Цунами: Обратно броене

20.

10:28 сутринта

54 минути до идването на вълната

Вероятността 70-метрова водна стена да се носи към Хаваи съкруши Кай. В писаната история нямаше случай вълна с такива размери да е ударила населено крайбрежие. Най-голямото цунами, удряло населен район, беше чудовищната вълна, предизвикана от изригването на Кракатау през 1883 г. Високата 30 метра вълна помита селищата по брега на Зондския пролив в Индонезия, убивайки 36 000 души.

Сега бяха изправени пред възможността вълната да е два пъти по-висока и да удари едно от най-гъстонаселените крайбрежия в света.

Телефонът започна да звъни и Кай вдигна слушалката бавно, защото усещаше главата си замаяна.

— Танака — каза той в слушалката.

— Доктор Танака, обажда се Джанет Лесли от Си Ен Ен. Имам няколко въпроса за предупреждението за цунами, изпратено преди няколко минути.

— Госпожице Лесли, много съжалявам, но в момента съм страшно зает. Нямам време да отговарям на въпроси.

— Доктор Танака, но вие…

Преди да успее да продължи, Кай вече беше затворил. След няколко секунди телефонът започна отново да звъни.

— Започна се — отбеляза Реджи.

— Телефонът няма да спре да звъни. — Сега, когато нямаше човек на рецепцията, който да канализира обажданията, вдигането на слушалката щеше да отнеме цялото им време. Кай се обърна към Брад. — Отново имам нужда от твоята помощ.

— Да отговарям на обажданията?

— Да. Реджи и аз имаме твърде много за вършене.

— Какво да казвам? Та аз нищо не знам.

— Всъщност знаеш доста. Може би дори прекалено. Не искам да говориш за това с медиите. Казвай им, че ще изпратим официално изявление… — Кай си погледна часовника. — След десет минути. Дотогава никакви коментари.

Работата с медиите беше нож с две остриета. От една страна, приемането на обажданията щеше да им струва скъпоценно време, нужно за оценката на опасността от цунамито. От друга страна, изявлението пред тях можеше да се превърне в мощен инструмент за предупреждаването на обществеността да отиде на високи места. Кай обаче не можеше да пренебрегне Хавайската гражданска защита. Първо трябваше да говори с тях. Освен това щеше определено да е от полза, ако са получили потвърждение от НАСА.

— Какво за удара от метеор? — попита Брад. — Не смяташ ли, че трябва да го споменем?

— Виж, Кай — намеси се Реджи, — вярвам в теорията ти. Имаме голямо цунами, което наближава. Смятам обаче, че ще бъде прибързано да говорим за удар от метеорит.

— Правилно — подхвърли Брад. — Защо да прибързваме със заключенията. Остават ни цели 53 минути! Няма никаква причина за паникьосване.

— Не съм казал, че няма да изпратим друго предупреждение.

— Успокойте се — каза Кай колкото може по-сдържано. Ако двамата се хванат за гърлото, работата им няма да се улесни. — Реджи, разпрати актуализация, че сме изгубили връзка с остров Джонстън и остров Кристмас, и смятаме, че голямо цунами може да удари бреговата линия на Хаваи. Препоръчваме на хората да влязат колкото може по-навътре в сушата.

— Голямо цунами? — попита Реджи.

— Добре, масивно цунами.

— А какво ще кажеш за вертикална евакуация?

Центърът и районът Уайкики на Хонолулу бяха толкова гъсто населени, че евакуацията по пътищата — т.е. хоризонталната евакуация — щеше да предизвика големи задръствания, спирайки на практика движението, и да пречи на придвижването на колите на службите за спешна помощ и автобусите.

На онези, които не можеха да се евакуират от крайбрежието ходом или с кола, обикновено препоръчваха да потърсят убежище над третия етаж на сграда, висока поне шест етажа, защото те бяха достатъчно здрави, за да устоят на удара от цунамито.

Но в този случай най-голямата вълна щеше да е висока колкото 20-етажна сграда. Хората, които следваха стандартната инструкция, щяха да бъдат осъдени на смърт.

— Не. Препоръчай хората да отидат на възвишения, защото може да не са в безопасност по високите етажи на постройките.

— А защо да не го наречем мегацунами?

Мегацунами — термин, използван от общодостъпните медии, в който нямаше научно съдържание, но общото разбиране беше, че става дума за цунами с височина на вълната над 30 метра. Ако те използват този термин, това щеше да е голяма крачка. Предупреждението за цунами беше едно, но съобщението за мегацунами бе нечувано. Медиите щяха да му се нахвърлят като мухи на мед.

— Не и докато не получим потвърждение от НАСА или от дълбоководния буй. Напиши, че става дума за масивно цунами и още не можем да определим приблизителната му височина.

— Разбрано. Страхотен празник, а?

Кай поклати глава, като си помисли за развитието на събитията през последните два часа. Беше удивително как изведнъж щеше да отговаря за спасяването на стотици хиляди хора.

Брад го потупа по рамото.

— Кай, на изчакване на телефона са Националната информационна служба за сателитно наблюдение на околната среда, данни и информация и Брайън Ренфро.

— Добре. Може би знаят нещо.

— На изчакване са и Хари Дюпри, Джордж Хънтли и Мери Грейсън. Обадиха се веднага, след като са чули предупреждението за цунами.

Хари, заместникът на Кай, вероятно се упрекваше, че го няма по време на рядко предупреждение за цунами. Джордж и Мери, двамата геофизици от другата страна на Оаху, вероятно бяха чули сирените, докато са сърфирали.

— Къде са? — Кай се надяваше, че са достатъчно близо, за да дойдат. Още двама учени в ПЦЦТК щяха да са голяма помощ.

— Хари е в шерифската служба на област Мауи. Джордж и Мери са на Северния бряг на поне час с кола оттук.

— Добре — въздъхна Кай. — Така или иначе няма да са ни от кой знае каква полза. Прехвърли НАСА тук, а останалите да чакат.

Няколко секунди по-късно телефонът в помещението за наблюдение започна да звъни. Докато Кай вдигаше слушалката, махна на Реджи.

— Щом изпратиш актуализацията на предупреждението, дръж под око данните от Службата за дълбоководна оценка и докладване на цунами. Извикай ме веднага, щом ги получим.

Реджи кимна и започна да трака по клавиатурата.

— Ало — каза Кай. — Брайън, чуваш ли ме?

— Да. С мен има човек от НАСА.

— Здравейте, казвам се Кай Танака, директор на Предупредителния център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие. С кого говоря?

Отговори жизнен женски глас.

— Казвам се Гейл Уентуърт, дежурният учен в Отдела за сателитни анализи на НОАА. Господин Ренфро каза, че е важно. Как мога да ви помогна?

— Да, важно е. Може би животът на всички в Хаваи е изложен на риск. Искам да знам дали имате снимки или видеозаписи от централния район на Тихия океан, направени през последния час. По-точно в 18:41 часа по Гринуич.

— Чакайте да погледна. Геостационарният сателит 10 прави снимки на всеки 30 минути. Също така имаме сателитите на Японската метеорологична служба.

— Не. Не ме разбрахте. Трябва ми снимката от 18:41 или след това. Имаме основания да вярваме, че тази сутрин в района е паднал метеорит и вследствие на това силно цунами се движи към Хаваи.

— Наистина ли? Шегувате се, нали?

Тук се намеси Брайън Ренфро.

— Доктор Уентуърт, тук в Хаваи е обявено извънредно положение. Доктор Танака и аз не се шегуваме. Предлагам да си пуснете телевизора на Си Ен Ен или да влезете в интернет и ще се уверите, че в момента тук е обявено предупреждение за цунами.

— Да, зная, гледам новините. Обаче е трудно за вярване.

— Да, така е — съгласи се Кай. — Имате ли снимки от района на Тихия океан с тези координати? — Той прочете на Уентуърт данните за географските ширина и дължина на епицентъра на земетресението.

— Следващата снимка от геостационарния сателит е от 19:00 по Гринуич — бавно каза Уентуърт, свикнала да не бърза, когато обсъжда нещата. — Но може да не ви помогне, защото не знам дали резолюцията е достатъчна, за да видите подобен удар. Между другото в този район на океана бушува буря. Може да замъгли изображението на удара.

Мудността на Уентуърт направо измъчваше Кай.

— Вижте — нетърпеливо каза той, — разполагаме с 53 минути, преди вълната да стигне дотук. Още по-малко до Големия остров. Има ли други възможности? Например космическата совалка?

— В орбита е само „Дискавъри“. Скачена е с космическата станция. В момента са над Египет. Както знаете, районът, за който говорите, е на стотици километри от най-близкия обитаем остров. Може би тази сутрин над района е минал полярен сателит с по-висока резолюция на камерите, но ще ми отнеме време да проверя и да взема за вас снимки, ако има.

— Моля, съобщете ми веднага щом разберете нещо. Сега всяка минута е от значение.

— Ще направя всичко възможно.

Кай благодари на Гейл Уентуърт и ѝ продиктува адреса на електронната поща, където да прати снимките. Когато той затвори, Реджи му махна да дойде при неговия компютър.

— В момента получавам данните от дълбоководния буй.

Кай се наведе към компютърния екран и същевременно взе да обяснява на Брад какво гледат.

— Тази графика показва изместването на височината на морското равнище като функция на времето. Когато линията на графиката отива нагоре, височината на водното равнище също нараства.

— Как може буят да регистрира повишаването на морското равнище при непрекъснатото вълнение?

— Буят е само предавателно устройство. Всъщност научната апаратура, която измерва промените, е на дъното на океана и измерва промените в налягането на водата над нея. След това изпраща тези данни чрез акустичен модем до буя, а той се свързва с комуникационен сателит. Предизвикваните от вятъра вълни не са достатъчно големи, за да повлияят на сензора за налягане на океанското дъно, така че обикновено се колебае с гравитационното привличане на луната.

Кай посочи една стара графика, която показваше как морското равнище се увеличава и намалява в течение на деня.

— Обаче ако отгоре мине цунами, цялата водна колона от повърхността до дъното е засегната от вълната.

— Виж това — каза Реджи, а гласът му беше натежал от ужас.

Линията на графиката вече беше започнала да се качва. Кай затаи дъх, надявайки се движението нагоре да остане малко — не повече от премигване. Ала линията неумолимо пълзеше нагоре, тласкана от вълната, която се движеше с 800 километра в час. За две минути линията се беше изкатерила с 0,65 метра над морското равнище.

— Е, предполагам, вече може да сме сигурни — отбеляза Реджи.

— 0,65 метра? — възкликна Брад. — Това е прекрасно! Дори не е метър! — Обаче възторгът му се изпари, когато видя мрачното лице на Реджи. Той поклати глава.

— Това е в открития океан. Ако си в лодка, дори няма да забележиш промяната на морското равнище.

Кай се изправи, най-накрая беше наясно със ситуацията.

— В дълбоката вода вълната — каза той — стига чак до морското дъно. Щом стигне до плитка вода, се струпва, забавя се и започва да расте на височина. Колко висока ще стане, зависи от фактора на струпване на водна маса в тази част на брега. Умножи фактора на струпване по височината на вълната в морето и ще разбереш колко висока ще е на сушата.

— Факторът на струпване за Хонолулу е 40 — съобщи Реджи.

Брад бързо пресметна наум.

— Това са 25 метра. Или 75 фута. Направо не е за вярване, но все пак е по-малко от 60 метра.

Кай поклати глава.

— 25-метровата вълна е огромна. А и между другото, това е само първата вълна. Може да има още. Вероятно още две или три.

— Компютърните модели от лабораторията в Лос Аламос очакват първата вълна от удар на астероид да бъде най-голяма — намеси се Реджи. — Само че това никога досега не се е случвало, така че кой знае? Ще разберем, когато получим данните от следващия дълбоководен буй. Във всеки случай, вече имаме потвърждение дори без снимките от НАСА.

Кай кимна.

— Брад, обади се на Брайън Ренфро и организирай конферентна връзка с Хари, Джордж и Мери.

След малко всички се оказаха на линия с един допълнителен участник, когото Кай не беше очаквал.

— Кай — започна Брайън, — когато за пръв път ми спомена своята теория, аз взех предпазната мярка да помоля губернаторката да дойде в бункера на Хавайската гражданска защита. Макар още да е на път, я помолих да участва в нашата конферентна връзка от колата.

Губернаторката не започна да прахосва времето с любезности, за което Кай ѝ беше благодарен.

— Доктор Танака — започна тя, — това фалшива тревога ли е?

— Госпожо, съжалявам, че трябва да го кажа, но не е — отговори Кай. — Нямаме много време. Събрах ви на тази конферентна връзка, за да кажа това само веднъж. Смятаме, че преди около час астероид е паднал в централната част на Тихия океан, макар още да нямаме потвърждение от НАСА. Онова, което знаем, е, че към нас идва голямо цунами. Като казвам голямо, имам предвид цунами, което ще направи азиатската катастрофа да изглежда като буря в чаша вода. Първата вълна ще е с височина над 20 метра. Ако последват още вълни, максималната им височина може да е над 70 метра. Няма да знаем със сигурност обаче, докато не получим данните от дълбоководния буй за последващите вълни.

— Доктор Танака — попита губернаторката, — сигурен ли сте за първата вълна?

— Да, госпожо. Без никакви съмнения.

— Добра работа, че сте хванали данните навреме. Брайън ми каза, че сте взели смело решение.

— Благодаря, госпожо, но още имам много за вършене.

— Знам. Сега ще се заловя за телефона да мобилизирам Националната гвардия, а вие вършете онова, което трябва. Ако имате нужда от нещо — аз съм насреща. След десет минути ще съм в бункера на ХГЗ. — Чу се щракване, което показа, че губернаторката е затворила.

— Останалите, на линия ли сте още? — попита Кай.

— Тук съм — каза Мери с разтреперан глас. — Но Джордж затвори, за да се обади на майка си. Тя живее близо до плажа в Хило.

Кай погледна Брад, който поклати глава. Тереза още не се беше обаждала.

— Всички трябва да отделите минута, за да се обадите на своите семейства — каза Кай. — Мери, вие с Джордж сте прекалено далеч, за да можете да ни помогнете в момента, затова не искам да правите опити да се връщате тук.

— Жалко! — възкликна Мери. — Нищо ли не можем да направим?

— Виж, накрая ще трябва да евакуираме центъра и да се преместим някъде на високо във вътрешността. Мисля, че Уилър е най-доброто място, затова ще се опитаме да се насочим натам. Нямам представа още колко дълго ще работят мобилните телефони, но все пак го дръж подръка. Хари, след като ти вече си в шерифската служба в Мауи, може да помогнеш там в координацията. Всичко, което можем да кажем на хората, е да влязат колкото може повече във вътрешността и колкото може по-нависоко.

— Къщите ни ще бъдат ударени от първата вълна — каза Хари. Всеки от участниците в конферентната връзка след по-малко от час щеше да се окаже бездомен.

— Знам. Нямаме време да изнесем личните си вещи, за което съжалявам. — Същото важеше за Кай. Петнайсет години спомени за техния живот тук скоро щяха да изчезнат завинаги.

— А вие, колеги? — попита Хенри загрижено. — Не се бавете излишно там.

— Ще се евакуираме навреме, за да стигнем до безопасно място. Обаче дотогава имаме да вършим работа и много малко време. Ще трябва да се откажем от нашите нормални процедури. В този момент всичко, което можем да направим, е да изкараме колкото може повече хора от Хонолулу.

Часовникът на стената показваше 10:32.

— Петдесет минути — обяви Кай. — Толкова време имаме за евакуацията на половин милион души.