Дивият рай

Глава тридесет и седма

Беше прекрасно утро. Морето, тъмносиньо, блестеше, прелестен фон за растенията във всичките им цветове. Слънцето беше топло без да припича. Все пак Корин носеше широкопола сламена шапка, докато се разхождаше из градината. Вече се пазеше от слънцето, защото явно изгаряше много лесно. Кожата й стана кафява и преди няколко дни се обели, но сега отново беше гладка, със светлозлатист тен.

Корин се спря до една гардения и откъсна голям, мек като кадифе бял цвят, после грациозно го забоде в косите си. Усмихна се, като си спомни за букетите от гардении, които Джаред носеше в стаята й всяка сутрин.

Беше й доста трудно да се прави на сърдита. Джаред беше толкова нежен и внимателен. Не я насилваше, дори повече не се опита да се извинява, но беше явно, че иска да се помирят.

— Колина!

Корин погледна към пътя и видя Леонака да стои между две кокосови палми и да й маха. Разклати стъблото и един кокосов орех падна. Вдигна го от земята и й го донесе.

— За бебе — усмихна й се той.

— И как ще го яде само с две зъбчета? — изсмя се тя и зелените й очи блеснаха.

— Кажи на Акила да направи кокосов пудинг. Гарантирам ти, че ще го хареса.

— Благодаря — каза Корин и взе тежкия плод. — Джаред ли търсиш?

— Не, снощи говорих с него. Дойдох да си взема коня и да се сбогувам с теб.

— Отпускът ти свърши бързо. Ще ни липсваш.

— Кажи на Джаред да продължи с уроците по сърф — предложи Леонака.

— Ами не знам… — започна тя.

— Много ще се зарадва — увери я едрият хаваец. — Натъжи се, когато те видя на моя сърф. Смяташе, че трябва да се качиш за първи път на неговата дъска.

— Така ли ти каза?

— Не беше нужно.

Тръгнаха към конюшнята.

— Познавам Джаред, настроенията му. Знам какво чувства, дори преди той, какъвто е упорит, да го признае. — И меко добави: — Знам, че те обича, Колина.

Корин почувства въодушевление, но бързо го прогони от себе си. Това беше само мнението на Леонака. Тя знаеше по-добре.

— Много мило от твоя страна, че го казваш — тихо прошепна тя.

Лео се усмихна и се наведе да я целуне по бузата.

— Някой ден ще чуеш да ти го казва и тогава няма да имаш съмнения. Алоха, Колина. Бъди щастлива.

И той изчезна в конюшнята. За момент остана така, загледана след него, след това се извърна и бавно тръгна към къщата. Джаред я чакаше на прага.

— Ето къде си била!

— Мен ли търсеше?

— Да. Дай ми това — и той взе кокосовия орех от ръцете й. — Искаш ли да отидем на пикник? Минавала си покрай залива Ваимея, но не си виждала долината. Там растат едни от най-красивите цветя на острова.

— Много ли е далеч?

— Ами, ще се наложи да яздим дотам.

Тя се усмихна.

— С удоволствие. Сигурна съм, че и на Флоранс идеята ще се хареса. Кога искаш да тръгнем?

— Чакай малко. Исках да отидем само двамата.

— Защо?

— За да останем насаме. — Гласът му беше мек.

Корин бавно поклати глава. Все още помнеше болезнено последния скандал. Все още беше рано да остава насаме с него.

— Не мисля, Джаред.

— Искаш да кажеш, че няма да дойдеш без придружител?

Тя кимна, а той въздъхна.

— Тогава на всяка цена покани цялото семейство. Ще тръгнем, когато всички са готови.

Долината Ваимея спираше дъха. Корин не беше виждала такава красота преди. Входът за долината беше между скалисти склонове, обрасли с дървета. Друг път към долината беше едно поточе. Корин и Джаред яздеха покрай поточето. Акила, Флоранс и Майкъл ги следваха в открит фургон. Малиа грубо отказа да дойде, но това не помрачи настроението на Корин. Беше решена да се наслаждава на излета.

Джаред се оказа прав. Чудни растения и дървета, високи и ниски, сандалово дърво, манго, папая, гуава и хлебно дърво радваха погледа. Но цветята изпъкваха най-много — феерия от огнени цветове! От ярките жълто-оранжеви храсти каламона, до екзотичното лилаво на джинджифила. Долината приличаше на оживяла картина.

Яздиха дотам, докъдето можеше да стигне фургонът. Акила побърза да извади голяма кошница с храна, докато Джаред палеше огън, за да изпекат пилето и сладките картофи. Жените се заеха с готвенето. Акила беше взела вкусните си бисквити от таро и бананов пай за обяд. Корин наля лимонада за всички и обяви, че ще пази Майкъл да не прави бели. Малкото дяволче все още не можеше да лази, но пипаше какво ли не. Всичко, което попаднеше в ръцете му, отиваше направо в устата му. Джаред се заливаше от смях, като гледаше как Корин се опитва да измъкне един щурец от ръката на Майкъл. Най-накрая успя. После сложи момченцето в скута си и го гушна.

Джаред изведнъж стана сериозен, виждайки колко естествено изглеждаше тя с детето. Бебето не означаваше нищо за него, така че никога не му беше обръщал много внимание. Но Майкъл определено означаваше много за Корин. Въртеше се около него повече, отколкото собствената му майка. Изглеждаше абсурдно, че бебето дори спи в стаята на Корин. Чудеше се защо Флоранс не вземе детето при себе си. Вярно, че стаята на Нанеки беше малка, но все пак…

Акила повика Корин до огъня и тя взе Майкъл със себе си.

Джаред се отпусна на земята:

— Дай го насам, Корин.

Тя бавно се извърна и го погледна. Не помръдна, продължаваше да притиска бебето към гърдите си.

Джаред вдигна вежда.

— За бога, няма да му сторя нищо.

Корин бавно отиде до него и неохотно му подаде Майкъл. Стоя при Джаред няколко минути, преди да се отдалечи. На всеки няколко крачки надничаше през рамо и го поглеждаше.

Майкъл се въртеше в скута му, а Джаред се смееше.

— Трябва да си много специален, малки друже, за да въртиш жена ми на малкото си пръстче. Каква е тайната ти?

Майкъл изглежда се изненада от плътния глас и погледна към мъжа, който говореше. Джаред затаи дъх — очите на Майкъл бяха светлозелени, съвсем като очите на Корин. Как не беше забелязал тези очи преди?

Колкото повече се вглеждаше в момчето, толкова повече съмнения се рояха в главата му. Сега виждаше защо Акила е толкова уверена, че бебето е на Корин. Заради очите. Очевидно съпругът на Флоранс също е имал зелени очи.

Джаред остана доволен от това заключение. За да бъде сигурен, започна да пресмята възрастта на момченцето. Трябваше вече да е на шест месеца. Джаред бързо сметна наум и очите му потъмняха. Ако детето наистина беше на шест месеца, трябва да е било заченато в нощта, когато бяха в покер-клуба. Но ако това беше така, значи Корин е тръгнала за Хавай веднага, след като детето се е родило. Бебето би било твърде малко, за да пътува.

Джаред ядно изхвърли подозренията от главата си. Укори се. Знаеше, че Корин не би го излъгала за собственото му дете.

Майкъл се катереше по широките гърди на Джаред. Когато застанаха лице в лице, той малко страхливо се протегна и докосна бузата на Джаред, после се изкикоти. Скоро бебето се успокои и уверено отпусна глава на рамото на Джаред.

Той беше развълнуван повече, отколкото искаше да си признае. Господи, какво ли не би дал да има такъв син! Тези очи направо го завладяха. И черната коса, също като неговата. Той реши да пише на единствения човек, който можеше да разсее подозренията му. Не искаше да го моли за нищо, но само Самуел Бъроуз със сигурност щеше да знае дали дъщеря му е имала бебе. Щеше да получи отговор най-малко след два месеца, но това му даваше оправдание да задържи Корин за по-дълго. Но засега трябваше да забрави за това. Нямаше смисъл да се мъчи повече с тези съмнения.

— Хайде, искам да ти покажа нещо.

Корин отвори очи. Беше легнала на сянка и слушаше чуруликането на птиците около себе си. Седна и погледна Джаред.

Устните му се извиха в усмивка.

— Ако ти кажа, няма да е изненада. Хайде, дадох Майкъл на майка му и им казах, че няма много да се бавим.

— Сега не ми е до изненади, Джаред — колебливо се възпротиви Корин.

— Тази ще ти хареса. Хайде!

Подаде й ръка и й помогна да се изправи.

— Къде е?

— Малко нагоре по долината. Има път, така че ще можем да вземем конете.

— Скоро ще се върнем, нали?

— Да.

Тръгнаха, следвайки поточето, което на места се разширяваше на други — разделяше се, но отново се събираше преди да стигне до залива. Скалите тук не бяха толкова високи и растителността беше по-гъста, като джунгла. Колкото повече напредваха, толкова по-ниска ставаше долината. В тази част на гората имаше повече птици, а поточето сякаш ромолеше по-звучно.

Сега Корин разбра защо. Долината свършваше внезапно, пред тях се издигаше висока вдлъбната каменна стена, която образуваше полукръг. А точно в средата имаше водопад, висок най-малко дванадесет метра, който се изливаше в голям зелен басейн с искряща вода.

Джаред наблюдаваше изпълненото й с възхита изражение. Тя най-накрая го погледна и се усмихна.

— Великолепно е.

Помогна й да слезе от коня и отидоха на едно местенце с мека зелена трева. Джаред застана зад нея и вдишваше уханието на златистата й коса.

— Тук е като в рая — прошепна Корин.

— Да, и е толкова скътано. Ще поплуваш ли с мен?

Корин се дръпна.

— Не мога.

— Само ние двамата, Колина. Да не би да се опасяваш, че ще се възползвам от теб.

Страхуваше се точно от това, но не би го признала.

— Не си донесох нищо за плуване.

Джаред се засмя.

— Ти не беше подготвена, но аз съм помислил за всичко. Той отиде до коня си и отвори дисагите, прикачени за седлото. Извади саронга, който Акила й беше дала за сърф.

— Това отговаря ли на представата ти за благоприличие?

Хвърли към нея саронга с коварна усмивка.

— Знаех си, че ще искаш да поплуваш. Обещавам да не надничам, докато се преобличаш.

Корин застана зад коня си. Жегата правеше басейна достатъчно привлекателен.

Тя хвърли дрехите си и скочи във водата, без да чака Джаред. Той се беше навел да къса някакви клонки и се изненада като чу плясъка във водата. Корин бързо изплува на повърхността и му извика:

— Знаеше ли, че водата е ледена?

Джаред се изкикоти.

— Ами обикновено е такава.

— Защо не ме предупреди?

— Можеше да промениш решението си. Не е толкова зле, свиква се — каза той, докато си сваляше ризата.

— Предполагам — съгласи се тя неохотно.

След като поплува малко и се стопли, тя се приближи до ръба на басейна. Джаред си сваляше панталоните в този момент и остана по шорти. Корин дяволито се ухили, напълни шепата си с вода и го изпръска, след което се засмя и бързо загреба към отсрещната страна. Чу го как влиза във водата и се извърна да види, че идва точно след нея. Беше много по-добър плувец, след толкова години на практика в океана и след секунди сграбчи крака й.

— Закачаш се, а?

Хвана и двата й крака, и я обърна по гръб. Беше й трудно да се задържи на повърхността.

— Пусни ме, Джаред — не можа да не се разсмее. — Просто не успях да се сдържа.

— Е, аз пък не мога да се сдържа да не направя това.

Той вдигна краката й, така че главата й се потопи. После я пусна и когато Корин се появи на повърхността, го видя бързо да се отдалечава от нея.

— Глупак! — извика тя след него.

Държаха се като деца и тя искрено се забавляваше.

Джаред доплува до водопада. Качи се на камъните отстрани и седна. Помаха й да отиде при него, но тя поклати глава. Остана в средата на басейна, загледана в него.

— Можеш ли да се гмуркаш? — извика той, но тя отново поклати глава. — Искаш ли да опиташ?

— Не, благодаря — отвърна тя.

Джаред се изправи и се обърна към високата каменна стена. Корин развеселена наблюдаваше как той започва да се изкачва по скалите до ромолящия водопад.

Изкатери около три метра и Корин започна да се притеснява.

— Какво си мислиш, че правиш? — извика тя.

Той не отвърна.

— Джаред?

Той пак не каза нищо, а продължи нагоре.

— Глупак такъв, ще се нараниш!

Тогава той се обърна и по момчешки й изпрати целувка, и отново се заизкачва. Стигна до върха и дръзко застана по средата на водопада. После размери ръце, отблъсна се от падащата вода и се гмурна грациозно в басейна. Но не изплува на повърхността и Корин усети как паниката се надига в нея. Не знаеше колко е дълбок басейнът. Можеше и да си е ударил главата в нещо.

Когато я сграбчи за кръста и я дръпна под водата, й се искаше да изкрещи. Изплуваха заедно; тя бързо избърса водата от очите си и го погледна сърдито:

— Това беше глупаво! Абсолютно детинско! — сопна се Корин, а сърцето й все още биеше силно. — Можеше да се пребиеш!

Джаред се ухили, все още я държеше за кръста.

— Значи се изплаши за мен, така ли?

— Разбира се… — тя се усети, не искаше да си признае — … че не.

— Това не е отговорът, който исках да чуя.

Той отново я потопи, а тя се измъкна и го хвана за врата.

— Само с бой ли ще ми паднеш в ръчичките, а?

Корин се отдалечи на една ръка разстояние, вдигна крака и слагайки ги върху корема му, се отблъсна от него. Знаеше, че не го е наранила, беше твърде силен. Успя да стигне до края на басейна, преди той да я настигне.

Излезе от водата, искаше да се откаже, докато все още имаше една точка преднина. Джаред я остави и продължи да плува сам. Корин се отпусна на тревата, галена от мекото слънце.

Прекараха деня много по-приятно, отколкото тя си мислеше, че ще бъде. Само да не бяха онези моменти на пикника. Господи, колко се ужаси, когато Джаред поиска да вземе Майкъл! Това беше първият път, когато проявяваше някакъв интерес към бебето. Ами ако е видял същото като Акила? Но явно не бе забелязал приликата.

Беше уверена, че нещата между тях са безнадеждни. Имаше твърде много думи, които не можеха да си простят, твърде много гняв и натрупана обида.

Лежеше там и тъжно размишляваше, затова и не чу, когато Джаред излезе от водата и седна до нея. Бавно и нежно взе ръката й.

— Днес се помирихме, нали, Колина?

— И за какво ни е това помирение — въздъхна тя, на път да се разплаче. — Знаеш, че не можем да останем заедно. Каза, че никога няма да ми простиш, Джаред, а и аз вече се изморих да ти доказвам невинността си.

— Корин, не засягай пак тази тема.

— Виждаш ли? Толкова си твърдоглав, че дори не искаш да ме изслушаш. Искам да ме пуснеш да си вървя, Джаред. Няма смисъл да оставаме заедно повече.

— Не.

Изражението му беше непоколебимо.

— Тогава кога? Когато се измориш да си играеш с мен? Аз не съм играчка!

— Ти си ми съпруга, по дяволите!

— Жена ти е проститутка, спомняш ли си?

Видя как очите му станаха тъмносиви и веднага съжали за подигравката си. Той се протегна и я хвана за раменете.

— Да, спомням си. Яде ме отвътре всеки ден от живота ми. — Погледна я остро за секунда, после я пусна и стана.

— Имаше време, когато… — нямаше да се издаде, че постоянно е мислил за брачната им нощ когато ни беше приятно заедно въпреки гнева между нас. Защо вече не е така? Защо винаги трябва да отваряме старите рани?

— Сега всичко е различно — тъжно отвърна тя.

— Откога?

— След като…

О, Господи! След като се влюбих в теб!

Корин извърна лице и се разплака. Обичаше го. Но не можеше да му го каже. Никога, никога нямаше да узнае, че има такава сила над нея.

— Не ми отговори, Корин — клекна той отново до нея. — Какво се е променило сега?

Тя скочи на крака и изтича към коня си.

— Ще ми отговориш ли? — Джаред се беше приближил зад нея, но тя не можеше да го погледне.

— Престани да се държиш като дете. — В гласа му долови сдържан гняв.

Тя се обърна и срещна очите му.

— Ще ми позволиш ли да се облека?

Като разбра, че няма да му отговори, Джаред се извърна и се отдалечи. Корин бързо се облече и се качи на коня си. Тръгна обратно към долината, без да го изчака. Вече не забелязваше красотата около себе си. Сълзи заслепяваха очите й.

Джаред беше жесток без да го осъзнава, арогантен и твърде горд. Не беше ли и тя някога такава? Нима сега плащаше за собствените си постъпки?

Все още беше шокирана от факта, който беше проумяла — обичаше Джаред, но тази любов само щеше да я накара да страда.