаторката.

— Разбрано.

— Да се надяваме, че е фалшива тревога. Въпреки това да се погрижим всичко да мине колкото може по-гладко. Веднага щом мога, ще сляза.

— Но… — заекна Мериън.

— Губернаторката привършва. Трябва да затварям. Просто не се паникьосвай.

Тя закачи уоки-токито на колана си и се върна на сцената до губернаторката.

— … затова ви моля да останете по местата си, а госпожа Танака, управителката на хотела, ще направи нужното, за да се погрижат добре за вас. Да се помолим това да е лъжлива тревога, така че да можем да продължим с отбелязването на Деня в памет на загиналите във войните на гробището по-късно следобед. Надявам се да ви видя там. Бог да ви благослови. Бог да благослови Съединените американски щати.

Събраните започнаха да ръкопляскат, когато губернаторката си тръгна с групичката свои помощници и Рейчъл зае нейното място зад микрофона. Стотици загрижени лица се вторачиха в нея. Тя замълча и след като се съсредоточи, се обърна към групата със спокоен глас на професионалист.

— Госпожи и господа, казвам се Рейчъл Танака, управителка на хотела. Това предупреждение за цунами е неприятно развитие, но ние ще се постараем с всички сили да се чувствате удобно, докато опасността отмине. Хотелът е конструиран, отчитайки най-новите тенденции за безопасност при цунамита, а тук се намирате на повече от 18 метра над земята. Разбира се, ако желаете, сте свободни да си тръгнете, но ние ви препоръчваме да останете и да се наслаждавате на нашето гостоприемство, докато не се чуе сигналът за отбой. Затова седнете удобно, отпуснете се и изчакайте. Уверена съм, че всичко ще свърши много бързо.