Дивият рай

Глава петнадесета

В понеделник сутринта бурята беше утихнала и до следобед всички следи от нея изчезнаха, освен няколкото локви тук и там. Небето беше чисто. Времето беше доста топло за Бостън през октомври. Градът направо блестеше. Но настроението на Бейкън стрийт не беше толкова бодро.

По обяд Корин се прибра сама вкъщи. Беше прекарала цялата сутрин в хотелския апартамент на Джаред повече объркана, отколкото ядосана. Изчака няколко часа, преди да слезе долу на рецепцията, за да разбере дали Джаред беше оставил някакво съобщение за нея. Там й казаха, че е напуснал хотела посред нощ без никакви обяснения.

Вкъщи разбра, че баща й се беше заключил в кабинета си веднага след посещението на мистър Бърк късно през нощта. Какво, по дяволите, ставаше?

Откри Самуел полегнал на бюрото си, а до него празна бутилка от ликьор.

— Татко?

Самуел вдигна замаяно глава. Корин зяпна при вида на измъченото му лице. Стори й се доста остарял.

— Болен ли си, татко?

— Просто изморен, Кори — отвърна той, като прекара трепереща ръка през косата си. — Чаках те. Всъщност очаквах да се върнеш по-рано.

— Значи знаеш, че се събудих сама тази сутрин. Къде е той, татко?

— Замина си, Корин. Няма повече да видиш съпруга си, ако въобще ти е съпруг. Господи, бракът може и да не е легален!

— Пиян ли си? — запита Корин.

— Би ми се искало, но за съжаление не съм. Изпих цяла бутилка и нищо. Нищо не може да удави истината.

— Каква истина? Какво искаш да кажеш „ако въобще ти е“ съпруг?

Тя вдигна чантата си.

— Брачното свидетелство е тук.

— Поглеждала ли си го?

Корин се намръщи и бързо извади документа от чантата си. Дишането й се учести, когато видя името изписано до нейното.

— Бъркет? Използвач с фалшиво име!

— Не — въздъхна Самуел, надявайки се, че документът е подписан с името Бърк. — Май, въпреки всичко, бракът ти е легален. Истинското му име е Джаред Бъркет.

— Нищо не разбирам, татко? За какъв дявол съм се омъжила?

— Един млад човек, изпълнен с такава омраза към мен, че е дошъл чак дотук, за да ме съсипе. Мислеше, че не е успял, но, за бога, направи го и още как.

Баща й щеше да се разплаче и това разкъса сърцето й.

— Какво се случи? Какво е направил с теб, когато беше тук миналата нощ?

— Просто ми каза истината, която се опитвах да отхвърля в продължение на деветнайсет години.

Самуел бутна писмото към нея.

— Ето. Тук всичко е обяснено. Имаш право да знаеш, че те е използвал, за да нарани мен.

Корин прочете писмото и замръзна, когато свърши.

— Той пише, че си убил майка му — зелените й очи се разшириха. — Какво иска да каже?

— Красивата ми Ранел се е самоубила. Господи, само да знаех какво ще й причиня с посещението си в Хавай.

— Обичал ли си я? — запита тихо Корин.

— Тя беше първата ми любов, както и аз на нея. Знаехме, че ще се оженим. Бяхме сигурни в чувствата си един към друг. Но после проклетата корабостроителница беше пред фалит и семейството ми ме накара да се оженя по сметка, за да я спася. Господи, защо ли го приех като свой дълг? И стана така, че се ожених за майка ти. Ранел замина за Хавай преди да успея да й кажа да ме чака. Изминаха много години, докато я открия. С майка ти не се разбирахме добре, а и все още нямахме деца. Почувствах, че е дошло времето да отида при Ранел и да я помоля да се върне при мен.

— И щеше да се разведеш с мама? — изненадано запита Корин.

— Да. С Ранел си принадлежахме — бяхме създадени един за друг. Не си представях обаче, че и тя може да е омъжена и да има дете.

— Джаред?

Самуел кимна.

— Дори и след като разбрах това, аз я помолих да замине с мен. Не трябваше да й казвам, че все още я желая. Не е могла да живее с тази мисъл. Тя не беше силна жена.

— Но не е тръгнала с теб. Сама е взела това решение — напомни му Корин.

— Как можеш да откъснеш седемгодишно дете от баща му, когото обожава или да го изоставиш? Можеш ли така лесно да разбиеш сърцето на мъжа, който те е боготворял? Ранел не можеше. После е съжалявала за решението си, но аз отново я разочаровах. Преди да успее да ми пише, аз й съобщих, че ще остана със съпругата си, защото ми се е родила дъщеричка. Писах й, че е станало по-добре като не е дошла с мен. Това напълно я е съсипало.

— Аз съм виновна — каза тъжно Корин. — Ако не се бях родила…

— Не! Ти нямаш нищо общо. Бил съм истински глупак да си мисля, че най-накрая ще имам тази, която съм желал най-много, любовта на живота ми. Но вече не бяхме същите хора. Беше твърде късно за нас. Само ако го бях разбрал преди да се опитвам да върна миналото — нямаше да ходя до Хавай.

— Разбирам защо Джаред те обвинява, но той греши. И ти също не трябва да обвиняваш себе си. Не си могъл да знаеш какво ще се случи.

— Толкова ме мрази, че е дошъл чак дотук, за да ме съсипе. Не съм виждал човек, изпълнен с такава омраза.

— Значи ме е използвал, за да се добере до теб — тя сви рамене сякаш това повече не я интересуваше. — Поне ми даде това, което исках и ако си мисли, че ще се разведа с него, защото ме е изоставил, греши. Поне за известно време трябва да крием, че си е заминат. После ще обясним продължителното му отсъствие с пътуване по работа. А най-накрая ще кажа, че е починал.

— Корин — въздъхна Самуел. — Джаред Бъркет искаше отмъщение. И въпреки че не успя да ме съсипе финансово, той все пак постигна целта си. Преди да замине, Джаред нанесе и последния си удар. Ето.

Той й подаде сутрешния вестник. Корин го погледна с тревожно предчувствие. В долния десен ъгъл на страница десета се мъдреше съобщение с плътни черни букви. То като че ли изскочи от страницата към нея.

Вцепенението й трая само за миг. После тя се изправи и започна яростно да къса вестника.

— Как смее! — изкрещя тя като напълно загуби самообладание. — И как смеят от този вестник да публикуват невярно съобщение? Ще ги съдя!

— Това ще е още по-срамно за теб, Кори — произнесе спокойно Самуел. — А и белята е вече сторена. Трябва някак да го преживеем.

— Ще си плати за това! За бога, направил го е да звучи сякаш аз…

От очите й потекоха сълзи.

— Това е лъжа! Не съм била незадоволителна!

— Корин, скъпа, никой няма да си го помисли.

— Няма ли? Него го няма — това поне е истина — и направи така, че всички да разберат, че ме е изоставил.

— Ако това въобще ще те успокои, Кори, Джаред ме помоли да ти предам, че съжалява за това, че те е използвал, за да се добере до мен. Май наистина го мислеше.

— Съжалява? — изсъска тя гневно. — Как ще се покажа пред хората? Няма да мога да изляза от тази къща, без да умра от срам.

— Това няма да трае вечно, Кори. Всяко чудо за три дни. По-добре ще е да заминеш някъде за малко. Ще започна процедурите по развода, докато те няма.

— Развод? И още един скандал за семейството? — тя свирепо го изгледа. — Не! Няма да има развод!

— Но сигурно…

— Не! Това иска и Джаред. Ще умра преди да дам на този жалък мръсник това, което иска. Остави го да се чуди защо не получава молба за развод. Дано това да го побърква. Надявам се да намери някоя, която да обича и за която да иска да се ожени. Обаче няма да може, защото никога няма да му върна свободата. Повярвай ми, рано или късно Джаред Бърк ще ти плати.