Цунами: Обратно броене

47.

12:12 следобед

Третата вълна

Няколко минути след като Рейчъл свърши разговора с Реджи, един хеликоптер, който летеше по протежение на бреговата линия, зави към тях.

— Приятелят ви действа бързо — каза Пейдж на Рейчъл.

Тя самата се изненада от постижението на Реджи и беше много впечатлена.

Машината беше от туристическите и много популярна сред гостите на хотела, искащи да видят Хонолулу от въздуха. На опашката ѝ още пишеше „Екскурзии «Уайлеа»“. Кацна на покрива на „Гранд Хаваян“ и Пейдж и Рейчъл се завтекоха към нея. До пилота седеше здрава на вид жена, която насочи срещу тях професионална камера. Рейчъл знаеше, че сигурно изглежда раздърпана след плуването в асансьорната шахта, но не ѝ пукаше какво заснема операторката, стига хеликоптерът да ги отнесе от сградата.

— Радвам се да ви видя — поздрави ги Рейчъл. — Явно Реджи се е свързал с вас.

— Да, споменаха за някакъв Реджи — отговори пилотът. — Телевизията, която ме нае, ми нареди да ви прибера. Бях на път за Портлок, когато ми се обадиха. Скачайте вътре.

— Почакайте. Ние сме повече.

— Колко общо?

— Петима и три деца. — Рейчъл хвърли поглед в тясната вътрешност на машината. — Двама от възрастните са доста дебели.

— Това значи общо десет.

— Може ли да качите всички?

— Машината е за седем души, включително пилота. Може би ще успеем да качим още някого, но един или двама трябва да останат.

Рейчъл не хареса чутото, но реши, че пилотът е предпазлив. Щяха да се оправят с това, щом веднъж всички се окажат на покрива.

— Добре — отговори тя.

Пилотът огледа празния покрив.

— Къде са другите?

— Трябва да дойдете с нас.

— Какво? Къде?

— Имаме ранен. Не можем сами да го качим.

— Шегувате ли се?

— Вие как мислите? — попита Рейчъл и взе да изстисква сакото си за по-голямо въздействие.

— Не мога да оставя хеликоптера тук.

— А вие? — попита Рейчъл жилавата операторка. — Той е твърде тежък за нас трите. Освен това е в безсъзнание. Като сме четири, ще ни отнеме по-малко време.

До този момент операторката мълчеше.

— Аз не съм медик. Освен това трябва да снимам.

— Имаме нужда от помощ, за да го качим тук.

Операторката се обърна към пилота.

— Когато се обадиха, никой дума не каза, че трябва да слизаме от хеликоптера.

— Моля ви — намеси се Рейчъл, — иначе ще умре.

— Имате ли представа колко хора са умрели днес?

— Още един ли искате да има? — Рейчъл посочи океана, който вече се отдръпваше от брега. — Нямаме много време.

Операторката замълча, накрая въздъхна и остави камерата на седалката.

— Дано успея да изкарам няколко хубави кадъра от това. Къде е той?

— Благодаря ви. Насам.

Рейчъл я поведе надолу по стълбите.

Докато слизаха, тя се свърза с Кай, за да му съобщи казаното от Реджи за 90-метровата вълна, която идва, и че е изпратил хеликоптер за тях.

— Качваш ли се вече? — попита Кай.

— Не, имаме ранен. Помолих пилота да ни помогне да го качим на покрива.

— С кого разговаряте? — попита операторката.

— Със съпруга си. Той е на покрива на друга сграда.

— Нямаме място за вас, какво остава за друга група.

— Знам. Ще дойдат ли и други хеликоптери?

Жената поклати глава.

— Само ние сме. Можете ли да превключите на други честоти това нещо? — операторката кимна към уоки-токито.

— Нямам представа. Те ми го дават програмирано. — След това натисна бутона за връзка. — Кай, изчакай малко. — Подаде апаратчето на жената, която го огледа и върна.

— Можете. Само завъртете копчето отстрани. Така ще се включите на честотата, която използват пилотите, и може да насочите някой да ги прибере.

— Кай — заговори Рейчъл, — в хеликоптера няма достатъчно място за вас, значи трябва да извикате друг. — Тя му предаде честотата.

Стигнаха до площадката на 21-вия етаж.

— Кай, сега ще се заловим да носим Джери. Ще ти звънна на новата честота.

— Добре. Рейчъл? — каза Кай.

— Какво?

— Виждам го. Цунамито. Махайте се колкото може по-бързо оттам.

— Ще се опитаме. А ти измъкни Лани оттам. — Тя закачи уоки-токито на колана си.

Операторката хвана една от ръцете на Джери, Рейчъл другата. Пейдж и Шийла го хванаха за краката. Качването все още беше неудобно, но вървеше много по-бързо.

Когато стигнаха на 24-тия етаж, кулата потрепери, все едно ударена с боен чук. За миг всички залитнаха, защото изгубиха равновесие.

— Боже! — извика операторката. — Това ли е, което си мисля, че е?

Рейчъл кимна мрачно, защото вече познаваше усещането.

— Побързайте — каза тя. — Нямаме време.

Този ден Кай за трети път гледаше как цунами се стоварва върху Хонолулу. Само че сега имаше удивителна 360-градусова гледка от тяхната наблюдателница 90 метра над земята.

Размерите на вълната бяха такива, каквито в писаната човешка история малцина бяха виждали. През 1958 година свлачище в залива Литуя в Аляска предизвиква водна стена, която се издига на 400 метра по скалистия бряг. По-малка, но все още огромна вълна се спуска по залива. Баща и син, които ловят риба близо до свлачището, са вдигнати от гребена на вълната на височина 60 метра над короните на дърветата и са спуснати обратно в залива, когато водата започва да се отдръпва. Други двама рибари в залива нямат такъв късмет. Телата им така и не са открити.

До този момент това беше единственото мегацунами, видяно от хора. А сега Кай гледаше дори по-голямо да се стоварва върху неговия роден щат.

Третата вълна дойде като огромен юмрук. Силата на водата надхвърляше 10 тона на 0,092 квадратни метра. Много отслабени от предишните вълни постройки нямаха никакъв шанс. Със своите 56 метра височина кулата „Алоха“ дълги години беше най-високата постройка на островите. Тази забележителност по чудо беше устояла на първата и втората вълна и Кай едва успяваше да различи нейния връх сред останалите сгради. Когато удари третата вълна, се пречупи като сламка. Хотелите „Хаят“, „Уайкики Бийчсайд“ и „Хилтън“ рухнаха и се превърнаха в купчини отломки.

— Дерил и Юнис — каза Тереза. Тя и Брад вдигнаха Мия, а Кай стоеше прегърнал с една ръка Лани. Том дойде при тях в края на покрива, но Денис и Чък се държаха настрана в другия край.

— Кои? — попита Кай.

— Двойка, с която се запознах на плажа. Казаха ми, че са отседнали в „Хилтън“. Надявам се, че са успели навреме да се измъкнат.

Кай чакаше с ужас какво ще стане, когато вълната удари „Гранд Хаваян“. Преди самия удар Лани зарови лице в гърдите му.

Цунамито, чийто гребен беше на едно равнище с петнайсетия етаж, избухна върху страната на оцелялата кула, като на места водата се пръсна на стотици метри височина. За миг на Кай му се стори, че покривът се наклони назад и той със затаен дъх очакваше рухването, но това се оказа оптическа измама.

Покривът не падна. Вълната го обгърна и продължи нататък. Други постройки също устояха на водния удар, включително много от гигантите в центъра. Повечето от тези сгради бяха предпазвани от други, които поемаха първоначалната сила на удара.

След това водата стигна до високата жилищна сграда с лодката и Кай се надяваше тя да устои на напора. Дори тук, на 90 метра височина, шумът от наближаваща вълна беше като от дузина урагани.

По пътя на водата пред постройката с лодката стояха две сгради и поеха цялата сила на удара. Първата, хотел „Сърфрайдър“, беше разнебитен от вълната и рухна на секундата. Обаче той беше свършил онова, което Кай се надяваше да направи, за да отслаби удара. Втората постройка посрещна отслабената вълна и отломките от хотела. Тя беше по-ниска от тяхната сграда, но беше здрава жилищна кооперация от лъскава стомана. Стъклата, които не се бяха строшили при предишните идвания на вълните, сега нямаха никакъв шанс.

Водата нахлу през тях едновременно в цялата сграда и изскочи от прозорците на задната страна. Присъедини се към водата, която я беше заобиколила, и двете струи удариха сградата на Кай.

Ударът не беше така силен, както при другите постройки, но в него все още имаше достатъчно енергия. Кай залитна, когато вълната се опита да подкопае основите на сградата. За разлика от жилищната сграда пред тяхната, те устояха. Когато приливната вълна стигна до 20-ия етаж малко под покрива, изведнъж цялата беше обгърната от водата.

Водата продължаваше да тече покрай тях и на всеки няколко секунди някоя от постройките рухваше, съобщавайки за своя край със забавен във времето трясък като гръмотевица, която се обажда след проблясъка на далечна светкавица.

Кай знаеше, че е само въпрос на време и тяхната сграда да ги последва.