Дивият рай

Глава двадесет и първа

Корин беше отегчена. Непрекъснатото преструване, дългите пътувания от хълмовете Пънчбоул до Уайкики и обратно я правеше раздразнителна. Тази игра я откъсваше от Майкъл и вече я намразваше.

Да, беше време да се връщат вкъщи. Авантюрата не се получи. Само Джаред да беше реагирал по някакъв начин, да й беше показал, че поведението й има някакъв ефект върху него, щеше да почувства, че е постигнала нещо. Но дори не го беше виждала. Може би въобще не му пукаше какво си мислят хората.

— Мисля, че островът ще ми липсва, Ръсел — отбеляза Корин, докато си наливаше още китайски чай в малката чашка. — Трябва да призная, че е приятно да е лято през цялата година и да ядеш плодове, когато си поискаш.

Седяха в един ресторант в Чайнатаун, доста населен квартал от Хонолулу, недалеч от хълмовете Пънчбоул. Беше доста екзотично преживяване да опиташ от китайската кухня. Продължаваха да им носят ястия, седем вкусни блюда, достатъчни да нахранят десетима гладници. Корин беше ужасена от това разхищение, но искаше да опита от всичките специалитети.

— Значи най-накрая реши да се предадеш и да се върнеш вкъщи? — попита Ръсел.

— Да. Трябва да отведа Майкъл оттук, преди да се е приспособил твърде много към топлия климат, иначе ще има трудности в Бостън.

— Майкъл! Всичко, което правиш се върти все около него.

Когато не играеш театъра си, се занимаваш с това бебе, сменяш му пелените, къпеш го. Вече почти не те виждам, освен ако не е мой ред аз да ти бъда любовник.

— Не бъди груб, Ръсел!

— Нямаше да имам нищо против, ако беше истина — ако наистина ти бях любовник — отвърна той горчиво. — Но единственият, когото допускаш близо до себе си, е това проклето бебе.

— Ръсел!

— Съжалявам, Корин — побърза да каже той, като взе ръката й в своите. — Не исках да кажа това. Просто съм обезсърчен. Непрекъснато губя на борбите с петли в Калихи, а и това задушно време е достатъчно, за да те изнерви.

Корин въздъхна.

— Знам. Защо не провериш дали има кораб утре?

— Толкова ли си нетърпелива да заминеш?

— А ти не си ли? Вече десет месеца сме тук.

— Мислех си, че първо ще уредиш нещата си с Бъркет. Дори не си го виждала.

— А защо ми е?

— Какво ще кажеш за развод?

— Ръсел, вече ти казах. Няма да има развод. Джаред ще продължи да бъде мой съпруг, дори и никога повече да не се видим. Настоящото положение започва да ми харесва.

— А моето място къде е?

— Накъде биеш, Ръсел? — запита Корин, като остави вилицата си и се облегна назад.

— Искам да си моя съпруга, Корин.

Ръцете му стиснаха още по-силно нейните.

— Искам аз да съм твой съпруг, а не този мръсник, на когото въобще не му пука за теб.

Корин въздъхна.

— Това сега е невъзможно. Казвала съм ти го и преди. Никога не съм ти давала обещания, Ръсел. Не те обичам и искам да спреш да се надяваш, че чувствата ми ще се променят. Не искам никой друг освен Майкъл.

Очите на Ръсел потъмняха.

— Може би нямаше да се чувстваш така, ако бебето го нямаше — каза той студено. — Чудя се какво ли ще направи съпругът ти, ако узнае, че има син.

Корин пребледня. Преди не беше чувала Ръсел да говори толкова безчувствено. Защо е толкова ядосан?

— Заплашваш ли ме, Ръсел?

— Просто съм любопитен, това е всичко — сви рамене той. — Мислиш ли, че ще се опита да ти отнеме момченцето?

Зелените очи на Корин потъмняха и започнаха да изпускат искри.

— Само да си му казал, Ръсел — прошепна тя. — Ще те убия!

— Лъвица, която защитава малкото си, а? — надсмя се той, а в следващия момент очите му се разшириха от изненада.

— Е, лъвът току-що влезе в бърлогата.

— Какво?

— Твоят отсъстващ съпруг е тук.

Корин усети, че сърцето й започна силно да бие. Не смееше да се обърне и да погледне.

— Само да посмееш да кажеш и една дума за…

— Успокой се, Корин — топло се усмихна Ръсел и целуна дланта й. — Само те дразнех. Би трябвало да ме познаваш по-добре.

— Започвах да се чудя — каза тя с облекчение. — Видя ли ни?

— Не само това, скъпа, ами и идва към нас — спокойно отвърна Ръсел.

Корин задържа дъха си. Как ли да се държи? Кой знае защо старият й гняв към Джаред се стопи. Вместо това тя се разтревожи за неговия гняв, за това какво той би направил.

Когато чу бавните стъпки да спират зад гърба й, й се прииска да избяга.

— Мистър Драйтън — произнесе провлачено Джаред. — Не се съмнявам, че се наслаждавате на компанията на съпругата ми, но имате ли нещо против, ако ви я отнема за няколко минути?

Ръсел не помръдна, но отвърна злъчно:

— Не, нямам, мистър Бъркет. Но не вярвам жена ви да иска да бъде отнемана, както го казахте.

Джаред постави длани на масата и се наведе към Ръсел.

— Нека го кажа иначе — започна той с опасно спокоен тон. — Ако не си тръгнете, ще трябва лично да ви придружа навън и да ви пребия до припадък.

Ръсел се изправи възмутено. Не беше висок колкото Джаред и беше смешно хилав в сравнение с него, но не изглеждаше ни най-малко уплашен.

Корин също се изправи.

— Ръсел, моля те. И без това приключихме тук. Изчакай ме в каретата. Едва ли това, което Джаред има да ми казва, ще отнеме повече от няколко минутки.

Ръсел се загледа в Корин. Бръкна бързо в джоба си и хвърли няколко монети на масата. После изхвърча от ресторанта без да каже и дума повече.

Корин отново седна, знаейки, че всички погледи са насочени към нейната маса. Най-накрая погледна Джаред. Някаква искра премина между тях. Не можеше да откъсне очи от неговите.

— Изглеждаш издокарана, Корин — наруши тишината Джаред и седна срещу нея. — Чичо ми беше прав. Гримът ти е ужасен. Никой ли не ти е казвал, че не е нужно да изглеждаш като курва, за да си такава?

Очакваше подобни думи, но все пак я жегнаха.

— Пуснал си си брада — отбеляза тя, но прозвуча неравностойно. — Не ти отива.

— Не съм те питал за мнението ти.

— Нито пък аз за твоето! — отвърна му тя разгорещено. Предишният й гняв се връщаше с учудваща бързина.

— Какво ти става, Корин? Забавно ти е да се правиш на курва, но не ти харесва да те наричат така, нали?

С голямо усилие Корин промени маниера си.

— Не ме притеснява, Джаред. А теб? Не ти ли харесва да се говори, че жена ти е курва?

— Достатъчно, Корин.

— Срам ли те е, Джаред? Кажи ми как се почувства. Дали е било така, както аз се почувствах, когато пусна онова съобщение във вестника? Засрамен, а, Джаред? Като глупак, а?

— Значи поведението ти тук е напълно умишлено?

— Да, мръснико! — изсъска тя, като остави гневът й да се излее. — Ти не си единственият, който разбира от отмъщения.

Джаред замислено наведе глава към масата.

— Е, не смяташ ли, че вече си разчистихме сметките? Погодих ти лош номер, но ти си го върна.

— Дали сме се разплатили, или не, е спорно. В Бостън не можех дори да излизам от къщи от срам. Но виждам, че ти нямаш този проблем. Може би не ти пука за общественото мнение?

— Интересува ме, Корин.

— Е, благодаря ти за това удовлетворение — каза студено тя.

— Не ме остави да довърша. Интересува ме, но не го оставям да ми влияе. Но след като за теб общественото мнение е толкова важно, как така се компрометираш тук, за да ми го върнеш?

— Не ме интересува какво мислят тези хора — отвърна тя. — Не живея тук, а и слуховете едва ли ще стигнат до Бостън.

— Вече ги виждам как са стигнали — подразни я той.

— Ако целиш безкрайна битка, ще съм ти много признателна — погледна го тя кръвнишки.

Раменете на Джаред се отпуснаха.

— Напротив, искам всичко да свърши. Достатъчно бели направи, Корин. Искам да го пишеш разплатено и да си отидеш вкъщи.

— Ти искаш? — засмя се тя иронично. — Въобще не ми пука какво искаш ти, Джаред. Може да не искам да си тръгвам още. Може би започва да ми харесва тук. Все пак си прекарвах чудесно.

— Проституирайки? — запита той презрително.

— Да — ухили се тя. — Ти ми показа какво удоволствие е любовта. Но аз разбрах, че с всеки мъж става.

Очите на Джаред станаха стоманеносиви.

— Ти ще си заминеш оттук, Корин, дори и ако трябва да…

Тя вбесена стана.

— Не смей да ме заплашваш! С това, което направи, загуби всякакви права върху мен. Никога не съм ти причинявала зло, Джаред, така че нямаш право да искаш нищо от мен.

Джаред гледаше към отдалечаващата й се фигура, с нарастваща убийствена ярост. Защо правеше всичко това? Наистина ли щеше да остане тук?

След няколко минути реши да проследи нея и постоянния й любовник. Другите мъже бяха само за една нощ, а Ръсел продължаваше да бъде се нея. Джаред се чудеше как въобще Драйтън дели Корин с останалите мъже. Какъв ли трябва да е мъжът, който може да обича една проститутка?

Каретата на Джаред следваше тяхната. Тъкмо щеше да ги изпревари, когато те го изненадаха и завиха към Пънчбоул, вместо към Уайкики, където се намираше хотелът на Корин. Джаред намали и продължи да ги следва на известна дистанция. Спряха на хълм, който гледаше към града, и той видя Корин и Ръсел да влизат в една къща.

Зачака. Чудеше се на кого ли са на гости. Но когато минутите станаха часове, всичко му се изясни. Сега вече знаеше къде беше отседнал Драйтън. Значи Корин не само парадираше с връзките си публично, но и им се наслаждаваше по-интимно.

Към полунощ Джаред видя как светлините на къщата угаснаха. Не знаеше защо бе чакал толкова дълго, надявайки се, че те ще си тръгнат. Защо, по дяволите, му се искаше да влезе там и да убие Драйтън? На Джерад не му пукаше с кого спи Корин. Дали това го вбесяваше единствено защото тя носеше името му?

Върна се в града с една натрапчива мисъл в главата — Корин трябваше да напусне Хавай. Той нямаше повече да я търси, тя сама Щеше да дойде при него. И когато това канеше, той знаеше точно какво да направи.