Цунами: Обратно броене

19.

10:24 сутринта

58 минути до идването на вълната

Ужасът да бъде принуден да гледа смъртта на доктор Аспен и Брент Фийтърстоун потвърди най-лошите предчувствия на Кай. Той неволно потрепери от студа, който плъзна по гръбнака му.

— Мамка му, какво беше това? — попита Брад. След това посочи обвинително с пръст Кай. — Откъде знаеше, че цунамито ще бъде толкова голямо?

— Не знаех — отговори Кай. — Беше просто предположение. Преди около час видях по новините съобщение за падането на самолет на „Транс Пасифик“ някъде над Тихия океан. Не му обърнах внимание. Но преди десет минути видях същата история. Този път показаха графика за падането на самолета на същото място, където е станало земетресението.

— Е?

— Като вземем предвид онова, което видяхме току-що, не мисля, че става дума за съвпадение. Брад, след като тук сме само двамата с Реджи, ще имам нужда от помощта ти. Обади се на Федералната авиационна администрация и ги попитай за точната географска дължина и ширина на мястото, където са изгубили връзка със самолета. Провери също така дали е имало други самолети в района. И не приемай „не“ за отговор.

— Защо?

— Когато свършиш разговора, ще ти обясня.

— Днес е празник, кого ще намеря?

— Не знам. Сигурно имат телефон за спешни случаи. А, да. — Кай му даде телефона на Хавайската гражданска защита. — Поискай да говориш с Брайън Ренфро. Кажи му, че си мой брат.

Брад изглеждаше несигурен, но видя, че Кай говори сериозно, затова отиде в другата стая, за да се обади.

— Кай — попита Реджи, — знаеш ли каква е вероятността това да се случи?

— Не. Милион на едно? Реджи, ами ако се е случило? Ние нямаме процедура за справяне с подобно нещо.

— Ако бъркаме и се разчуе за това, ще станем за посмешище на сеизмологичната общност.

— Реджи, знам, но… — Кай почука по часовника си. Нямаше нужда да казва на Реджи, че часовникът не спира да отмерва времето. — Ще се свържа с НАСА и ще попитам дали имат сателитни данни или снимки от мястото на земетресението.

— А аз какво да правя?

— Започни да издирваш подходяща литература в „Наука за опасностите от цунами“. Виж дали може да откриеш онази формула на Крауфорд и Мадер.

— Веднага.

Кай се обади в Хавайската гражданска защита. Макар Предупредителният център да съобщаваше на множество организации из Тихоокеанския район за опасностите от цунами, НАСА не беше сред тях. Кай нямаше техния телефон за извънредни случаи.

Брайън Ренфро вдигна телефона.

— Брайън, обажда се Кай Танака.

— Кай, какво става? Брат ти току-що се обади и поиска номера на Федералната авиационна администрация.

— Нали му го даде?

— Разбира се, но това е малко странно. Не мислиш ли?

— И ще става още по-странно. На кого да се обадим, за да получим спешно сателитни снимки?

— Сателитни снимки? За какво са ти?

— Мисля, че положението може да е по-тежко, отколкото първоначално си представяхме.

— По-тежко от цунами? Да не би да идва и ураган?

Брад се върна с лист хартия в ръката.

— Брайън, почакай минута. — След това към Брад: — Стана много бързо.

— Защото аз бях на телефона. Погледнах в сайта на Си Ен Ен. Вече бяха съобщили ширината и дължината в репортажа си.

Той подаде на Кай листа с координатите. Кай го подаде на Реджи, който извади червена точка от кутията и я залепи на картата върху посочените координати. Тя съвпадна с точката, отбелязваща мястото на земетресението.

— Мамка му, това не е възможно — каза Реджи.

— Какво мислиш? — попита Кай.

— Мисля, че бъркам за подводната планина.

— Брайън — каза Кай в телефона. — По-лошо е от ураган. — Разказа на Ренфро за видеозаписа от катастрофата на остров Джонстън.

— А остров Кристмас? — попита Ренфро.

— Вероятно е напълно унищожен. Брайън, причината да помоля Брад да се обади във ФАА, беше, че исках да разбера дали самолетът на „Транс Пасифик“ е паднал на мястото на земетресението.

— Защо ти е притрябвало да знаеш това?

Кай си пое дълбоко въздух. За първи път щеше да го каже на глас.

— Защото мисля, че имаме сблъсък с метеор в средата на Тихия океан.

Ренфро се изсмя.

— Да бе.

Но когато Кай не се засмя с него, се умълча.

— Сериозно ли говориш?

— Това е единственото обяснение, за което се сещам.

— Мислиш, че сателитните снимки може да го потвърдят?

— Точно така. На кого е най-добре да се обадя? НАСА? Те използват ЛАНДСАТ15. Или пък НИССНОСДИ?

Националната информационна служба за сателитно наблюдение на околната среда, данни и информация на НОАА използваше система от геостационарни сателити за предсказване на урагани (ГСПУ).

— Да, те са добре за начало — отговори Ренфро. — Ще те свържа, когато успея да намеря някого.

След като каза това, затвори.

— Чакай малко! — извика Брад. — Какво каза току-що? Метеор?

— Всъщност, за да сме точни — намеси се Реджи, — ако е ударил земята, говорим за метеорит.

— Какви сте вие, а? Езикова полиция? Кого го е грижа? — Брад се обърна към Кай. — Хайде стига. Ако метеор, метеорит или астероид, или каквото и да е се е насочило към Земята, това щеше с месеци да е основната новина във всички телевизии.

— Не и ако никой не го е видял да идва — отговори Кай. От време на време бяха водили повърхностни разговори за цунамита от астероиди по същия начин, както другите хора биха разговаряли за вероятността да бъдат ударени от мълния. Вярно, това беше статистически вероятно, но те не очакваха да се случи. Не и през техния живот. Разговорите предоставяха възможност за отвличане на вниманието и за малко смях. Сега Кай не смяташе, че е било чак толкова смешно.

— Прехвърлих няколко статии по въпроса — каза Реджи. — Много интересен предмет. Знаеше ли, че астрономите предполагат, че са открили само 75 процента от астероидите в нашата слънчева система с диаметър над един километър?

— Искаш да кажеш, че може да са пропуснали астероид, широк половин километър? Бих искал да знам кой е прецакал работата.

— Първо — започна Кай, — не знаем дали е астероид. Но това е единственият причинител на цунами, който подхожда на сегашното положение. Второ, дори да е било удар, не знаем колко голямо ще е предизвиканото цунами. Ударите от астероиди преместват водата по напълно различен начин от земетресенията. Затова са ни нужни малко данни. Реджи се опитва да намери последните предположения на Крауфорд и Мадер.

Кай видя, че Брад е объркан, затова продължи да обяснява. Освен това му помогна да привикне мозъка си към този сценарий.

— Крауфорд и Мадер са изследователи от лабораторията „Лос Аламос“ в Ню Мексико. Те написаха поредица статии за компютърни модели, които са разработили за предсказване колко големи ще са цунамитата, предизвикани от удар на астероид. Разбира се, трябвало е да направят много предположения като плътност на материала, скорост на астероида, ъгъла на сблъсъка. Но част от изследванията им правеха приблизителна оценка колко големи ще са цунамитата като функция от разстоянието между мястото на удара и диаметъра на астероида.

— Но щом не са успели да открият астероида преди удара, как можеш да кажеш колко е голям? — съобрази бързо Брад.

— Защото знаем колко силно беше земетресението и колко е дълбока водата в тази част на океана — отговори Кай. — Те са създали формула, която ще ти каже колко силно ще бъде земетресението в зависимост от размера на астероида. Ние просто ще използваме формулата на обратно, основавайки се на силата на земетресението. Тогава ще можем да преценим приблизително колко големи ще са вълните в зависимост от различните разстояния от зоната на удара.

— Чудесно — каза Брад, — но откъде ще знаеш, че ще са такива?

— Няма — отговори Реджи. — Никога досега не сме получавали сеизмични данни от удар с астероид. Писани са доста статии за цунамита, предизвикани от астероиди, и приблизителните оценки са най-различни. Когато получим истински данни, ще можем да направим оценка на размера.

— Като тези от буя на Службата за дълбоководна оценка и докладване на цунами — каза Кай. — Той ще ни даде сравнително точни данни.

— Значи дотогава — поклати Брад глава — вие само предполагате.

— Не, това са информирани предположения и са по-добри от нищо.

— Ако е астероид, какво ще правим?

Кай наистина не знаеше. Предупредителният център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие беше създаден да бие тревога за цунамита, предизвикани от земетресения — най-разпространената причина за появата им в Тихоокеанския басейн, които бяха заплаха за Хаваи. Повечето от опасните земетресения бяха съсредоточени в Аляска, Япония или Чили, но цунамита можеха да бъдат предизвикани и на място от вулканични земетресения и свлачища. На цунамита, произхождащи от Тихоокеанския район, им трябваха пет часа, за да стигнат островите. Това означаваше достатъчно време за евакуиране на крайбрежието, макар да беше крайно скъпо и времеемко. Възникнали на място цунамита можеха да дойдат за минути и затова бяха много по-опасни. И в двата случая маршрутите за евакуация и процедурите бяха грижливо планирани, основавайки се на големината на цунамито, което тези сили щяха да предизвикат.

Не разполагаха обаче с процедури за справяне с цунами, предизвикано от астероид. Нямаше и евакуационни маршрути. Беше твърде невероятно да се случи, за да се харчат ограниченото време и ресурси на ПЦЦТК за това.

— Намерих формулата! — извика Реджи. Той започна да я въвежда в „Математика“ — мощна компютърна програма, която използваха за подобни сметки. — Да видим сега. Регистрирали сме земетресение с магнитуд 6,9. Каква е океанската дълбочина на това място?

Кай използва карта на дъното на Тихия океан и произнесе всяка цифра поотделно, за да е сигурен, че Реджи е разбрал.

— 4925.

— Ясно. — Реджи продължи да въвежда. — Сега ще въведа и разстоянието от епицентъра, на което се намираме, и това ще ни даде приблизителния размер на най-голямата вълна.

Когато свърши, се наклони напред с изписано на лицето объркване. После очите му изведнъж се ококориха и той дръпна ръце от клавиатурата, все едно е гореща.

— Какво има? — попита Брад.

— Може би съм сбъркал при въвеждането — измърмори Реджи. После започна да въвежда отново всички числа. Когато видя резултата, се облегна и поклати глава.

— О, боже — каза той с удебелен от сарказъм глас, — това няма начин да не ти хареса.

— Колко? — попита Кай, вече разбрал, че резултатът надхвърля и най-лошите му предчувствия.

Реджи въздъхна тежко.

— Най-малко 70.

— Мила майко! — извика Брад. В очите му имаше страх, но по лицето му продължаваше да играе лека усмивчица. Кай можеше да разбере тази смесица от ужас и вълнение. Въпреки ужасните разрушения от чудовищните вълни, въпреки опасността, въпреки липсата на логика, Кай винаги беше искал лично да види цунами. Сега щеше да има тази възможност.

— Вълната от Азиатското цунами не надмина трийсет фута, нали? — попита Брад.

Реджи поклати глава.

— Има предположения, че в Банда Аче е била два пъти по-висока.

— Значи ще е огромна, ако е седемдесет — каза Брад.

Кай сложи ръка на рамото на Брад. Той не беше разбрал.

— Брад, всички наши мерни единици са метрични. Метри, не футове. Седемдесет метра. Вълната ще бъде висока над 200 фута.