Дивият рай

Глава двадесет и седма

Когато се събуди на другата сутрин, Джаред бързо се облече. Корин все още спеше, легнала по гръб; едната й ръка докосваше пода, а другата бе отпусната върху челото. Дългата й златиста коса се спускаше като водопад надолу, а копринената завивка стоеше скупчена между краката й.

Джаред постоя за момент, загледан в нея. Почти цялата нощ мисли за Корин, но сега трябваше да я забрави и да се изправи пред Малиа.

Бяха изминали осем месеца, откакто не беше виждал по-малката си сестра. Но всъщност повече от година не й беше обръщал особено внимание. Това беше неприсъщо за Джаред, тъй като той обичаше Малиа повече от всичко на света. След смъртта на майка им той пое грижата за нея и й беше по-скоро като майка, отколкото като брат.

Последната година беше истинско мъчение за Джаред и трябваше да признае, че тревогите на осемнайсетгодишната Малиа не бяха на преден план в мислите му.

Малиа се върна тук през февруари ядосана, че Джаред не й обръща внимание. А според Акила настроението й сега беше дори по-лошо. Джаред не можеше да я вини. Бяха много близки, защото той се опитваше да замести липсващата майка. За нея беше истински шок, когато разбра, че се е оженил, а нищо не й беше казал. Той не подозираше, че тя може да е чула пикантните детайли около съпругата му. Никой не би разказвал подобни клюки пред едно осемнайсетгодишно момиче.

Корин започна да се размърдва и Джаред побърза да излезе от стаята, затваряйки тихо вратата. Той чу гласове в кухнята и предположи, че Малиа ще закусва там. Официалната гостна почти не се използваше, освен когато имаха гости. Джаред и Малиа предпочитаха топлата атмосфера на кухнята и веселото присъствие на Акила.

Корин отвори очи точно когато Джаред затвори вратата гад себе си. Духът й се повиши, когато го чу да излиза. Днес щеше да се връща в Хонолулу. Тя също имаше намерение да си тръгне скоро след него. Не можеше да я държи изолирана тук в провинцията. Щеше да намери начин да се върне обратно в града, дори и ако трябваше да наеме някой да я откара дотам. Имаше бижутата си, малко пари в брой. Не, със сигурност нямаше да остане дълго тук.

Плачът на Майкъл от съседната стая разбърка мислите й. Корин стана. Вратът и гърбът й се бяха схванали и тя потръпна от болка, докато ги разтриваше. Извади от един сандък дневна рокля в бяло и розово и бързо я облече, после върза косата си с копринена панделка. След миг се озова при Флоранс.

Флоранс се беше надвесила над кошчето до леглото й. Корин се приближи до нея и се усмихна на сина си.

— Току-що ли се събуди?

Флоранс се засмя.

— Буден е от часове и си лежи тихичко. Но предполагам, пече е решил, че е гладен.

— Ела, миличко — Корин го вдигна и притисна бузата си до неговата. — Мама ще те нахрани.

— По-добре ще е първо да заключа вратата — предложи Флоранс.

Корин поклати глава.

— Не е необходимо. Джаред вече тръгна.

— Но тази Акила е тук — напомни й Флоранс като отиде до вратата. — Няма смисъл да рискуваме. Как може да е толкова сигурна, че Майкъл е твой?

— Сигурно знае Джаред от бебе. Ето ти приликата. И ние двете забелязахме, че Майкъл има доста от чертите на Джаред.

— Добре, че Джаред нямаше възможност да разгледа Майкъл на силно осветление.

— О, стига си се тревожила, Флоранс. Ще се опитам да се измъкнем оттук още днес. Надявам се, ще издържиш този дълъг път обратно до града.

— И как смяташ да го направиш, мога ли да попитам?

— Още не знам, но ще измисля нещо — отвърна Корин. — Недей да разопаковаш.

След като Майкъл беше нахранен и отново сложен в кошчето, Корин и Флоранс понечиха да излязат от стаята, но спряха, чувайки силни гласове.

— Нали каза, че съпругът ти е тръгнал?

— Така си мислех.

Корин прехапа устна. Чудеше се дали е по-добре да стои далеч от него. Гласът му звучеше ужасно гневно. Но на кого ли крещеше така? Дали Акила не му говореше пак за Майкъл?

— Хайде — неохотно каза Корин. — По-добре да отидем и да разберем защо се карат.

Джаред гледаше втренчено сестра си, стиснал края на дългата кухненска маса. Малката брадичка на Малиа беше вдигната упорито и той потръпна от укора в пронизващите й сини очи. Напразно се бе надявал, че са спестили истината пред сестра му. Тя знаеше всичко.

Той чакаше отговор на въпроса си, но изглежда скоро нямаше да го получи.

— Повтарям, Малиа. Кой ти каза?

— Няма значение как узнах — отвърна разгорещено тя, — но сега знам защо не си направи труда да ми кажеш, че си се оженил. Твърде много се срамуваш от това!

— Попита те, кой! — изкрещя той и удари по масата, Малиа трепна, но не сведе очи. После сприхаво отвърна.

— Съседът ни, Джон Пиърс. Помислил, че имам право да знам, след като всички говорят за семейството ни.

Джаред се изправи, очите му придобиха стоманен блясък. Джон Пиърс! Трябваше да се досети. Откакто се помнеше, мръсникът искаше да купи земята им. Но бащата на Джаред, както и той, бяха отказали да продават. Преди доста години от злоба Джон Пиърс разказа на Родни Бъркет как видял Ранел с друг мъж на брега. Беше го направил пак, този път с Малиа.

— Как можа да се ожениш за такава жена, Джаред? — въпросът на Малиа прекъсна мислите му.

Оскърблението в очите й го накара да побеснее.

— По дяволите, не е твоя работа!

Тя зяпна, очите й се разшириха.

— Как можа да го изречеш? — изплака тя. — Щом си се оженил за нея, значи тя ми е снаха. Да не мислиш, че искам да имам курва за…

— Малиа, внимавай какво говориш! — смъмри я Акила.

— Да, но е истина! — извика Малиа. — Нали, Джаред? Можеш ли да го отречеш? — когато той не отвърна, тя гневно го погледна. — Защо не я спря? Всички знаеха какво прави. Не мога да повярвам, че не се намеси!

— Достатъчно, Малиа — прекъсна я Джаред, опитвайки се отчаяно да скрие яда, който го изгаряше отвътре. Всичко това стана заради Корин.

— Как можа да я оставиш да те прави на глупак? — продължи тя смело. — Ти, който не позволяваш никой да те надпис. Е, добре, сега всички ти се надсмиват! Надсмиват се над всички ни!

— Стига толкова, Малиа — предупреди я Акила.

Малиа се изправи, изгледа ги и двамата кръвнишки.

— Още не съм свършила! Знаеш ли какво ми причини, Джаред? Вече не мога да напускам тази къща. Ще умра от срам, ако отида в града за зимния сезон. А знаеш много добре, че не обичам да стоя тук, когато започнат бурите.

— Малиа, ти правиш мен срамува, кога говориш егоистично. Как мислиш брат ти чувства? Ти мислиш той харесва какво станало?

— Можеше да я спре по-рано!

— Ти не разбираш какви са отношенията ми с Корин — отвърна Джаред.

Не можеше да каже на сестра си, че не спря Корин от гордост. Не искаше Корин да узнае, че това го засяга. Боже, в каква бъркотия беше превърнал живота си!

— Моето име ли чух да се споменава?

Корин стоеше на вратата като същински ангел в бялорозовата си рокля. Изражението й беше спокойно, очите — яснозелени, невинни. Джаред видя смайването на сестра си. Предполагаше, че Акила ще я предупреди, че Корин е тук.

Той се обърна към огромната жена, но тя сви рамене.

— Не за мен да кажа нея — каза тя, прочитайки мислите му.

— Това е съпругата ти? — попита Малиа. Очакваше някоя изрисувана мадама, не пленително красива жена, каквато беше Корин.

— А кой е това, Джаред? — поинтересува се Корин, като влезе в стаята, оставяйки Флоранс сама на вратата.

След като долови агресивна нотка в гласа на Корин, Флоранс предположи, че ще последва спречкване. Джаред също.

— Корин, това е сестра ми Малиа — доста сковано каза той.

— Сестра ти!

Джаред леко се зарадва от изненадата й, докато не видя как очите й потъмняха. Изглежда мислите й се въртяха много бързо.

— Тя е по-малка от мен, нали Джаред?

Сега той остана объркан. Защо му задаваше този въпрос? Къде беше връзката, по дяволите?

— Да, с няколко години — тревожно отвърна той, без да разбира накъде бие тя, докато не беше вече твърде късно.

— Ти, чудовище такова! — изсъска Корин. — Излъга баща ми, за да го накараш да страда!

Джаред застина. Изведнъж разбра какво си беше помислила.

— Млъквай, Корин! — предупреди я той, кокалчетата на ръцете му побеляха, когато сграбчи масата.

— Няма, докато не изгориш в ада! — изкрещя тя гневно. — Кажи ми как майка ти се е сдобила с нея, когато е била с разбито сърце заради баща ми. Не вярвам, че се е самоубила заради него. Било е нещастен случай, нали?

Джаред беше пребледнял. Корин проследи агонизиращия му поглед към Малиа и видя ужаса в очите на момичето. Тя затаи дъх, когато момичето се разплака и изхвърча от стаята.

Какво беше направила? Боеше се да погледне Джаред, но той я принуди, когато забоде пръсти в раменете й.

— Мога да те убия за това! — прошепна той. — Малиа не знаеше. Казахме й, че смъртта на майка ни е нещастен случай.

— Аз-аз съжалявам, Джаред — запъна се Корин, изплашена повече от всякога.

— Съжаляваш! — сопна й се той, като я отблъсна. — Искаше да нараниш и успя. Надявам се, че си адски удовлетворена!

Той изхвръкна от стаята след сестра си, оставяйки Корин разтреперана, Флоранс се втурна към нея и я прегърна през раменете.

— Не се тормози, Кори. Знам, че не искаше да засегнеш момичето.

— Защо не сдържах злобния си език? Заслужавам всичко, което каза, че и повече.

Тя се обърна към Акила.

— Аз наистина съжалявам!

Старата жена се намръщи.

— Лошо нещо направи ти, Колина, но сега разбира.

— Разбирате?

— Твой баща моя Ранел обичала много. Ялека мрази него дълго време. Сега знам защо той отиде на континента, защо ожени теб. Той обиди теб, а? После ти дойде тук да му върнеш. Лошо нещо омразата — поклати тя глава. — По-добре любов.

— Това е невъзможно — унило отвърна Корин и сведе очи.

— Помисли за бебе и видиш любов по-добре.

Корин понечи да отвърне, но Флоранс я изведе от кухнята. Прекараха останалата част от деня тримата заедно в стаята на Флоранс. Акила им донесе обяд, сиря се да погледа Майкъл и умишлено не каза нищо за него или за Джаред и сестра му.

Джаред не си тръгна. Корин се боеше да се изправи отново пред него, особено сама. Но повече се страхуваше да не я пожелае тази нощ.

Тя каза лека нощ на Флоранс и колебливо се отправи към стаята на Джаред. Той вече беше там. Стоеше пред насрещния прозорец и гледаше навън, облегнал ръце на рамката. Толкова дълбоко се беше замислил, че дори не я чу да влиза и тя трябваше да се прокашля. Понеже беше в сянка, тя не видя изражението му, когато се обърна да я погледне.

— Ако си променил решението си и не искаш да спя тук, ще…

— Влизай, Корин. Ти си ми съпруга и тази стая е толкова моя, колкото и твоя. Както и преди ти казах, няма други стаи. Не искам да притесняваш гувернантката си само защото предпочитаме да не споделяме една стая.

— Тя няма да има нищо против.

— Но аз ще имам.

Гласът му не беше груб. Всъщност звучеше доста изморен.

— Добре, но няма пак да спя на това канапе — предупреди го тя. — Вратът ми е още схванат от снощи.

— Разполагай се.

— Ти няма да…

Тя спря по средата на изречението и прехапа устна.

— Не, няма — отвърна той.

Корин затвори вратата и се приближи до леглото, където Акила беше оставила нощницата й. Взе я и се запъти към банята, но преди да влезе спря и се обърна към Джаред.

— Аз… аз наистина съжалявам за това, което се случи сутринта — беше благодарна, че той не се обърна към нея. — Никога не бих обидила сестра ти умишлено, Джаред. Не можех да знам, че тя не е наясно с обстоятелствата около смъртта на майка ви.

— Знам — промърмори той, все още с гръб към нея. — Вече с свършено, така че го забрави.

Искаше й се да каже: „Как бих могла?“, но вместо това бавно влезе в банята и тихо затвори вратата. Тя се преоблече на бледата лунна светлина, която проникваше през редица малки прозорчета високо над главата й. Когато се върна и спалнята, Джаред все още стоеше до прозореца и гледаше предния двор и скалистия склон на планината от другата прана на пътя.

Тя си легна, но се поколеба преди да попита.

— Имаш ли нещо против, ако загася лампата?

— Не, и аз след малко ще си лягам.

Беше невъзможно да заспи. А и мина доста време преди Джаред да се отдели от прозореца и да си легне. Корин се престори на заспала като го чу да си сваля дрехите. Когато го почувства до себе си в леглото, цялата се скова.

Беше толкова близо, че не можеше да спре да мисли за брачната им нощ на този ден точно преди една година. Никога нямаше да усети пак такова тръпнещо удоволствие, ръцете му да я притискат силно, устните му да докосват нейните. Това изглеждаше невероятно в този момент, когато искаше тези силни ръце да я галят, да усети тялото му върху себе си… Защо разрушиха това, което можеше да бъде?

Леглото се раздвижи и тя усети, че той се е надвесил над нея и я гледа. Корин стисна очи и затаи дъх.

— Съжалявам, Колина — едва доловимо прошепна той и после легна от другата страна на леглото.

Съжалява за какво? Явно мислеше, че е заспала, че не е чула това, което каза, иначе никога не би проговорил. Дали някога щеше да разбере защо той съжалява? Затова, че въобще я е срещнал? Сълзи бликнаха от очите й, но дори и тя не знаеше защо.